Здравейте драги Читатели.
Попаднах на един материал на BusinessInsider, който ме провокира да ви напиша тази статия. Гледам ги тия материали, и икономическият анализатор в мен се пробужда. Чували ли сте, че Земята остава без човешко население, или това ви звучи като някаква шега? Не е шега 🙂 Търпим глобален демографски срив, а това може директно да прецака целият световен икономически модел.
През последните десетилетия светът преживя демографски бум. През 1975 г. е имало 4 милиарда човешки същества, докато в момента сме на път да родим 8 милиардния човек. Тази ”популационна бомба” е цитирана от експерти като безпрецедентно предизвикателство за екологичния баланс на Планетата. През 2017 г. 50 нобелови лауреати бяха попитани коя е най-голямата заплаха за човечеството, повече от една трета от тях отговориха, че това е пренаселението. Но това, което тези Нобелови лауреати са пропуснали, е фактът, че силите, водещи до намаляване на населението, вече работят. Всъщност в рамките на около 40 години световното население ще започне да намалява. Направо обърнаха палачинката, какво става, и аз се чудя тука, но нека видим другото:
Няма да бъде вирус, война или природна катастрофа, която ще причини този спад на населението (макар, че нито едното, нито другото може да се изключи) – говорим за повишаването на стандарта на живот. Напредъкът, наблюдаван след индустриалната революция, е придружен не само от увеличаване на продължителността на живота, но и от намаляване на раждаемостта. Хората са по-здрави, по-богати, по-добре образовани, живеят по-дълго и имат по-малко деца. В резултат на това броят на децата, които се раждат в богати територии като Съединените щати, Китай и Европа, вече не е достатъчен, за да поддържа стабилността на тези популации.
Но въпреки факта, че пренаселеността причинява климатични проблеми, намаляването на хората означава неизбежна катастрофа за икономиката. Големият недостиг на работна ръка ще осакати глобалната ни икономика, освен ако не се намери иновативни начини да се поддържа работеща.
Населението ще намалее
Икономическите и демографски сили, които ще доведат до намаляване на световното население в края на 21 век, отдавна действат в големите икономики. Година след година раждаемостта в богатите страни и страните със среден доход пада под критичното ниво на заместване, нивото, при което хората все още имат достатъчно деца, за да поддържат настоящите нива на населението. Едно общество се нуждае от 2,1 деца на жена, за да остане населението стабилно. В Съединените щати текущият коефициент е 1,6 деца на жена и е дори по-нисък в повечето европейски страни, като Испания (1,23), какъвто е случаят в Япония (1,3), Китай (1,2) и Южна Корея (0,8), или нашата България, която се намира пред тотален демографски колапс. Скоро почти всяка страна в света ще падне под тази точка на рентабилност.
Изследванията показват, че във всички страни и региони с подобряването на стандарта на живот броят на децата на семейство започва да намалява. Причините са разнообразни (повече икономически възможности за жените, по-добър достъп до образование за децата, по-ниска детска смъртност и т.н.), но в дългосрочен план това, което някога е било бедна и млада страна, става по-богата и трябва да бъде изправена пред предизвикателството на застаряващо население, което няма достатъчно млади работници, които да го поддържат.
Реално, до края на този век световното население ще е намаляло с 1 милиард души, според анализ от 2020 г. на изследователи от фондация Гейтс (Аххх Били, Били…. навсякъде си твойта кожа…), а в най-екстремния сценарий населението може да намалее с почти 2 милиарда от нивото, в което е днес. Знаете, че Гейтс и компания са като пророци – отиграят някакъв сценарий с вируси – хоп, пандемия, и така с всичко останало.
Германското работещо население ще е намаляло с една трета, според средния сценарий на изследователите, а в Италия, Испания и Гърция, с повече от половината. България с над половината! Според прогнозите Полша, Португалия, Румъния, Япония и Китай ще загубят до 2/3 от активното си население.
Дефицитът на работна ръка вече е факт!
Това е огромно предизвикателство за нашите икономически и социални системи. Най-важното гориво за икономически растеж през последните векове са били хората. И с по-малко хора може да се свърши по-малко работа. Вижте България, аз го виждам, отвсякъде е като вица за седемте нинджи – няма хора брат! Ама с всичко е така, от общи работници, до специалисти, просто няма хора.
Вече изпитваме началото на този голям недостиг на работна ръка в сектори, вариращи от авиокомпаниите до детските градини и военните. През следващите години много повече сектори и професионални области ще бъдат засегнати. С по-малко машинисти, учители, инженери, лекари, гледачи и програмисти, много компании ще произвеждат или изпълняват по-малко. И тъй като населението намалява, количеството пари, изразходвани за тези бизнеси, също ще намалява. По-малкото потребление води до по-малко продажби, а по-малкото продажби води до по-малко печалби и следователно по-малко икономически растеж.
Не само ще намалее броят на работниците, но и количеството, което всеки от тези работници може да произведе, също ще намалее. Продуктивността на всеки един е базата на брутните вътрешни продукти на всяка държава. Глобалната производителност на глава от населението, официалната мярка за това колко един работник може да произведе за един час и най-важният показател за напредък, напоследък е в застой, и става все по-зле.
Комбинацията от намаляваща работна сила и стагнираща производителност е токсична за икономиките. Това може да доведе до спад в икономическото производство или, в най-лошия случай, до десетилетия на стагнация на растеж. Около 250 години след индустриалната революция може да навлезем в ера на стагнация. Нашата растяща икономика също позволи на хората да се пенсионират в по-късните си години, със социална защита и по-млади роднини, които да се грижат за тях. Но скоро можем да видим обратното: броят на хората, за които трябва да се полагат грижи, далеч ще надхвърли броя на работниците, които могат да ги поддържат. България е типичен пример – скоро няма да има кой да издържа пенсионерите.
Това е зашеметяващо обръщане на историческите модели на растеж в света. В продължение на векове милиони хора се изсипваха във фабрики и офиси и подхранваха потреблението с доходите си. Със своите данъчни пари те гарантираха, че те могат да бъдат инвестирани в образование, здравеопазване, научни изследвания, инфраструктура и в социална система, която финансира все по-голям брой пенсии. Да, ама мандрата май свършва…Все повече хора се пенсионират, и има все по-малко млади, които да ги заместят.
Повече хора, или повече продуктивност?
Има 2 решения за борба с недостига на работна ръка: можем да се накарат повече хора да работят или можем да работим по-продуктивно. Например ЕС, и неговите институции са ангажирани с имиграционните политики, така че да има повече работници, докато Япония е пример за това как да се справят с намаляващото и застаряващо население, като стават по-продуктивни чрез автоматизация и цифровизация. За да излязат от недостига на работна ръка, икономиките ще се нуждаят от повишаване на производителността, което да съответства на чудото на индустриализацията. Ако искаме по-малко работници да финансират непрекъснато разширяваща се социална държава, трябва да се инвестира повече в иновации и прогрес. Това е особено вярно в сектора на услугите, където работи по-голямата част от работната сила в развитите страни и където производителността е в застой от почти 20 години. Има много място за подобрение. В България трябва от всичко, но най-вече привличане на чужди инвестиции!
Бизнес моделите, базирани на нискоквалифициран труд с минимални заплати, не са типични за високотехнологична държава. Те са знак за регресия. Следователно е необходимо да се създадат стимули чрез увеличаване на минималните заплати за автоматизиране на лекия труд, когато е възможно.
Промяната също означава да се оставят настрана остарелите бизнес модели и остарелите индустрии, тоест трябва да се инвестира в авангардни компании: сред 10-те най-важни компании в света по отношение на пазарна капитализация, 8 са технологични компании, чийто успех се основава на продукти и бизнес модели, които са се адаптирали към бързо променящите се пазари и дори са създали такива, за които не сме подозирали. ”Голямата оставка” показа, че можем да дадем възможност на работниците да преминат по-агресивно към по-високоплатени работни места, които отговарят по-добре на техните умения.
Ако историята ни е научила на нещо, то е, че прогресът винаги е придружен от промяна, и са нужни топки, смелост да опитаме нещо ново. За да се бори с предстоящия демографски колапс, светът няма да се нуждае от нищо по-малко от революция в умовете ни. Имаме нужда от иновации и нови идеи: роботи и изкуствен интелект, които да вършат работата вместо нас и дават на всеки възможност за добро образование и обучение. Особено България, защото нашата страна просто изчезва, и демографски, и икономически и всякак. Време е да се замислим.
Надявам се съм провокирал това у вас – размисъл.
Поздрави на всички.
Nahuatl
——————————————————————————
Съобразно ЗАПСП, и ЗИС
Всички материали в Блогът на Nahuatl подлежат на Copyright©
——————————————————————————–
