от Nahuatl | ное. 5, 2021 | Оцеляване и подготовка за извънредни ситуации
Здравейте драги Читатели, продължаваме с този страхотен материал, оторизиран за публикация в този сайт, от Авторът му – Д.Х, чиято анонимност обещах да пазя. В тези следващи части, ще стане въпрос за китайският бацил, и връзката с нано частиците, и както това се отразява на човешкото здраве. Много скрити факти ще научите от тази серия статии…
Статията е дълга. Приятно четене.
Оставям ви линкове към предните 2 статии.
Първа част.
Втора част.
Нанометрови прахови частици и Ковид-19 – неврологични заболявания.
В този и следващите текстове ще представя редица доказателства, че Ковид инфекцията се дължи на замърсяване на въздуха с наночастици. След прочитането им ще стане ясно, че основният проблем с този „вирус“ нe e смъртността от него. Основният проблем е, че всяка нова вълна засяга все повече хора с „дългия Ковид“ и скъсява времето за развитие на редица болести, които обикновено се появяват след десетилетия излагане на мръсен въздух, като например рак и диабет тип 2. Целта ми не е да всея страх, това медиите го правят чудесно, а да внеса яснота за сериозността на проблема в дългосрочен план, тъй като управляващите продължават да я крият от нас.
Но нека започнем отначало. Скорошни проучвания показват, че повишените нива на прахови частици във въздуха имат незабавен ефект върху работната продуктивност. Сътрудници в бизнес организации докладват замаяност, замъглено съзнание и липса на концентрация. Брокерите на фондовата борса показват понижени когнитивни умения, избягват рискови операции и получават по-ниска доходност от сделките си. Повишаване на дневните нива на ФПЧ води до понижено внимание в час на малките ученици и до по-слаби резултати сред гимназистите. Хроничното излагане на замърсен въздух в утробата и първите години от живота води до по-слабо академично представяне при децата, а при възрастните – до влошени когнитивни способности и неврологични заболявания. Живущите в близост до натоварени пътни артерии, където нивата на наночастици са особено високи, са с по-висок риск от развитие на проблеми с концентрацията, паметта, психомоторната скорост и редица други аспекти на когнитивното функциониране. Всички тези симптоми са признак на това, което наричаме „мозъчна мъгла“ (brain fog). Уви, тя от своя страна е един от най-честите симптоми на „дългия Ковид“ и може да трае с месеци след първоначалната инфекция.
В предния текст обърнах внимание на ултафините частици с размер по-малък от 100 нанометра (PM0.1). Те са особено опасни, защото могат да проникнат в мозъка както директно през носа, така и през кръвно-мозъчната бариера. Тъй като праховите частици съдържат тежки метали, проникването в клетките ни причинява оксидативен стрес, който от своя страна поражда възпалителни процеси. Възпалението на мозъка (енцефалит) е това, което води до появата на мозъчна мъгла в случая. По пътя към мозъка, тези частици могат да увредят обонятелния нерв, което води до загуба на мирис. Това обаче далеч не е всичко. Шокиращ за мен е фактът, че годишното увеличение на PM2.5 дори само с 2.5 микрограма на кубичен метър в близост до дома води до спад на IQ-то с 1 пункт, както показват проучвания сред хиляди деца. Момчетата в това отношение са много по-уязвими от момичетата. Не е случаен и фактът, че редица държави отчитат сериозен спад в IQ-то на своите младежи с всяко следващото поколение. По сходен начин, учените сега с тревога установяват, че много от тежко прекаралите Ковид пациенти са загубили 7-8 пункта от IQ-то си.
Още по-шокираща за мен бе статията на журналиста Антъни Кинг за Мексико Сити. Преди години местен лекар публикува данни от аутопсията на стотици деца и младежи от града. В мозъка на всеки от тях са открити промени, свързани с болестта на Алцхаймер и Паркинсон. Колкото и учени и лекари все още да отказват да го повярват, това е факт – ултрафините частици във въздуха причиняват структурни и химични промени в мозъците на децата ни от мига на раждането им, особено тези, отделени при гореното на изкопаеми горива. По сходен начин, цитирайки изводите от десетки научни публикации, „някои от най-тревожните продължителни последствия от Ковид-19 са загубата на вкус и мирис, проблеми с паметта и концентрацията, и други когнитивни усложнения, защото те показват потенциално увреждане на мозъка и повишен риск от развитие на деменция.“ Точно по тази причина международни екипи от учени ще следят хиляди Ковид пациенти от 40 държави в следващите години, тъй като основното им притеснение е риска от развитие на Алцхаймер сред тях.
Фиг. 1 илюстрира механизмите, чрез които токсините във въздуха пораждат неврологични и психични разстройства. Авторите на статията дори споменават приликата между SARS-CoV-2 и PM0.1. И тя е очевидна. Гледайки резултатите от едно от най-значимите изследвания, свързани с неврологичните и невропсихиатричните последствия от Ковид във Великобритания, виждаме пълно съвпадение с показанато на Фиг. 1.
При 62% от пациентите са настъпили мозъчносъдови усложнения като исхемичен инсулт; 31% са получили мозъчно възпаление, психоза, неврокогнитивни или други психични разстройства; 7% – периферни или други неврологични разстройства. Стряскащ е и анализът на един от водещите експерти по така наречените “Cluster B” разстройства (като антисоциалност и граничност). Той показва, че „вирусът“ е променил мозъка на голям процент от пациентите до степен, до която те клинично и диагностично не се различават от въпросния “Cluster B”. Да се надяваме, че поне част от тези промени са обратими или се дължат на страха от самото заболяване. Уви, факт е, че много лекари и сестри в Ковид отделенията стават свидетели на сцени, типични за друг тип лечебни заведения – емоционални избухвания, дезориентация, рязка смяна в настроенията, дереализация, деперсонализация, пренебрегване и дори открито неподчинение на лекарските препоръки. Всичко това – в следствие на мозъчната енцефалопатия. В допълнение, много Ковид пациенти се оплакват от силно главоболие и мигрена, докладвани са и случаи на епилепсия. Останалите показани на Фиг. 1 усложнения вече обсъдихме. Както е видно от фигурата, излагането на прахови частици може да засегне мозъка и индиректно. Например белодробната инфекция, която те причиняват, може да задейства редица процеси, които в крайна сметка да увредят и мозъка, без да е нужно самите частици да проникнат в него. Това съвпада с наблюдението на учени, които с изненада са установили, че в редица случаи след прекарана Ковид инфекция „вирусът“ причинява мозъчно възпаление (вместо очакваните последствия от липсата на кислород) и така убива пациентите си без да прониква в него.
Тези от вас, които четат книгата ми, ще открият в нея и доказателства, че излагането на прахови частици е водещ фактор за развитие на аутизъм. Според д-р Джон Грей, множеството ваксинации плюс приема на парацетамол преди или след тях, потискащ производството на глутатион – мощен антиоксидант – прави детския мозък особено уязвим на оксидативния стрес. Според Джон, в определени случаи и под влияние на други фактори, този стрес може да отключи аутизъм. Той прави интересно наблюдение в защита на тезата си – през 1982 и 1984 г. в САЩ е регистриран спад едновременно на случаите на аутизъм и на продажбата на парацетамол под бранда „Тайленол“. Джон обаче не отчита един друг фактор. Какво прави тези години по-специални на първо място? През 1980 г. САЩ влиза в икономическа рецесия, която в рамките на следващите няколко години води до чувствителен спад в потреблението на петролни продукти и природен газ (Фиг. 2).
Това потребление обаче е основният източник на нанометрови прахови частици в атмосферата. В резултат от намалената им концентрация по-малко хора са развили възпалителни процеси. Така търсенето на „Тайленол“ също е намаляло, както и случаите на аутизъм.
Фиг. 3 илюстрира съвпадението на дългосрочните последствия от замърсяването на въздуха и дългосрочните последствия от прекарана Ковид инфекция. Фиг. 4 и 5 илюстрират в повече детайли удивителната прилика между SARS-CoV-2 и PM0.1. Фиг. 6 и 7 са сходни с Фиг. 3. Те показват приликите между системните последици за организма от натравянето с тежки метали, влезли в тялото чрез прахови частици, и системните симптоми на Ковид и така наречения „педиатричен мултисистемен възпалителен синдром, временно асоцииран с COVID-19“, срещан при децата (PIMS-TS/MIS(-C)).
1. Hahad O, Lelieveld J, Birklein F, Lieb K, Daiber A, Münzel T. Ambient Air Pollution Increases the Risk of Cerebrovascular and Neuropsychiatric Disorders through Induction of Inflammation and Oxidative Stress. International Journal of Molecular Sciences. 2020; 21(12):4306.
https://doi.org/10.3390/ijms21124306
2. What to Know About COVID-19 and Brain Fog
3. Silke Schmidt. 2019. Brain Fog: Does Air Pollution Make Us Less Productive?
4. Ebenstein, Avraham, Victor Lavy, and Sefi Roth. 2016. “The Long-Run Economic Consequences of High-Stakes Examinations: Evidence from Transitory Variation in Pollution.” American Economic Journal: Applied Economics, 8 (4): 36-65.
DOI: 10.1257/app.20150213
5. The impact of exposure to air pollution on cognitive performance
Xin Zhang, Xi Chen, Xiaobo Zhang
Proceedings of the National Academy of Sciences Sep 2018, 115 (37) 9193-9197; DOI: 10.1073/pnas.1809474115
6. Allen JL, Klocke C, Morris-Schaffer K, Conrad K, Sobolewski M, Cory-Slechta DA. Cognitive Effects of Air Pollution Exposures and Potential Mechanistic Underpinnings. Curr Environ Health Rep. 2017;4(2):180-191. doi:10.1007/s40572-017-0134-3
https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC5499513/
9. Why IQ levels are falling
10. Flynn effect and its reversal are both environmentally caused
Bernt Bratsberg, Ole Rogeberg Proceedings of the National Academy of Sciences Jun 2018, 115 (26) 6674-6678; DOI: 10.1073/pnas.1718793115
11. IQ rates are dropping in many developed countries and that doesn’t bode well for humanity
12. Maggioli, E; McArthur, S; Mauro, C; Kieswich, J; Kusters, DH; Reutelingsperger, CP;
Yaqoob, M; Solito, E. Estrogen protects the blood-brain barrier from inflammation-induced disruption and increased lymphocyte trafficking. Elsevier, 2015.
13. Where do the children play?
14. Brockmeyer S, D’Angiulli A. How air pollution alters brain development: the role of neuroinflammation. Transl Neurosci. 2016 Mar 21;7(1):24-30. doi: 10.1515/tnsci-2016-0005. PMID: 28123818; PMCID: PMC5017593.
17. Allen JL, Oberdorster G, Morris-Schaffer K, Wong C, Klocke C, Sobolewski M, Conrad K, Mayer-Proschel M, Cory-Slechta DA. Developmental neurotoxicity of inhaled ambient ultrafine particle air pollution: Parallels with neuropathological and behavioral features of autism and other neurodevelopmental disorders. Neurotoxicology. 2017 Mar;59:140-154. doi: 10.1016/j.neuro.2015.12.014. Epub 2015 Dec 22. PMID: 26721665; PMCID: PMC4917489.
20. Heneka, M.T., Golenbock, D., Latz, E. et al. Immediate and long-term consequences of COVID-19 infections for the development of neurological disease. Alz Res Therapy 12, 69 (2020).
https://doi.org/10.1186/s13195-020-00640-3
22. Beauchamp, Leah C. et al. Parkinsonism as a Third Wave of the COVID-19 Pandemic? Journal of Parkinson’s Disease, vol. 10, no. 4, pp. 1343-1353, 2020. DOI: 10.3233/JPD-202211
23. DUVOISIN RC, YAHR MD. Encephalitis and Parkinsonism. Arch Neurol. 1965;12(3):227–239. doi:10.1001/archneur.1965.00460270003001
24. Neurological and neuropsychiatric complications of COVID-19 in 153 patients: a UK-wide surveillance study Aravinthan Varatharaj, MRCP et al. June 25, 2020 DOI:
25. Brain damage is not caused by direct COVID-19 attack, indicates study
26. John Gray Ph.D., “Lost and Found: Natural Solutions For Autism Spectrum Disorder”, 2014
27. Lindsay Kalter. Study Finds COVID-19 May Lower Intelligence
28. Coronavirus: ‘long Covid’ patients left with lower IQs and aged brains
29. Prof. Sam Vaknin. COVID-19 Clones Borderlines, Psychopaths: Real Zombie Apocalypse (Depression and Psychiatry Webinar)
30. Prof. Joseph R. Berger, M.D. Neurological Implications of COVID-19 with Dr. Joseph Berger
————————————————————————————————————-
Нанометрови прахови частици (PM1) и Ковид-19 – сърдечносъдови заболявания.
Щата Орегон, 60% от чийто жители са двойно ваксинирани, ще задължи отново носенето на маски на открито. Редица други щати ще направят същото. Това се случва на фона на друга новина от началото на месеца, че почти всички тежки случаи на Ковид в болниците в Израел са сред ваксинираните. Защо се случва това? Случва се, защото ваксината, за разлика от маска висок клас, не предпазва от излагане на прахови частици. Днес ще разгледаме влиянието им върху сърдечносъдовата система и ще направим отново сравнение с „коронавируса“.
За начало, приложената симка към текста е взета от научна статия, в която учените заключават, че „симптомите и заболяванията, причинени от замърсен въздух, са поразително сходни с васкуларната патология, причинена от Ковид-19 инфекцията.“ И наистина, както е видно от снимката, и двата патогена (частиците и „вирусът“) задействат едни и същи процеси в тялото, водещи до пълно сходство в начина, по който те увреждат и ендотела – тънкия слой клетки, покриващ вътрешната повърхност на кръвоносните съдове на границата между съдовите стени и протичащата в кухините кръв. Като краен резултат, и двата патогена причиняват идентични сърдечносъдови проблеми или влошат съществуващите такива. Нека разгледаме част от тези процеси в повече детайли.
1. PM1 нарушава работата на автономната нервна система (ANS) и понижава вариабилността на сърдечната честота (HRV) – мерна единица за изменението на интервала между ударите на сърцето. Този показател е от голямо значение за здравето ни. По-ниските стойности на HRV са свързани не само с повишен риск от депресия и тревожност, но и от заболяване, смърт и с до 50% по-висок риск от сърдечен удар дори при хора без васкуларни заболявания. По сходен начин, Ковид инфекцията е също свързана с нарушени функции на автономната нервна система. Нещо повече – всички съпътстващи заболявания, водещи до тежко протичане на Ковид, са свързани с ANS дисфункция. В допълнение, Ковид пациентите са с по-ниски стойности на HRV. Още по-любопитно, смарт часовници и други устройства на марки като Apple Watch, Garmin и Fitbit могат да отчитат промени, свързани със сърдечния ритъм. Според едно изслеване, при над 80% от болните с „коронавирус“ се забелязват промени на сърдечния ритъм до 10 дни преди развитието на Ковид или положителен PCR тест. Това е така, защото тези хора вече са били изложени на по-замърсен въздух, а HRV е особено чувствителен към възпалителните процеси, породени от него.
2. Системата ренин-ангиотензин (RAS) е хормонална система, регулираща сърдечносъдовата функция, кръвното налягане и баланса на течностите. Управлението на тези процеси се подпомага от два ензима – ACE и ACE2. ACE катализира преобразуването на хормона ангиотензин I (Ang-I) в ангиотензин II (Ang-II). От своя страна, ACE2 спомага за преобразуването на Ang-II в ангиотензин (1-7). Поддържането на баланс между ACE и ACE 2, и съответно между Ang-II и Ang-(1-7), е от важно значение за здравето ни. Това е така, защото Ang-II промотира вазоконстрикцията (стесняване на кръвоносните съдове), възпалението и тромбообразуването. Ang-(1-7) има обратен ефект – подпомага вазодилатацията (разширяване на кръвоносните съдове) и противовъзпалителните процеси. И двата патогена – PM1 и „коронавирусът“ – действат на RAS системата така, че нарушават баланса ѝ в полза на Ang-II. Това създава предпоставки за високо кръвно налягане, продължително възпаление и съответно стресиране на цялата сърдечносъдова система.
3. Високото кръвно налягане и хроничното възпаление от своя страна могат да увредят и стеснят кръвоносните съдове чрез образуването на плака – заболяване, наречено атеросклероза. Тя ограничава притока на кръв и може да засегне всяка артерия. В зависимост от това кои артерии са засегнати, атеросклерозата може да доведе до поява на редица други усложнения и заболявания. Излагането на фини прахови частици е водещ рисков фактор за поява на ранна атеросклероза. По сходен начин, учените са притеснени от продължителното възпаление, срещано при много Ковид пациенти, защото според тях то може да отключи атеросклероза, която всъщност е хронично възпалително заболяване.
4. Исхемията представлява кислородна недостатъчност в тъканите, развила се поради стеснение или запушване на кръвоносен съд. Най-често атеросклеротични плаки се развиват в областта на коронарните съдове, което причинява исхемична болест на сърцето, а в по-тежките случаи – исхемичен инфаркт на миокарда. Засягането на мозъчните съдове от атеросклеротичния процес води до мозъчносъдови болести, а в по-тежките случаи – до исхемичен мозъчен инсулт. Тъй като PM1 е водещ рисков фактор за развитие и на исхемия, хроничното замърсяване на въздуха повишава смъртността от сърдечносъдови заболявания. По-сходен начин, Ковид причинява исхемия, възпаление на сърдечния мускул и инфаркт на миокарда, а мозъчният инсулт е едно от най-опасните неврологични последствия от тази инфекция.
5. Как може кръвоносен съд да се запуши? Освен да причинят атеросклероза, най-малките ултрафини прахови частици с размер под 30 нанометра могат да минат през алвеоло-капилярната мембрана и директно да засегнат съдовете. Когато те се възпалят, кръвта, която протича през тях, започва да се съсирва. Съсирването е защитен механизъм, който не позволява да има кръвоток през възпалените места. В същото време, съсирването може да възпрепятства нормалната циркулация на кръв в тялото (подобно на задръстване на магистрала) и да застраши живота ни, ако стане патологично. Тромбът е съсирек, който се образува във вените. Понякога тромбът или част от него се откъсва и започва да се движи свободно в кръвоносните съдове. Такава циркулираща частица наричаме ембол. Ако тромбът, пътувайки, запуши кръвоносните съдове в белия дроб, това състояние се нарича белодробна тромбоемболия и може да има фатални последици. Ако една или няколко коронарни артерии се запушат, може да настъпи инфаркт, аналогично и мозъчен инсулт. По сходен начин, докторите в интензивните Ковид отделения откриват множество проблеми, породени от съсърването на кръвта на пациентите си. Според някои изследвания, до 50% от по-тежките случаи развиват тромбоза, най-често белодробна тромбоемболия и дълбока венозна тромбоза.
6. В предния текст споменахме, че излагането на прахови частици може да засегне мозъка и косвено, например чрез развитие на белодробна инфекция. Същото важи и по отношение на сърдечносъдовата система. Белодробната инфекция задейства локален възпалителен процес. Имунната система реагира, изпращайки на бойното поле цяла армия от клетки, включително и протеини, наречени цитокини, чиято роля е да регулират имунния отговор. При твърде силна реакция на организма обаче се получава така наречената „цитокинова буря“ и силно възпаление, което може да има системен ефект върху цялото тяло, включително и върху артериалните стени. Освен това, най-малките частици, навлезли в кръвообращението, могат директно да атакуват тези стени, причинявайки множество разкъсвания, съсиреци и тромби. По сходен начин, „вирусът“ може пряко да нарани ендотела и да предизвика „цитокинова буря“. Целият създаден стрес върху сърдечносъдовата система е вероятната причина защо при хора с наднормено тегло, диабет и вече съществуващи кардиоваскуларни заболявания Ковид може да протече особено тежко – при тях вече се наблюдава дисфункция на съдовия ендотел, която Ковид инфекцията допълнително засилва.
7. Говорейки за диабет, замърсеният въздух е водещ фактор за развитието му. Както споменахме и в предния текст, всяка нова Ковид вълна ускорява появата на редица заболявания. Тъй като ултрафините частици специално могат да увредят всеки орган, включително и панкреаса, те имат способността и да нарушат метаболитните процеси в тялото. Уви, след втората Ковид вълна част от пациентите развиват и диабет. Смята се, че в частност той се дължи и на самото лечение и следователно е обратим, но засега поне аз не съм открил потвърждение на тази хипотеза. Към този текст можех да добавя и информация за типичните стойности на D-димер, CRP, LDH, левкоцити, тромбоцити и интерлевкини (IL-6 и IL-10) след прекарана остра инфекция с прахови частици, но това не е необходимо – те съвпадат с типичните резултати от лабораторните изследвания на Ковид пациенти, особено при по-тежките случаи.
В заключение, учените не е нужно да споменават повече за поразителното сходство между двата патогена – праховите частици и „коронавируса“. В крайна сметка, говорим за един и същ патоген.
—————————————————————————————————–
Нанометрови прахови частици, озон, въглероден монооксид, водороден цианид и Ковид-19 – белодробни заболявания.
Ето още някои поразителни прилики между заболяванията, причинени от истинските Ковид патогени, и Ковид инфекцията, грешно диагностицирана като вирусна. Както е видно от приложената снимка, във втората фаза от протичането на Ковид пациентите често развиват пневмония и хипоксия (недостатъчно снабдяване с кислород), а в третата – животозастрашаващ остър респираторен дистрес синдром (ARDS). В предните текстове видяхме, че за разлика от по-големите си братя (PM2.5 и PM10), ултрафините частици (PM0.1) навлизат дълбоко в белия дроб, достигайки бронхиолите и алвеолите, и причиняват оксидативен стрес и възпаление на клетките им. Възпалението на алвеолите е познато още като пневмония. Ако сме изложени на продължително силно замърсяване с наночастици, причиняващо „класическата“ Ковид инфекция, то те могат да засегнат цялата тъкат на белия дроб, а най-малките от тях, с диаметър под 30 нанометра, ще преминат през белодробните стени и ще засегнат кръвоносната система от обратната страна на дроба, възпалявайки първоначално най-малките съдове – капилярите.
Възпалението на съдовете е познато още като васкулит. Възпалените съдове се стесняват, образуват се съсиреци и дробът все по-трудно изпълнява функцията си в засегнатия участък. Така и кръвта не може да минава и да получава нужния ѝ кислород, което пък може да доведе до хипоксия. Нещо повече – ултрафините частици могат да накарат капилярите да пуснат течност, чието натрупване в белодробната тъкан води до появата на белодробен едем, правейки газовата обмяна между алвеолите и кръвта силно затруднена. PM0.1 се задържа в така наречения белодробен сърфактант, чиято функция е да намалява повърхностното напрежение на границата въздух-течност в дробовете. Гледайки типичната картина на пациент с ARDS, виждаме именно горепосоченото – алвеоларно увреждане, дисфункция на сърфактанта, белодробен едем и множество съсиреци. Резултати от различни проучвания показват, че случаите на ARDS в болниците нарастват с повишаване концентрацията на прахови частици във въздуха и – любопитно – на озон.
Когато ултрафините частички започват да проникват в клетките на тялото ни, клетъчният имунитет е от ключово значение за избягването на по-тежка инфекция. Инфектираните клетки започват да образуват екзозоми и микровезикули, които да изхвърлят проникналите нанотоксини. Междувременно, имунната система активира макрофаги, а в последствие и редица други „войници“, които да се справят с нашествието. Уви, част от влезлите PM0.1 могат все пак да „заседнат“ в тялото, като например в интерстициума – в случая, това е мястото между дихателните пътища и кръвоносната система. Ако това се случи, заседналите частици много по-трудно се изчистват от организма и могат да доведат до хронично възпаление на различни органи, като т.нар. пост-Ковид интерстициална белодробна болест с последващо развитие на белодробна фиброза. Това засядане е и една от причините хора, преминали през болестта, да имат периоди на повишена температура месеци след първоначалната инфекция.
Според една от коспиративните теории, 5G причинява въпросната хипоксия, типична за много Ковид пациенти. Според теорията, при честоти от 60 GHz способността на хемоглобина в кръвта да се свързва с кислорода ще бъде нарушена. В действителност обаче, оставяйки настрана PM0.1, отровни газове като въглеродният монооксид се свързат с хемоглобина в кръвта и във високи концентрации могат да лишат тялото от кислород, причинявайки хипоксия, а в по-тежките случаи и смърт. Водородният цианид също причинява недостатък на кислород в организма или в отделни органи и тъкани, освен редица други стряскащи симптоми и неврологични смущения. Още миналото лято нашумелият д-р Зак Буш правилно посочи, че кръвната картина на хиляди Ковид пациенти в САЩ не показва наличие на вирусна инфекция. Тези хора посиняват и почиват от хипоксия и отказ на органите. Според Зак, те не е следвало да се поставят на механична вентилация, след което са и починали, а да се лекуват като след отравяне с цианид.
Нека разгледаме сега и типичните резултати от диагностиката на Ковид пациентите с по-тежка пневмония. Цитирам: „Компютърната томография показва прозрачни петна (т.нар. матови стъкла или ground glass opacities), инфилтрация в двата дроба, белодробна консолидация и т.нар. „crazy-paving“. Според някои експерти, единствено SARS-CoV-2 може да нанесе подобни щети. Само че още през лятото на 2019 г. CDC докладва вълна от пациенти с VAPI – инфекция, причинена от пушенето на електронни цигари. Те произвеждат аерозоли, чийто химичен състав е сходен с този на праховите частици. Как мислите протича тази VAPI инфекция? Цитирам CDC: “95% от пациентите изпитват респираторни проблеми (кашлица, болки в гърдите, задух), 85% –температура, втрисане и загуба на тегло, 77% – гастроентерологични проблеми (стомашни болки, гадене, повръщане и разстройство). 47% от приетите пациенти са постъпили в спешните отделения, а 22% са интубирани и поставени на механична вентилация.”
Звучи ли ви познато отнякъде? А как мислите изглежда белия дроб на тези пациенти в типичния случай? Цитирам: „Компютърната томография показва ground glass opacities, инфилтрация в двата дроба, белодробна консолидация и т.нар. „crazy-paving““. Ха! Някои ще кажат, че VAPI е грешно диагностициран Ковид от лятото на 2019. Да, но не. Първо – защото са засегнати малко хора и вълната е бързо овладяна. Второ – защото пациентите са били изложени на аерозоли от електронни цигари. Трето – защото белодробната инфекция с прахови частици показва сходна картина, а в по-тежките случаи компютърната томография разкрива фиброза и т.нар. „медени пити“. По сходен начин, лекарите са притеснени за част от своите Ковид пациенти, защото месеци след прекарана тежка инфекция в дробовете им се виждат въпросните „медени пити“ – вероятна индикация за необратимо увреждане. Светът в момента е покрит с пелена от дим, но не цигарен, мили хора.
Когато най-малките ултрафини частици проникат в кръвообращението, понякога те причиняват много опасна инфекция, наречена сепсис. В този случай отбранителната реакция на организма срещу нея е толкова силна, че той започва да атакува и унищожава дори собствените си тъкани и органи. Ако процесът не бъде овладян, следва отказ на множество органи и септичен шок – състояния, които най-често завършват със смърт. А кои мислите, са две от водещите причини за поява на горепосочения смъртоносен ARDS? Едната е сепсис инфекцията. Другата – изнендаващо или пък не към днешна дата – вдишването на дим от пожари. А какво съдържа димът от пожари, включително и горските – нанометрови прахови частици, озон, въглероден монооксид и водороден цианид, както и стотици други опасни за здравето ни вещества. И ако сте се сетили за връзката между Ковид и горските пожари, то тя вече стои в официална научна статия и на сайта на нашия приятел от “The Great Reset” – Клаус Шваб от Световния икономически форум.
За финал прилагам едно интересно и изчерпателно интервю с д-р. Симидчиев на тема излагане на ултрафини прахови частици, известно от миналата година като Ковид-19. В края на 2019 г. медиите отново споменаха името на Симидчиев във връзка със силно замърсения въздух в столицата. Симидчиев пак изтъкна множеството проблеми, които той създава, включително и васкулит. Само няколко месеца по-късно той даде и въпросното интервю, заключавайки, че Ковид е в по-голяма степен васкулит, отколкото пневмония.
Следва продължение….
——————————————————————————
Съобразно ЗАПСП, и ЗИС
Всички материали в Блогът на Nahuatl подлежат на Copyright©
——————————————————————————–
от Nahuatl | ное. 4, 2021 | Оцеляване и подготовка за извънредни ситуации
Здравейте драги Читатели.
Продължавам с част втора от тази интересна мини серия. Темата са микрочастиците, и PCR тестовете. Налага се да променям имена, и да слагам странни съкращения, и дори символи, защото алгоритъма чете всичко, и е възможно да блокира тези статии за споделяне. Желая ви приятно четене.
Твърдението, че Ковид-19 е вирусна инфекция, се крепи на три основни стълба: 1. Компютърно моделиран геном, който не съществува в реалността. 2. Везикули в клетъчна култура, които са част от нормалното функциониране на клетките и за които няма доказателство, че са вирусни. 3. Така нареченият Ковид-19 RT-PCR тест. След като разгледахме първите два стълба, сега е ред и на третия. Да започнем от начало.
PCR тест протоколът за коронавируса е разработен в лабораторията на проф. Кристиан Дростен в Берлин. Научната статия от януари 2020 г., съдържаща този протокол, на базата на който са извършени над един милиард теста в цял свят, не е рецензирана. Тоест, една от най-ключовите статии, свързани с настоящата пандемия, е публикувана без експертната оценка на компетентни колеги на Дростен. Нещо повече. На самия Дростен е предложена сумата от 230 хиляди евро, само за да посочи документ, показващ изолацията на SARS-CoV-2. Ако такъв документ липсва, на каква база Кристиан разработва теста си? Запитванията към него остават без отговор.
Да продължим нататък. Ако коронавирусът съществува, вирусни частици следва да могат да се изолират и от тях да се извади генетичен материал, съвпадащ с този, използван при разработването на теста. Без тази стъпка, твърдението, че той служи като доказателство за наличието на вирус, е в най-добрия случай догадка, а в най-лошия – престъпна измама. Оставяйки настрана вируса, ако този тест има проблем с фалшиви положителни резултати, какъвто всички биологични тестове имат, то тестването на неинфектирано население и „отворената“ дефиниция на Ковид-19 ще позволи епидемията да продължи вечно. Самата PCR технология не е предназначена да открива вируси. Това твърди дори нейният „баща“ – Кари Мълис. Самият тест не произвежда положителен или отрицателен резултат. Той не дава отговор „да“ или „не“ дали сме преносители на вирус, а само броят амплификационни цикли (наречен праг на цикъла), необходими за откриване на даден генетичен материал. И тъй като този материал в случая е малка частица от цялата РНК в пробата на тествания човек, подобно на игла в купа сено, то PCR технологията, образно казано, увеличава иглата до размерите на купа сено чрез въпросните амплификационни цикли.
Според водещи експерти, броят на циклите следва да е между 20 и 30. Тъй като всеки нов цикъл умножава грешката („шума“) на теста, особено след 35-ия цикъл голяма част от резултатите ще са грешни, а при 40 цикъла дори и плодовете могат да станат вирусоносители. Въпреки това, повечето PCR тестове надвишават средно 35-40 цикъла и следователно са неефективни и произвеждащи фалшиви положителни резултати. Редица научни модели през последната година индикират, че процентът на фалшивите резултати може да достигне 90. Въпреки това, официалната наука продължава да настоява, че всички грешно диагностицирани хора са „асимптоматични преносители“. Но това не е основният проблем. Основният проблем е, че още в началото на пандемията Wang Chen, Президент на китайската академия на медицинските науки, заяви по местна телевизия, че акуратността на теста е между 30 и 50%, следователно той произвежда и значителен процент фалшиво отрицателни резултати. Следователно, както хората с ваксинация, така и хората с отрицателен PCR тест са в състояние да пренасят вируса и да заразяват околните. Така голяма част от „противоепидемичните мерки“ се оказват неефективни и неадекватни, и не могат да спрат разпространението на вирусната инфекция, ако тя изобщо съществува. Това е факт, с който властите са отлично запознати, но въпреки това продължават да си придават вид, че се опитват да се справят с вирус-фантом.
Дори и SARS-CoV-2 да съществуваше, научният начин за доказване способността на PCR теста да открива патогенен микроорганизъм минава през провеждането на така наречените двойно слепи клинични изпитвания, които – разбира се – никога не са проведени. Забележете също, че PCR тестът не може да каже дали човек е „болен“, дори и част от генома на вируса да бъде открит в тялото му. Въпреки това, дори самото име на теста индикира, че „положителното“ лице е болно от Ковид-19, което може да бъде силно стресиращо и напълно невярно твърдение за много от нас. Но това далеч не е всичко. David Crowe, чийто брилянтен научен труд озаглавен „Flaws in Coronavirus Pandemic Theory” горещо препоръчвам, е направил щателен анализ на 33 RT-PCR теста от различни производители. Тези тестове далеч не търсят целия геном от SARS-CoV-2, а само отделни сегменти от него, по-малки от 1% от общата бройка от над 30,000 нуклеотидни бази. Нещо повече. Част от тестовете търсят два или три сегмента от генома. Те дават положителен резултат дори ако един от сегментите липсва. Тестове, които позволяват сегменти от генома да липсват, поставят въпроса как може да се твърди, че даден вирус присъства в тялото, ако съществена част от него не е налична. Подобни пропуски в методологията не само не се поставят под въпрос от науката, но се превръщат в инструмент за „откриване“ на нови щамове, какъвто е например британския.
Освен това, ако въпросните сегменти/таргети, които тестът търси, не са уникални за SARS-CoV-2, то само по тази причина той вече няма никаква научна стойност. CDC, FDA и много производители на тестове открито признават, че техните продукти не гарантират надеждност. Те могат да дадат положителен резултат при наличието на редица други микроорганизми в тялото. Любопитен е и фактът, че този PCR тест не работи директно с РНК, а само с ДНК. За целта РНК следва да се преобразува в ДНК чрез ензима „Reverse Transcriptase”. Според един от водещите PCR експерти проф. Stephen Bustin този процес на преобразуване е слабоефективен и ненадежден. Всъщност, количеството ДНК материал, получен при преобразуването на един и същ базов РНК материал, може да варира десетократно! Този факт обаче няма да чуете да бъде обсъждан в медийното пространство. Самият Bustin казва следното в един от докладите си: „Показваме, че елементарни грешки в протокола, неуместен анализ и неадекватен отчет на получените данни са често срещани и заключаваме, че по-голямата част от публикуваните RT-qPCR данни вероятно представляват “технически шум””.
Така хората по света са оказват в “любопитна” ситуация. Когато правата и свободите им, включително правото им на препитание, биват нарушени, то властите твърдят, че това се дължи на пандемичната обстановка, базирана на процента положителни PCR тестове. Когато попитаме производителите на тестове къде е гаранцията, че тези ограничения не са плод на „технически шум“, то отговорът е, че те не носят отговорност за грешни резултати, тъй като продуктът им е оторизиран от властите заради пандемичната обстановка! По сходен начин, производителите на ваксини не носят отговорност за страничните им ефекти, най-малкото защото продуктът им е „одобрен“ от властите по същата причина! Ако производителите на ваксини или тестове биват запитани за доказателства за наличието на вирус, то те ще ни препратят към вирусолозите. А те, от своя страна, ще ни препратят към везикули в ин витро вирусна култура, за които нито могат да докажат, че са вирусни, нито че са влезли в културата чрез проба, взета от човек. В крайна сметка се оказва, че никой не носи отговорност за това, което се случва с нашите права, свободи и тела.
В заключение на първите ми три текста по темата, връх на непочтеността и арогантността е призивът на властите да „следваме науката“, след като самата наука отказва да следва себе си от самото начало на тaзи пандемия. Трите стълба, върху които вирусната теория почива, са всъщност просто едни въздушни кули. В очите на мнозина от нас те отдавна са сринати. Всяко официално лице, твърдящо, че Ковид-19 е вирусна инфекция, без да е способно да предостави доказателства за твърдението си, по силата на логиката е конспиратор. Нещо повече. Той е разпространител на опасни фалшиви новини.
Използвани източници до тук:
1. COVID19 PCR Tests are Scientifically Meaningless.
2. The Corona Simulation Machine: Why the Inventor of The “Corona Test” Would Have Warned Us Not To Use It To Detect A Virus.
3. Faith in Quick Test Leads to Epidemic That Wasn’t.
4. Dr. Mike Yeadon. The PCR False Positive Pseudo-Epidemic.
6. Zhuang Guihua et al. Chinese Journal of Epidemiology. Potential false-positive rate among the ‘asymptomatic infected individuals’ in close contact with COVID-19 patients. March 23, 2020.
7. Wang X, Tan L, Wang X, et al. Comparison of nasopharyngeal and oropharyngeal swabs for SARS-CoV-2 detection in 353 patients received tests with both specimens simultaneously. Int J Infect Dis. 2020;94:107-109. doi:10.1016/j.ijid.2020.04.023
https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC7166099/
8. Dr. Sam Bailey. The Truth About PCR Tests.
9. David Icke and Dr. Andrew Kaufman: Operation Moonshot and The Manipulation of Humanity.
10. WHO Finally Admits COVID19 PCR Test Has A ‘Problem’.
11. Landmark legal ruling finds that Covid tests are not fit for purpose. So what do the MSM do? They ignore it.
12. CDC to Withdraw EUA for COVID-19 Test; FDA Revokes Three Other EUAs for Non-Use, Agency Clearance.
14. The Infectious Myth – Stephen Bustin on Challenges with RT-PCR.
15. The Infectious Myth – Simplifying RT-PCR.
16. Torsten Engelbrecht, Dr Stefano Scoglio & Konstantin Demeter – Phantom Virus: In search of Sars-CoV-2.
Микрочастиците:
До тук разгледахме невярната част от Ковид историята. В следващите ще разгледаме истината. Тази, която управляващите искат да скрият от нас. Съжалявам, но проблемът в дългосрочен план е по-сериозен, отколкото дори и истеричните медии го представят. Идващо от „конспиратор“, това твърдение може би ви учудва. Но тъй като не желая да излагаме здравето си и тази есен на излишен риск, то силно се надявам да обърнете внимание на следващите ми текстове.
Да започнем отначало. През пролетта на миналата година група италиански учени излязоха с интересна теория. Според тях, коронавирусните частици могат да се залепят за прахови частици (аерозоли) във въздуха и да пътуват с тях на дълги разстояния. Теорията, че вирусът се предава и по въздушен път, бе подкрепена от редица техни колеги, както и от ген. Мутафчийски. Така аерозолите нанасят двоен удар – от една страна създават респираторен стрес и ни правят уязвими на инфекции, а от друга стават вектор на пренос на вируса. Тази теория обаче не взема предвид един основен факт – праховите частици са много по-опасни за здравето, отколкото самия вирус. Всяка година тези частици убиват в пъти повече хора, отколкото Ковид-19. Нещо повече – те самите причиняват респираторни инфекции, вкарвайки дълбоко в дробовете ни редица тежки метали и вредни химикали. Концентрацията им във въздуха през зимата е чувствително по-висока от тази през лятото и това е причината респираторните инфекции да имат подчертан сезонен характер.
Но това не е всичко. Мръсният въздух е водещ рисков фактор за развитие на сърдечносъдови, белодробни, ракови и неврологични заболявания, убиващи над 25 милиона души годишно. Към онези, които все още напълно вярват на властите – кога последно управляващите изискаха да носим маски навън и какво направиха те, за да спрат замърсяването на околната среда през последните 100 години? СЗО препоръчва средногодишните стойности на прахови частици с размер до 2.5 микрона (PM2.5) да не надвишава 10 микрограма на кубичен метър, а дневните – 25 микрограма. На годишна база, всяко повишение само с 10 микрограма води до 10% по-висока смъртност сред най-възрастните, а сред цялото население – до 25% по-висок риск от опасни сърдечносъдови усложнения като сърдечен удар и до 22% по-висока смъртност от рак. Дори и едноседмично чувствително повишаване на концентрацията на PM2.5 може да причини смърт сред най-уязвимите. Много от нас могат да изпитат типичните симптоми на Ковид, а някои дори да влязат в болница. Учените от „Харвард“ от дълги години изследват връзката между PM2.5 и смъртността. През 2020 г. обаче те ни казаха, че увеличение само от един микрограм на кубичен метър сега води до…15% по-висок риск да починем от Ковид! Но ако това е така, кое е по-опасно, скъпи учени – праховите частици или вирусът! А сега нека си дадем сметка, че миналата есен и зима в България имахме дълги периоди, в които в редица градове нивата на PM2.5 бяха завишени не с 10, а с 50, 100, понякога и 200 микрограма. Някой от стотиците „Ковид експерти“, които се изредиха пред телевизионните камери, зададе ли въпроса каква е ролята на замърсяването на въздуха в тази пандемия?
Но и това не е всичко. Съществува един клас частици, за които никой в официалните медии не говори, а той е най-опасен за здравето ни. Поради малката си маса, нивата им във въздуха се измерват със специализирана апаратура и за тях не съществуват регулации – това са ултрафините частици с размер до 100 нанометра (PM0.1). Интересното при по-фините аерозоли е това, че те могат да пътуват през континентите. Ако концентрацията им високо в атмосферата нарасне чувствително на места като САЩ, Канада, Русия или Австралия, въздушните течения могат да ги разнесат по целия свят. Автомобилите и електроцентралите, работещи с природен газ например, също генерират значителнo количество PM0.1. Kонцентрацията им близо до повърхността обаче намалява с отдалечаването от източника им, защото PM0.1 се залепват за по-големите прахови частици, точно както се смята, че прави и коронавирусът. Според учените, този вирус може да премине през стените на белия дроб и да влезе в кръвообращението, откъдето да попадне евентуално във всеки орган на тялото. Само че изследването на проф. David Newby и неговите доброволци показва, че частици с размерите на SARS-CoV-2 не могат да преминат през стените на белия дроб. Това е анатомично невъзможно.
Както е видно от Фиг. 1, частици с размери под 1 микрометър (PM1) могат да проникнат дълбоко в дробовете ни и да възпалят алвеолите – състояние, по-познато ни като пневмония. Алвеолите са малки мехурчета с формата на гроздове, прикрепени към бронхите. Всяка алвеола е заобиколена от малки кръвоносни съдове, наречени капиляри. Това е мястото, където кислородът, който вдишваме, се обменя с въглероден диоксид (Фиг. 2). Бариерата между алвеолите и капилярите позволява преминаването единствено на ултрафини частици с големина под 30 нанометра, които могат да влязат в кръвообращението и да засегнат органите ни. Лявата снимка на Фиг. 3 е от аутопсията на починал от Ковид-19 човек. Според учените, миниатюрните черни точици (посочени с бяло триъгълниче) са част от вирусния геном, а мехурчето с размер 100 нанометра (посочено с черна стрелка) е самият вирус. Само че това не е вирус, а екзозом, който клетката образува, за да изхвърли проникналите в нея токсини. Черните точици са именно ултрафини частици, влезли в белия дроб на починалия. Дясната снимка показва такава частица, която изглежда точно като песъчинките от лявата. Както ще покажа в следващите си текстове, излагането на фини и ултрафини прахови частици причинява неврологични, белодробни и сърдечносъдови симптоми и заболявания, напълно съвпадащи с тези на Ковид-19 инфекцията.
За финал, ултрафините частици имат някои интересни свойства. Например, навлизайки в белия дроб, те се покриват с протеин, формиращ своеобразна „коронка“. Затова той носи името „протеин корона“. Как мислите, че изглежда този протеин корона? Лявата снимка на Фиг. 4 показва визуализация на ултрафина частица с протеин корона от 2019 г. Тя е идентична с дясната, която от 2020 г. е позната на всички ни като „коронавирус“. Преди появата на Ковид пандемията, протеин корона вече е бил асоцииран с вирусна патогенеза. Ето така създателите на „Операция Корона“ просто са заменили истинския патоген с несъществуващ вирус. Ето как и тази есен и зима, ако не носим висок клас маски на открито, в един момент болниците и моргите ще се напълнят. И тогава ще ни кажат, че това се е случило, защото масово сме отказали да се ваксинираме, а хората, които продължават да вярват във вируса, ще ни повтарят, че неваксинираните сме терористи, убийци и палачи. И този връх на психопатичното насилие, мили приятели, управляващите по цял свят упражняват над нас вече година и половина, без да им мигне окото. И това е само началото.
Хилядите научни статии за Ковид-19, които прегледах през последните месеци, са статии за инфекция, причинена от замърсен въздух. Дори някои от авторите на тези статии констатират приликата между SARS-CoV-2 и PM0.1. И разбира се, че Ковид-19 се предава по въздуха. Това обяснява защо през миналата година някои региони в дадена държава бяха много по-засегнати от други (Ломбардия), както и защо този „вирус“ може да е толкова жесток към една държава и същевременно толкова милостив към съседите ѝ. Когато „втората вълна“ дойде миналата есен и у нас, колкото повече затягахме мерките, толкова повече инфекции регистрирахме. В края на пролетта се случи обратното – колкото повече разхлабвахме мерките, толкова по-малко инфекции имаше, докато накрая „вирусът“ сякаш окончателно излезе в отпуск. Ако Ковид-19 се причиняваше от вирус, щеше да се случи точно обратното на това, което наблюдаваме. Но ето, че междувременно огнищата на „вируса“ пак пламнаха и вирусологът-епидемиолог Бойко Борисов още през юни заговори за „делта варианта“, който ще ни посети през август.
Следва продължение….
Д.Х.
1. The link between air pollution and COVID-19 deaths.
4. How easily does COVID-19 spread through the air?
5. Coronavirus: WHO rethinking how Covid-19 spreads in air.
6. Health and Environmental Effects of Particulate Matter (PM). Health Effects.
7. Dr Ole Raaschou-Nielsen, PhD et al. Air pollution and lung cancer incidence in 17 European cohorts: prospective analyses from the European Study of Cohorts for Air Pollution Effects (ESCAPE). July 10, 2013. DOI:
https://doi.org/10.1016/S1470-2045(13)70279-1
8. State of global air/2018 – A special report on global exposure to air pollution and its disease burden.
9.The Weight of Numbers: Air Pollution and PM2.5.
11. Cohen AJ, Ross Anderson H, Ostro B, Pandey KD, Krzyzanowski M, Künzli N, Gutschmidt K, Pope A, Romieu I, Samet JM, Smith K. The global burden of disease due to outdoor air pollution. J Toxicol Environ Health A. 2005 Jul 9-23;68(13-14):1301-7. doi: 10.1080/15287390590936166.
PMID: 16024504.
12. Du Y, Xu X, Chu M, Guo Y, Wang J. Air particulate matter and cardiovascular disease: the epidemiological, biomedical and clinical evidence. J Thorac Dis. 2016;8(1):E8-E19. doi:10.3978/j.issn.2072-1439.2015.11.37
13. Giulia Cesaroni et al. Long term exposure to ambient air pollution and incidence of acute coronary events: prospective cohort study and meta-analysis in 11 European cohorts from the ESCAPE Project. BMJ. 2014. doi: 10.1136/bmj.f7412
14. Liuhua Shi et al. Low-Concentration PM2.5 and Mortality: Estimating Acute and Chronic Effects in a Population-Based Study. 1 January 2016
https://doi.org/10.1289/ehp.1409111 Environmental Health Perspectives Volume 124, Issue 1.
15. Air Pollution Is Still Killing Thousands of People in the US.
17. Li, Y., Wang, P., Hu, C. et al. Protein corona of airborne nanoscale PM2.5 induces aberrant proliferation of human lung fibroblasts based on a 3D organotypic culture. Sci Rep 8, 1939 (2018).
https://doi.org/10.1038/s41598-018-20445-7
20. CBNS members publish perspective article on “A Decade of the Protein Corona” Publications December 6, 2017.
21. The toxic killers in our air too small to see.
——————————————————————————
Съобразно ЗАПСП, и ЗИС
Всички материали в Блогът на Nahuatl подлежат на Copyright©
——————————————————————————–
от Nahuatl | ное. 4, 2021 | Оцеляване и подготовка за извънредни ситуации
Здравейте уважаеми Читатели.
Публикувам материали на един приятел, който нашумя в социалните мрежи с постовете си, касаещи пЛандемията. Името му е Д.Х., а моята задача е да разпространя информацията, запазвайки неговата анонимност до колкото това е възможно. Д.Х. е един млад, мислещ българин, който запазва критичното си мислене в тези времена на принуда, и на страх, за което аз лично му свалям шапка.
Приятно четене:
Здравейте, приятели. Тъй като Ковид играта рязко загрубя през последните седмици, нека видим защо царят е гол. С други думи, защо няма реални научни доказателства за съществуването на вирус, наречен SARS-CoV-2, причиняващ Ковид-19, която иначе е съвсем реална инфекция.
Да започнем от генома на вируса. На 3 февруари 2020 в престижния “Nature” бе публикувана статия, описваща начина, по който вирусът е открит в китайски пациент. От белия дроб на мъжа е взета проба, съдържаща генетичен материал, включително и РНК. От пробата са генерирани над 56 милиона отделни малки РНК сегменти. Те са обработени от две компютърни програми (де ново NGS асемблери) – Megahit и Trinity, които на базата на тези РНК сегменти генерират над 1,700,000 варианта на това как въпросния вирусен геном би изглеждал. От всички варианти учените избират за верен този, който съдържа най-много нуклеотидни бази и е най-сходен с предишно известен коронавирус. С други думи, представете си, че нареждате огромен пъзел. Тъй като не знаете как точно изглежда картината, която желаете да сглобите, преглеждате милиони версии и избирате една, която ви изглежда най-логична. Как обаче знаете, че тя е вярната? Как изобщо знаете, че сглобявате картина на вирус, ако не знаете произхода на тези 56 милиона парченца от пъзела на първо място? На практика в пробата на този мъж нито е открита отделна вирусна частица, нито е открит генома на вируса в своята пълна последователност. Дотук имаме наличен само хипотетичен вирус с хипотетичен геном, плод на компютърно моделиране.
През февруари същата година, както и в следващите месеци, редица научни екипи провеждат сходни експерименти, като този път наблюдават вируса в действие. За целта те използват така наречената вирусна култура – метод, чрез който вирусите биват култивирани в лабораторни условия. Това, което учените правят, е да смесят ин витро човешки и/или животински клетки, животински серум и „инфектиран“ материал – в случая, секрет от белия дроб на болни от пневмония пациенти. По правило, към тази смес се добавя неколкократно антибиотичен разтвор, а клетките се поддържат живи с минимално количество храна (серум). След няколко дни мембраната на клетките се разбива или самите те започват да умират. Както ще видите след малко, това се случва именно защото културата е „стресирана“ от антибиотиците и от липсата на храна. Но тези клетъчни изменения и смърт (наречени „цитопатогенен ефект“) се преписват на вируса, съдържащ се в „инфектирания“ материал. Цитопатогенният ефект служи като показател, че: 1. вирусът съществува и е успешно изолиран. 2. вирусът е заразен и инфектира гостоприемника си. 3. вирусът е патогенен, тоест, способен да причини заболяване.
Междувременно клетките във вирусната култура произвеждат мънички везикули (частички, мехурчета), някои от които учените решават, че са вирусни. Както обаче ще видите в продължението на текста ми, този нов „коронавирус“, който ни показват на снимки в различните му форми, е продукт на нормалното функциониране на клетките. „Вирусите“ в културата биват разглеждани под микроскоп и снимани, но техният геном остава загадка. Така от една страна ни показват генома на SARS-CoV-2, плод на компютърен модел, от друга – как вирусът изглежда ин витро. Но от тези ин витро „вирусни“ частици не се изважда генетичен материал, за да се докаже, че той съвпада с резултата от NGS асемблерите.
И тъй като „вирусните“ частици не се отделят от вирусната култура, за да бъдат поставени в здрави гостоприемници (като например група мишлета), то в тях се инжектира цялата смес от човешки и/или животински клетки, серум, антибиотици и течности от болни пациенти. Когато телата им реагират на тази токсичност с възпаление или с други симптоми, това се приема за показател, че са развили SARS-CoV-2 инфекция. Разбира се, геномът на вируса е изучаван, правени са експерименти и с така наречения „шипов протеин“. Само че този протеин също никога не е директно взет от вирусна частичка.
Нека кажем няколко думи и за така наречените „контролирани експерименти“. Контролиран експеримент е научен експеримент, проведен в контролирани условия, което означава, че само един или няколко фактора се променят във времето, докато всички останали са константни. Така учените могат да разберат дали получения ефект от техните опити не се дължи на използвания метод например. В нашия случай, учените казват, че правят такива контролирани експерименти, но това не е вярно. Например, ако те твърдят, че цитопатогенният ефект се дължи на вирусната инфекция, то те трябва да повторят експеримента, като клетъчната култура отново се „стресира“ с антибиотици и се лиши от храна, като към нея този път се добави „неинфектиран“ материал.
Само че подобни експерименти не се правят и затова биологът Щефан Ланка лично нае лаборатория през месец април тази година. На снимката д-р Tom Cowan представя резултатите от експеримента на Ланка. Те показват, че клетките във вирусната култура умират и произвеждат „вирусни“ частици поради самите лабораторни условия, без да е нужно да се добавят течности от болен човек! Наблюдаваните „вируси“ не са причина за структурните промени в клетките и тяхната смърт, а резултатът от тези процеси! Нещо повече. Щефан е напът да направи още нещо. И тъй като следя ежедневно интервютата му, знам, че ще завърши опитите си, независимо от техническите спънки, които лабораторията му създава. Само добавяйки РНК от дрожди (квасни гъбички) към вирусната култура, Щефан ще „изолира“ генома на SARS-CoV-2, както и на други РНК вируси! Точно така – без изобщо да е нужно да се взема проба от човек, камо ли от някой с вирусна инфекция, Щефан ще „открие“ генома на SARS-CoV-2 във вирусната култура. И това ще е началото на края на лъжата, наречена „коронавирус“.
В заключение, в момента светът е „нападнат“ от делта варианта. А знаете ли, че само до септември миналата година по официални данни са открити над 12,000 мутации на този вирус? Как е възможно това? Когато се опитваш да повториш експеримент по откриване на нещо, което не съществува в реалността, е нормално да не можеш да го повториш на 100% успешно. Когато учените в различни лаборатории не могат да „открият“ абсолютно същия геном в пробите, взети от Ковид-19 пациенти, вместо да признаят, че са направили грешка, те възкликват: „Я, вирусът пак е мутирал!“ Да, 12 хиляди пъти за 8 месеца…
Преди да ви покажа, че частиците, представяни ни за коронавирус, са всъщност везикули, продукт на нормалното функциониране на клетките ни, нека за момент се върнем към предишния ми текст. Представете си, че сте китайски учен. Получавате спешно обаждане от Ухан, където според местните власти се е появила нова вирусна инфекция, причиняваща нетипична пневмония. Като учен, как можете да докажете дали наистина нов вирус е причинил тази пневмония? Ако изходим от теорията, че вирусната частица прониква в тялото ни, заразява една клетка, след което репликира себе си в хиляди копия, които на свой ред заразяват нови клетки и произвеждат нови вирусни копия, то задачата ви изглежда сравнително лесна.
1. Събирате голяма извадка от пациенти, страдащи от въпросната пневмония.
2. От всеки пациент вземате проба, било то слюнка, кръв, бронхиален секрет и прочие.
3. Във всяка проба следва да откриете хиляди, ако не милиони вирусни частички, с една и съща форма, размер и структура.
4. Използвайки стандартни лабораторни техники, отделяте тези вириони от всички други везикули, намиращи се в пробата.
5. Секвенирате генома на вируса и извършвате редица тестове и анализи.
6. Поставяте вирусни частици в група здрави гостоприемници, по начина по който вирусът прониква в организма в реални условия, като поне част от тях развиват типичните симптоми на въпросната вирусна инфекция.
Това е най-директният, логичен и научен подход за доказване съществуването и патогенността на даден вирус, в случая на SARS-CoV-2. Изненадващо или не, вирусолозите не правят такива изследвания. Организации като СЗО, CDC, „Робърт Кох“ и други нямат проблем с факта, че коронавирусът не се изолира директно от човешко тяло. Шокиращо и безсрамно е изказването на бивш ухански вирусолог към д-р Андрю Кауфман, че дори и събраните проби от десетки хиляди болни от Ковид-19 пациенти не са достатъчни, за да гарантират нужната „концентрация“, за да открият в тях SARS-CoV-2. Следователно, използването на вирусна култура е задължително. Шокиращ за мен е и фактът, че науката отдавна е способна да изолира директно от тялото ни така наречените екзозоми, които имат сходен размер с коронавируса, да изследва техния генетичен материал и дори да установи, че някои екзозоми съдържат вирусни геноми, но не може да приложи същия директен подход към самите вируси!
Разбира се, един логичен контрааргумент е този, че само вирусолозите могат да кажат кой подход е научен и кой не е. Тогава обаче, ако държат да се наричат „учени“, те са длъжни да извършват контролирани експерименти във всяка стъпка от използваната от тях методология. Започвайки от секвенирането на генома с помощта на компютърни програми, ако те могат да генерират същия геном и от неинфектирана проба (както Щефан Ланка ще покаже), то те все още нямат доказателство за съществуването на нов вирус. Като втора стъпка, след като открият, че „цитопатогенният ефект“ във вирусната култура се дължи на лабораторните условия (както Щефан вече доказа), то те ще осъзнаят, че нямат и доказателство, че един човек може да зарази друг с коронавирусна инфекция. Като трета стъпка им остава да отделят това, което те смятат, че са вирусни частици, от останалите везикули в културата, да секвенират генома им и да покажат, че той е вирусен. Но тук те отново имат проблем. Цитирам статия от списание „Вируси“, издание май 2020: „…към днешна дата, не съществува надежден метод, който да гарантира пълното отделяне на вирусите от извънклетъчните везикули“. Заради поразителните прилики между вируси и екзозоми, учени дори излязаха с теорията, че ретровирусите са мутирали екзозоми! Така единственото, което им остава, е да направят истински контролиран експеримент с животни, и да се молят при 95% доверителен интервал да има статистически значима разлика – тоест, опитните мишлета да проявят симптоми единствено заради „инфектираната“ проба от Ковид-19 пациент, а не заради токсичната смес, която им инжектират. Но дори и по някакаво чудо тази значима разлика да е налице, учените няма как да знаят кое в пробата на този човек е причинило симптомите. Тоест, накрая те пак остават с едно голямо нищо в ръце.
Точно поради тази причина научен документ, съдържащ всички нужни стъпки за доказване съществуването и патогенността на SARS-CoV-2, проведени съобразно международно приетите стандарти и принципи на добрата научна практика, не съществува. Нещо повече. Официалните власти в редица държави са длъжни по закон да предоставят определена информация при поискване от гражданите. Скорошно проучване с участието на д-р Стефано Сколио, номиниран за Нобелова награда за медицина през 2018 г., показва, че всички 46 институции/учреждения, към които граждани са се обърнали за доказателство за съществуването на коронавируса, не са предоставили документи за успешната му изолация. Нещо повече, здравният министър на Германия е игнорирал изцяло запитването. И тъй като обичам да проверявам лично информацията си, проследих с интерес историята на един достоен мъж от Южна Африка на име Рикардо Маарман. Като всеки от нас, така и той има право да получи доказателства от правителството си за причините, довели до обявяване на извънредна епидемична обстановка и до ограничаване правата на гражданите, включително и правото им на препитание. През месец май тази година Рикардо призова представители на южноафриканските власти в съда. Там те му отговориха, че няма да му предоставят доказателства за съществуването на коронавируса, а съдът постанови, че не са и длъжни, в поискания от Рикардо срок. Всъщност, едва ли някога ще му ги предоставят. Изводите оставям на вас.
А сега нека разгледаме и снимките, които открих по време на проучването си.
Фиг 1: Горната снимка показва SARS-CoV-2 вириони, изолирани от първия регистриран случай на Ковид-19 в САЩ, в момента на отделянето им от заразена клетка във вирусна култура. Само че това не са вириони, а типични 500-нанометрови микровезикули, продукт на нормалното функциониране на клетките, както е видно от долната снимка.
Фиг 2: Горната снимка показва SARS-CoV-2 частици, изолирани от първия регистриран случай на Ковид-19 в Южна Корея. Само че това не са вирусни частици, а типични 100-нанометрови покрити с клатрин везикули (CCV), продукт на нормалния процес по ендоцитоза на клетката, както е видно от долната снимка. Формата и размерът на CCV напълно съвпада с тези на вирусните частици.
Фиг 3: Клетъчният транспорт между ендоплазмения ретикулум и апарата на Голджи се осъществява с помощта на транспортни везикули, покрити с COP I (долу ляво) и COP II (горе A-C) протеин. Размерът на тези везикули зависи от нивата на pH. Отчитайки вариацията на данните от измерванията (Е), той варира между 60 и 140 нанометра, а шипчетата, покриващи повърхността им, са с дължина около 10 нанометра. Размерите и формата на COP везикулите напълно съвпадат с тези на „типичните“ SARS-CoV-2 частички (долу дясно). В случая, снимката показва вирусни частици, изолирани от пациент с UK B.1.1.7 варианта във вирусна култура.
Фиг 4: На изхода на ендоплазмения ретикулум, COP везикулите „събличат“ протеиновата си обвивка и започват да се сливат, образувайки по-големи везикулни клъстери, наречени VTC (ляво). По същия начин, коронавирусните частици са заснети в момента, в който „събличат“ шиповете си и поне две от тях започват да се сливат (дясно).
След като първоначалната суматоха покрай този вирус поутихна миналата година, една група учени започна да обяснява, че колегите им неправилно посочват определени типове везикули за вирусни. С други думи, самите учени не са наясно коя частица каква е. Но докато те не ги изолират и не изследват генома им, няма и как да знаят. Разбира се, същите тези учени биха казали, че текстът ми само показва факта (според тях), че вирусът упражнява пълен контрол върху клетките ни и може да си сменя формата, когато и както пожелае. Да, но не. Докато тези везикули не бъдат извадени от културата и не се докаже, че техният геном съвпада с резултата от компютърното моделиране и че причиняват заболяване, то твърдението, че Ковид-19 е вирусна инфекция, е само догадка. Затова ли Рикардо остана без отговор? Вярвам, че да.
4. Volker Haucke, Michael M. Kozlov; Membrane remodeling in clathrin-mediated endocytosis. J Cell Sci 1 September 2018; 131 (17): jcs216812. doi:
https://doi.org/10.1242/jcs.216812
6. In Situ Localization and in Vitro Induction of Plant COPI-Coated Vesicles
7. Transmission electron micrograph of SARS-CoV-2 virus particles (UK B.1.1.7 variant), isolated from a patient sample and cultivated in cell culture
8. Surface structure of the COPII-coated vesicle
Ken Matsuoka, Randy Schekman, Lelio Orci, John E. Heuser
Proceedings of the National Academy of Sciences Nov 2001, 98 (24) 13705-13709;
DOI: 10.1073/pnas.241522198
11. Bullock HA, Goldsmith CS, Zaki SR, et al. Difficulties in Differentiating Coronaviruses from Subcellular Structures in Human Tissues by Electron Microscopy. Emerging Infectious Diseases. 2021;27(4):1023-1031. doi:10.3201/eid2704.204337
12. Interview with Ricardo Maarman.
Очаквайте продължение…
——————————————————————————
Съобразно ЗАПСП, и ЗИСВсички материали в Блогът на Nahuatl подлежат на Copyright©
——————————————————————————–
