Продължава.https://nahuatl-adventurer.com/1/ 

 

Между другото ковчезите дет са ми в главата на мене нямат нужда от кой знай какви знания за да се управляват, технологията сама “поема контрола?? щом някои влезе вътре, единствените настройки за които мога да се сетя са такива по биологичния вид и евентуално основните химически елементи съставящи тялото, примерно няма да е същото ако влезе човешко тяло създадено да диша кислород (въпреки че тва се пренастройва и можем да дишаме не само кислород) и тяло създадно за въглеродна среда…машината сама остановява с какъв вид тяло ше работи.

С всеки изминал ден и по неразбираема за мен причина си връщам старите спомени…Нещо, което изобщо не е логично.

 ……………..на нашата луна. Имам усещането за нашата луна но ”с разлики”, знаеш как е, мисля че беше задната страна на луната, щото тва ”с разлики” усещането беше свързано с ”не виждано”, тоест част от планетоида, която тук не е виждана никога. Доста пъти съм виждал, че на определени места има входове, опитвал съм се и преди да влезна, но никога не съм успявал, снощи обаче успях… След като влезнах попаднах на нещо, което ме удиви за малко – хора, тоест от нашата раса, не от извънземните хора и на всичкото от горе тийнейджъри. Успях да влезна в нещо като класна стая по време на урок по нещо и те ме забелязаха, че съм там. Средата някак си позволяваше да се материализира двойника – така и направих. Настана половин скандал ”как така човек от Земята си е позволил да си материализира двойника при тях….”. Както казах расово те са от расата на нашите тела, но малко по малко в космоса (раждани са там повечето) ги ”модифицират”. Тези деца ги индоктринираха да вярват, че ”ние долу” сме гадни, много назад с материала, глупави, мръсни, ”не-чисти”, и то до такава степен, че след като ме видяха тия келеши почнаха да се дърпат назад ем от страх ем от гнус, че съм ”от долу”  Мама им да иба ей  Единия спейс келеш стана и посочи веднага едно момче, русо такова, приятно, с много силни пси способности и каза, ”ей тука има един като тебе”. Момчето стана и ми каза на прфектерн руски и после на български език, че е датчанин и е отвлечен, тоест, няма как да се върне отново ”долу”. Когато това се случи получих видение, видях как изглежда семейството му. Това момче владее оня особения начин на комуникация…пакет ”всичко в едно”. Даваха му медикаменти, с които му притъпяваха пси-способностите. Това момче беше поставено в тяхната среда, живееше с тях, но само като илюзия за него, ”че са го приели”, а той беше започнал да се примирява с това. В същност има много като него, отвличат ги за да участват в генетичните ”подобрения” на родените там. Мен ми назначиха нещо като учителка, която да върви с мен навсякъде и после ме пуснаха в някъв вътрешен град, и тая мамицата и верно се влачеше с мене навсякъде.

Както виждате по времето, когато с моя приятел водихме тази кореспонденция аз все още си изяснявах въпроса ”защо са отворени тези вратички памет?”. Защо по дяволите съм способен да се върна еони назад в линейното време и да погледна собствените си предишни съществувания като Същество от Последователният модел, и на всичкото от горе да изживявам периодично в ОИТ откъси от тази памет? На този сегашен етап от личното си развитие успях да сглобя тази част от собственият си пъзел. Крайният извод го запазвам за себе си, той не би бил функционален в публичното пространство, но ще ви кажа от личен опит, че връщането на такъв тип памет е като тригър за съзнанието, за да може ”човек” да разпознае истинската си същност на пук на целият соц. програминг на личността. Скритото послание е ”ти не си личността, която мислиш, че си (тялото е тази личност…), приеми това и се разпознай”. То е като вратичка към истинското себе си. Критичната разлика между Съзнание и съзнание на тялото.

Знаете, че личностите, които сме в момента са нещо правено по модел, според типът Инкарнация. Веднъж в това тяло, вие поемате пътя към развитие и игра вътре в Матрицата с пред-програминга на именно тази личност. След разждането обаче перспективата е различна, и точно това е интересното, именно там започва приключението…. Защото липсва памет…и ако има нещо, което да активира определен тип развръзка в живота на Инкарнацията, то това е нещото наречено ”вътрешен усет”…Трудно се извличат тези неща в съзнателната част на личността, тези тригъри за много по-видими и забележими за Инкарнации преодоляли до известна степен съзнанието на тялото. Тоест хора, които все по-малко се идентифицират с тялото си, такива знаещи макар и не толкоз директно какво са в същност. В никой случай не може да има конфликт в това ”да се идентифицираш с тялото си”. Или преследване в стил ”аааа направи това, значи ти си тялото си гадна торба с кокали!”. Не. Няма нищо духовно зряло в това…Истинската игра не е в тези глупости, истинската игра е когато ножа опре до кокал в живота и дойде време за вземане на решения…. ”да се оженя ли за да задоволя очакванията, или да се преборя с отхвърлянето и всичките радикални промени в живота само за да бъда себе си?”. This is the real deal Folks. Истинските неща се намират в решенията Дух VS Тяло. Това е борба за надмощие. В даден момент Духът е вече полу-експерт в Играта и започва все повече да контролира аватара. В самата Игра са заложени опции за ”моментално създаване на сценарии”, тоест както писах в една предна статия – сами създаваме аспекти от Играта. Именно за това не може да се лъжете, че 100% от опитностите са предпрограмирани. Това не е вярно. Инкарнациите и особенно тези няколко от по-особен тип за критично зависими от собствените си решения. Трудно се обяснява една такава фрагментация…За много хора това е просто неразбираемо, защото въпреки, че нещата изглеждат различни – те се случват вътре в едно и също Същество…Висшият Аз.

Истинските неща просто не могат да са в съзнателното ниво на личността, защото то е заето да играе нивото в социума. То е направено да бъде огледало на Играта. Така е by design. Всички истински ”неща”, спомени макар и сутилни и т.н се превръщат в нещо съвсем друго, което може да се нарече единствено ”усещане за”. Отново се налага да говоря метафорично, но така е…

Идва етап, когато Едновременният Висш Аз започва да издърпва почти ”масово” голяма част от енергийните връзки с Инкарнациите си. Във физическата реалност тези личности умират. Те са просто аватари за участие в Играта именно по този начин. Много подобно на начина, по който се играят стратегическите игри тип Tzar или Age of Empires. Говорим за Съществата от Едновременен тип, не за Последователните извънземни, те имат само по 1 играч и за това са много по-бавни в истинският напредък. В този процес (на издърпване на енергийните връзки) се случва едно автоматично пренасочване на информацията извлечена от изживяванията на вече излезлите от употреба личности. Посоката на този информационен поток, който в същност тече вътре в самият Висш Аз, е от тези по-базови Инкарнации към няколко от малко по-различен тип. Само няколко от тези Инкарнации могат да имат достъп до по-големи участъци от общата памет, като никоя от тях не може да използва 100% нито от паметта, нито от целият оперативен капацитет на Висшият си Аз. Това е просто невъзможно заради факта, че ние се намираме бидейки тези личности, които сме, в 3Д, а Висшият Аз е 5-6Д същество….

Все едно Battlecruiser от Starcraft да ”извлече” целият ви капацитет и да започне да го изпозлва волево вътре в Играта без значение от това какви команди му подавате вие – няма как да се случи.

Направих една рисунка за вас, с която ще се опитам да ви покажа поне посоката на информационно – енергийните потоци >

Ще ви обясня информационният поток колкото се може по-кратко и сбито. Имайте в предвид, че това бегло образче на един Висш Аз е само една супер бедна скица, която описва някаква мижава част от процеса на процесиране на информацията вътре в Командният пулт. Инкарнациите са сигурно 3-4000 и няма как всички процеси между тях да бъдат нарисувани ей така за 2 минутки на лист хартия, до като си пия кафето и пиша това материалче…

Ок. Наричам основната част от Висшият Аз – ”Команден пулт”.

Най-долу в полето е 3Д реалността, малко по-горе се намира границата 3Д-4Д реалност. Това е мястото където се озоваеаме след смъртта. Както виждате Командният пулт е в съвсем друг план на реалността…..

Червените ”Х” са Инкарнации, които умират, биват извлечени към Командният пулт, те са хора изживели всеки различна история, но 97% от тях са живели ”типичното”. В нашето общество това е предимно концептът за контрол във всеки един от неговите стотици или хиляди разновидности.

С лилаво съм показал определена група Инканрации на този същият Висш Аз, които имат малко по-различно предназначение. Нормално в тези групи се намират ”по-напредналите” Инкарнации, тези които изживяват границата между Съзнание и съзнание на тялото. Някой от тях са повече тяло от колкото Дух, други вече преминават тази граница и това позволява на Висшият Аз като цяло да експериментира една крайно интересна перспектива. Другите от ”основният тип” са създадени да експериментират стритктно телесното. Във физическата реалност това са хора, които се идентифицират 100% с тялото си. Типични нормални хора…Лекари, инжинери, бармани, бащи, майки, съпруги, войни, зен майстори, ”духовници”, и т.н Проводници на концептите вътре в Играта.

Нещото наречено ”Дух” е междинен аватар на Висшият Аз, самият Дух не е Висшият Аз…това е малко по-различен аватар създаден да оперира вътре в най-плътният – физическото тяло. Духът е под-командна станция за процесиране на информация. Сам по себе си – мултиизмерен.

Когато базовите Инкарнации биват изтегляни, информацията която са натрупали циркулира обратно към Командният пулт където бива натрупвана, процесирана и разпределяна. От там потокът тече към тези по-особените Инкарнации. Към техните гроздове. Процесът на обмен между тях е обозначен със сините стрелки. Той изглежда хаотичен, но това съвсем не е така.

В обобщение:

1. Генерални опитности във физическата реалност посредством ”стандартен тип” Инкарнации.

2. Изтегляне на тези Инкарнации, натрупване и процесиране на информацията от тях.

3. Складиране и пренасочване на информацията към друг тип Инкарнации.

4. Обмен, процесиране и използване на информацията още веднъж но от нова перспектива вътре във физическата реалност посредством няколко типа по-напреднали Инкарнации.

Напомням, че под ”по-напреднали” не се крие нищо по-различно от това, че този тип Инкарнации са личност, които в личните си животи преодоляват до различна степен идентифицирането с телата си. При тях е започнат процеса на идентифицирането с вътрешният Аз. Това е сутилно усещане, което не може да бъде интегрирано на 100%, защото истинското 100%-ово Аз е Висшият Аз. Не бива да изпадате в конфликт с това. Само по себе си, преодоляването на това усещане е един от най-важните уроци в Играта….

Толкоз до тук.

Поздрави.