Децата и насилието – Грешното вярване, че ”всичко се оправя с добро”, и анализ на една реална, опасна ситуация от днес

от Nahuatl | авг. 4, 2021 | Общи статии, Статии от Блогът на Nahuatl

Приятели здравейте.

Днес имах една полу-опасна случка, и искам да ви споделя едно мнение, относно пацифизма, и защо понятието за ”мир и любов” е просто друга форма на контрол над Съзнанието, и как това може да е опасно в реални ситуации. Искам да знаете, че аз самият, обожавам идеята всичко да бъде мир и любов, но на разнообразна от гледна точка на полярностите платформа, като земната, това е меко казано невъзможно на този етап.

Само изключително наивни хора, и такива без никаква връзка с реалността, могат да вярват, че всичко се оправя с добро. Много неща се оправят с добро, да, аз винаги го практикувам, но още толкова други ситуации, свързани с хора, не могат по никакъв начин да се оправят с добър тон, без насилие, и с просто с 2 приказки. Има 2 вида хора, такива които разбират от нормално отношение, спорене, и караници, и такива които не разбират от приказки. С всеки трябва да се говори на собственият му език. Много народ има неприязън към насилието, и точно тези хора са перфектните жертви на грабежи, изнасилвания, обикновено не са способни да се защитят, нито да отстояват каквато и да е гледна точка face to face. На тях им е удобна тази перспектива на радикалният пацифизъм, просто защото са страхливци, и нямат капацитет да се изправят пред ситуациите, и хората свързани с тях, директно фронтално, лице в лице. Такива хора никога нямат топките нужни, за да действат фронтално, макар че и това си има предимствата…но аз съм Воин, и само така мога да разглеждам човешкото съществуване. Страхът стои зад тези идеологии, и е удобна форма за контрол над Съзнанието, която на всичкото отгоре е заразна, защото тези индивиди хич не са малко…Моето мнение, е че не само доброто функционира, защото няма реално добро, и реално зло. Това се нарича интеграция на Полярностите в реалният живот, не мисловно, не през идеология, не през нищо външно на вас самите. И доброто и злото са метафори, пречупени през личните вярвания, и личният капацитет на всеки индивид. Всички ние обаче, имаме заложено като хора, кое е наистина зло, и кое е добро. Тоест, един нормален човек, никога няма иде, и да заколи други 3-ма на улицата, понеже нещо не му е на кеф днес. Както ясно знаете обаче, има радикали, има хора с психични отклонения, и директно не-човеци в човешки тела, на които няма да им мигне окото да направят нещо такова, било то заради собствените си вярвания, или заради нещо там в главите им. Ето ви доказателство номер 1, че с точно тези индивиди, нещата не могат да бъдат оправени с ”предаване на позитивна енергия”, с любов, или с прегръдки и целувки, или с нормално говорене. Според зависи от ситуацията, те разбират само собственият си език – насилието. В наложителните случи управията е с тях е ясна – смазване на психиката, и опит за ново изграждане, или директно физическо елиминиране в случаят с терористите. Те просто не разбират от друго, но това са крайни, и радикални казуси. Въпреки това, всеки що годе нормален човек, трябва да бъде подготвен да използва насилие, и да е на ясно, че насилието понякога е единственият позитивен метод, особено ако се налага да спасяваш човешки животи, или да предотвратиш друга форма на престъпление, или пък да защитиш собствената си сигурност, или тази на близките си хора. Това е абсолютното човешко право, признато от всички закони по света. Християнската mind control простотия от библията ”да обърнеш другата буза”, е измислена и създадена, именно за това хората да попадат лесно под контрола на религиозните институции, и на базата на тия фалшиви, и робски писания, човеците да могат да бъдат санкционирани, затваряни, и дори убивани.

Изконно право на всеки човек е, да се самозащити, или да защити сигурността, или живота на друг човек, използвайки насилие за тази цел. Много пъти в живота, това е единственият изход, и нито ние възрастните, нито децата трябва да се учим да бягаме от тази реалност, с простотии, и глупави пацифистки идеологии. ”ГоспоТ” ще го накаже, да 🙂 ама ти е начупил канчето, или те е наръгал с отвертка, до като се опитваш да скриеш от себе си собственият си страх да се изправиш face to face пред опасността. Лично аз, директно не уважавам, и не мога да показвам никаква форма на уважение към страхливците, които биха избягали, и зарязали човек в опасност, за мен това са квази хора, отрепки.

Днешното ни общество съдържа много насилие.

Да се крият децата от реалността, означава да растат объркани. За това, след определен етап в техният живот, когато вече са способни да мислят сами, трябва да им се говори за насилието, какво да правят, как да реагират, и въобще трябва да се работи с малчуганите по цялата тема със самозащитата, лошите, добрите, и т.н. За тях е адски важно, а много родители забравят това. Става въпрос, че децата трябва да имат връзка с реалността, заради собствената си сигурност. Моят син е на 8 години, и постоянно минава инструктажи по тия тематики, които му се отразяват много добре на психиката. Развил е уникално динамично чувство за справедливост, базирано винаги първо на доброто, и го прилага успешно в собственият си живот. Искам да ви дам ясен, реален пример от всекидневието, за това как да реагирате правилно в моменти на опасност, и преди всичко, когато в случаите са замесени малки деца, и оръжия.

Казуса е следният, от днес:

Пълнолетен, 20 годишен индивид, и негов приятел на същата възраст (вторият с психични отклонения, току що пуснат от ловешката психиатрия), се забавляват с работещ електро шок на детска площадка, като това прераства в преследване на малки деца, с включен електро шок в ръка. Ей така, да се видят колко са велики.

Две по-големи деца, водят моето, което е видимо страшно уплашено, защото му е показан електро шока, бил е насочен към раница до него, и малкия си е помислил, че ще го преследват ”да го опарят с тока”, както той самият ми каза. Запазил е самообладание на момента, отдалечил се е веднага, така както съм го учил, седнал на една пейка и започнал да плаче от стрес. По-големи деца го виждат, питат го с кой е, той им казва, че с ”тати”, и те го водят при мен.

Така, реакциите:

В такива ситуации, трябва да запазите абсолютно самообладание, за да не вкарвате още стрес в децата. Типичната сценка ”къде е тоя!, ше го пребия!” и т.н. пред децата – НЕ! Ок? Вие пак си го пребийте, но използвайте други похвати, както направих аз, след малко ще ви доразкажа. Със спокоен тон, задавате правилните въпроси, в случаят приоритет е оръжието, което се оказа с потенциал от 75 000 волта, след като му го конфискувах… След като потвърдите, че на пострадалия му няма нищо критично, което да изисква лекарска намеса, правилният въпрос, който трябва да зададете е ”Къде е въпросният индивид, и дали още носи оръжието”, след което вече зависи от вас самите, дали да действате, или просто да съобщите на 112, както би било правилно. Аз звъннах на 112, но реших по собствена преценка, че на тази площадка, все още се намират въпросните двама господа с електро шока, и че трябва да направя всичко възможно минимум да проверя какво се случва, и евентуално да им го конфискувам, било то доброволно или на сила. В тези ситуации трябва да сте на ясно, че закона е зад вас, и имате право да извършите дори граждански арест, до пристигане на Полицията, може пре спокойно да задържите такива индивиди, прилагайки нужната сила за това, но без излишно насилие, за да е законен гражданският арест. Това е ситуация, в която публичното здраве, и сигурността на цялото общество, в случаят на децата, е изложена на опасност, и вие като граждани, имате законното право, а в някои ситуации дори сте задължени, да направите всичко възможно за да предотвратите действия, които могат да доведат до инциденти. За още повече конкретика, аз съм баща на едно от децата, и като такъв, директно се намесвам. Свикнал съм да мисля с яснота в такива моменти, и имах нужда от точно секунда и половина за да знам какво да правя.

След като получих информацията от сина си, и другите 4 деца, които го доведоха, се насочих директно към мястото, което беше на около 100 метра от където спокойно си пиех бирата до този момент. Без паника, притеснен, но не-показващ никакви негативни емоции пред децата, ги накарах да ми покажат от далеч, кои са двамата господа с електро шока. И те ми показаха. Едното дете направи грешката да отиде, и да посочи единият от тях, който след като ме видя, а аз хич не съм малък, директно избяга, но успях да спипам втория на мястото на инцидента. Тъкмо удряха по една боксова круша, от тези уличните, да покажат на малките деца колко са велики и силни. А аз такива ги обичам много, най-вече с ориз, а може и с картофи.

Алгоритъм на променливите:

1. Никога не показвайте какво ви е намерението, приближете се, и говорете спокойно и тихо, без емоции. Това, което направих аз е да се разположа така до него, че да не може да избяга лесно, в случаят доближих го, оставяйки задната му част почти допряна до пейката, за да мога да го хвана лесно ако се наложи, или директно да го препарирам на място, само ако се наложи.
2. Ако знаете, както беше и при мен, че човекът разполага с каквото и да е оръжие, трябва да пазите известна дистанция, освен ако не знаете другите ”хватки”. След като го приближих достатъчно, и забелязах къде и как си държи паласката, му хванах дясната ръка за китката, без да стискам много, но го държах здраво. Директно го питах ”къде е електро шока?”. Много хора в такъв момент, ще се направят, че им е смешно, както стана и с него, започна да се хили, това се дължи на факта, че е станал нервен, и предусеща какво може да му се случи. Дръпна се леко на една страна, след което получи рязък, и къс, но плътен, и силен удар в черният дроб, без да бъде забелязано това от тълпата хора около нас, и директно му взех паласката, без да го пускам. След като го притиснах още по плътно до пейката, той извади електро шока от паласката. Тук има 2 възможности, или да ви го даде без бой за да избяга, както и стана в случая, или да се опита да ви нападне с него, и пак да избяга, или да се изяви като ”велик боец”. Аз в никой случай нямаше да допусна второто да се случи, като индивида щеше да е припаднал преди да се опита, но все пак успя да се изкопчи и избяга, но аз бях постигнал цел номер 1 – взех му оръжието, с което опасността за децата беше елиминирана поне моментно.
3. Оставите ли се противника да контролира ситуацията – с вас е свършено, загубили сте битката, без битка, а целта е битката да се спечели по възможност без бой. Всички имаме различен интезитет на енергия, това са личните ни вибрационни полета. При хората, те се усилват, или намалят, именно през ментала, и през емоционалното тяло, ето защо трябва хем да контролирате себе си, хем да четете противника. Ще си проличи веднага на какъв интезитет на вълната е той. Ако е достатъчно агресивен, просто ще се изправи срещу вас, и ще стане бой. Ако не – нещата се случват по-лесно. Стане ли бой, с участие на оръжие, аз също нося такова, но моето е огнестрелно, и е бойно. Не бих го извадил в такава ситуация, защото става въпрос за електро шок от другата страна, ако беше нож нещата биха били различни. Другият проблем, е че има прекалено много хора за използване на огнестрелно оръжие, което би било директно опасно, и дори фатално за околните, така че не е опция. Ако се бяха сбили с мен, единствената ми опция беше да ги бия здраво с всичките си умения за ръкопашен бой, нямам други помощни средства. Стигне ли се до там, правило номер 1 дистанция, правило номер 2, дойде ли на ударно разстояние, удрям и не повтарям, тоест, или припада от първият път, което не е трудно, или пак ще се наложи да удрям, а другият може да се върне, в момента съм с контузено коляно, можеше да стане интересно, но специално тия двамата нямаше да ме бият дори така.

Това, което искам да ви предам като усещане, и информация, е че всеки има достатъчно сила да се защити. Самозащитата, и боят, не са само умения и физическа сила, а са 90% психология. Самото ви излъчване трябва да респектира противника, и точно там да му предадете основната доза информация, преди да е станало мазалото. Боят е крайна мярка, но ако се наложи, не бягайте, бийте се до дупка, като лъвове. Избягате ли, излагате на опасност тези, които в момента уж защитавате. Риск е 🙂 🙂 и зависи от личният потенциал на всеки един отделен човек. Някои могат, други не могат. След почти невидимият за околните, рязък, къс, но плътен и силен удар в черният дроб, на младежа съм сигурен че му се допика, даже му се доака, и трябваше да е много откачен за да се бие от там насетне.

Боят не е физически умения, а психология.

Имаше прекалено много хора, и деца, за това удържах себе си да не го пребия като куче преди да са дошли полицаите, за което те самите ми се скараха, че съм го оставил без да го набия качествено 🙂 Ей това са предимствата на България 🙂 Но както и да е. Взех му оръжието, и то беше предадено с протокол на Органите на МВР.  Както ви казах, нямате нужда от черен колан по Хапкидо, за да се защитите, или да отстоявате нещо в дадена ситуация. Всичко е психология. Победата, или загубата, се базират на това, как ще реагирате лично вие, вътре в себе си. Децата не трябва да се учат на директна агресия, тоест колкото и да се ядосате, фрази от сорта на ”ей тоя сега ше го пребия!” са вредни за малките деца. Те трябва да знаят как да прилагат насилие, а насилието е свързано с умения, които пък така или иначе са си здравословни 🙂 Ако едно дете падне и се удари, а вие вкарате допълнителна драма, то ще го приеме много драматично, макар че и нищо може да му няма. Мамка му! В живота има много падания и ставания! Ако постоянно вкарваме драма в това, не си помагаме, а напротив, вредим си, вредим им и на тях, на малките. Тоест, правилното е да се запази спокойствие, да се изправите срещу проблема, да го решите, и децата да станат свидетели. Това е правилният урок, примерът за тях. Така те знаят, след като поговорите, че ”тати може да ги разбие от бой, но не го прави, поради еди си каква причина, но ако се наложи – ще ги размаже по земята, че да ги отлепят после със шпатули”. Аз на всичкото отгоре го правя и забавно, просто отнемам негативната енергия от децата по този начин, и всички хлапета около мен са супер мои хора 🙂

В ситуации с вероятни оръжия, всеки един предмет се третира като потенциално смъртоносно оръжие, защото дори с химикалка може да ви убият. Без значение дали е електро шок, дали е нож, дали е отвертка – всичко трябва да се третира като реална опасност за живота, и да пазите нужната дистанция, освен ако не сте тренирани да действате по друг начин. Не може да застанеш, и да говориш мило и драго. Познавам един, който умря така. Говореше мило и драго, този срещу него видя възможност, и до като първият се обясняваше на идеологическа основа, кое е правилно, кое е добро, и кое не е добро – получи прободна рана в гърдите, и почина 20 минути след това. Ето защо, има ли дори подозрение за оръжие, ваш приоритет е да се опитате да разберете къде е то, което означава, че трябва да четете противника, по това което прави с тялото си. Такива хора, не се пускат на страна ако сте ги заклещили, както беше при мен, защото в опита си да наранят вас, може да наранят някой около вас, а в конкретната ситуация, това бяха деца. Видите ли оръжието, или намек за него от където и да е по човека, имате 2 варианта, или да го изманипулирате за да му го отнемете, или да го пребиете преди той да е пребил вас. За предпочитане е второто, особено ако сте сами. Ако не можете да владеете себе си до тази степен, опцията за вас е да съобщите на 112, да предупредите околните, и да пазите постоянна дистанция, сигурността е на първо място, и няма нищо срамно в това. Аз се изложих на риск, защото познавам собственият си потенциал, но не ви карам да правите същото.

Респектирах двамата младежи с размерите си, и със самата енергия, която излъчвам в такива моменти, и трудно щяха да се опитат да ми противодействат с насилие, защото тогава пък щях да ги изкривя от бой и двамата. Но да не забравяме, че в случаят има малки деца, а малките деца имат нужда от примери. Това, което направих беше да им покажа и на тях как се действа, защото всичките те станаха директни свидетели на цялата ситуация, включително и моят син. Поговорих им, как са направили точно правилното, да избягат от опасността, без да се опитват да решават нищо собственоръчно, защото става въпрос, че противникът е на 20 години, пълнолетен, и много по-силен от тях. Не допуснах от своя страна да ги размажа там на място, макар че точно това е правилно да се направи, от чисто морална човешка гледна точка, и от гледна точка на факта, че защитавам не само собственото си дете, но не го допуснах. Макар, че избягаха, егото ми преодолява лесно тези неща 🙂 а ми се искаше да си ги побия малко повече, но не можа да се случи. Важно е децата да видят, и да станат свидетели, на правилното, пропорционално насилие. Позитивното насилие, и позитивната агресия. Без позитивна агресия, всички те ще бъдат жертви през целият си живот, а аз не искам това за сина си.

Бойните Изкуства са най-добрата платформа за личностно развитие, която аз съм видял на тази Планета до сега. Няма по-добра. Постоянно се запознавам с хлапета, които тренират по парковете, говоря си с тях, и виждам как школите, развиват едни добри, и балансирани деца. Разбира се, голямата роля е на възпитанието у дома, и понякога когато то липсва, бойните техники в ръцете на такива дечурлига, започват да се превръщат в проблем, защото те ги използват за да тормозят други хора. Но аз срещам уникални деца по парковете. Такива, които тренират Кик Бокс, Карате, Джудо, Борба, Самбо, и ММА. Те са супер на ясно до къде стига собственият им капацитет, и собствените им сили. Знаят добре как да действат, и как да не действат в опасни ситуации, а в България, то е повече от нужно. Бойните Изкуства, ще изградят у децата ви едни балансирани личности. Спортове като футбола, водят само до травми 🙂 Вярвайте ми, в Карате, или в Бокса няма толкова травми, колкото във футбола.

Бях в болницата преди 2 седмици, усуках коляно, и до като чаках, се запознах с двама младежи с тежки контузии. Единият футболист, тотално потрошен глезен и дясно коляно, целият в пирони, на 19 години, тия травми се влачат до живот. Другият беше боксьор, тук от Плевен, който в опит да защити приятел от пияна група хора, е бил пребит до неузнаваемост 🙂 И да, усмихвам се, защото това момче, кротко, спокойно, без нерви, просто ми каза ”ами брат, как да ги оставя? приятели са ми….”. Това са истинските Воини драги мои Читатели 🙂 На плещите на Воините стои всяка успешна революция, всеки народ оцелява не заради ”свещениците”, и идеологиите, а заради Воините готови да жертват себе си в точните моменти. Не е хубаво да си Камикадзе, но хората като нас, просто не могат да преодолеят несправедливостта, когато станат директни нейни свидетели.

Учете децата си от малки на това какво е насилието. Не им позволявайте да се страхуват да се защитават. От там започва цяла верижна реакция. Не умеят ли да се защитават, като пораснат, пак няма да могат, няма да могат да отстояват себе си, нито желанията си, нито мечтите си. Така се създават цели народи от роби, чрез тази форма на контрол над Съзнанието.

Пацифизма просто е неработеща платформа.

Позитивната агресия, трябва да е част от всички вас, и от малките деца. Тя е самотерапия за човека, и осъзнаването и води до осъзнаване на силата, и на това как може тя да се прилага, което само по себе си пък води до осъзнаване на личният потенциал. Когато знаеш, как можеш да нараниш някой, започваш да се замисляш дали да го направиш, а замисляйки се по този въпрос, започваш да се замисляш и за други, още по-важни, екзистенциални въпроси. Това е чиста форма на Съзнание, и децата трябва да я владеят, за да бъдат силни, здрави, справедливи, и да могат един ден да отстояват себе си, и своето, ако това им се наложи. Правилото не важи само за боя, важи за личните отношения с хората, за бизнеса, за любовта, и за всичко останало. Ето как изграждат Бойните Изкуства.

Грубото насилие няма връзка с позитивната агресия, 2 тотално различни неща са. Избийте си от главите мнението, че Бойните Изкуства изграждат агресия – точно обратното е. Футбола изгражда агресия, и селско стопанска, агро-кръчмарска форма на квази съзнание по чалготеките. Бойните Изкуства изграждат директно Духа.

Да си родител, баща в моят случай, е нещо уникално. Но това го експериментираме само онези, които наистина си гледаме децата…

Поздрави на всички.

Nahual