Здравейте драги Читатели.

Ето, че правя още един материал от любимата ви серия ”Извънземни Перспективи”, на тематика, свързана с част от нашите любими, четирикраки спътници в живота. Посвещавам този материал на онези, които скърбят за не-човешките Създания, с които са споделяли живота си през годините, и с които се е наложило да се разделят поради естественото стечение на живота.

Oставям ви линк към предната част на серията, от където хронологично може да прочетете и всички останали, минавайки назад.

Извънземни Перспективи 13 – Междузвездна навигация, етерът и някой извънземни технологии

Специално посвещавам тази статия на моята прекрасна St., за да и носи увереност, че всичко е наред, и винаги е било наред…за онзи момент, в който това прекрасно Създание си отиде, и остави след себе си само хубави спомени…

”Когато те намерих не знаех какво да правя с теб, сега когато си отиваш, не знам какво ще правя без теб”

Почти всички сме усещали какво е да имаш силна връзка с четирикрако Създание, което обичаш с все сили. Когато ги губим – боли истински. Реално няма големи разлики между тях, и нас. Всички сме Съзнания, всички сме Източника под различни форми. Техните духовни пътища на развитие, и нашите, са преплетени, свързани, и неразделни, по много начини те са наша проекция, и ние сме едно цяло с тях…Любовта има много проявления, и едно от най-истинското е погледа на кучето ти в онези специални моменти, в които имаш усещането, че то те разбира, съчувства ти, и те познава понякога по-добре от самият/а теб. И наистина е така! Кучето те гледа, усеща те, вижда те не само с очите си, идва при теб, опира главата си на гърдите ти, и в този момент ти знаеш, че то е част от теб. Това е истинска Любов. Животните са чиста форма на Съзнание, без човешката социална обремененост от идеи, фалшиви вярвания и идеология. Любовта на едно куче към човешкият му спътник, е безгранична, то не поставя въпроси или условия, за да бъде обичано, и тази любов е истински безусловна. Вероятно единствената истински безусловна любов, като тази към родните ни деца. Всички животни са персони, личности, които заслужават уважение, особено хищниците, които имат много по-развита индивидуалност. Кучетата са буквално хора, те са създадени от човека, и са част от човешката раса по много причини. Дори е научно доказано, че разбират човешката реч. Разбират дори езика ни на говор. Уникални създания…

Започваме….


P: А животните…и те ли знаят, че идват в тази 3D реалност? Съзнателно ли го правят, знаейки че тук по-скоро ще се измъчват?

S: Добър въпрос…в определен етап всички сме били като тях. Можем само да приемем, че в есенцията си сме едно и също, те също са персони (личности с индивидуалност).

P: Ако са персони както казваш, тогава трябва да знаят поне нещо…

S: Да, точно така.

P: Знаеш ли… Цял живот знам, че старостта и болестите като тeзи тук не са нормални… Никога не съм имал проблем със смъртта, а с тези неща. Сякаш знаеш, че не трябва да е баш така, че има друг, по-добър и естествен начин, по който можеш да живееш. Като различен спомен. И сега, когато те познавам, осъзнавам, че да, това беше моята подсъзнателна памет. Въпреки че знам, че и там се случват неща, които тук не могат да бъдат просто обяснени…

S: Да, нещата функционират различно тук в 5D, дори за животните.

P: Един въпрос – колко време живеят кучетата там при вас? Или животните като цяло, котките?

S: Още веднъж, много е трудно да се калкулира в човешки времеви единици, но да, тук животните живеят много по-дълго, всички животни. Възприятието им за време е доста различно. За теб, 10 години с Тригър са много малко време, но от неговата гледна точка това си е цяла една инкарнация. Цикълът е малък, и кратък, само от твоята перспектива, не от тази на кучето. Също както от моя перспектива, хората живеят много кратко време. Имайки предвид технологиите ни за придвижване, и време пространствените скокове, е прекалено възможно някои котки тук да са на повече от 1000 земни години, така е и с много други животни извън 3D.

P: А от какво умират животните ви при вас? Вие разполагате с технологии, които правят така, че нито една болест да не може да убие никой там, дори животните. Как тогава умират? Решават кога – и умират, като вас? Освен разбира се ситуациите с инциденти, и други подобни.

S: Това, което се случва тук с тях, не е чак толкова, че тялото се състарява и по този начин прогресира в разпад до смърт, както се случва на Земята…Тук проблемът е по-енергиен. Представи си го като вътрешна умора. Скука от живота. Рутината прави така, че след повече от няколко хилядолетия от ваша гледна точка, много спират да виждат причина в това да продължават под тази си форма. Смъртта е въпрос на избор, който постепенно прогресира…Много хора, които познават смъртта, като Долорес Канон, ще кажат, че не трябва да им помагате да умрат, чрез евтаназия, заради факта, че и те като нас, идват тук избирайки финалният си край, те са персони, не го забравяйте, личности. Те са тук да изживяват опитности, 1 към 1 с нас. Въпреки това не съм привърженик някой да страда така. В естествения живот, в дивата природа, те не достигат тази точка на влошаване. Когато са домашни любимци това е заради начина им на живот и човешката намеса. Евтаназията, като форма на финиш на тяхното страдание, за мен е добро решение, когато са отгледани у дома, а не в дивото.

P: И аз не приемам това, да трябва да ги държим да се мъчат до смърт. Мислиш ли, че Д. Канон може би има някакво право?

S: Разбира се, че може би има някакво право. Не го поставям под въпрос, но мисля, че да помогнеш на любимият си спътник в живота да умре без да се мъчи е нещо позитивно, минимум е хуманно, и има причина за това. Както казах, те не са диви животни, тоест, избрали са да бъдат домашни любимци, под наша намеса и опека. По тази причина е прекалено вероятно, неговият план за смъртта да бъде именно да умре в ръцете на стопаните си, на тези, които го обичат. Реално Тригър е избрал да бъде такъв, да има стопанка, и тя да взема решения в неговият живот, това е пътят на домашните любимци. Така, че това, което казва Долорес е валидно, но и обратното също е перфектно валидно. Когато ги евтаназираме, правят същото – връщат се в Източника, няма разлика. Знам за случилото се с Тригър, и ти съчувствам…

P: Да… случи се преди точно 2 часа, приспах го. Беше болен, стар, трепереше, издаваше звуци…така го заварих в болницата за домашни любимци, мъчеше се, вече не можеше да се изправи и да ходи. Но мен ме разпознаваше.

S: Животните не виждат така трагично смъртта като нас, просто знаят че се мъчат, и искат да се измъкнат от това състояние, така че сторено е правилното.

P: Знам, но дори така, знаейки че му помагам, пак е гадно…

S: Разбира се…те са част от нас, част от това, което ни прави каквото сме…

P: Усещам го все едно стана част от мен наистина, странни са тези цикли, живот смърт, живот смърт… наистина са част от нас.

S: Така е, просто го пусни, не се бори против него, той ще продължи напред.

P: Как да сме сигурни, че не е останал в някоя част на астрала?

S: Всички идеи за някакви ”капани за души в астрала” е фалшив… Ако има нещо такова, то е базирано на човешки идеи, кучетата нямат човешки вярвания и идеи. Те отиват директно в Източника. Не е като при хората, много хора умират и дори не знаят, че са умрели. Други, като някои от жертвите на насилствена смърт, привързани към живота, наистина остават в астрала пожелание. Други пък съвсем пожелание остават там… Но техните ментални проекции в това състояние са базирани на идеите им като други форми на Съзнание, при животните е различно, те нямат човешки идеи. Капаните в астрала не важат за тях.

P: Много ми се иска да разполагам с технология, която да засича душите на умрелите….. там където се намират…..някаква машина, която да може да прихване вибрационната честота на Тригър, за да видя къде се намира сега. Знам, че не съществува такава технология, но точно в този момент, много искам да я притежавам. В същото време знам, и разбирам, че времето е илюзия, че няма линейно време…

S: Би било невъзможно, да….една Душа е вероятно навсякъде, не само ”тук”, или ”там”, спомни си принципа за ”не-локалност”. Тъжно ти е, знам…

P: Разбирам, мерси. Той най-вероятно ще се е реинкарнирал някъде другаде, под друга форма, просто ми се иска да знам, обичам го много…

S: Няма време и не е линейно. Това вече се случило от твоята гледна точка. Така че, ако вече се е случило, това означава, че е някъде там, на някое място. И в този случай би се приложила ”локалността” като правило, защото се намира ”някъде си”. Така че имаш нужда от машина, която може да проследи нещо, което е уникално по своята същност – една Душа. След това машина, която може да измерва вибрационната честота на Душата. Тогава ще получиш спектрометър, точно като този, който познаваш ти. След това откриваш, че тъй като времето не е линейно, Тригър би бил жив едновременно с моментът, в който умира. И се ражда понятието ”огледало”. Можем да го задълбочим в някакъв момент на тази тема, ако това те успокоява…

P: Чакай да препрочета това още веднъж… малко ми е трудно за разбиране от първият път. Помня, че отдавна говорихме за понятието ”огледало”, и до колкото си спомням, в такъв случай, животното което умира, и това, което се ражда едновременно биха били идентични? Или бъркам? Тоест, в случаят на Тригър, може би има друго животно с неговата вибрация, но няма да се вижда точно като него, нали?

S: Има всякакви видове огледала. Може да има 2-ма души в една и съща времева линия, или животни, които да изглеждат абсолютно идентични, но от вътре да са коренно различни личности, без никаква връзка по между си. Тотално различни Съзнания. Има и много по-чести случаи на обратното – хора/личности, които въобще не си приличат, а реално са една и съща Душа. Някои дори са Мъж/Жена, дори не са от един пол. Може би Тригър би изглеждал сега почти идентичен, или тотално различно животно, и е много вероятно пак да е куче. Може би не е Амстаф, както беше преди, а напудрен Пудел в ръцете на някоя богата английска дама… 🙂

P: Имам един последен въпрос – дали Тригър е отнесъл със себе си моята любов към него? Обогатила ли е моята любов Душата му според теб? Станала ли е част от Съществото му в даден момент, факта че го обичам много?

S: Твоята обич към него е част от неговата инкарнация в случая. Разбира се! Твоята любов е част от неговата Душа, и го прави това, каквото е, и ще бъде. Той е направен от твоята обич!

P: Toгава значи и ние, голяма част и от нашето Аз, е създадено от различни обич и любов, които сме изпитвали през пътя на своите инкарнации…

S: Любовта си е любов, да, под различни форми, защото я възприемаш от различни перспективи на вниманието си (една или друга инкарнация). Генерално всички сме направени от любов и интеграция, може да се изрази и така, без да навлизаме в идеологии или нещо подобно, просто механиката е такава.

P: А какво става със страданието? И то ли е интегрална част от нас?

S: Страданието е инструмент, без него няма да можеш да разпознаваш какво е любов…То прави така, че да разпознаваш и да цениш обратното му, любовта, по време на една или друга инкарнация.

P: А когато Тригър е в Източника, дали си спомня за мен? Казваше, че когато сме в състоянието между един живот и друг, носим със себе си спомените от това какво сме били.

S: Разбира се, че те помни, и не само. От негова перспектива няма ”преди”, и ”минало”. Той те помни все едно е тук с теб, сега, там всичко е сега, няма линейност на времето. Той е с теб, там в неговото настояще. Концептът за ”минала любов” гледайки го него, е твой, не негов 🙂 Страдаш без него, да. Той не страда по същият начин, усеща всичко като ”сега” там в Източника, между животите и инкарнациите. Тоест за него, вие сте заедно в неговото ”сега”, до като в твоето ”сега” ти страдаш, понеже е умрял. Не страдай… нищо не се губи.

P: Kaзваш ”той е сега с теб”, но къде? Бидейки в Източника, или в някаква локалност, някакво място?

S: Ти също си в Източника, всички сме. Любовта, която изпитваш към него, е това, което той получава като твое присъствие в Източника заедно с него. Тя не идва от твоето тяло, тя идва от ”божествено” ти Аз, от Източника. Използвам човешки думи без да влагам идеологии, богове не съществуват. Той е с теб сега. Само Душите, които искат да бъдат отделени от Източника, имат привързаности, те съзнателно чувстват раздялата, тъй като са мъртви, тоест не-присъстващи в тази реалност чисто физически. Това са тези, които наричате ”изгубени души”. Точно това е причината, поради която, докато сме въплътени, ние сме фрагменти от нашата истинска цялостна и истинска същност, наречена наша Висша Същност, отново без да влагам мистика, религиозност или идеология. Само там отгоре и само когато имаме точка за сравнение, като например да сме били живи и после мъртви, осъзнаваме и чувстваме, че сме завършени…..

P: Опитвам се да усетя това, което ми казваш, мисля че го разбирам…

S: Просто …. човешката комуникация само с реч е такава, лимитирана е доста. От наша перспектива реално е много по-просто, въобще не изглежда толкова сложно, когато го обясняваме с човешка реч, на ваш език само с думи.

P: Мога да си го представя. Оттук е много по-трудно да разберем някои концепции… ние като фрагменти от Души… в илюзорната раздяла… опитвайки се да се открием един друг, да открием истината.

S: Идеята да си там е да не го знаеш. Защото вече го знаеш… И така, както при толкова много неща, това е контраст между знанието и незнанието, което търсите по време на едно човешко 3D въплъщение.

P: Невероятно. Харесва ми това, което каза. Това е облекчение за този разстроен ум, който се опитва да разбере всичко. Защото някои концепции, контрастите, трудно се усвояват така експериментално. Концепцията да бъдеш тук и в Източника едновременно, например… въпреки, че е разбрана на ментално ниво и приета… все пак, ако не е изживяна емпирично и запомнена (случва се в сънища, добре, но повечето хора не помнят), по-трудно е да го усвоим като пълно разбиране…

S: Да, но това идва от идеята и гледната точка на някой инкарниран. Така че локалността играе роля тук, ти се възприемаш като ”тук”. А в всъщност Източникът е навсякъде, вие сте потопени в него. Източникът е изворът на всичко, откъдето идва и името му. Концепцията за не-локалност се отнася за него. Всички сме Източника, едновременно сме местоположение от физическа гледна точка, и не-локация от страна на етера…

P: Знам. Ето защо не е лесно да се разбере идеята, че СЕГА СЪМ С ТРИГЪР, и че той е с мен. Защото моето Аз сега е P. и няма съзнателен достъп до това ниво, където сега е друга част от Душата ми заедно с Тригър.

S: Не си с него, ти си тук, но той е с теб 🙂 защото е в Източника…Знам, че ще питаш ”защо той е с теб, а ти не си с него”, за това ще ти кажа. В момента ти си P., и възприемаш реалността от линейна гледна точка, така че чувстваш, че не си с него, има разстояние, раздяла, които са илюзия породена от сегашното ти състояние на инкарнирана тук и сега личност. Тригър е извън илюзорното линейно време, за това е с теб… за него няма време.

Край на 14-та част


 

Надявам се, че ви беше интересно…..

Поздрави на всички.

Nahuatl

 

 

——————————————————————————
Съобразно ЗАПСП, и ЗИС

Всички материали в Блогът на Nahuatl подлежат на Copyright©
——————————————————————————–

 

error: Съдържанието е защитено и подлежи на Copyright съобразно българското законодателство (ЗИС и ЗАПСП)! Опитващите се да копират съдържание оставят следи! Защитният софтуер ни изпраща вашите данни и локация.
Share This