Здравейте драги Читатели.
Това е една следваща статия, от поредицата на тематика оцеляване. Много хора ме помолиха, да продължа да пиша по тази тема, и ето, правя го.
Тема на днешният материал е историята на мой приятел, който стана известен, заедно с 2ма негови другари, понеже се изгубиха в Южен Джeндем, Стара Планина, случаят беше с национално значение. Просто излезли на разходка… Това е най-голямата спасителна операция, с издирване, активирана в България…и типично по нашенски, понеже всичко се случва преди избори, бяха вдигнали единствения хеликоптер Кугър, в страната, макар че до като Армията струпваше отряди в гората, войниците не успяваха да работят правилно дори със сигналните димки, но това е друга тема. Та така…
Искам да направя една дисекция на една такава, хипотетична ситуация, в която изведнъж осъзнавате, че май сте се загубили доста далеч, в непозната територия, мислейки че просто сте на екскурзия……Случва се често, и трябва да се благодарим, че нашата страна не е много голяма, което обаче не значи, че не може да стане критично, защото понякога ставаме свидетели на истории за изчезнали в горите хора, които така и не биват намирани. Има много примери тук от България. Тези случаи, макар че уважавам, и почитам паметта на всички, които са загубили живота си във великата Планина, се дължат предимно на човешки грешки, лоша организация. Когато излизаме сред Природата, винаги една част от нас трябва да е съзнателна, че евентуално може да изпаднем в ситуация, в която планинарските ни умения, и въобще уменията ни като Човешки Същества, ще бъдат подложени на изпитание. Сам по себе си, човек е достатъчно интелигентен, за да активира типичната за Homo Sapiens, секвенция от базови команди, които гарантират физическото оцеляване. Адреналинът в тялото ги активира, биеш се, или бягаш. То си ни е вродено, от предците, на които се е налагало да изживяват survival situations всеки ден. Просто цялото им всекидневие е било една голяма борба за физическо оцеляване. У нас са зпазени много древни, животински инстинкти, които се активират в точният момент, и вярвайте ми, наложи ли се, човек обикновено се изненадва от себе си, когато те сработят.
Част от моята експертна професия в момента, е да участвам в разработването на планове за превенция и защита, така че аз лично съм мислил много по темата, и да го кажем, то си е част от моята работа, да правя така, че хората да оцеляват в определени ситуации, базирайки всичко на превенцията, и тактиката.
Господин Х, е един от въпросните трима младежи, които се изгубиха в Южен Джендем на път за хижа Рай. Той ми е като брат, и не се сърди, понеже го споменавам 🙂 Добър мой приятел, и малко братче, макар че щях да го бия ако го бях хванал тогава, защото излиза неподготвен в дивия Балкан….но това е друга тема 😉 Та, облекли си тия тримцата убавци новите дрЕи, и къде къде? Хижа Рай! Централен Балкан. Няма ли си друга работа, и решили да правят трекинг. До тук добре, но не познавали добре пътеките, и вместо за хижата, без да се осъзнаят, подхванали към връх Ботев. А на такива места човек може да попадне в ситуации на внезапна мъгла, внезапен вятър, сняг, дъжд и т.н Климатологията в тия части на Планината, може да се промени във всеки един момент, особено на пролет, или есенно време. Когато те са приключенствали там, на всичкото отгоре, на връх Ботев, и под него, е валяло сняг, а аз знам лично от моят човек, колко студено им е било. Не са умрели от хипотермия, защото са се сгушили тримата заедно, което им е помогнало да запазят телесната си топлина. Да не говорим нощуванията в такава ситуация, мечките, лошите мисли, паниката, страхът от непознатото, изкълчвания и инциденти… всичко това може да доведе директно до умиране.
Грешка/Урок номер 1 – когато ходите в Балкана, минимум проучете, или ако знаете пътеките, преговорете си поне ментално пътя, защото иначе се случва именно това, което се случи на моят човек, може да се окаже, че сте се загубили в най-неочакваният за вас момент. Както мислите, че контролирате ситуацията, изведнъж ситуацията контролира вас.
Грешка/Урок 2 – моля не си обличайте новите дрехи за такава разходка, освен ако не са планинарски. Ходете в Балкана с удобно, и адекватно облекло, правилните обувки, и си носете винаги резервни дрехи, и нещо връхно, дори през лятото, особено ако сте тръгнали да се разхождате в посока билото.
Четири дневният им престой в Планината + придвижване, все пак са млади, силни мъже, е изградил у тях тримата доста важни, за всеки един човек, и мъж, качества. Вярвайте ми, че те ден днешен са различни 🙂 Успели са да се доберат, буквално скитайки се безцелно, и без да знаят нито посока, нито къде точно отиват, до малка къщичка на ВЕЦ ”Тъжа” в Балкана. Медиите бумтяха, точно преди избори, че са инвестирани 200 000 лева в тази спасителна операция, и да видите в каква държава живеем, без малко да им искат пари за нея! Понеже ”нямали застраховки” 🙂 а кажете ми вие, това на какво го прилича? Нали за това имаме държава бе мама му стара? Или пък не? Както и да е. Военна Полиция, БЧК, Спасителна Планинска Служба, доброволци дори от Априлци, се бяха включили в тази операция, която в крайна сметка завърши добре, без жертви, но не благодарение толкова на спасителите, колкото на изконното човешко умение да се импровизира, от страна на изгубените…
Момчетата успяват да подадат сигнал, че са се загубили в района на Южен Джендем, и малко след това батериите на телефоните им падат……
Грешка/Урок 3 – когато отивате в Балкана, винаги имайте в предвид, че може да се окажете в много подобна ситуация, за това винаги си носете поне 2 външни батерии, заредени, и приготвени. Ако тримата младежи бяха имали такива, по сигнала от телефоните щяха да ги намерят много по-бързо, и да не им се налага да бедстват по горите. Ако знаем, че излизаме за 3 дни, трябва да имаме батерии за 6. Тук важи едно много важно, военно правилo: 1=0, 2=1. Тоест, ако имате 1 клечка кибрит, и ви трябва огън, то просто все едно нямате, защото тази клечка може да угасне с едно подухване на вятъра, и до като го осъзнаете, останахте без топлина за вечерта… Ако имате 2 клечки, все едно имате една, тоест имате още един шанс да се стоплите, като запалите огън, вече знаейки че вятъра може да духне огънчето, или клечката да не се възпламени. Това правило важи за дрехите, за чорапите, за запалките, за ножовете, и за много други неща, които в определена ситуация, биха ви спасили живота.
Основното предимство на тримата младежи, е именно че са били трима. За сам човек, и то без никаква екипировка, както са били те, ще бъде съвсем друга игра, вече истинско оцеляване…Сам човек в Централен Балкан, по това време на годината, или трябва да е експерт планинар, като поп Кънчо от Ловеч, който на -20 градуса с вятър, си прави тренировки по катерене до връх Ботев, или въобще не би трябвало да излиза в такива условия. Хубавото при нашите момчета, е че са били трима, което е основното им тактическо предимство. Трима души се топлят по-лесно, ако някой се нарани, както се беше случило с едното от момчетата, другите двама ще му помагат. Нарани ли се така сам човек в гората……..последиците могат да са наистина фатални.
Грешка/Урок 4 – абсолютно винаги носете някаква базова екипировка, никога не тръгвайте в гората само с портфейлът си, и телефона…. За това ще говорим малко по-долу в статията, и ще ви посъветвам, давайки пример със себе си, какво да носите, как да го носите, и т.н.
Алгоритъм на бързата организация:
Преди тръгване:
В никой случай не слушайте разни pinche maricones, които ще ви кажат ”ааа, тоя параноик Nahuatl, всява страх”, и бла бла бла. Nahuatl не всява страх, просто искам да ви държа съзнателни, че един прост излет, може да се превърне в борба за живот. Много неправилни, и опасни са мислите в стил ”ако не вярвам няма да се случи”, ”госпоТ ма пази!”, и т.н Не може да се надявате на простотии, като религия, икони, амулети, висши, възнесени учители, и тн в такива ситуации. Забравете за това. Единственото, на което може да се надявате, са собствените ви умения, усет, интуиция, и способността ви да импровизирате с всичко, във всякакви ситуации. Да ви покажа реалността, не е насаждане на страх, и не трябва да се страхувате, просто една частица от вашето внимание, трябва да бъде съзнателна за вероятност ”Х”, и ако се случи тя, то вие да бъдете ментално подготвени, че просто трябва да действате. То е ментална нагласа, и голяма доза приключенски дух. Вярвайте си там, в каквото си вярвате, мен не ми дреме 🙂 но ви казвам, че стане ли, нито госпоТ ще ви помогне, нито пре-светата дева от Гвадалупе, нито пък философията на Ошо Бошо, колкото и да се молите, и да се възнасяте духом, ако си навехнете крак на привечер в Балкана, не станете ли, не активирате ли Боеца в себе си, ще си умрете като пилци от хипотермия, или ще ви се случи нещо по-лошо от това. Ако сте в група, може да застрашите нечий живот, заради собствената си глупост, имайте го в предвид. Много хора си мислят, че това е някаква игричка на войничета, аз съм изпадал в ситуации, в които живота ми е бил застрашен, и искам да ви кажа, че в такива моменти, или действаш, или си чао. Лично избягвам въобще да се срещам, а камоли да правя походи и излети със слабохарактерни хора, или страхливци, които ще започнат да се молят ако стане напечено. Моите хора, послушайте ме – в такива моменти, или действаш, или си чао, или някой е чао заради теб, така че по-добре да действаш. Излизането от такава ситуация, носи такава брутална, огромна, и мощна чекия за егото, че ще ме разберете какво имам в предвид, когато казвам, че егото на човека е най-добрият му инструмент за сърфиране на тази реалност 🙂 Бихте се чувствали като супермени. В този момент, аз знам и за собствените си недостатъци. В момента въобще не ми е добра физическата кондиция, не съм тренирал от сумати време, и съм във форма, да, ама на кюфте 🙂 ха-ха-ха, и нито ме е срам да го кажа, нито да го покажа, така че от мен зависи да подобря физическата си форма, да не пуша цигари, и да започна да тренирам отново, и упражнения, и бойни изкуства, а не само да работя, и да вися пред компа да пиша, че съм станал 115 кила, добре че съм висок и не ми личи много, но се усещам като все едно баба ми е повече спортистка от мен в тоя момент…. И не е далеч от истината, това усещане….
Та така:
1. Ментална подготовка
Когато излизате в гората, на първо място, преговорете си на ум, къде отивате, познавате ли маршрута, носите ли си необходимото, колко време ще сте на вън, и задължително предупредете поне един ваш човек, и му кажете къде смятате да сте, и за колко време. Ако не му се обадите до това време, значи нещо е станало, и така единият ви фланг е покрит, и някой друг ще активира търсенето ви.
2. Ревизия на екипировката
Съобразена ли ви е екипировката, с условията, и нуждите, и времетраенето на излета? Спазвате ли правилото 1 е 0, 2 е 1, за запалките, чорапите, остриетата, и всичко, което е нужно? Въобще според това, което ще правите, нагласете си екипировката така, че да имате всичко нужно, съобразете товарът с физическите си възможности. Не помъквайте 100 литровата раница, пълна до горе, ако разходката ви ще бъде 5км отиване и връщане, и обратното, не ходете с паласката на 2 дневен поход, понеже се мислите за супермени.
Ако изпаднете в ситуация на оцеляване:
Какво е ситуация на оцеляване? Това са всички онези обстоятелства, при които вашата физическа сигурност, здравето ви, и безопасността ви, са се оказали, или е много възможно да се окажат компрометирани. Може да ви се случи в ромската махала, добре че не е толкова голяма, може да ви се случи край някой язовир, до като сте за риба, може да ви се случи и в Балкана, по време на екскурзия. Разглеждам една хипотетична ситуация, подобна на това, което се случи на трите момчета, които се изгубиха в Централен Балкан. Алгоритъмът на бързата организация тук включва:
1. Не се стъписвайте – действайте!
Нямате време да се вайкате, да съжалявате, да падате духом! НЯМА ВРЕМЕ за простотии, ок? Осъзнаете ли, че сте попаднали в такава ситуация, започвате моментално да действате, без паника, държейки се постоянно заети, за да нямате време за простотия, и за да не успеят страховете да надделеят. Превземат ли ви страховете, вече сте в истинска опасност. Не ви казвам да не ви е страх, това е невъзможно, и мен често ме е страх, просто ако се случи, да не се оставяте страхът да ви седне отгоре, защото няма да може да мислите трезво. Ако се намирате в Планината на първо време трябва да се ориентирате долу горе, и да си измислите план за действие. Първата стъпка от този план, е да сигнализирате, че сте се изгубили, моментално. Носите ли си допълнителни, външни батерии за телефоните? Добре 🙂 това е прекрасно, може обаче да нямате обхват, ако сте между високи хълмове, и ще ви се наложи да се придвижвате до като хванете сигнал. Внимавайте обаче, как, и на къде се движите, ето защо е добре маршрута да се познава, минимум си изтеглете карта от google maps, и си я подгответе за да я имате на телефона. Един мой недостатък е, че не боравя добре с такива карти, това е нещо, на което още се уча….Ако е късен следобед и има опасност да замръкнете, приоритет ви е да изградите заслон, ако наблизо няма естествен такъв, и не си носите палатки. Ще тренираме правенето на заслони по време на предстоящият курс по оцеляване, който съм ви подготвил малко по-натам.
2. Преглед на екипировка, и всичко налично
Всеки трябва да провери с какво разполага. От колана на гащите, до запалки, ножове, въжета, торбички, всичко това си има предназначение, и ще бъде от полза за всички.
3. Сигнализация
Трябва да запалите голям, огромен огън, не да подпалите гората, а просто да запалите голям огън, и когато той се разгори, да започнете да изгаряте зелени борови клони, зелени храсти, и въобще всичко което е зелено, защото пуши много, когато гори. Ако на близо някой се сети, може да дойде към вас. Не оставайте обаче, повече от ден, ако сте толкова далеч, с този огън, вие трябва да се движите.
На всяко място, където спрете, примерно за нощувка, трябва да има такъв огън. Сигнализацията трябва да е активна, и да сте креативни. Ако сте сигнализирали, че сте се изгубили, но са ви свършили батериите на телефоните, е доста вероятно, дори и да не са избори, да вдигнат хеликоптер, или самолет от селско стопанската авиация за да ви търсят от въздуха. В такъв случай, бъдете готови ако минавате покрай река, и реката има примерно каменист или песъчлив бряг, да издълбаете в пясъка SOS, или с дървета да напишете същото върху камъните. Това се отнася и за открити пространства в близост, като поляните примерно. С подреждане на дървета и камъни, за което си се иска яко бачкане, напишете SOS в средата на поляната.
4. Разчет на приоритетите, според ситуацията
Винаги приоритетите са, заслон, огън, вода и храна. След прегледа на екипировката, би трябвало вече да знаете, кой с какво разполага. Ако ситуацията се разиграе, както с моите приятелчета, първото което трябва да направите е заслон, както ви казах по-горе. Заслонът трябва да ви предпазва основно от вятър, и от дъжд. Тук ще разберете, защо откачалници като мене, носим и походна, военна лопата 🙂 Щото с нея се копае по-лесно от колкото с нож, или с мачете, а заслонче на 50см под земята, е просто идеално. На курсът, ще направим такива заслони, и ще спим в тях, за да имате шанс да тествате подобна, макар и фиктивна ситуация. Следващите приоритети са водата, и храната. В моята раница има LifeStraw филтър, за 1000 литра вода, има и потабилизиращи таблетки. Директно топя филтъра в някоя локва, или в какъвто и да е водоем, и просто пия вода. Подготвен е да пречисти 99,9999999% от всички вируси и бактерии, обаче не е много ефективен срещу химически замърсявания, за това трябва да знаете да палите огън, за да може да преварявате вода от някое поточе, ако нямате преносима система за филтрация. Огънят е следващият ви приоритет, той е даже по-важен от храната, защото нощем ще се вижда, димът ще ви пази от насекоми, дивите животни избягват огъня, ще сте топли, ще може да готвите, и т.н. У човека е заложено едно много древно усещане, почти като емоция, за уют, когато сте до огън, огънят дава сигурност и на ментално ниво. За това носете си средства за палене на огън, това е друг основен елемент на предстоящият курс, ще ви науча да палите огън по различни начини, и да правите различни видове огнища. От гледна точка на разчета на приоритетите, всичко зависи от това, къде сте, на какво разстояние от цивилизацията сте се изгубили, колко човека сте, с каква екипировка разполагате, и т.н. Свикнете с мисълта за импровизация, дори от гледна точка на националната, на регионалната, и на личната сигурност – няма 100%-ова сигурност. Това е закон. Няма нищо сигурно, всичко зависи от обстоятелствата, и от вашите умения, и от това да не забравяте, че пре светата дева от Гвадалупе няма да ви спаси, ще ви спаси кибрита, ножа, и умението ви да палите огън.
5. Проактивно оцеляване
В група от хора, вина има поне един мрънкател, поне една кокона, поне един дето винаги е уморен, и т.н. Изпаднете ли в ситуация на оцеляване, всички трябва да са на ясно, че се намират в такава ситуация, и да започне една невиждана до преди колаборация между всички. Ок? Това е адски важно. Проактивното оцеляване означава, че всеки трябва да прави нещо, за да няма време за простотии. Демек, до като единия търси дърва за огъня, другия прави заслон, третия гледа какво може да се яде, четвъртия нещо друго и т.н. Всеки трябва да има задачи, и да ги изпълнява от-до. Няколко Съзнания, генерират идеи, мислят, и осъществяват цели, много по-добре от само едно. Използвайте това основно тактическо предимство на групата.
6. Съобразяване с метрологичните условия
Имайте в предвид, че метеото се сменя от раз в Планината. Както са 20 градуса, изведнъж зъзнете от студ, и ви тракат зъбите. Спомнете си другата точка с обстоятелствата, и импровизацията, винаги имайте в предвид времето. Видите ли, че замръквате – заслон и огън. Заслоните и огньовете се комбинират перфектно, според зависи от мястото, е много удобно, нещо да ви пази гърба, примерно голяма скала, вдлъбнатини по някоя канара, паднали дървета, и т.н. Хубаво е, като част от екипировката, да си носите военно платнище мулти-функция, което да става за покрив над главите ви. Използва се лесно, има множество конфигурации.
7. Работа в екип
Групата е множество бойни единици, аз така я разбирам. Поддържането на висок Дух е задължително, базици, вицове, шеги, и т.н са повече от нужни, и полезни за менталното състояние на всички.
8. Тактическо придвижване
Когато се изгубите в гората, пред вас ще има само хълмове, гори, някоя друга полянка и т.н. От по-високо се вижда по-добре хоризонта… Трябва да знаете, как да се придвижвате в група, тактическото придвижване е изключително важно умение, и отново зависи от обстоятелствата, от ландшафта, и от уменията ви за ориентиране. България не е голяма държава, и населените места не са с голямо разстояние по между си. Хубавото у нас, е че има и много хижи, язовири и реки. Ако се придвижвате по течението на някоя река, то рано, или късно, задължително ще стигнете до населено място.
Придвижването, паленето на огън, обработката на водата, и ориентирането, сами по себе си, са цели науки!
9. Ако има ранени хора
Това е един от най-кофти вариантите… Ранен, сам човек в Планината, обикновено е храна за вълците, ако не бъде открит на време. Да се надяваме никой от вас, абсолютно никога да не изпада в такава ситуация, и пак повтарям, че всичко е въпрос на това, да сме съзнателни във всеки един момент, за цялата тая отговорност, която понякога без да осъзнаваме носим. Превенцията е всичко! Ако в групата хора има ранен човек, вие задължително трябва да знаете, как да му помогнете. Надявам се сега разбирате, че планинарството, и въобще оцеляването са наука, която включва и базови знания, по първа, долекарска помощ. Това е абсолютно задължително, и във вашата група от спътници, винаги трябва да има поне един, който да е минавал такива инструктажи. Минимум трябва да знаете как се третират рани, изкълчвания, и счупвания. При едно по-сериозно падане на човек, примерно от високо, и когато нараняванията са вече сериозни, основната тактика е, някой остава с него, и друг отива да търси помощ, което се прави в критичните ситуации, и шансовете са 50/50, даже по-малки, ако сте се изгубили наистина, и достъпа до вас е труден. Леко ранен човек се носи, въобще всеки пострадал трябва да се обгрижва. Трябва да знаете да направите носилка, а ако сте от онези пацифисти, които не носят никакви ”оръжия”, и нямате нож….. просто не знам 🙂 там ще си дадете сметка, че възвишените учения на Ошо, и пре светата дева от Гвадалупе, и вашият боК, няма да ви помогнат, ако нямате нож, или трион за да направите носилка, а в дадени ситуации, примерно с травми на гръбначният стълб, няма друг начин за пренасяне на такъв ранен. Обричате човек на смърт, или травма за цял живот, ако не носите нужното за да му помогнете.
Питам още веднъж, осъзнавате ли, в същност колко е отговорно, и колко знания са нужни, за едни на пръв вид, простички, планински преходи? Животът ви, или на вашите спътници, може да се окаже подложен на истинско изпитание, и вие просто трябва да сте подготвени ментално, и фактически, за абсолютно всичко. А когато някой страхливец ви каже, че това е насаждане на страх, отново – не, не е. Това е говорене на истинските неща, това е вкарване в съзнание, за опция А, опция Б, и опция В, които са потенциално реални.
Винаги, на първо място – човечност, разбиране, и връзка с реалността, винаги! Не си правете илюзии, и се придържайте към реалността, такава, каквато е.
Висок морал, Дух, работа в екип, подкрепа и помощ, всички за всички. В моя Тийм не оставяме никой назад, борим се, бием се до последна капка кръв.
Нужна базова екипировка:
Всичко казано до тук, води до нуждата да имате определени инструменти, винаги когато вземете раницата си, и излезете в гората за повече време. Съставям ви (не в тази статия) базов екип, който ще ви е нужен и на курса по оцеляване, говоря с 2 големи тактически магазина за групови намаления, когато това стане готово, ще има статия специално по темата.
Не носете нищо ненужно, но винаги носете, когато излизате в планината тези основни неща, и помнете, че едно е да ги носите, други съвсем различно е да умеете да боравите правилно с тях, за това се искат тренировки:
- Нож, най-универсалният инструмент, създаван някога от човека.
- Ножка мулти функции, тип Viktorinox, Latherman, и т.н има ги в много конфигурации.
- По-тежък инструмент за сечене, като брадвичка, или мачете, което да носите от страни на раницата си. Ще бъдете много благодарни на себе си, че сте благоволили да си утежните малко екипировката, ако ви се наложи да режете, или да цепите по-дебели дърва. Става и с ножа, ще ви покажа как, но е друго, когато човек има и малка брадвичка.
- Сгъваем трион.
- Въжен трион, побира се в дланта на една малка ръка, не заема никакво място, реже цели дървета, ако знаете да го ползвате добре.
- Някакво въженце, здраво, което да не заема място, поне 20 метра.
- Поне 3 различни средства за палене на огън, магнезиева или ферородна запалка, кибрит, и кубчета сух спирт, или възпламеняем гел за огън. Друго, което гори, и може би имате навика да носите, са репелентите за насекоми. Ръсят се върху нещо сухо, и веднага се удря искра върху тях, пали от раз.
- Вода, филтър за вода, или таблетки за пречистване.
- Храната, която смятате да носите.
- Допълнително сухи ядки, сухи плодове, шоколад, или нещо подобно за бърза енергия.
- Средство за пречистване на вода, филтър, или таблетки. Ако са таблетки, трябва да знаете как да ги използвате. Трябва да знаете, колко литра вода пречиства една таблетка, и да внимавате с дозите, защото са базирани на хлор.
- Базова аптечка + обезболяващи + ангигестамин ако получите алергия + мазило за ухапване от насекоми.
- Отразително огледало, има специализирани такива, 5см на 5см, не заема никакво място, служи за сигнализация към летателни апарати.
- Алуминиево одеяло за спешни случаи, може да ви спаси живота, буклвано… Не заема никакво място, и е евтино.
- Военно платнище за покрив, или заслон.
- Малки средства за лична хигиена. Преди шибаната пандемия, гелчетата за ръце, аз лично ги ползвам от мнооооооого години, си служеха за миене на ръце 🙂 но понеже съдържат 70% алкохолен разтвор, стават и за дезинфекция на рани.
- Аз нося винаги любимият си бинокъл Olympus, малък военен стандарт бинокъл, с уникална оптика. Бинокълът може да ви спести километри ходене…. На базата на наблюдение с него, може да изградите цяла стратегия за придвижване.
- Лятото задължително, инструмент за вадене на кърлежи, и средства за почистване, и дезинфекция, след това, и след ухапване от насекоми.
Опасностиге, които ви дебнат в дивата Природа са основно:
- Дехидратация, при продължителна липса на вода, дори зимата, човек започва да не мисли трезво, има виене на свят, лошо настроение, а в други случаи – директна опасност за живота. Помнете, че сме 75% съставени от вода, и тази пропорция трябва да се поддържа постоянно, за нормалното функциониране на организма.
- Измръзване/хипотермия
- Опасни животни. Овчарските кучета, дивите свине, змиите, и някои насекоми са най-опасните. Мечката ще ви чуе, преди въобще да помислите за нея, и ще си замине, същото се отнася за вълците, чакалите, лисиците, и Йетитата 🙂
- Опасна храна. Не яжте нищо, което не разпознавате лично като ядливо. Ще ви инструктирам допълнително, по военният алгоритъм за тестване на дива храна. Така ще избегнете натравяния, и алергични реакции.
- Инциденти, като изкълчвания, счупвания, навяхвания, въобще всичко свързано със спъване, падане, порязвания, и други. Бъдете внимателни, винаги, с всичко което правите, ако попаднете в такава ситуация. ЗАПОМНЕТЕ, ако сте група, че най-голямото тактическо преимущество на групата, е самата група, множеството.
- Бъдете съзнателни също така, че в горите живеят всякакви същества, включително и цели кланове престъпници, от тези, които нощем обират вили, и къщи по горските махали. Те също са част от опасностите. Имаше случай преди няколко години, в Испания, в тая мирна държава, където момче и момиче бяха попаднали на такава банда, която се оказа албанска. Момчето пребито и завързано за едно дърво, момичето изнасилено групово… И това е част от реалността.
И компас и карта / дори и разпечатана от интернет на района / бих добавил!