Здравейте драги Читатели 🙂

Посвещавам тази статия, на няколко Приятели, които удариха Дъното.

Реших да разкажа още една лична история. Нарекох я така, както пише в заглавието, защото наистина срещите с Дъното, са нещо много лично, нещо трансформиращо, нещо което си заслужава да бъде описано…..

Всеки човек има такива моменти. Често си мислите, че сте на дъното, но дали наистина е така? Има много дъна, всеки има собственото си дъно. Има дъна, които са позитивни, има дъна, които са позитивни по друг начин – минавайки през личните пъкли, огньове, смерчове, и сеч със сабите на собственото Съзнание. Социумът често ни учи да ни е страх от Дъното, и тук го пиша с главно ”Д”, защото това Дъно, наистина може да се нарече – негово величество Дъното. Тясно свърано с нещото, което иначе наричаме ”Аз”, собствената личност, идентичността която крачи всеки ден по улиците, и се сблъсква с какви ли не неща. С проблеми, с радости, с мъка, с хубави хора, с тотални идиоти, заслужаващи юмрук в носа 🙂 Какво ли не! Има от всичко на тоя свят.

Та доста народ си мисли, че стига дъното…..

За някои хора, дъното е да останат без половинка, за други то е свързано с имане, пари, и други принадлежности, без които тия душевно слаби хора, които са от ”голямото добро утро”, не могат да се самоопределят. За други хора, дъното е микс от всички тези неща + още екстри. Както казах – всеки има собственото си дъно.

Искам да ви споделя, че неколкократно в този живот, съм бил там и аз 🙂 И мамка му, осъзнах че номера е просто да излезеш читав, и емоционално цял, защото всяко дъно, и особено Дъното, е свързано с тестване на личностите ценности, приоритети, вярвания, и прочие.

Негово величество Дъното, на пръв поглед е супер страшно. Уууу-уууу-уууу ддъъъъъъното! Ами сега какво? Ами ако стигнеш там, няма изход назад! И всякакви други шитни, които могат да ви наговорят изкукуригалите ви приятели. Ако, ако, ако…….. Акото, уважаеми Читатели, цапа, мирише, и трудно се пере. Няма смисъл от този страх от непознатото 🙂 Всички сме го преживявали и знаем за какво иде реч. Съзнателен съм, че е супер лесно, някой ей така да ви каже ”удри бе, дреме ти на уя!”, знам че не е лесно, но какво да направим иначе? Да седнем да се самосъжаляваме? Или пък директно да се изпонамятаме от Аспаруховия мост, шо да не? 🙂 И такива хора има! Примери колкото щеш! Ами не пък! Няма 🙂 На пук на цялото гадно – Н-Я-М-А! Шото е адски лесно, преди всичко това. Има една програма в мен, с която се боря от години, и тя е, да престане да не ме кефи лесното! Мамка му, искам да ме кефи лесното! Още се боря…..

Оставал съм без нищо хора 🙂 Без семейство, без пари, без мечти, без идеи, без абсолютно нищо!

В един от тези моменти, преди години, имах удоволствието да се среща с негово величество Дъното, и сега съм възнамерил да ви разкажа какво има там, и не, въобше не е толкоз страшно, колкото изглежда. Когато потъваш надолу е страшно, но не и на самото Дъно, там е спокойствие, и тишина….дори мога да кажа, че е красиво 🙂 Понеже г-н Социумът, и тези които го програмират и създават, а го нáбия на макя им (ууууупс! освен ония другите, това май сме и самите ние, защото се поддаваме……) са ни начаткали програмата за ”страшното”, и ”непознатото”, а човеците по прицнип си ги е страх от непознатото, и от всичко което не разбират, в момента в който започнах да потъвам, мислех точно за това – ами ако не е баш верно, че дъното е страшно? И потънах…. Обаче, реших да се оставя, ептен да потъна! Ревах, после ми омръзна… След туй ме изби в друга посока, викам си ”абе, имам много насъбрана ярост, яд, и тн”, стана проблем, и набих бакиите на един мароканец, ама голям бой разберете! Размазваньйе, живо прибиваньйе! И пак нищо, пак си бях на дъното….. Нищо кой знае какво не се случи, нито ми олекна, нито нищо, така че моля ви, кажете на ”възвишените си учителЕ”, и на останалите даскалЕ, да престанат да ви лъжат! Искат да отдадете личната си сила към нещо външно, да се хванете за сламката, за да не потънете. Като шибани удавници! Но не, не им позволявайте, научете се да плувате, и няма да имате нужда вече от сламки. Единственото, за което ще трябва да се държите през това време, е за задника, да не се на***ете от страх, и за предника –  да не се на***ете от страх! Но и страхът от непознатото не е баш толкоз солиден, колкото си мислите в начало. Ич даже! Няма такива филми.

При началните тренировки по плуване, винаги ще се опитат да ви научат, първо да си потапяте главата, после още малко, после още малко, и така до като не заплувате под вода. Същото е! Начи, ако искате да убиете някой, до като пропадате към дъното – недейте! Подсъдимо е, ок? 🙂 🙂 🙂 След това, колкто и да ревете, да се тръшкате, да се самосъжалявате, да правите безразборен секс с който и да е, понеже вече не ви пука! И прочие, и така нататъка…. От това няма да има ефект. То е, като да се научиш да се гмуркаш, ама без да знаеш да си потапяш главата, демек, някой да те нашиба надолу….. Този някой, е обектът на вашата ярост, яд, и тн. Най-обикновен самосъботаж 🙂 Файда йок! Йок, да знайте! Не си хабете енергията за повече простотии.

Оставете се да потънете, потънете си, няма страшно…… И когато се уморите от простотията си, при мен така стана, ще усетите кога достигате, негово величество Дъното! Истинското Дъно, с голямото Д.

Дъното, ще ви направи впечатление с това, че е тоталното спокойно! Когато задниците ви кацнат на неговата повърхност, вие ще усетите спокойствие, най-после! Това е индикаторът, че не си мислите, че сте на дъното, а се на самото Дъно en persona. При самото падане в говната, всичко е страшно, защото подсъзнанието ви подсказва, че ще трябва да се изправите срещу собствените си керливи ризи. Наййййййййй-долните ви сенки, които ви плашат, защото много от вас трябва да си признаят, че са гадни мързеливци, и просто не искат да работят по себе си, защото да си ОвцЪ, е много по-лесно. Дайте картите на масата, и да бъдем честни, поне днес. Няма нищо срамно в това. Онзи ден, една позната ми каза, че ”голямото ми 5Д его, ме карало да говоря така”, едва ли не ”къв си ти, да ме поучаваш”, лошо няма 🙂 Без его – няма личност. Айде, който няма личност, моля, Спа Хотел Карлуково ви чака! Хе-хе-хе… Това, което предлагам аз, и то напълно безплатно, и то за приятелите си, е огледален образ на собствените им сенки, защото Дъното предлага същото. Аз съм просто подготовката за него, по-лекият вариант. Най-тежкото нещо на света, е да си гледаш мизериите, и то от близо, и да трябва да ги ”озариш”, тоест да признаеш пред себе си, че си тотален, ама наистина тотааааааален идиот, клас Premium. А това упражнение е крайно нужно за вашето емоционално оцеляване там долу.

Както ви казах, Дъното е цялото спокойствие. Когато задниците ви кацнат там (мали как са повтарям!), вие имате само шансове. Мислите си, че сте изгубили всичко, но сте на път, да си върнете всичко + още. Стига да го искате. Възползвайте се от спокойствието, което ви предлага негово величество. И то е безплатно. Така и така, в такива моменти се чувствате като парченце ла*но от градински червей, дори не цялото ла*но, а само парченце – възползвайте се от шанса, защото това може да даде старт в живота. Както се случи и с мен. Аз не съм кацал плавно на дъното….имало е хора, които са ми правили огледален образ, за да ми бъде по-леко приземяването, но не. Моята дървена, куха картуна не слушаше 🙂 И не беше никък даже плавно, аз направо се изгърмях по врат бе хора! Паднах си на върха на космите на главата, и тия се набиха на вътре като игли, и ми се майката …. Както и да е.

Следващият етап е ”ок, така и така съм просто парченце от ла*ното на градински червей, айде ше се възползвам” – и станах наблюдател! Започнах да връщам лентата назад, и просто наблюдавах. Гледах се какъв съм прост! Наблюдавах какъв съм идиот! Но без да се въвличам лично, гледах го на филм. Те така, седя си аз, парченцето ла*но от градински червей, и кибииииииича, и си гедам собственият филм. В крайна сметка, започнах да осъзнавам неща, и това не става изведнъж. В никой случай не искам да си мислите, че нещата стават ей така, като с магическа пръчица. Това изживяване е тежко, и аз го разкрасявам заради тия мои Приятели, за да им е по-плавно приземяването, и да не е по врат както стана с мене, а по задник, че е по-меко. И така. След не много време, собствените ми сенки ме повикаха, но на мен ми беше все тая вече. Можеха да ме разкъсат, но негово величество Дъното, не им позволи! То не им позволи, а ме запази така, почти неутрален, за да мога да преодолея за малко емоциите си, и да застана лице в лице със Сенките. Те, уважаемите Сенки, в крайна сметка са Вие…. Тоест, това сте си пак вие, но по shitty вариант, този ваш вариант, който не харесвате, и сте погребали под купища маски, и какви ли не одеала. Но те са там! И никога няма да се махнат, вие не можете да ги елиминирате, без да елиминирате себе си! No chance. Сенките могат да станат ваши истински приятели, но първо трябва да започнете да си говорите с тях. Те са аспекти от вас самите, и това интеграцията на Тъмната ви страна. Или си мислите, че сте ”войни на светлината”? Хехе-хехе-хехе, аре бе стига глупости! Теглете им чертата на вашите ”възвишени” учителЕ най-после! Te винаги ще ви карат, да сложите всичкият си кредит, тоест личната си сила, то е като шибано залагане, на кой ли не външен източник, само и само, да не стигнете до истината. А единствената истина тук, отново сте вие самите, в лицето на вашите Сенки. Те са най-истинската част от вас, просто ги криете. От кой се криете бе, мушмуроци? От себе си ли? Ай на бас, че не можете? Вярвате в кармата, ”духовни” сте, понеже сте чели 3 книги, и имате портрет на Пецата Дънов на стената си? Или още по-зле, мислите че вашите богове, светци, божества, и тн ще ви помогнат? Добре, а кажете ми, защо се карате на децата, че имали били въображаеми приятели тогава, и че тези им приятели не съществували? Я се погледнете бе! Вярвате в приказки от 1001 нощ 🙂 И го правите, защото ви е страх да се погледнете в огледалото, и да видите най-лайняните аспекти от себе си, които сте покрили под какви ли не маски….. Имайте смелост….. това е истинското Спасение, друго няма, никой не може да ви спаси, само може да ви пороби, всичко това, и изхода, и секирата – са само ваши избори.

С още малко време, уважаемите Сенки станаха мои приятели, и аз изгубих страх от тях. Станах по-смел, започнах да правя нещата на обратно, в позитивна посока. Започнах да нямам проблеми с това, че съм тотално лайно понякога, и се стараех, да бъда най-добрата версия на себе си. И го постигам, защото у мен няма повече страх от мен самият. Познавам се добре.

Сенките, ще започнат да ви служат като инструменти. Ако Иванчо в даден момент види, че е ебал мамата на някой, и съжалява за това, преодоляването на това ебаване на нечия мама, се състои основно в актът на само-прошката. Иванчо трябва да приеме себе си, и да погледне по-висшата пвеспектива, а тя гласи, че за всичко има причина. Кой знае, може би Иванчо, и този на когото е ебал мамата, са имали договор, на тоя втория да му се ебе мамата? Що да не? Каквото и да е, както и да го въртим, иска се духовна сила. Духовната сила се добива със смелост, дръзване, възнамеряване, и ясни действия в посока на това, да бъдем най-добрата весия на себе си. С времето, уважаемите Сенки започват да ни правят подаръци, защото разбираме, че не може да сме угодни на всеки, и да ни ползва който и да е за дойни кравички. Разбирате ли? Не сте мандра! Обичайте себе си, превръщайки се в мандра, подарявате личната си сила някъде, а тя е ваша, лично вашата енергия. Вампирстват ви, по 1001 начина, и дори не го осъзнавате в повечето случаи. Когато и това бъде осъзнато, започват да падат бариерите една по една, направо прибиваньйе! Всичко пада, Сенките се превръщат в инструменти, и започвате да боравите със себе си много по-добре. Започвате да добивате ново разширение на Съзнанието. И доста хора питат, ”защо не преживявам разширяване на Съзнанието?”, а отговорът е ”защото си умрял от страх бе Зайко!”, и няма как да се случи разширяването, ако ви е страх от него. Защото и то, реално сте вие, понеже е лично ваше. Осъзнавате ли го? ВСИЧКО, което Е, това сте вие, и няма друго.

След като преживях всичко това, ми дойде една сила…..ама сила! Удри, удри, дубчш, дубчш, кефих как изпозлвам инструментите, които ми дадоха Сенките, кефих се на всяко едно ново начинание, и за мен вече предоляването на труното стана като спорт… Бях без работа, скаран с всичко живо, никой не ме искаше, дори собственото ми семейство, бях малко и на улицата, и като дойде тая сила… Изградих се на ново. Чисто нов, та чак светех! Сам, както винаги в живота. От чистата нула. Нулата е едно много хубаво чисто, тя е безкрайност! Нулата ми даде всичко, и започнах да градя. След една година, вече крачех нормално, след 2 години, оше повече, а сега правя каквото си искам, буквално 🙂 Сам……Дъното ме научи да бъда по-добрата версия на себе си.

Не се страхувайте от негово величество Дъното! То ще ви защити, и ще ви направи по-силни. Иска се смелост, и мъъъъъничко духовна сила за излизането от там, и срещата със Сенките. Но помнете, този Блог е гнездо на Орли, не е кокошарник, ние летим, не кльоцаме зърно из лайната, а фактът, че и вие сте тук, говори за това, че сте Орли, а не кокошки!

Освободете се бе хора. Бъдете свободни бе! 🙂 🙂 🙂 Един прост избор е.

Както един добър Приятел направи за мен:

Подарявам ви думата СВОБОДА! Вие сте СВОБОДНИ! 

Бъдете себе си, винаги бъдете себе си…..

Nahuatl