Групи Висши Аз –  притча за Играта

Групи Висши Аз – притча за Играта

Здравейте отново.

Пиша това кратко материалче мотивиран от един разговор, който водим с един приятел, който от своя страна доведе до една синхроничност – сетих се, че преди месеци бях писал ”притча за Играта”! Стана въпрос за групово инкарниране и групово играене на Играта. Посвещавам тази статия на този мой добър приятел и на всички останали близки и приятели, но не биологични близки, а истински близки, тези с които влезнахме в предизвикателството!

Групова Игра?

Разбира се! Разбира се, че да! 🙂 Кой влиза в Игра ей така? Нали търсим новото? Търсим забавното, изкривеното, трудното, лимитите! 🙂 От начало бяхме в Sequential Mode, инакарнирахме се отново групово, но по друг начин…Понеже бяхме нови и зелени – избрахме mode, който да позволи експериментиране на Играта от контролирана перспектива, използвахме първоначалните и шаблони, като да избереш готов играч и да започнеш. Минаха еони, даже милиарди еони от това, което вие наричате ”линейно време” а на нас ни доскуча… Шибана скука брат! Решихме промяна…До тогава бяхме се инкарнирали във всякакви раси, бяхме всичко от хора от Андромеда до рептилоиди, морски амфибийни създания, по едно време имахме дори плазмени тела, много интересен вид материя! Експериментирахме всичко от-до! Културите им, крактките им индивидуалности, откачената им технология, всичко! Натрупа се много информация, която решихме да запазим за нов преглед след като преминем през Едовременният Mode, той е за напреднали геймъри!

Не се съмнявайте, че от другата страна има групи Amigos, които започват заедно Играта. Напредъкът и самите опитности са стриктно индивидуални, но Играта пре спокойно може да е групова. Това в никой случай не означава връщане към старият инкарнационен модел, този на ”извънземните”, Последователните, тези които имат само 1 Инкарнация живееща с еони памет, тези които напредват като раса, култура и планета, кошерно. Не, нашите се умориха от това много отдавна, за това решихме да влезем в Master Mode и да започнем Едновременно инкарниране. Да бъдем себе си, собственото си индивидуално същество но в хиляди различни варианти едновременно…. Всяка Галактика си има по едно такова местенце, нашето се нарича Земя.

******************************************************

Притча за Играта:

Играта…иднивидуална, колективна, поетапна, частична, цялостна…Кой съм аз? Кой си ти? Къде сме?

Нива в нивата, игри в Играта. Аз съм ти, ти си аз, събираме се и решаваме да я играем. Не можем да влезем директно в кутията на конзолата, за това избираме аватар, ниво, спускаме се и играем бидейки собствените си съзнания управляващи виртуален аватар. Но пак сме си ние нали? Просто с аватар. Завладяващо е. Това ниво, друго ниво, 10000 други нива – 4 нови версии на Играта! Може и да излезе нова?! Като за 30 секунди да вземеш нивото с 4 еона време провал + удоволствието да го пробваш още 2 еона и така до като вземеш нивото.

Single Player или Multi Player? Като част от отбор или в стил Lone Shooter? Като какъв искаш да се изживяваме? Да бъдем войни? Майки, бащи, деца? Коя раса избираме? Леле колко прилича на Tzar! Избери си раса и да почваме. Какви опции предлагат расите? Какви ъпгрейди има? Как да започнем да ги развиваме? Няма лимит…От време на време нивата имат фиксиран срок за изпълнение, мамка му, тия аватари имат само по някакви линейни десетилетия време ”живот”. Фиксирано ”време” вътре в илюзията на виртуалното – линейно време. Ок, нека да го експериментираме, нека видим дали можем да програмираме играчите си да изпълнят заданието в зададеният от дизайнерите на Играта срок за всеки елемент. Кой ще е по-бърз?

Има едни пичове, които решиха да играят само отборно…Хм. Тяхно решение, просто по някога са малко агресивни, защото все пак виртуалната площадка е една и съща, просто ние играем само в определена зона от нея, а те искат и нея за отборната си Игра. Нищо. Ще поиграем, ще видим. В крайна сметка това е Игра и не можем да го приемем толкоз на сериозно. Те искат да задобреят, на някои от тях предлагахме да дойдат да играем по отделно. Не бяха сигурни дали ще могат да изпълнят нивото сами, защото нямаха знанието от къде минават пътеките, и за това решиха да останат с отбора. Но странно, някои от тях в последствие си давахе сметка за пътеките, и решиха, че тези нива вече не са им интересни. Помислиха си, че има нещо повече от това, и започнаха да го търсят.

Вътре в холограмата на Играта, в самата и схема, те започват да се движат от централната част към контурите в краят на отборното поле. След това пресичат границата и минават в Single Player Mode. Става им адски интересно. От начало са по-скоро пробващи, но след това осъзнават уникалността на този Game Mode, виждат че тези нива не са като останалите. Тези нива са достъпни само в този Mode и именно интересът им към изиграването на цялата Игра ги тика в посока да ”седнат” и да я изиграят до край.

Когато решим, ставаме и си заминаваме, ти по твоя Път, аз по моят. Но решим ли можем да играем заедно отново. Чакай да си довършим това бе! Имам цял куп собствени аватари, които играят в момента всеки в отделно ниво на този Mode. Когато всеки по отделно завърши, дърпам инфото от нивото и го качвам в главната памет, свършвам ги и си бием камшика. Не бързай!

След това може пак! Ти да ме убиеш, после аз теб! Да ти създам трудности, които ти да преодолееш, после ти за мен. Да се срещнем и да сме непознати, да се запознаем отново, и да си спомним кои сме….Да се пропознаем в това, което сме, да си стиснем ръцете, и да правим това, което винаги сме искали да правим – да бъдем.

Няма лимит.

**********************************************************

Когато идваме тук и решим Играта да е групова….е най-интересно 🙂 От иднивидуална гледна точка хилядите ни Едновременни Инкарнации играят същата роля, но когато играем с истинското си семейство, тези с които започнахме предизвикателството, обогатяването е още по-голямо.

Лично аз съм идентифицирал част от ”моите хора”. Имам вяра в тайминга на животът си, знам че ще дойдат и други. Някои са версии на мен самият, други са истинските ми Приятели. Това няма значение, интегрирайки това знание у мен настана тишина и бругално спокойствие, което води до още по-голяма оперативност.

Искам да ви споделя нещо, на вас, непознатите….

Умеете ли да усещате? Умеете ли да преодолявате боботенето на мозъка? Анализирането и мозъка са най-големият ви враг-лимитатор, те са сложени там от извънземните създали тези аватари (човешките тела) с цел да държат съществото в лимит и по предназначение. Именно тези лимити ни привлякоха и започнахме Играта тук 🙂 Помните ли? Както и да е… Умеете ли да усещате? Ако е така бихте били способни да усетите тези ”специалните”, за които мозъкът НЯМА думи или термини… Разбирате ли? Тази информация е адски сутилна,и реално като хора нямате нужда от нея.

1. Не е нужно да си спомняте каквото и да било, раждаме се тук с цел, и за да я изпълним не трябва да имаме памет за това преди…

2. Има различни видове Инкарнации, всяка по предназначение. Давам ви пример с мен – аз съм вид имащ за цел да бъде ”сборен пункт” на други, чиито енергийни линии се изтеглят към Висшият Аз. Аз съм обобщение на самият себе си, колкото и объркващо и откачено да звучи, това е единственяит човешки термин на български език, който описва добре моята реалност.

3. Висшият Аз реално експериментира концепти и идеи за себе си. Разбирате ли? Няма нисши и виши Инкарнации, следователно няма напреднали и назаднали 🙂 Спрете да се комплексирате и да задавате смотани въпроси в самосъжалителен стил ”ама ся аз какъв тип инкарнация съъъъъъмммм? ами ако съм нисш?” Кажете на възвишените си мастъри да си пъхнат кол в гъза и да скачат групово 🙂

Когато играем групово ние продължаваме да сме стриктни индивидуалности там горе, обаче тук, в Играта може ролите да са споделени. Да си провокираме радости и тъги, мъки, всичко! Аз за теб, ти за мен 🙂 Така експериментираме всички концепти и идеи за себе си заедно и се обогатяваме много повече, защото как аз ще го планирам за теб е различно от това как ти ще го направиш за мен…

Както казах Инкарнациите си имат предназначение…Някой са тука за да извадят висшите концепти, други са тук за да спомогнат да направим пробив в контролираните зони на астрала за да можем да напуснем контролираното поле, други игрят ролята на ”не знаещи” и ”догонващи” за да може чрез тях ние да изтренираме на бързо висшите концепти, които първите канализарат за нас. Разбирате ли? Всичко е като в организация и е адски финно и сутилно, създадено е така, че да бъде практически неразпознаваемо, но все пак…Това са признаци за групова Игра 🙂

Гарантирам ви, че огромната част от вас все още бъркат Съзнание със съзнание на тялото, ок? Работете над тези концепти. За да стигне човек, до като е човек, до повече информация за себе си е нужно едно основно нещо – да вършите според себе си ВСИЧКО. Ок? Без ънта мънта ама тоя кво ше каже, оня как ше се засегне….Искате да учите сатанизъм, някък си луциферианството ви привлича??? Давам ви пример – не трябва да се спирате, идете и вижте що по дяволите ви привлича, извадете нужното за себе си и си бийте камшика. За да стигнете до себе си, трябва да може да сте ВСИЧКО…. без комплекси и лимити. Ако все пак някой социален елемент е способен да ви спре…. сори, но се откажете и преосмислете концептите и идеите за себе си, вие не сте готови за това Духът да командва над тялото. За всичко това, с времето ще стигнете до извода, че реално няма нужда от конфликти…Дори с баба ви, която яростно ви кара да си сложите мартеница 🙂 хахаха, пък и да си я сложите кво от тва? 🙂 Нали можете да сте всичко?

Ок френдове, стига философия. Сега оперативната работа >

Както ви казах, работата по излизането от Играта е разпределена, което трябва да ви носи спокойствие. Основните групи ще излезнат правейки групови пробиви през защитите на астрала. Това е така, защото завършването на Играта е масов процес, и след като го направим, тук, Земята повече няма да е Едновременна Планета. Искам добре да си спомните, че огромни зони от него (астрала) се генерират технологично и са там за да ви задържат. Имайте вяра в себе си и собственият си тайминг в живота.

Единственото, което остава мистерия за мен до момента е завършването на Планетарният Дух.

Бъдете себе си!

Още Сиви в сънищата

Още Сиви в сънищата

Това е кратко продължение на тези 2 материала:

Бизнесът на Сивите

Други видове S-MA

Темата на този пост стават отново Сивите. Интересна ми е, от човешка гледна точка, тяхната безкрайна упоритост. Преди 2 дни имах още една подобна среща с техни скаути. Съществото много прилича на това от картинката. 85% са еднакви. Тези са мънички. Има няколко вида, или поне аз лично съм срещал 2 различни под вида, ако мога така да се изразя. Тези, и едни други със същите размери, при които обаче прави впечатление, че имат нещо като ”човка” или поне устата им е с такава форма. Супер гнусни създания, аз лично бих се насладил да ги мачкам с кубинките…

Не са по-високи от 50-60см ако трябва да ги мерим, и телата им отделят нещо като слуз. Много искам да си хвана едно, но именно поради тази причина ми се изплъзват когато се опитам да ги задържа, хлъзгави са. Навират се на всякъде, където могат, и много обичат да правят експерименти и директно да доят енергия в човешките сънища….както описвах в другите статии по подобни теми.

Съществуват много видове между измерна технология. Те я контролират перфектно, и могат лесно да се придвижват, между измеренията. До като спи, човек се намира буквално на ”паралелно” място. То е в повечето случаи междинно, нито тук нито там. За тях е адски лесно да впрегнат едно сънуващо съзнание да генерира определен вид енергия, именно защото в това състояние то е нито тук, нито там, а самата му плътност може да се нарече дори материална…Финна материя, сутилна материя и т.н Такава е структурата на двойникът на физическото тяло, който ползваме до като сънуваме, той е съставен от вид материя. Той има образът, който човек има, защото неговата форма е винаги проекция, на себевъзприятието на даденият човек. Има такива като мене обаче, които обичат да си играят с такива неща, и обикновенно в чужди сънища аз съм вълк, орел, или каквото си поискам. Говорил съм ви за това в статията за Биг Фут. Скаутите закотвят вниманието на сънуващият чрез искуствено генериране на холограма. Там е трудният момент за не-тренираните ”сънувачи” – вниманието им да не се закотвя никъде на цяло. Нормалният човек разбира се не го умее, и те го знаят много добре, това е основният им инструмент, и вярвайте ми – не може да се измъкнете ако не сте оперативни. Доят ви и… no pasa nada 🙂 Just business.

Както и да е. Ето какво се случи:

Сънувам си аз съвсем нормално, а неизбежно съзнателната ми част се кефи заради този факт! 🙂 Yes мамка му, в привидно несъзнание съм! Сънувам, че вървя по една пътека и въобще се кефя на бездействието си. Вниманието ми в това състояние обаче е доста изострено и тренирано и моментално сканира без аз да искам цялата околна среда, именно това ме вкарва обратно в съзнание всеки път, когато вниманието ми автоматично засече елементи от холограмата, които не са естествени за нея.

В същност ще ви опиша една интересна камуфлажна технология на сивите скаути.

До като вървях по тази пътека, започнах да усещам чувство на неудобство. Така започва всичко и влизам в съзнание. Започваш да се чувстваш някък си ”неудобно”, това са сигналите на вниманието, че нещо не е наред, а мен тези неща ме вкарват диектно в съзнание и сънят се превръща в мултиизмерно осъзнато… как да го нарека, ОИТ? Както искате – състояние, в което се намирам 100% оперативен както до като съм във физическото си тяло. Сканирах цялото си околно пространство и вниманието ми се спря на една привидно ”картонена кутия”, все едно кашонче, която обаче въобще не беше това, което излгеждаше, че е…. Приближих се и я изритах, усета беше за ”тежко”, което там в сънувалното пространство е признак за ”не-естествено”. Започнах да преследвам кутията и я ритнах отново. Що да видя? Сив скаут… Беше се скрил вътре. Ако трябва да съм по-точен технически, самата ”кутия” реално е вид капсула, имаща капацитета да използва каквато и да е форма, генерирана технологично като камуфлаж, вариация на холограмната технология, която Сивите използват за заблуждаване по време на сън. Тази капсула да речем генерира образ на ”кашон”, който не-тренираното внимание няма как да засече…Ще си вървите по пътеката, и ще видите кашон… Обаче това не е никакъв кашон, това е мястото, от което скаутът генерира холограмата, която цели да ви заблуди. Тоест да ви закотви вниманието и вие да започнете да генерирате определен вид енергия мотивирани от това, което ви се прожектира…Блъф, но много успешен за тях. Това е мултиизмерна технология. Самата капсула генерира и портал, през който скаутът изчезва моментално ако се наложи, а на този определено му се наложи…..

Той се ужаси, заради факта, че го спипах, а тези същества крещят по много кофти начин, бихте се изплашили много ако ви изкрещи така близо до вас във 3Д реалността. Кряскат така, защото имат нужда само от секундичка преди да изчезнат, и самото крещене е вид превентивна атака. На мен обаче тези номера вече не ми минават и се опитах да го задържа, като съответно то ме ”захапа”, защото го хванах с ръцете си. Кожата му започна моментално да генерира слуз. Гнусна работа! В момента, в който го хващам аз знам, че пространството отново се изкривява и поради факта, че се държа за него аз навлизам и в неговата среда освен в моята. Звучи объркващо знам. Да речем, ще работата може МНОГО да се осере, ако успея да го задържа и двамата влезем в неговото пространство, и технологията успее да затвори междуизмерният портал. Това си говорихме онзи ден с един добър приятел – Къде по дяволите бих се озовал ако влезна с него, и как бих се върнал в тялото си? Кофти върпосчета… За това се стремя по скоро да ги нараня и да си одят ебани у дома….

Скоро научих, че ги изпращат съвсем автоматично. Много пъти съм се питал, добре бе майка му стара, винаги ги хващам, защо продължават? Отговорът е – защото ги изпращат по абсолютно автоматичен начин. Станциите, които ние не можем да видим с физическите си очи работят автоматично, това са огромни мега роботи. Тези скаути са живи същества, но са по скоро био-роботи. Това за Сивите е предимство от чиста логистична гледна точка – същество без душа няма проблеми да си изпълнява мисията между пространствата…

Един друг мой приятел, на който разказвам тези истории ме попита нещо, и това е въпрос, който и други хора са ми задавали – Добре де, не те ли е страх, че малките скаути може да си извикат батковците и да стане страшно?

Отговор – сЮвсем не 🙂

Няма страх у мене. И да дойдат друг вид сиваци какво от това? И с тях съм имал срещи, и в мен няма грам притеснение или страх, щото ОК, ще направят нещо гадно с тялото ми, но успея ли да излезна от него и да ги барна между измеренията…. Ще хвърчи сива перушина и сополи…

Стремете се да подхождате към тези неща чрез знанието, защото оствите ли се на инстинктите на тялото страхът ще ви изиграе кофти трик.

Поздрави!

Шпиониране назад във времето – главните портали на Земята

Шпиониране назад във времето – главните портали на Земята

Шпиониране назад във времето – главните портали на Земята

Разказвам ви опитност, в която наблюдавах ”назад във времето, периода малко след втората световна война и години след нея погледнато линеално, по наше време”. Гледах от високо човешки бази по 2та полюса на Земята и вниманието ми се забучи там веднага щом разбрах, че има зависимост между тези бази, и че там извличат по много интересен начин енергия от много необичаен, за познанията на нормалният човек, източник. На всичкото от горе го правеха хора 🙂 ”Късчета” от тази енергия бяха извличана директно от процесите, които се случваха при вход/изход на кораби към и от Планетата Земя, много интересен начин за извличане на енергия от червеевите дупки.

Отново ще видите много думи и фрази в кавички. Нужно е да е така, защото мога да опиша съответните неща само асоциативно, посочвайки нещо подобно, което да обрисува това, което искам да кажа.

Няма да навлизам в излишни детайли и пред-истории.

 

Червеевите дупки

Те са навсякъде. Откритият космос е като швейцарско сирене…Ако струкурата му можеше да се види триизмерно, той щеше да изглежда именно като швейцарско ”кухо” и прободено от тунели сирене. Тази информация не е важна в момента.

Искам да ви разкажа за това, как определени човешки фракции, намираши се в бази под 2та полюса на Земята успяват да се ”конектнат” към един интересен и крайно неизвестен за нас норнмалните хора поток от енергия генериран от самите портали… Представете си, че всяка напреднала технологично цивилизация разполага по един или друг начин с технология, която засича и сканира пространството, и че към този процес е свързан механизъм за автоматично картографиране. Разглеждайки част от паметта си, знам че основна част от това картографиране е локализирането на червееви дупки и други видове портали за превоз през откритият космос. Всяка Галактика разполага със собствена структура от червееви дупки с тунели и множество входове и изходи към други Галактики в откритият космос.

Цивилизациите владеещи нашата Галактика отдавна разполагат с технологии способни да картографират пространството. Когато казвам отдавна мили ми хора, нямам в предвид хиляди или стотици хиляди години…имам в предвид милиарди линейни ”години”, имайки в предвид човешките измерителни единици (при извънземните е на периоди а не ”години”). В същност това за тях е като за нас да влезем в google maps и да зададем координати на GPSa да ни заведе до най-близкият китайски ресторант…Млечният Път отдавна е картографиран. Моделът е същият, което не означава в никой случай, че всичко е ей така супер лесничко за практика и обяснение. Те отдавна познават космическите магистрали и корабите им работят именно по предварително зададени коодринати в няколко дименсии. Представете си, че има опции за между-планетно или между-галактическо пътуване с всичките предимства и проблеми при преминаването през тези космически пътища.

Направих няколко бързи и доста нескропосани рисунки за вас, с цел да покажа +/- какво ми е в главата като образ, което само по себе се съмнявам дълбоко да е  на цяло достъпно за човек с моите бедни графични способности:

 

Да речем, че вие сте от планета в системата на съзвездието Андромеда и сте решили да пътувате към Земята за да гледате малко калабалък сеир. Ок. Вашето пътуване започва влизайки в порталът ”изход” от вашата Планета и влизайки в портала ”вход” на съответната червеева дупка, която си има крайна дестинация. От дупка в дупка, тунел в тунел вие може да изберете подобен вид супер интересно пътуване. Или просто да минете на inter-dimentional mode, полето около корабът ви да изкриви по специфичен начин време-пространството, и да си докарате извънземните задници на Земята за раз бройки 😉 Разбира се всико свързано с това е бизнес. Цивилизациите ”първооткриватели” картографирали първи тези пътища са си дали правото да ги контролират. За бабаит приключенци има и вариант ”Б”, който се явява под вариант на стандартните червееви дупки. Мога да го нарека само….”внимавай много”. Начинът, по който се изкривява време-пространството там ”не е стабилизиран” или е нужно да се ”стабилизира на място”. Тоест, зависи от приключенеца или от този решил да ги използва за транспорт. Ще съм в грешка ако кажа ”хиляди версии”, за това просто ще кажа, че има много версии на транспортни средства и методи за транспорт там вън.
За това ”трансферно пространство” или ”буферна зона” мога да кажа, че е свързано с Луната по един или друг начин. Само по себе си то е изкуствено. Съзнанието ми го възприе, че е било създадено ”измествайки” оригиналните входове-изходи поставяйки го между тях с цел ”практичност”. Тоест, Луна и буферна зона са свързани чрез зависимости. Луната както вече знаете е команден пулт освен всичко останало. Какво става долу при нас във фермата е друг върпос, но Луната е предимно команден пулт с много различни предназначения…
Използване на енергийните потоци от тунелите
В началото на това материалче ви казах, че съзнанието ми възприе, че наблюдава ”миналото”, защото реално аз гледах първите етапи на използване на тази енергия от земна фракция. Нацистка Германия и откъс от ”години след това”, когато тези бази под полюсите са вече между-франционни. Те наистина се радваха, че са успели да впрегнат въпросното поле като изгочник на енергия. Не знам какво правят с тази енергия обаче, това не ми беше интересно тогава.

 

На кратко, правата ”вход – изход” създава енергийно поле, което по един специфичена начин ”пресича” Планетата. При навлизане на кораби в нашето пространство, и съответно преминаване през този тунел” се получава вид пренастройка…Знам, че звучи доста откачено, пък и аз не съм си пил апчеата тая сутрин. Тази специфична настройка е предимно вибрационна, защото много от корабите и флотилиите, които преминават от тук са от други дименсии. За да могат да са реално ”тук”, да речем ”агрегатното им състояние” минава настройка до като преминават през тези тунели. Когато се случва този процес се отделя нещо като ”странични изблици” от различни видове енергии участващи в процеса. Възможно е и частично изместване на целият поток, което е възможно само когато се генерират отклоненията при процеса на ”пренастройка”. Човешките езици още нямат такава терминология и се чудя как по дяволите да го обясня пишейки на какъвто и да е човешки език. За това единственият възможен за мен начин е да го описвам метафорично или с думи, които да наподобяват това, което искам да кажа.
Също като индианците, когато се срещат с боговете си 🙂 Просто са нямали терминология в езикът си, която да обрисува технически това, което виждат. Разбирам ги перфектно.
Тези човешки франции успешно канализират, чрез технология, тези странични на процеса на пренастройка енергии. Не ми беше интересно какво се случва след това, и не проследих какво става с тези енергигии, как се складират, за какво ги използват и т.н Въпросните човеци обаче са били подпомогнати от други ”хора”, които обаче не са от Земята. Самите бази имат връзка с цивилизациите намираши се в кухата част на Планетата. Тези франции винаги ще останат в сянка за човешкото общество. Дори когато се смени инкарнационният модел, те няма да са видими за обществото.
Съветвам тези от вас, които правят такива пътувания и наблюдения, да бъдат много внимателни, когато навлизат в тези зони. Съществува технология, която може да ги задържи за неопределен срок от ”време”. Ако това се случи, вашите тела най-вероятно ще започнат да се регулират чисто на ”автоматичен” режим, както реално изглеждат някои от лудите хора…или тези с болести във вегетативен стадий. Тялото ще живее, но вас ще ви няма. Бъдете много внимателни.
Поздрави.

 

Защо не напредвам?

Защо не напредвам?

Защо не напредвам?

Най-кратката статия, която някога съм писал…ЪЪЪъъъЪЪъъъъ… в същност дори не съм я писал… Въпреки, че аз не съм ничий учител, посвещавам я на всички онези подпитали ме тактично нещо подобно, въпреки че 56236245734763636 пъти съм им казвал, че аз НЕ ЗНАМ, мамка му по дяволите 🙂 🙂 🙂

 

error: Съдържанието е защитено и подлежи на Copyright съобразно българското законодателство (ЗИС и ЗАПСП)! Опитващите се да копират съдържание оставят следи! Защитният софтуер ни изпраща вашите данни и локация.