Драги Читатели, здравейте. Не съм ви писал скоро тук. Искам да споделя нещо, което ми се случи преди малко, ей така, с вас, дето ме познавате без да се познаваме.

Точно преди да го направя обаче искам от тук да кажа на българските модератори на соц мрежата Facebook – а сега изтрийте ми поста от тука дебаващамамакьораваминдиликрастави, айде де! 🙂 А трийте да ви видя?

По принцип съм доста състрадателен човек, винаги помагам на който с каквото мога, нищо не търся в замяна. Харесвам усещането да усмихна някой без да ме познава, ей така, защото така го усещам… макар че все по-рядко се виждат искрени усмивки, особено в страна като нашата. Има доста бедни хора, на които се опитвам да помагам с каквото мога, хич не гледам етнос и цвят на кожата. Нуждата се усеща, и особено когато е истинска, в очите на такива хора се чете амалгама между ужас, безпомощност и паника. Не си представям, че мога да откажа каквото и да е на такъв човек. Хора в такава нужда се изненадват супер много, и енергиите почти се обръщат, когато усетят, че някой ги разбира наистина, без значение, че само им даваш пари, дрехи, обувки, или нещо такова. С моя брат Тишката Вълчев, админа на групата в соц мрежата, чиито модератори псувах няколко реда по-горе, срещнахме такива хора съвсем на скоро, когато бяхме в пострадалите от наводненията села в Карловско. Тези хора са от ромски произход. Чудесни нашенци, просто хора в нужда. Днес направих един паралел между нещата… Твърдо съм убеден, че бедността, в 90% се дължи на програмирано по точно определен начин съзнание. Всичко е в манталитета на човек, и бедността, и успеха, и робството, и свободата, всичко е отражение на дадено състояние на Духа и волята на човек. Навън няма нищо, всичко е вътре. Чудесно е да обърнеш енергиите на обратно. За последно дадох на една доста възрастна жена, която ровеше по кофите за боклук едни 50 лева, а тя не можеше да повярва, и ме гони около 10 минути да ми ги връща, мислеше си, че нещо ”голямо” ще и искам в замяна… Ето, че много хора не са научени да си вярват. Моята вяра в мен самият съм си я извоювал с битки в живота. За важните за мен неща, за критично важните, не ми е помагал никой, освен брата, и още един мой скъп приятел. Баща ми ме учеше, с ”не-даване” на нищо, оправяй се сам, дръж си фронта, винаги се появяваше точно преди да загина хехехе 🙂 Липсва ми този моят татко, отиде си преди точно една година, но ме е научил да съм железен оптимист, да не падам духом, и да си извоювам всичко сам. До там, че имам проблем с това да искам помощ, а съм имал нужда…Не съм го споделял в 95% от случаите, приемал съм нещата като тренировка, и винаги съм се справял с каквото и да е.

Оставал съм без нищо, дори без покрив над главата си. Днес съм в мениджърският състав на една изключително мощна, международна енергийна компания, която в момента превзема Европа. Ей така, отново за тренировка, да пробвам дали мога. Знам какво е да нямаш нищо, знам какво е да не знаеш къде ще живееш, знам какво е да страх от провал, страх от неизвестното, познавам много страхове, защото съм ги преборил, както казваме в Испания – con dos cojones. Самочувствието ми е 100% базирано на реален опит, то е истинско, и никога не го крия, тези които ме познават, знаят що за човек съм. Знам какво е и да имаш много екстри, както сега, но винаги всичко сам постигам. У мене няма неща като срам, комплекси, и прекалени страхове, до там, че да ме спират, кажа ли нещо то се случва, случвам го и толкоз, живота така ме е научил, така правя нещата. С това искам да ви кажа, че + другите ми сетива, нещата стават много сериозни.

Днес отвъртях една яка тупалка на един младеж, доста яка наистина, напика се в гащите, но мисля, че ме разбра. О да – разбра ме на 10000% след този шамар, който изяде. Май го чуха и в Луковит. Не го бих от злоба, аз не съм способен да злобарствам, у мен няма такива емоции, никога е нямало. Ще ви кажа защо го бих. От миналата година това 20 годишно, право, здраво, кораво българско момче го виждам пред Билата до нас. ”Батко, ще ми помогнеш ли с някоя стотинка?”. Когато го видях за първи път му дадох 30 или 40 лв, не помня точно. Всеки следващ път му давах пари, купувах му храна, включително бира, шоколади, цигари и каквото си поиска той, пазарувал съм за него доста пъти. След още малко време го хванах и му казах ”пич, защо си на това дередже?”. Опита се да скалъпи нещо като обяснение… както и да е. Поговорих му, казах му какво да прави за да стабилизира положението, опитах се да му помогна пак… без резултат. М@[email protected] му деба, един бояджия взема между 9 и 12лв на квадрат в Плевен, и познавам няколко, които могат да ми боядисат апартамента чак на пролет, защото са до горе с работа. Така е в целият сектор строителство. На един наш общ работник, в мойта фирма, му плащаме 3000лв заплата на месец + квартира + служебни транспортни средства + възможност да печели много повече пари. Имаме стари работници, които вземат над 7000лв заплати на месец. Тоя маняк е на 20 години, и виси пред Билата да ми вика ”батко дай някоя стотинка”. И после циганите виновни? Не са виновни циганите – мързелът, и душевната мизерия на останалите ги генерират тях, циганите. Що в Швейцария няма такива цигани, м? Работното ми време е следното: аз ставам в 5 сутринта, до 5:10 акам, после пия кафе, обикновено нямам време да закусвам, паля колата и заминавам за София. Всеки ден имам 5 часа шофиране само да ида до офиса и да се върна. Строим ФВЕЦ-ове в Дупница, Кюстендил, Карнобат, Малко Търново, Сливен, Разград, и в други места, които ме мързи да изброявам, до края на годината ще сме построили мощности в гига ватове само в западна България. СЪДИРАМ се от бачкане в момента. През цялото това време се опитвам да правя и курсове, опитвам се да се грижа за баба си и дядо си както мога, баща съм, майка ми и тя е тук и слава на всички вселенски супер сили, че е тук, потрошвам се от бачкане бе! И не се оплаквам! На 38 години съм, млад, можещ, с идеи, с идеали, с чувство за отговорност, за тия неща никой не може да ти помогне в живота, само опита….Видял съм какво ли не, на 21 години имах вече собствен бизнес в едно от най-шикозните места в Мадрид. Баси проекта написах за една банка, а те вместо да ми дадат сумата, ми дадоха двойно, и там им беше грешката, а и моята, защото след 6 месеца катастрофирах жестоко, и фалирах като световен шампион по фалити, на само 21 години вече дължах 120К€, и от тогава не съм спирал да върша неща. Само споделям пред Читателите си какво ми е ежедневието, не се хваля. Та този келеш на 20 години, от 1 година ми вика ”батко, дай някоя стотинка”, днес му обясних ежедневието си, съвсем накратко, направих му бърза сметка колко пари ще печели ако ме послуша, и си размърда мързеливият задник, и той се засмя, и направо ми падна пердето, защото…на кое по дяволите се смееш? След шамара, който изяде, и се напика в гащите, му казах ”пич, научи се какво е да се трудиш, и ще имаш всичко”. Така ме погледна… така ме погледнаха и хората, които бяха там, че просто бях сигурен, че е вдянал ама от първият път. Понякога живота ни бие шамари, аз съм ял МНОГО бой! Днес бях този шамар за един дълбоко травмиран млад човек, който си мисли, че е мърша. Дано младежа си е взел поука. Всеки може да бъде всичко, въпрос е манталитет, на хъс, на малко боен дух, и на желание. Ние сме това, което желаем да сме. Не трябва да ви е страх да искате повече, да бъдете каквото си искате да бъдете, без страх и без комплекси. Кажете ли – никой не може да ви спре. Живял съм с по 2 евро на ден, и то с малко дете. Днес съм директор, и ще бъда такъв до като си искам, след това мога да бъда какво си поискам, защото така го искам, а искам ли нещо то се случва. Щом аз мога, всеки може. НИКОГА не се предавайте пред нищо в този живот. Никога…..

Nahuatl

 

——————————————————————————
Съобразно ЗАПСП, и ЗИС

Всички материали в Блогът на Nahuatl подлежат на Copyright©
——————————————————————————–

error: Content is protected !!
Share This