Извънземни перспективи 3 – Първичният страх от смъртта, и информация за самоубийството

от | юли 3, 2018 | Извънземни Перспективи | 1 коментар

Това е трета част на серията ”Извънземни Перспективи”. Тук ще говорим със Swaruu за най-примитивният и първичен страх, страхът от смъртта.

Първите 2 части ще намерите в линковете по-долу:

Тази уводна статия, съдържа линкове с мои материали от преди няколко години. Както ви казах, захванах се с това начинание, първо защото не става въпрос за ченълинг, а за истински, физически контакт с Екипажа на един от Тайгетянските кораби, стационирани в близост до нашата Планета, и второ, защото за пръв път мнението ми, и личните ми виждания по тези теми, съвпадат с тези на извънземни Същества. Сигурно забелязвате, че тук няма идеология, защото аз и ню ейдж, просто сме несъвместими, по всички параграфи. Така че, тези от вас, които не са чели оригиналните ми материали, и сега попадат на блога, би трябвало да имат база за сръвнение, прочетете старите материали, ще ви бъде интересно 😉

Искам пак да ви напомня, че това е една чужда перспектива, извънземна, отсявайте за себе си, само това, което ви е полезно на този етап 🙂 без значение, че информацията ви ”вибрира мега яко”, ок? Бъдете себе си на 100%

Уводна статия с линкове към основните стари материали

История на 3Д – първа част

История на 3Д – втора част

Тук започва трета част, буквално за 24 часа бях засипан със съобщения по фейсбук и мейли, от хора, които казват едно и също нещо – ”баце как яко вибрира тази информация!”, радвам се, че отново успявам да ви доведа до там, че вие самите да можете да отсеете енергията, от моите статии, и това което работи за вас – да го усетите директно! Казах ви, че ще е така. Много хора ми пишат, че ”винаги са знаели за нещо подобно, или поне вътрешно са го усещали”, това е така, защото вие реално си спомняте, някъде дълбоко у вас, вие помните за какво иде реч у 3Д Матрицата. Кефя се, че се получава, защото тук, както виждате, никой не ви засипва с идеологии, или концепти за кое е ”добре”, и кое ”не е добре” за вас. Продължаваме в същият дух, и във връзка с това, че ще говорим за страхът от смъртта, оставям ви и линкове към стари статии, свързани именно със смъртта и нейните процеси:

Тъгата и смъртта

Процесите на смъртта 

Понеже ще стане въпрос за самоубийството като концепт, и опция за смърт, искам да ви кажа само едно нещо – измъкване от Матрицата със самоубийство, просто не е възможно. Пробиването на стените, и поемането по Пътя след това, се случва по коренно различен начин, една смърт, и то чрез самоубийство, нищо не променя, нито контрола, нито нищо…Просто е още една смърт. Запомнете го добре.

Приятно четене! 😉

//////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////

Говори Swaruu:

Християнско / католическата църква приемаше концепта за прераждането до към 1800-ната година. От тази година нататък, високият клир, Ватикана, реши да промени концептите за прераждането, защото експлоатираха народите по всякакви ужасни начини. Именно заради концепта за прераждането, хиляди хора се самоубиваха масово, за да се измъкнат от всекидневните мъчения, на които ги подлагаше католическата църква. Тогава ватикана въведе концептите за ”не-прераждане” и ”ужасните наказания след смъртта”, за тези, които се самоубиваха, като върховен грях. Освен това, както можеш сам да си представиш, мисълта за ”само един живот”, директно стресира хората, и ги кара да умират от страх при тази мисъл, че едва ли не ”със смъртта всичко приключва с тях”. С раждането на материализма, се ражда и страхът от смъртта, и дори да има корени още в древна Гърция, твърдият материализъм се ражда в Нютоновата епоха, където Вселена е еквивалент на материя. Тук има 3 главни характеристики: материализмът като концепт, редукционизъм, и детерминизъм. С тези характеристики, Съзнанието просто се сръвнява с материята, в този случай с невроналните процеси, както химическите, така и невро-електрическите. Изключват се останалите факти на реалността…Но и по тези времена имаше философи, които просто събаряха материализма, но техните концепти не бяха масово приети, и те даже се криеха. Обясненията за реалността като цяло, базирани на по-горе посочените концепти, ние Тайгетянците, заедно с много други раси, ги счираме за просто още една религия. Проблемите на догматичният материализъм са много повече, не е само това, че те не примат нищо, което не може да се обясни, чрез принципите на 3Д Матрицата, в която съществуват. Такъв пример е теорията на Чарлз Дарвин, дарвинизма, теорията му за еволюцията на видовете, или пък теорията на Айнщайн за относителността. Тези теории се приемат за ”желязна даденост”, но и те самите са си просто теории, и дори не се вместват на цяло в концептите за ”научно доказано”, които командват 3Д света. Тогава, базирайки се на всичко това, страхът от смъртта, това, че след смъртта няма нищо, че се връщате в не-съзнателното, разрушаването на егото, и т.н е още една семпла теорийка, която съвсем не съвпада с действителността. Парадокса на Ферми 🙂 нещо абсолютно патетично…. Няма данни за съществуването на извънземни? Тук, точно над вашата Планета, положението е като на паркинг пред МОЛ, от толкова много кораби.

Страхът от смъртта произлиза също от забравата…от пердето на забравата, което съществува само на Земята в тази Галактика. Негативните фракции постоянно използват тази характеристика на 3Д, за да генерират още повече страх. За останалите раси, и по специално за тази от Алфа Кентавър, която е 100% идентична с човешката раса от Земята, е невъзможно да се каже ”не”, на съществуването на Съзнание, и съзнателност след смъртта, или в междинните пространства, на границата между живота и смъртта. За нас е въпрос на личен избор, какво ще изживяваме, и сами си слагаме правилата и параметрите, по време на тези изживявания във физическите реалности. Самото ви присъствие в 3Д Матрицата е това, което създава егото, и както съм ти казвала, и продължавам да ти повтарям, егото е резултат от фрагментацията, или ”разрушаването” на Аза. Егото ти е твоята лимитирана самоличност, травматизирана от преживяванията в Матрицата, до като Аза е истинската ти същност, тази която няма лимити, нито може да бъде травматизирана сама по себе си. Огромна част от хората на Земята, все още функционират на базата на идеи от 2Д, където основната характеристика на пространството (2Д) е дуалността. Хората, дори когато се намират в процес на духовна еволюция, в един доста примитивен етап, само ще мислят за 3 неща, и това ги доближава до реалното 3Д, което е мястото, където се дава началото на егото, или усещането, че имаш собствен идентитет, различен от този на останалите. В 1Д няма усещане, или концепт, за разделяне, неговото начало се дава в 2Д.

Та, тези три неща, за които ти споменах по-горе са: Това яде ли се? Това ще ме изяде ли? Мога ли да се чифтосам с това?

И тук в 3Д, огромна част от хората буквално задържа съзнанието си в тези 3 въпроса, макар и с вариации, задържат се в това състояние на постоянна аларма, стрес, страх…..Чувстват, че всичко ги атакува, и че просто трябва да оцелеят, за да предадат гените си на следващото поколение. Усещат се, като все едно са газели, и то постоянно, и всичко може да ги изяде…Оглеждат се около себе си, търсейки тигри и лъвове. Един човек в 3Д, от гледна точка на неговият организъм, от гледна точка на най-несъзнателната и примитивна част от мозъкът си, просто не вижда разлика между лъвът, който може да го изяде, и данъчната декларация. Това поддържа човека в постоянно състояние на стрес, и този стрес не му позволява да разсъждава, и да се свърже с Източника, или поне с по-висшата си същност. Без тази връзка, без тази интроспекция, хората винаги ще изпитват страх от смъртта, защото дори нямат време да седнат и да поразсъждават върху истински важните неща от живота. Само вземат от живота, това, което някой им каже да вземат. За това са и религиите, за да контролират духовността, в това число е и религията наречена ”модерна наука”. Дефиницията ”в какво да вярвам”, е част от личната работа на всеки един със самият себе си. Концепта на 4Д, 5Д и на горе, е че смъртта просто не съществува. Умира само тялото, и е много лесно това, да излезеш от тялото си. За нас е като да слезем от колата, когато искаме сме там, и когато не, просто не сме там. У земният човек, примерно по време на катастрофа, когато границата на допустимата болка, която от своя страна се фиксира преди раждането, Съзнанието му просто ще напусне тялото, и ще види грозната автомобилна катастрофа, която тялото току що е преживяло, от вън, като наблюдател. Има такива излизания от тялото в продължението на живота, точки в които човек може да напусне, да излезе, да умре, или не. Има такива програмирани излизания, зависи от теб, дали ще поемеш през тях, или ще изчакаш следващата. Това го решаваш по време на престоя си в междинната реалност, на границата между живота и смъртта.

{Бележка Nahuatl: Лично съм експериментирал точно това в много тежка катастрофа, която преживях през 2007-ма година. Писал съм ви за случаят в една от първите статии в този блог }

Говори Р. :

Много благодаря Swaruu, много е интересно това, което казваш…Погледнато от този ъгъл, странното не е страхът от смъртта, между материалното пристрастяване и религиите, защо искат да имат толкоз много контрол върху духовността на хората? Благодаря.

Говори Swaruu:

За да могат да ги експлоатират енергийно. Това е една енергийна ферма. Ти го знаеш. Трябва да тръгвам Р. До следващият път!

//////////////////////////////////////////////////////////////////////////////

Следва друг откъс от разговорите със Swaruu, който прилагам в тази статия, за да не е толкоз кратка, само с написаното по-горе. Нещата имат връзка.

Самоубийството:

Говори Swaruu: 

Първичният страх е една от най-запазените черти на 3Д, заради правилото за загуба на паметта, родиш ли се в 3Д, ти не помниш нито кой си в същност, нито какво си. Това генерира голяма част от чувството за самота, стрес и липса, което всеки има у себе си под една или друга форма. В момента, в който се премине отвъд този страх, чрез вътрешнатата работа по самите себе си, генералната перспектива, относно живота да даденият човек се променя много. Като вторичен ефект, самият живот става много по ценен, човекът минал през вътрешната работа със себе си, оценява животът, а не го омаловажава. Това примерно, ние Тайгетянците не можем да го експериментираме директно, само можем да го наблюдаваме. Много хора, които са си мислили да се самоубият, но са преминали през един или друг вътрешна работа със себе си, са спрели да гледат на самоубийството като опция. От една страна, защото проумяват, че менталните им проблеми и притесненията им, не само няма да се разрешат ако се самоубият, но и ще продължат и от другата страна + новият проблем, че вече не са във физическият свят, и не могат нищо да поправят от там. Най-големият активатор на самоубийствата е психологичната болка, тази най-силна, и най-трудно поносима психическа болка. След едно самоубийство, тази болка се увеличава, защото човекът разбира, че не може да избяга от нея, дори там. Няма никакъв смисъл човек да се самоубива, защото просто никой не може да избяга от себе си. Разрешението на този проблем, е да застанеш лице в лице с него, и да го разрешиш, ако трябва малко по малко, но да го работиш, без значение дали си във физическата или духовната реалност. По-голямата част от психологичните проблеми идват от травмиращите изживявания, натрупани по време на физическият живот, и интерпретацията, която човек им дава за себе си, така че най-доброто място, където човек може да застане и да реши тези ментални проблеми е именно във физическата реалност. Никой няма да ви ”накаже”, ако се самоубиете, това е просто още един начин да се умре, и нищо повече от това, валиден избор е, единственият, който може да те накаже, си ти самият от другата страна… Вече от другата страна, един такъв човек, самоубиец с нерешени вътрешни проблеми, би изпитал огромно желание да се самокоригира, което автоматично поражда идеята ”да опита пак”, и се връща в подобен живот. То е като да повториш нивото от една компютърна игра, умираш, и го пробваш пак. Тази е една от главните причини за реинкарнациите, не само при самоубийците.

Точно в този момент влиза в роля манипулацията на астралните същества, които са създали цели общности, специално за това.

{Бележка Nahuatl: в следващ материал, ще ви опиша извънземната перспектива за тези същности, или така наречените Архонти. Много пъти съм ви говорил за тези същества…но ше направим една тема специално посветена на тях, какво са точно, и начините, по които действат в отвъдното}

Това, което Архонтите правят, е току що починалият да види проблемите си един вид ”умножени по 100”, много по-сериозни, от колкото всъщност са. Показват на човека всичко, което не е направил ”добре” през току що отминалият му живот, провокирайки го да се върне, или да изпита още по-голяма нужда да се върне… В крайна сметка, никой не може наистина да осъди един починал човек, живота е негов, негова е и смъртта…..

Говори Р. : 

Права си Swaruu, точно щях да ти задам въпроса за самоубийството, но ти започна именно от него, преди аз да те попитам. Много е интересно, това което ми споделяш, благодаря ти.

Говори Swaruu:

Това, което искам да кажа, е че има още Матрици там от другата страна, по простата причина, че самите хора ги генерират. Техните съзнания, желания, идеи и т.н все пак поддържат Матрицата. Така, че няма нужда реално от никаква архонтска интервенция, за да може един току що починал да провокира собствената си реинкарнация, с целият идеен и ментален пакет, който носи със себе си. Повечето хора, сами провикират собственото си рециклиране вътре в Матрицата. Ако един човек се освободи ментално от Матрицата – той е свободен, защото единственото, което го прикрепя към нея, са собствените му лимитиращи идеи. Освен това има и елементи, които не могат да се проумеят толкова лесно, но ние Тайгетянците ги виждаме като нещо много реално, и това са ”договорите за събития по време на физическият живот”, или ”цялостни договори за физически живот”, душите могат да играят и отборно. За да бъде един човек тотално свободен, трябва да се откаже от всички тези договори, които е сключил предварително с други Души и/или с Архонтите. Това се прави ментално, или според зависи от човека, както човек сметне за добре да го направи. То е нещо лично и персонално. Също така е лично, това да усетиш кои от сключените договори, трябва да се прекратят първи. Кои от тях са най-важните, най-обвързващите.

Говори Р. : 

Може ли да кажеш нещо повече за тези договори? Как се сключват? С кой се сключват? Благодаря.

Говори Swaruu:

Но, когато сам поемеш отговорността върху цялото ти съществуване, върху всичко, което си ти, тогава огромната част от договорите отпадат автоматично, защото никой не е над теб. Обаче за всеки случай, трябва да го кажеш, да не би да има нещо, което се измъква … или не си могъл да видиш… Примерно някоя манипулация. Така, че всичко това е въпрос на лична отговорност, да излезеш от Матрицата до като си жив, ти гарантира да излезеш от нея след като умреш. А договорите, и всичките им версии са толкова много, че няма да можем да ги изброим всичките, дори и да искаме. Този е основният проблем, никога не знаем точно колко са, какви са, с кой са правени, и това може да доведе до там, че някой да ни се изплъзне, за това трябва да се съсредоточаваме върху личната отговорност, и личната си сила като Същности. Един много познат пример за такъв вид договор е християнското кръщение, което дава буквално власт на Архоните над това дете, защото то вече се предполага, че ”принадлежи на църквата”, за тях това е еквивалент на ”тази душа ми принадлежи”. Друг пример, но този път на, така да кажа, ”по-сутилни” договори, е това да приемеш да работиш в ситуации на постоянен стрес, и това, че когато влизаш в Играта, ти приемаш да не помниш кой си всъщност. Има други видове договори, като тези, в които ти приемаш, че ще бъдеш експлоатиран енергийно, просто са толкова много, че няма да можем да ги изброим всичките. Всяка ситуация, всичко в живота, може да е резултат от такъв договор…. дори договорът, който подписваш за кредитната си карта, чрез който ти се съгласяваш да влезеш в играта на финансовата експлоатация, чрез дългове и кредити. Така ти им принадлежиш. Освен това стоят на дневен ред и мини договорчетата, които по някога са толкоз много и толкоз различни, че формират един вид ”още един голям договор”. Още един пример е самото съгласяване да се инкарнираш в 3Д свят, с неговите безбройни, лимитиращи характеристики. Едно вярване, не е нищо друго, освен една идея с емоционален заряд. Проблемът е, че хората използват тези вярвания, като все едно са амулети, чрез които един вид, оцеляват в целият този хаос на живота в 3Д. За това им е толкоз трудно да се откажат от най-различни неща….защото те са оцелявали, благодарение на тях по време на живота си. Такъв пример е фигурата на Исус… Колкото по-стар е един човек, толкоз му е по-трудно да остави назад, да пусне тези идеи, и да се откаже от тях, трудно им е, защото те са функционирали ”добре” за тях по време на инкарнацията. Освен това тези хора, просто не искат да почувстват, че са били лъгани, или объркани, те самите, през всичките тези години. Сумира се върху егото това, че не искат да видят, и да повярват, че някой по-млад, може да знае повече от тях, защото генерално, този тип информация, за която говорим тук, влиза в този свят, чрез много по-млади хора.

…….. Благодаря ти Р. , трябва да тръгвам. До следващият път.

/////////////////////////////////////////////////////

Край на трета част.

 

error: Content is protected !!
Share This