/////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////

Сега относно темата за междузвездната навигация, защото искахте да знаете как се придвижваме, и по какъв начин работят нашите кораби. Ще ви предоставим възможност и да говорите чрез аудио връзка с един от нашите бойни пилоти, който често се намира с корабът си в земната атмосфера. Информацията, която той ще ви даде, ще ви се стори полезна и интересна, но да се върнем към навигацията:

Ок. Относно придвижването на нашите кораби. Приемаме, че нашето възприятие за реалността, като индивиди с илюзорно-материални тела, ни диктува чисто емпирично, че има ”тук и там”, това може да се приложи у нас само в полети със скорост по-малка от тази на светлината. Спомнете си това, което ви казах преди малко за илюзията за ”разтояние”, ”разделение”, и т.н В този начин на придвижване, сиреч изминавайки разтоянието от точка А до точка Б, може да се използва традиционният тип звездна карта за навигация, където са разяснени съзвездия, в тях отделните звезди, в тях планетарните системи, и прочее, и дори може да се използват измерителните единици за разтояние, които вие използвате, като на пример астрономически единици, или AU ( мерна единица за дължина, представляваща средното аритметично на минималното и максималното разстояние на Земята до Слънцето, афелий и перихелий, или приблизително средното разстояние между тях от около 150 милиона километра), или светлинни години. Тези начини на навигация, и калкулиране на дистанциите, представляват просто един интерпретатитвен 3Д концепт. Ако астрономическите единици могат да ни бъдат полезни за къси разтояния, то светлинните години не, заради един силно вариращ фактор, наречен ”време”. На дълги разтояния, между звезди, или галактики, астрономическите единици стават безполезни, защото за нас, разтоянията измервани по този начин се считат за крайно кратки. Тъй като скоростта на светлината е променлив фактор, резултатът от изчисляването на разстоянието ще бъде относителен само за даденото място, за обстоятелствата и за съзнанието, независимо дали е индивидуално или колективно, което го измерва. Дори и с напълно автоматизирани изчисления, резултатите винаги варират. Използването на светлинни години, при нас може да се използва само като референция, защото далеч не е перфектен начин за изчисление. Можем само да измерваме скоростта на светлината в рамките на познатото ни място или параметри в непосредствената ни среда, игнорирайки реалните стойности, които ще има на други места, или в други обстоятелства, тъй като ние можем само да преценим или да направим приблизително изчисление за това как светлината ще се държи в референтната рамка на предишния ни опит при преминаване през тези места. Говорим за места, на които вече сме били. Това ни води до необходимостта да създадем карта, или равнина на приближения на стойностите на скоростта на светлината, в зависимост от всяко място, обикновено по квадрант или набор от често посещавани съзвездия, но те винаги ще бъдат приблизително толкова точни, колкото могат да бъдат точни и измервателните уреди. Тъй като общата скорост на светлината е променлива, тя не е надеждна за измерване на големи разстояния. И както казах преди, тук ние използваме светлинните години, само като препратка, за да ви разберем вас 🙂 Вашият начин на мислене, изчисление, и прочее.

{Бележка Nahuatl: шо става баце? Как е акъла? Ври ли вече, хахахахахаха, спри, пий вода, пикай, разтегни се, и продължи след около 20 минути ако усещаш вече натоварване в главата. Нормално е, няма нищо страшно, това което се случва в този момент се нарича – разширение на Съзнанието 🙂 айде продължаваме…}

Ще използвам от тук нататък термините ”сублюминарен”, или по-бавен от скоростта на светлината, и ”супралюминарен”, или по-бърз от скоростта на светлината, когато говоря за междузвездни полети. Като синоним на ”супралюминарен”, ще използвам понятието Warp, където 1 warp е равен на 1 светлинен фактор. Ще ги използвам само като познати за вас земните хора понятия, познати ви благодарение на вашето Sci-Fi кино. Искам да знаете, че това за нас не са реални измерителни единици, моята Раса не използва нито една от вашите единици за измерване на каквото и да било.

Космическите кораби на Тайгетянската Раса, на моят Народ, но също така и на всички останали подобни по развитие на нас междузвездни Раси и Народи, не измерват разтояния чрез използването на съотношения базирани на скоростта на светлината. Причините ви ги споменах преди малко. Това, което ние използваме, се нарича  Мuon фактори, или скоростта на предаване на енергийна вълна при честотите на Лептън-Мюон, известни на Земята като „Неутрино“. От гръцкото „лептос“, което означава тънък или фин.

Кодирането на Мюони се осъществява, посредством заместване на TAU и анти-TAU качества, вътре в процесът на самата трансмисия. Това са Mюони от тип TAU и техните противоположни еквиваленти от анти-TAU тип, с противоположен заряд или с качества на анти-материя. TAU / анти TAU кодиране.

Няма как да спомена всички видове двигатели, които ние, и други подобни на нас използваме, защото са прекалено много и ще се усложни самата тема. Но ето 2 от тях, които на Тайгета се използват най-често, и то такива за сублюминарни полети, или полети със скорост по-малка от тази на скоростта:

1. Двигатели с гравитационно манипулиране.

2. Двигатели, които използват електромагнитен, плазмен джет.

Както ви споменах, сублюминарни полети се извършват само на къси разтояния. Този тип двигатели обаче са добри за прецизно маневриране, вътре в атмосферата на дадена Планета. Също така се използват за дистанции между Планети, но никога за междузвездни дистанции, от една Звезда до друга. За този тип полети използваме ”двигатели с цялостно тороидално потапяне”. Този тип инмерсия, или ”потапяне”, е вид фукнция изходна на електромагнитният, плазмен джет, тоест те са ”електромагнитен плазмен джет с цялостно тороидално потапяне”. Малко по-напред ще ги опиша детайлно. Има други неща да се кажат преди това.

За сублюминарните полети. няма нужда от нищо повече от стандартна космическа карта, с изчисления на разтоянията, дестинации, и т.н Това при нас е много отдавна картографирано и се използва като вид GPS система, няма нужда от почти никакви изчисления на разтояния между дестинациите, всичко е автоматизирано. Ако все пак се наложи използването на карта, то е като при вас, стандартна триизмерна карта, с координати подобни на вашите ”X,Y,Z”. Екипажът я вижда като холографна проекция, пред всички, като по вашите научно-фантастични филми, където рално ви се представят абсолютно истински неща, но специално нашата технология е няколко десетки хиляди години напред от това, което сте видели във филми като Стартрек или Междузвездни Войни. Много от елементите като формата на корабите, екраните или холографските проекции са се запазили във времето, защото продължават да бъдат практични. При нас всичко е упростено и направено така, че да е практично. Детайлите на тези холограми, на вас биха ви изглеждали като нещо подобно на ”ултра детайл”, дори ми е трудно да го опиша от ваша перспектива, ултра детайлна, холографска проекция, обаче този тип карта ни е безполезен, когато корабът влезе в режим на Warp, супралюминарен полет, защото както ще видите след малко, правилата там се променят радикално…. 🙂

Тъй като материята сама по себе си не съществува, има само Вселена, като резултат от проявата на едно Съзнание под формата на стационарни вълни/вибрации, в едно огромно море от потенциална енергия, наречено ”Етер”, всичко съществуващо се сумира в една своеобразна ”честотна/вибрационна супа”, вътре в тази потенциална енергия. За да направим една звездна карта разбираема и полезна за летателният, супралюминарен режим Warp, трябва да забравим за нормалните триизмерни карти…Понеже увеличаваме скоростта си и се доближаваме, и след това надминаваме тази на светлината, постепенно губим точност и прецизност в нашите триизмерните карти. Koгато надминем самата скорост на светлината, триизмерните карти съвсем губят точност, защото с тези скорости е невъзможно да се види нищо вън, или да бъде засечено, или позиционирано за кратко разтояние. Избирате място, но засичането му с триизмерни координати е невъзможно. Tрудно е дори да се запази позиция в същото измерение, при такива скорости 🙂 При ускоряване на кораб, който е логично да има маса, това би довело до прогресивно по-голямо съпротивление срещу аванса, при увеличаване на скоростта, създавайки и влачене, което е невъзможно да се преодолее, когато е генерирано от конвенционални двигатели. Това е обяснено в теорията на Айнщайн и е отчасти правилно.

Както споменах и преди, самата Вселена е една вибрационна/честотна Матрица. За Тайгетянската наука, а и за тези на повечето други Раси подобни на нас, това не само е доказан факт,  но е и нещо, което може да се манипулира изкуствено – самата структура на Голямата Матрица. За да се пътува със скорости много по-големи от тази на светлината, трябва да се мисли по различен начин. Не важат нито дистанциите, като концепти, нито дори движението…Трябва да мислим само за първични вибрационни честоти. Примордиалната, или първичната вибрационна честота е тази, която определя трептенията на субатомните компоненти, които изграждат самата материя. Това е скоростта или честотата между всеки цикъл на деполяризация между етерната равнина и материалния свят, в специална секвенция от последователности (1,2,3,4,5,6,7, после 3,6,9, и т.н).  За да си създадете една идея за това, какво представлява една честотна/вибрационна, звездна карта, трябва да разберете, че всяка локация, място или дестинация, на която искате да отидете, има своя собствена, уникална и единствена честота/вибрация, която е не-променима, и я дефинира във време-пространството, което наричаме Първичната Матрица. или Голямата Матрица. В случаят на Земята, честотата/вибрацията и съвпада почти изцяло с шумановият и ,резонанс, който официално има стойност от 7,83Hz, и е интимно свързан със самата честотна вибрация на Планетата, и въпреки, че терминът ”Шуманов резонанс” си е лично ваш, и се отнася само за вашата Планета, понеже си е човешки термин, може да се каже, че всеки един друг Свят си има своят собствен шуманов резонанс.

Отново – всяка точка във Вселената си има собствена честота на трептене, която е уникална и единствена сама по себе си, не може да се промени. За да направим звездна карта въз основа на честотите, ние трябва да сортираме честотите в числовата им форма на представяне, и да ги запишем в нашата база данни.

Така на пример Земята би била: 7,83Hz, Марс 13,5Hz, Венера 221,23Hz, Юпитер 183,58Hz, всичко това са базовите вибрации, първичните. Която и да е произволна точка в Космоса, също ще има собствената си не-заменима и уникална честота на трептене, или вибрация, или фреквенция, едно и също е. В Тайгета не измерваме честотата на трептене на материята в херцове (Hz), а в цикли, или както се казва на нашият език, адаптирано към земното възприятие за ”език”, единици Dzi´izi. В такъв случай, ако един Херц е равен на 1,894 Dzi´izi, тогава обръщайки честотата на Земята, от Херц, в нашата измерителна единица, вашата Планета има честотна стойност 14,83002Dz, която е и като вашият адрес за нас, в звездните ни карти за навигация. A един Dzi´izi представлява приетата средна стойност на най-фундаменталната вибрационна честота на материята в 5Д. Основата е вибрационната честота на елементът Водород, при абсолютна нула в междузвездното пространство. Един Dz е еквивалентен на един цикъл за единица време и като начална,  референтна база за споменатата единица време, ще бъде взета перспективата за временната продължителност на екипажа на кораба, който извършва измерването. Преводът на името на тези единици, те са няколко, на земен говорим език би бил: ”Продължителност на единица време вътре в кораба”, има индивидуални и колективни такива единици. Индивидуалността при нас, и как всеки по отделно възприема времето е нещо критично важно. Това означава, че един Dz, не може да бъде директно точен, а трябва да се напасне според екипажа на кораба, но дори и без това е, дори и леко да варира, той е достатъчно ефикасна едицица, която се използва за безопасна навигация през откритият космос и между пространствата. Напомням ви, че все пак, времето е нещо много релативно, и се отнася различно към всяко индивидуално Съзнание. Това при нас е наука. Честотата, или трептенията Dz, на всяко място във Вселената, e резултат от сумата и взаимодействието на всички други честоти, които имат интеракция с това място.

{Бележка Nahuatl: между другото, същото е и с всичко останало. Дори и самите идеи имат собствена вибрационна честота. На същият принцип е и тяхната медицина, производство, и въобще всичко в техните общества, без грешки, почти няма място за никакви грешки. Такава подобна технология има и на Земята, но се пази в абсолютен секрет, специално говорейки за медицина. Ако вземем един организъм, какъвто и да е той, без значение растение, животно, или друга форма на живот, ние имаме едно генерално вибрационно поле, което го определя. Но след това имаме и всичките му съставни части, всеки един компонент, от цял крак или стъбло, до тези на субмолекулярно, и дори на квантово ниво. Всичко си има собствена вибрация, от там ако се познава изначалната, всяка алтерация може да се определи с милиметрична точност, нещо може да се подобри, нещо да се добави и т.н без никакви лимити. Знайте, подобна технология има и нашето Човечество, но тя се пази за малцината съставляващи, така нареченият ”елит”. Дескласифицирането на всичко това, на планетарно ниво, зависи само от факторът човешко Съзнание, и до колко всеки един отделен индивид е съзнателен за себе си, за околната си среда, и за собственото си ”цяло”, което включва и всички останали. Всичко е като един голям организъм, цяло е, но е и изградено от милиарди градивни частици, всяка една по отделно е еднакво важна за цялото. Същото е и с обществата, от ниво личноси, до ниво цели народи и нации. Цялата мизерия тук се държи само и единствено на базата на контрол над Съзнанието с ”идеи за”, обеснил съм ви го вече много пъти. Моля мислете му, и му действайте поне вие, тези които се предполага, че сте по-съзнателни от масата овце.}

Всичко, което съществува във Вселената, е свързано помежду си вътре, и посредством тази една и съща ”честотна супа”. Всички тези честотни вибрации, осцилират и трептят в уникална, една и съща за всички среда, която е Етерът, а Етерът е чисто Съзнание. Етерът е Оригиналният Източник. Масата и сложността на конкретен обект във Вселената е резултат от натрупването на внимание, което това място, или обект, получава от Първоначалния източник, или от Съзнанието, което го генерира ако говорим за ”Същества, които могат да създадат, да пипнат нещо, или да отидат до еди си кое място”. Говорейки за дадена локация, като например някоя Планета, колкото повече внимание от етерна страна се концентрира там, толкова ще е по-голяма масата на Планетата, или даденият обект, и толкова по голяма ще бъде енергийната му концентрация, и въобще интензивността на всички енергийни процеси у него ще бъде висока. Реално всичко е едно.

{Бележка Nahuatl: както виждате, това ”всичко е едно” е добре обяснено, и в него няма един единствен грам полярсностен заряд, и то няма нищо общо с ”всичко е едно” на Ню Ейдж, тая иначе толкова симпатична световна организация за дезинформация, създадена в лабораториите на някои специални служби от двете полукълба. Няма добро/зло, няма whale shit…..ето защо тази информация е ценна, и не трябва да се допуска да бъде полярностно презаредена, и представена на хората като ”инфото от възнесените учители”. Тайгетянците гледат на това с жялост, и дори с присмешка, защото те никога не са искали да са възнесените учили на някой си там, или пък новите богове, въпреки че биха могли да бъдат. Всичко е чисто и просто информация, която ние можем, или не можем да използваме. Много от нас са тук с тази единствена мисия – да посеят тези семки, на Свободата. Правя толкова чести напомняния за това, да не поддавате на полярностни заряди в стил Light Side, именно заради новите Читатели, старите вече знаят за какво става въпрос.}

Причината, поради която даден обект ще получи повече внимание, ще зависи от взаимодействието, което има с другите обекти, които го заобикалят, aбсолютно всичко е свързано, в милиарди видове взаимодействия. Това важи по същия начин, както за големи космически обекти, като Звезди или Планети, така и за малки неща, като някой ключ, копче на риза и дори за субатомните, квантови частици. Всеки отделен обект си има цел, и пропозит, създаден е с причина, и от своя страна е част от по-голям обект и т.н., докато стигнем до Първоначалния Източник, всичко е едно и също. Всичко, което съществува е с причина, и нищо не е случайно или резултат от случайността, съвпаденията не съществуват. На звездна/честотна карта, в единици Dz, колкото повече десетични знаци има числото, толкова по-добра е точността, с която се описва позицията на обекта във Вселената. Всичко това не се отнася само за материални обекти, отнася се и за случванията, изживяванията, и куп други интересни неща 🙂

Ето ви един пример, с нашата единица Dzi´izí:

Вашата Планета Земя е 14,83002Dz, цялостно обаче, цялата Планета. Ако към тази цифра добавим още десетични числа, и стане примерно 14.830028452, реално ние добавяме повече детайли в общата локация 🙂 Разбирате ли? Ето още по-ясно, как можем да стигнем до вас, до като си пиете бирата в дадено заведение, и наистина в този случай, въпростният кораб би се появил до вас, все едно от нищото…

Координатите са следните:

14,83002, 8452, 700532, 5100688, 71200206, 8982100300, 738007332101

14,83002 (Планета Земя), 8452 (Континентът Европа, цифрите които добавихме преди малко), 700532 (Франция), 5100688 (Париж), 71200206 (Айфеловата Кула), 8982100300 (Ресторант), 738007332101 (Четвтрта маса)

Всичко това може да продължи до вашето собствено, субатомно ниво 🙂 работи на един и същ принцип за всичко, с много видове апаратура. С още десетични числа можем да репрезентираме това, което ядете, всяко отделно зрънце ориз, всяка отделна молекула, и всяка отделна квантова частица….Всеки обект с маса, вътре в Изначалната Матрица има своята собствена специфична честота, която може да бъде определена. Тайната е в това да бъде определена 🙂 и да бъде поставена в определена база данни, а това се постига с помощта на специално оборудване, и специфични, напреднали като технология сензори. Всичко, от което имаме нужда за да насочим кораб към Земя, Франция, Париж, Айфелова Кула, Ресторант, 4-та маса, е да знаем точната честота, нещо което ние предварително ще сме определили с точност 🙂 Трябва да се спомене също така, че самите единици Dz, като такива, сами по себе си не са координати, и се отнасят само към триизмерните звездни карти 🙂 Да…. все още не сме стигнали до пътуванията през Етера, и със скорости хилядократно по-големи от тези на светлината. Все още ви говоря за полети със сублюминарни скорости.

С карта на честотните фактори в Dz единици, елиминираме необходимостта от въвеждане на твърде много ненужни данни в нашия бордов компютър, изкуствения интелект, който реално е самият кораб, нашите кораби са като живи същества. Излишно е да се въвеждат данни от по-големи локации, като точната честота на цялата Слънчева система или Съзвездието, тъй като така или иначе то е твърде голямо, цялостно погледнато. Също така, когато се приближаваме до Париж, имайки за референтни данни Айфеловата кула, не е необходимо да се въвежда цялата последователност в Dz, която посочих като пример. Необходимо е просто да пристигнем над Париж с кораба, да излезем от супралюминарният режим на полет, като от там нататък навигацията се случва по стандарният начин, с нормални 3Д координати, посредством картите, които ви описах, те реално са като GPS. Друг вариант, в случаят на нещо голямо като Айфеловата Кула, е просто да сложим част от корпуса в огледален режим, и сами, с очите си да се насочим към търсената локация, или обект. Заради опитът на Пилотите, вече чисто по навик се излиза от супралюминарният режим точно преди да достигнем Планетата, и от там навегираме по нормални координати. Всеки един от вас, не би имал никкъв проблем, ако разполага с познанията, да управлява цял кораб ако използва стандартаната 3Д система на картите за навигация. Това разбира се зависи от размера, и масата на всеки отделен кораб, а както е нормално – големите кораби имат нужда от повече пространство за маневриране.

Обобщавам отново, всеки отделен обект, или място във Вселената, има своя собствена, единствена и неповторима вибрация/честота на трептене или фреквенция, която в същност е нещо като негова ”идентичност”. Може да се разглежда и точно по този начин, като идентичност на даденият обект или място, и е резултат от сумата и интеракциите на всички останали фреквенции в близост. Това е така с всичко – от хората, до камъните, Планетите, или космическите кораби. Kонкретната честота на всяко място, е резултат от обема на вниманието, което получава от Съзнанието, или сбора от Съзнания, които го наблюдават. То идва директно от Eтера или Първоначалния Източник. Всичко това + фракталите Съзнания на самият Източник. Както при всякa потенциално енергийна среда, за да се появят твърди обекти вътре в нея, е необходимо създаването на стационарни вълни там, където споменатите твърди обекти се образуват във възлите на самите вълни….За да ги създадете, са ви необходими хармониците на честотите, или в противен случай механиката за създаване на възел или точка на проявление на материята би била невъзможна да се случи правилно. Споменатата честотна хармоника винаги ще се появява под формата на математически съвършена геометрия, така че посоката или местоположението на място, по-специално в Dz единици, винаги ще съответства на предвидими и подредени математически-геометрични фрактали, генериращи матрица от подредена и изучима информация, която е същото като енергийната тъкан, която прави възможна, или проявява, Универсалната Матрица във физическата и форма. Имайки в предвид, че всичко е свързано, и че честотата на определено място, която е като ”адреса му във Вселената”, е тясно свързана и взаимоства с всички останали околни честоти, тоест в зависимост от останалите в последователна, математическа-фрактална форма, ”адресът”, или локцията на всяко едно неизвестно място вече е предвидим и предварително изчислим с помощта на Dz факторите….Изглежда много сложно, но след няколко прочита ще го разберете ясно 🙂 Просто не претоварвайте Съзнанията си отведнъж.

Хармониците на честотата в звездна навигация, са една подредена последователност от вибрации, в математически-геометрични форми, които генерират масата, която съставя даден физически обект в някоя точка от Космоса. Тази хармонична честота e реално музика. Тя трябва да бъде перфектна или постоянната, стационарна вълна, която формира цялата материя, ще се срине. Всеки дисонанс в музиката, която я съставя, ще анулира цялата система и динамиката на нейното създаване. Буквално това е като музика. В този случай това, което ще се случи, когато има грешка в хармониците на програмираната в компютъра честота, е, че ще доведе до грешка в навигацията, което автоматично води до спускане/излизане на кораба от хиперпространството в момента, в който възниква дисонанса, и преди на пристигането до дестинацията. Това обикновенно се случва в дълбокият космос, и би провокирало Екипажа да преизчисли навегационните данни, преди да продължат с пътуването. Не е нещо катастрофално или опасно. Последователността, която трябва да следва навигацията, под формата на траектория на кораба по време на супралюминарен полет, е последователност от интимно свързани честоти, които са подредени по точно определен начин – музика 🙂 Честотните хармоници на траекторията на междузвезден кораб, могат да се чуят като последователност от различни, но съгласувани и свързани по между си тонове. Те се чуват, всяка една от тях се чува като специфична мелодия. Колкото по-сложна е всяка мелодия, толкова по-точни ще са маневрите, които следва корабът, защото повече сложност в случаят е равно на по-големи детайли в данните. С много сложна хармонична честота, слуховата интерпретация звучи като цяла, много сложна симфония, но може да е достатъчна обикновена поредица от звуци, за да се промени хода на кораба или да го накарате да разбере, точно от кои честотни хармоници се нуждае за да стигне до дестинацията си. По същият начин, само една секвенция от звуци, една проста, кратичка мелодийка има капацитета да накара огромен междузвезден кораб, да се върне в родният си Свят, или Планетата на която е създаден, или мястото от което е Екипажът му. Meлодията, и нейните данни като честоти/вибрации се сръвняват с информацията в базата данни, или звездната/честотна карта, и след това компютърът задава точен курс или дестинация на корабът. От там на сетне – всичо е въпрос на тяга 🙂

Помислете за Вселенеата, за Космоса и за Галактиката, с всичките Слънца, Планети и всички останали космически тела, които съдържа, не като за материални обекти, a както за честотни единици, интерпретирани с числови стойности в Dz. Всяко звездно тяло има своя собствена честота, и е резултат не само на самото себе си,  и на Съзнанията, които го пораждат с вниманието си, но е и резултат от взаимодействието между всички други звездни тела, защото всичко е свързано помежду си. Колкото повече маса има един космически обект, толкова повече внимание от дадено Съзнание, или Съзнания, получава, и толкова по-голяма е числената му стойност в единици Dz. Вижте или си представете Вселената като нещо, съставено единствено от вибрационни честоти, интерпретиранo със, и като числова последователност. Помислете сега за лист хартия, пълен с числа, като пример. Това представлява галактически сектор. Номенклатурните числа или ниски стойности представляват малки космически тела, нули (00.0000), или числа с много малки десетични знаци (00.00000000032) представляват места в пространството с ниска маса на кубична единица, само микроелементи, главно водород или лед и частици от прах. Големите числови единици могат да представляват астериоди, Планети или Слънца. Както беше посочено по-горе, колкото по-голяма е числовата стойност, толкова по-голям е обектът или с по-голяма маса. Тогава от пръв поглед, само като погледнем числата на листа хартия, можем да видим или разберем къде са предметите с голяма маса. Числовата стойност на празното пространство, но близо до обекта с голяма маса, въпреки че практически няма нищо там, също ще има по-висока стойност от еквивалента в дълбокото пространство, падайки прогресивно числените стойности, когато се отдалечаваме от обекта с голяма маса. Това може да се тълкува отчасти като феноменът на ”кривината на пространството”, в Теорията на Относителността на Айнщайн, и макар че почти цялата е грешна, има някои малки нещица, които са валидни, но зле интерпретирани. Пространството не се изкривява, както ви казва Айнщайн. Съзнанието е това, което очевидно деформира пространствената решетка.

Досега ви говорих за числова карта, която интерпретира конкретни честоти, на конкренто място или локация. Така би изглеждал един космически сектор, но това не е нещо динамично. Toва е нещо, което има фиксирани стойности, не е забавно като примерно динамиката в една снимка 🙂 Вселената обаче не е точно такава, тя е винаги динамична и промяняща се, и единствената константа в нея е самата постоянна промяна.

Сега си представете много купове хартия, всеки подреден отгоре на другия, и всеки пълен с числа, които са еквивалентни на други конкретни в предходните листове хартия, но с леко увеличение или намаление на стойностите, което е прогресивно колкото повече листа хартия имаме.

{Бележка Nahuatl: сложно ли ви е да си го представите? Добре дошли в начално ниво на въведение в 5Д тип Съзнание. Добре дошли у дома, това са първите тренировки на холографният начин на мислене, това е фрактално мислене 🙂 лельо Цонке, как е? Бива ли за разбиране? Нещо Лияна Антонова, Дънов, Мънов, Ванга? База за сръвнение някъде?Хехехеех, така ще бъде от тук нататък….нема начин, на там ви водя хора, към 5Д, нали това искахте? }

Всеки лист би представлявал фиксиран момент във времето, а листовете, подредени един върху друг, биха представлявали прогресия, движение във времето, което е движението на честотите, които представляват обектите в пространството. Листът, който стои непосредствено под основния ни лист, ще бъде моментът в предходното време, а следващият – в следващия момент. Колкото по-нататък стои някои специфичен лист, от първия ни основен лист, толкова по-далеч той ще бъде или в миналото, или в бъдещето. Но всички листове са фиксирани, те просто ”са”, както е и целият стек от листи. Само Съзнанието на даден Наблюдател чрез вниманието си, може да следи прогресията на числовата стойност на определен обект, който ще насърчи или придаде смисъл и интерпретация на прогресията на фиксирани честоти на въпросния обект. Тоест обектът може да съществува за един човек, но да не съществува за друг човек. Когато се лети в супралюминарен режим, или със скорости, които може да са в хиляди пъти по-големи от скоростта на светлината. В навигационните уреди трябва да бъде въведен ”адресът на дестинацията”, под формата на фреквенции/честоти, да, но също така трябва да се въведат данни, които да кажат на изкуственият интелект точно ”кога да пристигнем в дестинацията”. В примерът с купищата хартия, дестинацията 14.83002Dz (Планетатс Земя) ще бъде само един от параметрите, които трябва да се въведат (данни тип Bil´h на нашият еизк), като еквивалент на дадена позиция в нашият ”лист хартия”, говорейки по горният пример. Следващите данни, които трябва да въведем в навигацията са именно референтни на ”кога да пристигнем” (данни тип Na´al на тайгетянски език) – точна времева линия от съществуването на Планетата, в която корабът ще пристигне на зададената дестинация. Един вид ”на кой лист хартия искаш да пристигнеш”, говорейки за време.

Както виждате, супралюминарният режим на полет, или полетът със скорст по-голяма от тази на светлината, е равен на пътуване във времето. Всеки космически кораб с такъв капацитет, е една своеобразна машина на времето, а на тези машини им е еднакво лесно да пристигнат както в миналото, така и в настоящето, така и в бъдещето (което само по себе си е много сложна, дълга и специфична тема, заради можеството времеви линии, техните възможни вариации, индивидуални, колективни и т.н, тотално нова тема).

Има и трети параметър, който е нужно да се въведе в навигационният поцес. Факторът Ho´dee´zá, който може да се преведе на български език като ”паралакс”, въпреки че истинското му смислово знаечние е малко различно от това. Помнете, че при нас се използва и говорим език, който не се интерпретира по същият начин като при вас, и телепатия, което прави всичко доста различно по време на комуникацията. На мен лично би ми било много странно да комуникирам само говоримо, без телепатия, но все пак се адаптираме по вас, за да може да комуникираме нормално. При нас телепатията не е инвазивна. Този ”паралакс” фактор ще даде на навигационният компютър от каква посока, тоест връзка между старата и новата дестинация, дали от Плеядите към Андромеда, или от Таурус към Андромеда, да се спусне корабът от хипер пространството, или да излезе от режимът на супралюминарен полет.

 

////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////