Здравейте драги Читатели.

Продължавам по темата с ОП-овете и другите форми на технически човеци без истинска душа и същност, защото има още много какво да се каже, а и този синтез от недовършени, стари статии, се получи много добре. Изглежда, че интереса към тематиката е голям, за това си заслужава да го продължа с тази трета част. Моля тези от вас, които сега попадат на серията, да прочетат първо предните 2. Ето ги и тях в линковете по-долу:

Наръчник за пробуждане – Органичните Портали, човеци без душа и същност – Част първа

Наръчник за пробуждане –  Органичните Портали – Системата за контрол – Как да ги разпознаваме? – Част втора

Празни хора. Хора кукли, марионетки, все едно някой им дърпа конците от някъде. Картонени изрезки. Дронове. Органични портали. Фонови знаци. Защо изобщо съществуват тези термини? Защото по необходимост те трябваше да бъдат измислени от онези, които забелязвахме същия този озадачаващ феномен, за който няма официално име: някои хора изглежда нямат почти нищо вътре. Въпреки че не са непременно по-малко интелигентни, успешни или физически здрави от всеки друг, те все пак не показват индикация за наличие на по-високи компоненти в тяхното съзнание. По нашите критерии, интерпретацията на тези ”по-високи компоненти” е доста по-различна от това, което официалността може да ви каже… И наистина – чисто технически, както ви бях казал в предните материали, ние не се различаваме. Но само външно, само обвивката. Колко пъти ви се струвало, че у някои хора наистина няма нищо? Празни са от вътре. Ето за това говорим, то е усещане, вътрешно знание, все неща, които официалната наука дори не взема предвид.

През годините съм получавал имейли от Читатели, които са стигнали до същото заключение. Те забелязват, че някои хора са странно едноизмерни и кухи отвътре. В нашенският народен израз дори има лаф ”Много си кух!”. Това наблюдение не е трудно да се пропусне, но е лесно да се рационализира, особено когато съвременното общество е толкова силно промито с политически коректната, но нереалистична концепция, + хилядите разделения, че всички са напълно равни във всяко отношение, което пренебрегва функционалните различия, дължащи се на околната среда, генетичните, и най-важното, метафизични фактори.

Maлко предистория

Не помня кога точно ми хрумна идеята за празните хора, винаги съм ги виждал и усещал. Дори имах пориви да чета научна литература, за да си обясня всичко това. Не ми се случва за пръв път, а е от както се помня. Първият такъв порив за четене и учене на не-типични неща, беше когато бях на 9 години, и се питах ”абе защо хората плачат, когато някой умре?”, което ме доведе до четене на библията, а след това преминах директно на учебници по съдебна медицина, за което викаха неколкократно нашите в училище, понеже си мислеха, че съм нещо чалнат, или съм паднал по стълбите и съм си ударил главата. След като направих много лични изследвания на разни социопати и психопати, тяхното състояние е медицинско известно като APD или ”Антисоциално разстройство на личността”. Винаги са ми били интересни чисто и просто като начин на мислене и съзнание, великите световни злодеи, като Сталин, Хитлер, Мао, Ленин, и т.н. Как тези хора са стигнали до идеята, че трябва да избият огромни човешки маси, и начините по които са го правели, и как въобще са преживели такова нещо, ме накара да мисля, че аджеба тука мирише на акано, и вероятно директно не са хора. Още по-голям интерес към тези теми се породи у мен след лични сблъсъци с разни хора в личният ми живот. Някои от тях доста тежки, и водещи до много жестоки за моята психика последици. Въпреки това съм благодарен на такива опитности, защото са ме изградили и са ме направили силен като лъв.

В крайна сметка разбрах, че същото коренно състояние присъства и при някои други, които не бяха външно социопати, но чиято липса на сърце беше маскирана от добре адаптирана социална външност. С други думи, това, което психиатрията би диагностицирала като APD, е само по-екстремната, престъпна, небрежна проява на състояние, което иначе се изразява по-широко по социално приемливо, и по по-малко инкриминиращ начин. Последното е това, което може да обясни огромната маса празни хора, присъстващи в световното население.

Но какво точно им липсва? Отговорът е ясен, ако разгледаме тяхното общо поведение и качества на съзнанието.

Поведенчески и психически характеристики

Тяхното поведение клони към повърхностно, егоистично, нарцистично, светско, хищническо и материалистично. Понякога тези черти са прикрити от излъскана социална външност, но всеки с проницателно око и тренирана интуиция, може да види през маскировката. Липсва им индивидуалност, независимо мислене и са силно предубедени към стадния манталитет. Липсва им разбиране за всичко отвъд материалната сфера на петте сетива и не се интересуват от такива метафизични въпроси, освен като крещящи аксесоари за подобряване на социалния им имидж. Те също изглеждат напълно неспособни на емпатия, душевно търсене и умишлена саможертва. Независимо от това, в присъствието на другите те могат да демонстрират наперен показ на загриженост, страдание или алтруизъм за целите на социалната манипулация; например крокодилски сълзи, за да предизвикате съчувствие, или да направите нещо хубаво за друг единствено, за да го спънете по-късно с чувство за вина и да изнудите услуга.

Ако им сканирате малко съзнанието, а аз съм го правил години наред за да се убедя сам, че верно нямат душа, то анализра разкрива нещо интересно.

В тяхната същност има известна простота, плоскост и инертност, дори ако интелектът им е силно развит. За разлика от другите хора, тяхната съзнателна енергия е по-дифузна, скучна, непостоянна и аморфна, а не твърда, искряща, кристализирана и концентрирана. Казано по друг начин, техните умове са като пясъчни замъци, вместо истински замъци. Има нещо животинско и елементарно, управляващо телата им. Изглежда, че имат съзнателно съзнание точно като растенията и животните, но не и съзнателно самосъзнание, каквото се предполага, че хората имат. Има важна разлика между осъзнаването и самосъзнанието, и надявам се вие, моите Читатели, сте способни да я направите. Това е една полезна, нужна и дори задължителна, позитивна дискриминация.

Духът – липсващият компонент

Липсващият фактор трябва да е нещо, което дарява едно същество със самосъзнание, воля и способност да цени трансцендентални идеали. Това надхвърля обикновените физически фактори като липсващи части от мозъка, дефектна генетика или лошо възпитание, тъй като последните са просто дефекти в хардуера и програмирането на биологичната машина, докато проблемът тук включва съзнанието, управляващо машината. Това, което интуитивното или ясновидското възприятие улавя за тяхното съзнание, включва вместо това метафизични фактори. Надявам се е разбираемо, вероятно малко излиза от обикновеният ми стил на писане, но просто тематиката ме интересува адски много, и се опитвам да вникна колкото се може по-дълбоко в нея, и да направя материалите разбираеми, четими, и максимално интересни, колкото и за съжаление мнозинството да не цени авторският труд…

Как да наречем този по-висш компонент на съзнанието, който липсва при някои хора? Обикновено това би било наречено душа, но това е причинило твърде много объркване в миналото. Например случайни Читатели, които не са запознати с правилното определение на ”бездушен”, смятат, че това означава ”напълно лишен от съзнание”, когато в действителност означава ”лишен от индивидуализирано съзнание”. Не, те имат някакъв вид душевна енергия поради това, че са живи, но душата не е пропита с по-висока искра на истинско усещане и самосъзнание. Друга група Читатели пък са свикнали да определят нещата само по един, или по два начина, или пък през призмата на някаква тяхна платформа за поглед и израстване, някакъв ”изъм’‘. Пак е объркващо по този начин. Единственият истински инструмент тук е личното духовно израстване, не ”измите”, а измерителният инструмент е собственото Съзнание, личния опит, и развитите интуиция и усет. Нарекох това ”мащабното сетиво”, за да избегна ”измите”, идеологиите и всички останали ментални натрупвания у всеки, който преминава мои обучения, било то ”Въведение в опитностите извън тялото, и осъзнатото сънуване”, Remote Viewing, или курсовете по оцеляване и подготовка за цивилни.

Едно и също е, и е приложимо към всичко в живота. Просто човешката комуникация е свикнала да разделя нещата на части, няма разлика между генералната интуиция, която и да е екстрасензорна способност на човека. Едно и също мащабно сетиво е, и всеки удошевен човек го има, мнозинството не знаят как да го развият и ползват.

Затова ще нарека тази по-висша искра ”Дух” и ще я дефинирам по следния начин:

Духът е сърцевината на индивидуализираното съзнание, този постоянен аспект на човешкото същество, представляващ истинското Аз, който натрупва опитности и духовна мъдрост през целия живот, преживява физическата смърт и остава непокътнат при прераждането, за да продължи да расте към реализиране на своя потенциал. Това е искрата на Източника, седалището на свободната воля, холографският фрагмент от Източника, обитаващ самия център на вашето същество, ”Азът”, който сте вие, вътрешният съзнателен наблюдател, способен да наблюдава дори собственото си самонаблюдение.

Изглежда не всички хора имат дух. Следователно те нямат самосъзнание, индивидуалност, мъдрост, емпатия, творческа интелигентност или съвест. Това, което допълнително потвърждава тази хипотеза е, че човек може да наблюдава пълна липса на съдба, синхроничност, символични сънища, духовни уроци, растеж на душата и някакви кармични връзки в живота си. Казвам го така, аз лично не вярвам в източният, религиозен концепт за кармата като задължение, за то е нещо коренно различно, и съм длъжен да го кажа и тук. Това може да се очаква, ако нямат нищо постоянно в себе си, което да оцелее след смъртта и да се преражда, защото само духът може да спечели от такива неща. Без дух, те са временни същества, чието съзнание се формира малко преди раждането и се разпада малко след смъртта. И ако е така, тогава за тях уроците по духовен живот не служат за никаква цел, връзките от минали животи не съществуват, няма Висш Аз, действащ като придружител, нито биха имали истински интерес към нещо, което служи на цел извън текущото им смъртно съществуване. Следователно може да се очаква, че те са особено материалистични в своите амбиции в живота, без да отхвърляме нужният материализъм и да изпадаме в лепиларско-хипи-религиозни програми в стил ”бъди беден, богатите са лоши”. Съвсем не.

Други компоненти

Как да разберем по-добре всичко това? Чрез разбирането на различните компоненти и начина, по който те се комбинират, за да изградят цялото същество, можем да разберем многобройните разлики и прилики между одухотворените и тези без душа и същност.

Освен духа, другите компоненти са тялото и душата. Душата според мен, а и не само, е нефизическият енергиен интерфейс между тялото и духа. Окултистите разделят душата на етерно и астрално тяло или на други там тела, които са просто част от човешката енергийна система, няма нищо духовно в тях, макар че има много окултно и използваемо. Гореспоменатите ”празни” хора имат тела и души, но не и дух. По този начин става ясно, че те притежават някаква съзнателна енергия, но не и постоянното ядро, което запазва приемственост чрез въплъщения. Не забравяйте за оригиналната идея за тях – да служат за платформа на колективни души, като тези на различните животински видове, като с течение на ”времето”, или по-скоро на управлението на Планетата, и налагането на специфичен контрол над съзнанието, тази им функция е възприета и от всякаква форма на астрална гад, и други не-човешки същности с кофти намерения. ОП-овете са им просто идеални за целите, които имат.

Да го кажем така. Етерният компонент е ”квантово изместващо, торсионно поле”, което предпазва физическото тяло от ентропийно разпадане. Или казано по-просто, жизнената енергия е тази, която предпазва тялото от гниене. Астралният компонент е по-абстрактен и почти нематериален, макар че с достатъчна осъзнатост по време на сън или астрална проекция, възприеманата реалност ”там” е толкова солидна колкото и тази тук. Той функционира като седалище на съзнателно изпитани чувства и страсти. Чувствата не са просто химически реакции в мозъка, нито пък абстрактни мисли в ума. По-скоро те са живи енергии, намиращи се някъде по средата, и тази буферна зона между напълно физическото и напълно метафизичното е астралният компонент на душата. Всичко това може да генерира буквално живи холограмни реалности вътре в подсъзнанието на човека, и вярвайте ми, че го прави – което също е използваемо, и е основна част от обученията, които създадох, по-точно част от инструктажа по безопасност.

Тяло и его

Тялото е биологичният инструмент, чрез който взаимодействаме с нашата физическа среда. Голяма част от вниманието на нашето Съзнание е съсредоточено в него, и именно това ни прави способни да имаме човешки опитности тук и сега. Тялото идва със свои собствени наследствени предразположения, биологични нагони и инстинкти и поведенчески алгоритми, запечатани в него чрез социално програмиране. Обяснявал съм ви много пъти, че то няма нужда от вас за да функционира. Това ”вас” е признак за одушевеност обаче, тези които анализираме в момента нямат тези качества. Тези детерминистични влияния се събират, за да създадат изкуствен интелект в човек, който по подразбиране управлява тялото като компютър с автопилот, управляващ самолет. Автопилота обаче е тотално автономен, и моля забележете – пре спокойно може да си съществувате в напълно автоматичен режим, нали? Раждате се, и бам бам бам бам схемата е ясна 🙂 Не ви трябва много много да създавате нови неща, всички параметри на колективната реалност са вече изградени, вие може да бърникате само в собствената си такава…

Този изкуствен интелект тук се нарича ”его”. Той е съвкупност. Основната му цел е да осигури оцеляването на тялото чрез оптимизиране на поведението му спрямо заобикалящата го физическа и социална среда. С други думи, външната обусловеност програмира егото да постигне оцеляване в средата, от която произлиза тази обусловеност.

Но егото няма собствено истинско съзнание. Това е просто компютър, работещ на невронен хардуер, който симулира жива идентичност. Основното му предимство е, че тъй като е просто компютър, той трябва само механично да изчислява и реагира на ситуации, вместо да отразява дълбоко и съзнателно, следователно може да реагира много по-бързо на външни ситуации. Егото не може, и не трябва да бъде унищожавано, и моля говорете на тая тема с ”възнесените учители”, ако има такива около вас. Директно ги пратете на майната им най-добре. Егото е нужно да се осъзнае, и по този начин да се използва целево – то е един от най-важните инструменти за човешкото социално съществуване. Конфликта с егото е конфликт с личността – все дебели проблеми.

За духа, егото функционира като софтуерно устройство, което автоматизира взаимодействията с други хора и осигурява маска на идентичност, програмирана от раждането, подходяща за местната среда. Донякъде като аватар на играч в игра, който изглежда и се държи като човек и изглежда върши собствените си неща там във виртуалният филм, дори без да е насочван много много от играча.

Проблемът е, че егото е изцяло продукт на миналото, а духът е изцяло извън линейното време. Първият е напълно детерминиран, вторият е напълно недетерминиран. Първото е възникващо свойство на материята, второто е постоянна кондензация на съзнанието. И двата аспекта имат импулси, които често са диаметрално противоположни, единият дърпа към материалността, другият към духовността най-общо казано. За мен няма разлика между двете, отдавна съм спрял този конфликт на възприятието.  Ежедневното ни съзнание, известно още в езотериката и окултизма като нисш Аз, е смесица от двете, а именно частта от духа, която блести през маската на егото и се идентифицира с него, аналогично на шофьор, толкова погълнат от шофирането, че за него колата се е превърнала в продължение на тялото му. Помните ли как сте взели последните 2 завоя? Често хич не помня…

Физически или духовни въздействия върху душата

Сега душата, като пребивава между тялото и духа и посредничи между тях, се влияе и от двете. Поема своята организация и функция според импулси от духа и тялото. Например, астралното тяло би реагирало както на химическо лекарство, което предизвиква чувство на еуфория в тялото, така и на духа, който волево предизвиква възвишено чувство на духовна радост, въпреки че ефектите върху астрала не са идентични. Една закопана някъде емоция може да окаже точно такъв ефект върху астралното ви тяло, и енергийният ви Двойник да реагира остро, без значение позитивно или негативно, защото подсъзнанието ви ще е генерирало цяла холограмна реалност, която ще изживеете неизбежно ако преместите вниманието си в енергийният Двойник, с който сърфирате света на сънищата, и въобще всички дебри на астралният свят.

По същия начин структурата на етерното тяло може да бъде променена от някакво нараняване на физическото тяло или от някакво запушване или аномалия в астралното тяло, което прокарва влиянието му надолу към етерното ниво. Каквито и влияния да се упражняват върху душата от тялото и духа, техните ефекти продължават да се задържат в душата, подобно на чая, който продължава да циркулира, след като е бил разбъркан. Ето защо казах, че егото работи както на нервен, така и на етерен хардуер. Въпреки че произхожда от физическото, егото придава импулса на своето обуславяне към етера.

Етера драги Читатели, е самият Източник 🙂 Наоколо, навсякъде, винаги, без време и пространство. Както времето, така и пространството са чисто и просто генерирани от личната перспектива, от вниманието, и от намерението на всеки фрагмент от Източника. Сиреч – всяко индивидуално, одушевено създание.

На базата само на този абзац, мога да ви напиша 2 тома книги по демонология, окултни знания за астралният свят и всичките му обитатели, и за интеракция и общуване с тях… Но не е тема на този разговор.

Последици от липсата на дух

Имайки предвид предходното, помислете какво се случва, когато някой има тяло, его и душа, но му липсва дух. Първо и най-важно, целият му пълнеж, или състав, би бил резултат от материални влияния като генетика и околна среда. Седалището на неговата/нейната привидна интелигентност би било егото. И без противотежестта на духа, неговото/нейното его щеше да царува като цар-тиранин. Така, в съответствие с функцията на егото, такива хора биха били изцяло посветени на материалното и социално оцеляване.

Забележете, че хората с дух, които са будни за своите духовни импулси, често правят умишлени избори, които не обслужват финансови, социални или егоистични печалби, които противоречат на очакванията на разни роднини, традиции и т.н., и служат само на духовни цели. Такива импулси липсват при бездуховните хора, така че те наистина са оптимизирани софтуерно и хардуерно за оцеляване във физическия свят. Без съвест, емпатия или вътрешна битка между егото и духа, които ги възпират понякога, те могат по-бързо и лесно да успеят в светската си среда, независимо от цената за другите.

За да разберете по-добре тези метафизични различия, помислете какво се случва с одухотворените и бездуховните хора след физическа смърт.

След смъртта

Дух и душа, вложени един в друг, заедно напускат физическото тяло. След известно време етерният компонент на душата се разпада, оставяйки само духа, вложен в да го кажем ”астралното тяло”. Обяснявал съм много пъти, че то има определена форма, до като самият човек има такова възприятие за себе си. Няма фиксирана форма. Това, че виждаме починали близки, или разни хора в астрала докато спим, е доказателство, че или това е техният спомен за тях самите, в случая на починалите близки, които се явяват млади и силни, или живите сърфиращи астрала имат точно такава визия за себе си. По тази причина астралните им тела, или Двойници са идентични с физическото им тяло. След процесите на смъртта обаче, астралното тяло също се разпада, със скорост право пропорционална на личното възприятие на Съществото, което минава отвъд. Разпадането на етерното и астралното тяло, което означава разтваряне или отхвърляне на душата, е известно в християнския езотеризъм като втората смърт. След това освободеният дух напредва в отвъдния живот, преди да се превъплъти.

При преражданията всички таланти, предразположения и дисбаланси придобити от предишни животи, влияят върху новото въплъщение. Това също е друга тема, за отделна статия, за това няма да я подхващам сега.

При бездуховните хора животът започва по следния начин. Докато ембриона е в утробата, душата се оформя за първи път, подобно на плажния пясък, който се събира във формата на замък и се присъединява към тялото. Тази комбинация създава елементарно съзнание. След като се роди, такъв човек не става нищо повече от продукт на генетиката и околната среда поради липса на дух. Без духовна противотежест, биологичните нагони и социалното програмиране стават основни импулси в живота.

При физическа смърт душата им се евакуира от тялото, може би съдържащо оставащ отпечатък на егото, и след известно време се разпада и отново се абсорбира в езерото от енергии, от което първоначално се е образувала. Потъва в Етера, без никаква индивидуалност. Нищо от тяхната самоличност не е оцеляло. За хората без дух този живот е единственият им такъв. Те се образуват при влизане и се разтварят при излизане. Не може да бъде другояче, ако им липсва ядро ​​от индивидуализирано съзнание.

Така всичко, което има един одухотворен човек поради непрекъснатостта на своите въплъщения, липсва в живота на бездуховния човек. Например, бездуховните не биха имали нужда от житейски уроци или духовно обучение. Каква би била целта, ако всичко, което се придобие, изчезне след смъртта? Следователно бездуховните хора са тези, които не могат да научат духовни уроци, които не могат да се възползват духовно от изпитанията на живота, които не могат да предадат придобитото в своите прераждания. И така те не се интересуват от уроци по смирение, съпричастност, състрадание, разбиране или прошка. Вместо да се променят като хора чрез духовно съзряване в живота, те се променят само в смисъл на по-добро адаптиране към живота чрез обуславяне. Например, докато един одухотворен човек може да види грешката на своите пътища и да стане смирен, или пък по-борбен заради дадена нужда, бездуховният човек просто ще се научи да не бъде хванат следващия път.

Връзките от предишни животи са друг метафизичен фактор, който липсва в живота на бездуховните хора. Има много погрешни схващания относно кармата, така че първо ще обясня моето разбиране за нея, преди да покажа как нейното отсъствие се отразява на живота на бездуховен човек.

Какво е кармата? Лична перспектива

Кармата (негативният тип) е просто духовен дълг или дисбаланс, придобит при нарушаване на свободната воля на себе си или на друг, и то по личен избор! За мен кармата е като парите в Монополи – съществува до като играете играта, след това не е баш така, но при всички положения е личен избор, колкото и човешката ви част в дадени моменти да не може да го асимилира точно така. Нарушаването на собствената ви свободна воля се случва, когато направите избор по време на състояние на невежество, като когато се идентифицирате с егото и действате според неговите импулси, което нарушава избор, направен по време на по-духовно трезво състояние. Това са все нормални неща, водещи до духовни уроци, които учим докато сме тук. Наричат се самосаботажи, и за много хора са верижни, постоянни, и водещи до това, след смъртта да бъда манипулирани за нова наредена инкарнация. Ето защо е нужно да знаете, че кармата не е задължителна, а е избор. Освен това, никой Архонт няма власт да ви инкарнира току така на сила през някоя машина. Това винаги се случва по ваш избор, друг е въпроса, кое, как, или кой ви е довел до такъв избор… Там е играта и бизнеса на Архотните.

Дисбаланса, който може да се получи при вземане на грешни решения, което безспорно доказва и свободната воля, привлича преживявания, които преподават урок, коригиращ това невежество, независимо дали в този живот или в следващия, или в по-следващият. Наученият урок е универсален и не изисква памет за първоначалния избор, който го е провокирал, а само разбиране на урока. Самото кармично преживяване не е това, което е предопределено, а по-скоро наученият урок, следователно тези опитности понякога може да бъдат един вид ”смекчени” чрез предварително разбиране и прошка, без непременно да се научава по трудния начин чрез опит.

Но без дух няма истинска свободна воля и истински уроци, които могат да бъдат научени. Следователно бездуховните нямат карма и вместо това живеят изцяло според законите на случайността и закона на джунглата. Докато одухотвореният индивид може да се роди с кармични недостатъци, за бездуховния тези недостатъци биха били чисто въпрос на случайност или наследственост и не служат на по-висока метафизична цел. Същото с времето и начина на тяхната смърт. Като имаме предвид, че одухотворените хора може да са планирали свободно живота си преди въплъщението, включително начина, по който ще умрат, бездуховните хора умират според случайни обстоятелства без цел или смисъл, освен ако тяхната смърт по някакъв начин не играе важна роля в сценария.

Други липсващи фактори включват смислени символични сънища, синхроничности, висши интуитивни насоки и тяхната лична ”следа на съдбата”. Бездуховните хора не изпитват нищо от това, защото нито могат, нито имат нужда.

Разлики в енергийната система-

Точно това говорихме на последният курс ”Въведение в опитностите извън тялото и осъзнатото сънуване” сега този уикенд, 8-9 Април 2023 – за енергийната система на човека, за енергийните центрове, и как всичко това оказва влияние в практиките им, и желанието на Участниците да се научат да имат такива ”ОИТ” опитности. Освен това да добавя и тук – термина ”ОИТ” е тотално грешен изначално… Просто е игра на думи, която беше наложена за разпознаване на тези състояния. Реално няма особена разлика между осъзнато сънуване, астрални проекции и други състояния на изменено съзнание. Едно и също са.

Чакрите са вихрови енергийни центрове, свързващи душата с тялото и свързващи духа и тялото чрез душата. Всеки център съвпада позиционно с основните жлези на физическото тяло и всеки изпълнява различна поведенческа функция. Не са просто седем, стотици са.

Долните чакри са свързани с такива поведенчески аспекти като физически инстинкт, сексуални импулси, долни емоции, лична сила и интелектуална дейност. Всеки притежава тези центрове. Бездуховните обаче нямат нужда от висшите чакри, а именно сърдечната, коронната и чакрите на третото око, защото те са тези, които се свързват изключително с духа. Точно това и говорихме с Колегите, че голяма част от населението наистина няма енергийни центрове от кръста нагоре. Бях казал, че котките на баба ми са по-духовни същества от много ”неща” в човешка обвивка.

Сърдечната чакра, центърът на по-висши емоции като състрадание, емпатия, духовно ликуване, липсва при бездуховните, защото няма присъстващ дух, който да се асоциира с тези емоции. Коронната чакра, чрез която се проявява висшето интуитивно разбиране, оригиналността и креативността и връзката с обективната истина, също липсва. Чакрата на третото око, разположена между веждите, обикновено се използва за възприемане на явления и понятия отвъд материалното царство и бездуховните хора, затворени в света на петте сетива, също нямат нужда от нея.

Следователно друга разлика между одухотворените и бездуховните е, че първите имат всичките седем чакри, докато при вторите липсват трите по-висши, сърдечната, коронната и чакрата на третото око5. Това допълнително допринася за интуитивното възприятие, че бездуховните хора са плоски и инертни отвътре, независимо колко анимирани са отвън, тъй като в спектъра на техните етерни или аурични вибрации липсват определени цветове и следователно са с по-ниска обща разделителна способност.

Всичко по-горе следва от един прост постулат: че на някои хора им липсва дух и следователно им липсват и висшите чакри. Ако обмислите дълбоко какво включва това, ще разберете как този постулат обяснява пълната гама от наблюдения, които имаме относно така наречените ”хора без душа и същност”.

Разлика между не-одушевени и одушевени, но неосъзнати и/или заспали хора

В този момент може би се чудите каква е разликата между бездуховните хора и одухотворените, които са духовно заспали в живота или просто са незрели. В края на краищата и двата типа може да са светски и материалистични в целите си, и напълно уловени в илюзията на Матрицата и самата Игра като цяло. И двата типа може да не осъзнават сънищата или синхроничностите, нито да показват много съпричастност. Например, има негативни хора, които са изцяло под влиянието на своето его и външни негативни сили, които могат да извършат жестоки престъпления и дори масови убийства, без да им мигне окото. Не всички са органични портали. Но всички те наистина са лишени от влиянието на духа, когато става въпрос за участие в такова нечовешко поведение. На някои им липсва дух, други са заспали за духа.

Разликата е, че одухотвореният, но неосъзнат, или заспал човек, все още има латентен духовен потенциал. Така че те все още имат, дори в малки количества, присъствието на тези духовни фактори и динамика, споменати по-горе. То е в процес на развитие.

Бездуховните хора нямат този латентен потенциал. Те не могат да растат духовно. Това не е теоретична декларация, а болезнен урок, научен от работата с твърде много такива хора, които никога не са показали никакви признаци на растеж или еволюция, без значение колко много помощ и възможност за подобрение са им били дадени. В най-добрия случай те се адаптират, но повече от обуславяне и изчисление, отколкото от действително разбиране.

Има още една важна разлика. Одухотворените имат живот, съответстващ на техните духовни нужди. Така че има съответствие между тяхната духовна зрялост и типа живот. Не зрелите души ще водят груб живот, защото основното, базово съществуване е всичко, от което се нуждаят, и всичко повече би било твърде много за тях, за да се справят за кратко време, ето я и причината за част от еволюцията. Междувременно бездуховните живеят живота, в който са тласнати от обстоятелствата и собствената си хитрост, което може да означава да бъдеш просяк, корпоративен директор или известен автор. Без ограничения, установени от духовни нужди, бездуховните нямат духовни ограничения или учебни програми, структуриращи живота им. И ето защо органичните портали не са просто духовно заспали или инфантилни – те директно просто не са направени да имат такива опитности…

Психопати, социопати и нарцисисти

По-крайните прояви на липса на дух са известни в психологията като психопатични, социопатични или нарцистични разстройства на личността. Духовните хора, които отговарят на това условие, са заблудени и държани заложници на егото си, но могат да бъдат възстановени. Вместо да им липсва емпатия, тяхната емпатия е или потисната, или изместена. Това не са истински психопати, а одухотворени хора с разстройства на личността.

Истинската психопатия и социопатия, обаче, не могат да бъдат излекувани, защото нещо е фундаментално погрешно в сърцевината на такива хора. Липсват им емпатия и разкаяние като цяло и тези качества не могат да бъдат възстановени, защото те никога не са били там от самото начало. Нелечимата природа на психопатията е приет факт в психологията и психиатрията. Смята се, че причината е аномалия в центровете за болка и страх в мозъка. Дори и така, без балансиращото влияние на духа, подобни аномалии биха въвели непроверени грешки в програмирането на егото, което след това се разраства до точката, в която попада на вниманието на правните и медицински системи. Това, което медицинската система може да диагностицира, е само крайната и небрежна проява на състояние, което освен това е и широко разпространено сред населението. Други бездуховни хора с правилно функциониращо его са по-добри в запазването на липсата на съпричастност и угризения на съвестта, прикрити под по-прецизно социално програмиране.

Ползите от това да разбираш, и да ги виждаш

Както можете да видите, тази идея, че на някои хора им липсва дух, обяснява много за роботизираната, животинска, хищническа страна на човечеството. Толкова много от нас са под погрешното предположение, че всички сме еднакви отвътре… Не, не сме. Но не всички нечовешки действия се дължат само на променливи на околната среда. Има случаи, в които дори и да се поставим на тяхно място, не бихме постъпили по същия начин. Това е така, защото причината за техните мотивации не е околната среда, а метафизична: липсата на дух и върховното господство на егото на база социален mind control oт страна на Матрицата.

Тези, които се правят на слепи, и пренебрегват знанието за органичните портали, ще продължат да клатят глави в разочарование от поведението, което просто не могат да изчислят и трябва или да игнорират, или да го рационализират, което води до конфликти. Тива хора лесно биват измамени и манипулирани.

Само след като се парят отново и отново, те осъзнават, че някои хора са различен вид животни, че някои хора не могат да бъдат поправени, защото действат напълно и само в съответствие с бездуховната си хищническа природа. Това е особено вярно за психопатичния елит, който управлява тази планета затвор; те не могат да бъдат реабилитирани, накарани да видят грешката на своите пътища или убедени чрез призиви за съпричастност.

От тази гледна точка, от мен да знаете, казвам го за пореден път – Злото не може да се бори с прегръдки, разбиране и любов. Ето защо LightSide перспективата не е валидна и е просто друга форма на задънена улица, и диктатура облечена в ”светлина, любов и добро”. Няма такива филми драги ми Читатели. Злото се бори само с по-мощна и брутална сила, то или се унищожава, или продължава да съществува.

В крайна сметка някой ден може и да се достигне до една критична маса будни хора, които да осъзнават какво е Матрицата, как функционира, и кои са основните и елементи. Когато това се случи, изведнъж ще се окаже, че истинското население на Планетата наистина не е по голямо от един милиард души.

Надявам се, че бях полезен, и честно да ви кажа, мисля тази серия да продължи, защото има още много какво да се каже…

За мен е удоволствие.

Поздрави

Nahuatl

——————————————————————————
Съобразно ЗАПСП, и ЗИС

Всички материали в Блогът на Nahuatl подлежат на Copyright©
——————————————————————————–