Драги Приятели здравейте отново!
Нямах време да направя за вас ново предаване предната седмица в подкаста, заради мащабната организация по международната Remote Viewing конференция, която направихме в София, но ето, че идва момента за изпълнения на желания, и понеже имам един последовател, който ми пише по 12 пъти на седмица ‚‘‘моля за епизод за Бигфут!‘‘, ииииииии реших да направя такъв! 😊 та и тук в сайта реших да пиша 🙂
Информацията относно Саскуоч, Бигфут, Йети и т.н. е световно позната, така че поработих доста за да намеря история, която да е много по-малко позната, и ето, че я открих.
Наистина в американския фолклор малко същества са успели да запленят въображението на обществото така, както световно известният Бигфут. И у нас има подобни легенди, но без повече информация. В Remote Viewing тийма сме работили по една много известна за нас цел, а именно една предполагаема следа от Бигфут, която обаче Колегите от тийма засичат на 90% като фейк, доста добре направен фейк, но това ще бъде тема на друг разговор.
Този загадъчен, подобен на маймуно-човек криптид, обитател на гъстите гори и суровите планини на Северна Америка, Русия, Кавказ, средна Азия, и на много други места по света, е бил обект на безброй разкази, наблюдения и спорове. Но сред множеството легенди, свързани с него, една особено изпъква със своя уникален исторически контекст и културно значение: малко известната легенда за „Войната с Бигфут от 1855 г.“. Това е една история, в която се твърди, че гордата нация на индианците Чокто е воювала с група чудовищни, космати същества в днешния окръг Лефлор, Оклахома.
Като изследовател и човек дълбоко заинтригуван от необяснимото, отдавна съм очарован от този забулен в мистерия епизод от митовете за Бигфут. Реално криптозоологията си е наука, да крипто наука, и е крипто защото доста сериозни учени просто не казват, че се занимават с това, иначе щеше да си е официална наука. Нека не забравяме, че криптозоологията е онова, което задължава самата зоология да е сериозна със себе си. За криптиди са били смятани много от известните ни днес животни, като горилите например, смятали са ги за митични същества от легендите на африканските племена.
Историята, със своето преплитане от легенди на на коренното население на Северна Америка, насилието по границата и криптозоологичната загадка, сякаш въплъщава самата същност на феномена Бигфут – интригуващ поглед към свят, където границите между мит и реалност се размиват. В тази статия целя да се потопя дълбоко в легендата за сблъсъка на Чокто с Бигфут, разглеждайки историческите доказателства, културния контекст и трайното значение на този забележителен разказ. Чрез задълбочени изследвания и анализи се надявам да хвърля светлина върху истината зад „Войната с Бигфут от 1855 г.“ и да проуча и споделя с вас какво може да ни разкаже тази история за народа на Чокто, американската граница и вечната ни очарованост от неизвестното.
Народа Чокто: Горда воинска култура
За да се разбере напълно значението на легендата за „Войната с Бигфут“, е важно да се познава богатата история и традиции на нацията Чокто. Те са един от големите по численост коренни американски народи, които първоначално са обитавали югоизточната част на САЩ. Били са известни със своето майсторство като воини и ловци. На ръст са доста едри хора. Техните умения на бойното поле са били усъвършенствани в продължение на векове чрез междуплеменни конфликти и по-късно чрез участието им във войни от колониалната епоха и Американската революционна война.
Чокто са били известни със своята сложна военна организация, която включвала ясно дефинирана система от рангове и силен акцент върху дисциплината и стратегията. Техните воини са били обучавани от ранна възраст в изкуствата на проследяване, разузнаване и бой, което ги е превръщало във впечатляващи противници в гъстите гори и блата на техните земи. Тази воинска традиция е била дълбоко вкоренена в културата на този забележителен народ, като смелостта и военният успех са били високо ценени и празнувани.
Но начинът на живот на Чокто се променя завинаги през 30-те години на XIX век, когато правителството на Съединените щати, съгласно Закона за преселване на индианците, насилствено ги премества от техните предци земи в днешната Оклахома. Това травматично събитие, известно като Пътеката на сълзите, кара хиляди мъже, жени и деца от народа Чокто да изминат трудния път на запад, изправени пред болести, глад и тежки природни условия. Смята се, че близо една четвърт от населението на Чокто загива по време на това принудително преселване.
За онези, които оцеляват по Пътеката на сълзите, предизвикателствата при адаптацията към новия и непознат живот са огромни. Лишени от своите традиционни ловни територии и ресурси, те се борят да запазят културната си идентичност и традиции пред лицето на огромни трудности. Въпреки това успяват да преодолеят тези препятствия, черпейки сила от древния си воински дух, за да изградят ново съществуване в територията на Оклахома.
Именно на този фон на сътресения и устойчивост възниква легендата за „Войната с Бигфут“ – разказ, който в много отношения отразява продължаващата борба на Чокто да утвърдят своята идентичност и да защитят народа си в бързо променящия се свят.
Мястото на събитията: Окръг Лефлор, Оклахома, през 1855 г.
Историята за „Войната с Бигфут“ е неразривно свързана с времето и мястото, където се предполага, че се е случила – територията на племето в окръг Лефлор, Оклахома, през 1855 г. За да разберем контекста на тази легендарна среща, е важно да разгледаме състоянието на нацията Чокто и по-широкия регион през този период.
През средата на XIX век те живеят в новата си родина в Оклахома вече повече от две десетилетия. Въпреки първоначалните трудности, свързани с преселването, племето успява да установи известна стабилност и самоуправление. Чокто имат своя конституция, избрани представители и система от закони и съдилища. Но над тях виси сянката на американската експанзия и нарастващият натиск да се асимилират в обществото на белите. Окръг Лефлор, кръстен на влиятелното семейство Лефлор. Това семейство е от смесен произход – Чокто и френски, играе значителна роля в политическия и икономическия живот на племето. Тяхното влияние и лидерство помагат за преодоляване на пропастта между Чокто и заселниците, но също така подчертават сложния и често напрегнат характер на тези междукултурни взаимодействия. Френска европейска кръвна линия в полза на индианците.
Именно в този контекст на промени и несигурност започват мистериозните нападения над селищата на Чокто и местните ферми. Всичко започва изведнъж, което говори, че нападателите не са ”местни”, а са дошли от някъде.
Според легендата, неизвестни нападатели крадат добитък, реколта и други ресурси, всявайки страх и смут в региона. Още по-тревожни са разказите за отвличания на жени и деца, които изчезват безследно в пустошта.
Тези атаки, които изглежда нямат обяснение, засягат основната сигурност и автономност на Чокто. За народ, който вече е преживял толкова много травми и разселване, идеята за невидим враг, който се възползва от общността им, е дълбоко обезпокоителна. Когато нападенията продължават, а броят на изчезналите и откраднатите се увеличава, Чокто разбират, че трябва да предприемат действия, за да защитят народа си и начина си на живот.
Събирането на „Лайхорсманите“
Изправени пред нарастващата заплаха, лидерите на Чокто знаят, че трябва да реагират бързо и решително. Те събират елитна група бойци, известни като „Лайхорсмани“, за да проследят и да се изправят срещу нападателите. „Лайхорсманите“ са водещата военна сила на нацията Чокто – група от опитни воини и следотърсачи, чиято задача е да поддържат закона и реда в територията на племето. Тези мъже са подбрани заради смелостта, силата и уменията си да се справят с трудностите в дивата природа и са високо уважавани от съплеменниците си.
Начело на „Лайхорсманите“ е Джошуа Лефлор – уважаван лидер, известен със своята мъдрост, кураж и дипломатически умения. Лефлор, който е със смесен произход – Чокто и френски, олицетворява сложната и често противоречива идентичност на народа Чокто в лицето на американската експанзия. Лидерството му е доказателство за неговата отдаденост да защитава своя народ и да съхрани начина им на живот. До Лефлор са легендарните воини от клана Тъби – семейство гиганти, известни с невероятния си ръст, сила и бойни умения. С височина почти два метра и тегло над 150 кг всеки, те са внушително присъствие на бойното поле, всявайки едновременно страх и уважение у враговете си. Въоръжени със своите традиционни оръжия и непоколебима решителност, те се отправят към пустошта, следвайки следите на загадъчния враг.
Сблъсъкът: Среща с чудовищните създания
Докато „Лайхорсманите“ навлизат все по-дълбоко в гората, те започват да намират зловещи следи – изоставени лагери, строшени клони и огромни отпечатъци от стъпки като човешките, но с много по-голям размер, стъпки от боси крака. Лесът става все по-тих, сякаш и животните усещат някаква невидима опасност. И тогава ги връхлита непоносима миризма на смърт и разложение.
Те откриват изоставена поляна, осеяна с останки на жени и деца – техните тела са разкъсани и осквернени. Над тази ужасяваща сцена са приведени три огромни космати създания, чиито лица са омазани с кръв.
Въпреки ужаса, войните събират кураж. Лефлор пръв се впуска в атака, а останалите последват примера му. Започва яростен и неравен бой, в който легендарните воини на Чокто дават всичко от себе си, за да унищожат тези чудовища. След тежка борба и големи жертви, чудовищата са победени. Но цената е висока – Джошуа Лефлор пада в битката, а воините остават с дълбока рана в сърцата си.
Съществата са изгорени, но споменът за тази битка остава като доказателство за смелостта на Чокто и срещата им с нещо, което е надхвърляло границите на човешкото разбиране. Описанията на съществата съвпадат на 100% с всяко едно друго описание давано за Бигфут, и както съм ви писал преди доста години ако си спомняте – изглежда има няколко вида от тях, като едните са особено недоброжелателни и изглежда, че ловуват хора.
Последиците: Погребение, траур и кошмари
След съдбоносната битка, нацията Чокто изпада в траур и неспокойствие. Загубата на Джошуа Лефлор – един от най-уважаваните и обичани лидери – е удар, който разтърсва племето до основи. “Лайхорсманите”, преживели ужаса на срещата с чудовищата, се борят със спомените за битката, а особено кланът Тъби страда от кошмари, в които отново и отново се сблъсква с ужасните създания.
С разпространението на новините за случилото се в региона, Чокто се изправят пред нова, дълбоко смущаваща реалност. Съществата, които са срещнали, оспорват самата им представа за природния свят и тяхното място в него. Мнозина започват да говорят за древни легенди и зловещи предзнаменования, докато други шепнат за проклятия и зли духове. Всички обаче са единодушни, че „Войната с Бигфут“, както става известна, бележи повратен момент в историята на племето – миг, в който завесата между природното и свръхестественото е разкъсана. До ден днешен тези индианци пазят историята за битката с бигфутите.
През следващите години Чокто продължават да се сблъскват с множество предизвикателства – от настъплението на американските заселници до епидемии и бедност. Въпреки това споменът за „Войната с Бигфут“ остава жив – свидетелство за устойчивостта на народа и непоклатимия воински дух на Чокто. За оцелелите от битката, включително и кланът Тъби, белезите от този ден никога не заздравяват напълно – постоянен спомен за тъмнината, дебнеща отвъд светлината на огъня. Факта, че не само не са сами в горите, но и че може да бъдат ловувани е доста обезпокоителен.
Изследване на историческите доказателства
Като изследовател, едно от най-големите предизвикателства при изучаването на легендата за „Войната с Бигфут“ е липсата на конкретни исторически доказателства, които да потвърдят историята. Въпреки популярността и културното ѝ значение, няма съвременни източници, официални документи или вестникарски публикации, които директно да подкрепят описаните събития. Има обаче много съвпадения с легенди на други племена и народи от цял свят. Опита с дисциплини като Remote Viewing е показал, че има начини косвено да се потвърди информацията, и това става чрез съвпадения в данните, извлечени от хора, които в случая не се познават по между си, но данните съвпадат. Такива легенди и истории има много в Русия и Кавказ, легендите за Алмасти и техните битки с човешкото население са факт и до днес.
Тази липса на документация не е напълно изненадваща, като се има предвид времето и отдалечеността на мястото, където предполагаемо се е случило събитието. През средата на XIX век американската граница е обширен и рядко населен регион с ограничени възможности за разпространение на информация или съхраняване на исторически записи. Освен това нацията Чокто, като много други коренни американски племена, разчита предимно на устни традиции за предаване на историята и културата, вместо на писмени източници.
Но липсата на директни доказателства не означава непременно, че историята за „Войната с Бигфут“ е напълно измислена. Възможно е легендата, подобно на много други разкази от американската граница, да е вдъхновена от реални събития, които по-късно са украсени или изкривени през призмата на фолклора и устните традиции.
Един потенциален ключ към произхода на историята са историческите данни за семейство Лефлор и клана Тъби – и двете групи играят важна роля в легендата. Лефлорите, както вече бе споменато, са влиятелно смесенокръвно семейство Чокто, които играят значителна роля в политическите и икономическите дела на племето през XIX век. Фактът, че окръгът, в който се предполага, че се е случило събитието, е кръстен на това семейство, подсказва, че те наистина са били важна част от региона по това време.
Докато историческите доказателства остават неясни, легендата за „Войната с Бигфут“ продължава да пленява въображението – разказ за смелост, мистерия и границите между реалното и митичното.
Съвпаденията с истории от други места ни дават още поле на експанзия на Съзнанието, защото не е случайно … САЩ и Кавказ са 2 доста отдалечени места, но със странно съвпадащи легенди.
Драги Приятели разказах ви една интересна, и доста малко позната у нас история за Бигфут. Една от моите най-любими теми определено е криптозоологията, за нея ще поговорим и в следващите статии и предавания в YouTube. Абонирайте се и последвайте подкаста ”Пътеки През Вселената” за да получите известие кога са готови следващите предавания.
За сега толкоз от мен, ще се чуем отново съвсем скоро. Желая ви весело, семейно и топло посрещане на зимните празници. Бъдете здрави!
Nahuatl
——————————————————————————
Съобразно ЗАПСП, и ЗИС
Всички материали в Блогът на Nahuatl подлежат на Copyright©
——————————————————————————–
