////////////////////////////////////////////////////////////////////////////
”………………..ярост, буквало полудях от яд, че не можах да докарам кораба на време да влезе в битка от рано, бях командир на кораба, и идвахме с ??екипа?? от няква друга мисия, боен кораб беше това.
На моя корб имаше някво важно оръжие, което трябваше да влезе в употреба ??на време?? за да не разрушат планетата тия гадове, но не успях да докарам кораба на време. Мн интересен пулт за управление имаше тва чудо. Управлява се хем с ръце, хем с проекция на образи, хем с усети едни мн странни, които не могат да се експериментират от нормално човешко тяло. Технология слята с биологията. Готино като като experience, като усещаме е мн яко да се преживее пак 🙂 Имаше възможност другата фракция да бъде спряна и планетата да остане цяла, разрушиха я понеже беше нещо като ??от нашта територия??, ??важен ресурс?? беше тва, описвам я с такива дескриптори в скоби, и я наричам ресурс, щото си беше баш такова.
Другия най ярък спомен е, че бяхме прекарали доста време в едни неща като ковчези, явно разтоянията са били огромни, тия ковчези едно, че запазват тялото (буквално съзнанието ти мое да преживява други работи до като е извън тялото, а тялото да се запази на пълно в продължение на супер мн време), друго че служат за регенерация, фактически няма нещо, което може да причини смърт ако си близо до такъв ??ковчег??, мн интересни тъмни на цвят, металическо тъмно такова с прозорци за ??оглед??. До като се възтановявах след като влезнах обратно в тялото на командир на кораба, осъзнах че нещо става и се бавим за тая битка. Ядосах се невероятно много, буквално полудях от ярост… Някой беше направил грешка там, и май някои от моя екип го отнесе мн сериозно…Бяхме големи здрави яки копелета, телата бяха много много силни физически, доста големи и определено не бяха като тези на гущерите.
Главната цел на тая опитност мисля, че беше да изживея отново разрушаването на самата Планета, тва беше главното в опитноста, самата Планета и как я унищожават с едни червени неща такива дет не намирам думи да ги опиша, ако кажа ??лазери?? ше се доближа на 15% точност само… Та унищожиха я, после доста техни кораби бяха разрушени, не знам защо но винаги изпитвам удоволствие когато ги убивам…Следващия най ярък момент е движение с някаква невъобразимо голяма скорост и избягване на парчета отломки, после вече не помня нищо.
///////////////////////////////////////////////
”Ковчезите”
Бележка – към тази част имаше рисунки и скици, които мистериозно изчезнаха и повече не успях да ги намеря…
Аз им имам жив образ в главата брат, няма да мога да ги нарисувам, защото образа е 4Д и няма да мога да го пресъздам графично, за тва ше ми е мега яко да я чета тая книга 🙂 хахаха, знам че има мн инфо за моя лично ползване в нея и прсото нямам търпение да я прочета.
Мога да усетя все още замайването, което причинява излизането от един такъв ковчег, до като си вътре, ковчега ??се грижи за тялото ти?? и ти се променя всичко – от плътноста на самото тяло до състава на течностите вътре, буквално ковчега поема управлението на цялата биология, изключва се механизма за достъп до тялото и то не може да бъде заето отново преди да свърши програмираното ??време?? за престой в ковчега. През тва време съзнанието ти може буквално да се родия някъде другаде ако искаш и да си живееш други филми там… Има и механизъм, които буквално сигнализира и активира едни нишки от тялото към съзнанието, така знаеш че ше се буди тва тяло и където и да си са прибираш щеш не щеш, което на мене лично ми доказва, че не е тотално отделяне от самото тяло въпреки, че има усещането за такова нещо.
Виж примерно тая ??мултиизмерност?? дет ти я споменавам преди 3 писма 🙂 хахах 🙂 тва е ясен пример за такова нещо дет не мога да го пресъздам чрез реч… Ся то си е мултиизмерно, многопластово, и тва е най близкото което мога да кажа за да съм +/- точен. Принципно всеки има достъп както знаеш до тия работи де…нито съм спецялен нито нищо. Просто явно ??мултиизмерността?? при мене се изразява освен в другите неща и в това, че има отворени прозорчета такава памет от ония еони.. Не е случайно, че ги има тия прозорчета памет…
///////////////////////////////////////////////////////////////////////////
За стандартното Същество от този тип тва би било лудост, но моем ли да допуснем, че има части от тях, да речем ??една странна фракция??, която е започнала такъв процес и там…Тоест тва би означавало началото на края за тях като начин на съществуване изобщо, тотална промяна на всяко ниво….Такива работи ми са въртят в главата, изобщо…Сглобява се едно като пъзел…
Между другото ковчезите дет са ми в главата на мене нямат нужда от кой знай какви знания за да се управляват, технологията сама “поема контрола?? щом някои влезе вътре, единствените настройки за които мога да се сетя са такива по биологичния вид и евентуално основните химически елементи съставящи тялото, примерно няма да е същото ако влезе човешко тяло създадено да диша кислород (въпреки че тва се пренастройва и можем да дишаме не само кислород) и тяло създадно за въглеродна среда…машината сама остановява с какъв вид тяло ше работи.
Когато влезеш вътре машината се наглася към тебе и иницира автоматично процес по търсене на ??damage?? от молекулярно до нивото на всяка една тъкан + ДНК веригите, такава машина примерно се програмира да активира определени ДНК секвенции, да ги поддържа, усилва и затвърждава. Тоест може да влезеш вътре сакат, и да излезеш след зададеното време с умението да вървиш без да спреш 10000км или физическата ти сила да бъде като на булдозер. За основното функциониране не е нужно друго освен индивида да влезе вътре и машината да разпознае основните him elementi на тялото, от там на сетне тя сама поема основния контрол, които се състои в поддържане, ако е нужно поправка на жизнените функции + ако е нужно бърникане на ДНК секвенциите за активиране и деактивиране на определени неща там.
Влизаш, биваш разпознат и от там на сетне ставаш част от технологията, като през това време Дух и тяло могат да съществуват отделно. Технологията на ковчега надминава физическото ниво разбира се, работи и на ниво енергетика на тялото (не на Духа).
////////////////////////////////////////////////////////////////////////////
Стадий преди поемането по Едновременният Път, тригъри към смяната на модела :
…….от начало, и в продължение на милиони години избиването на цели народи, и дори на цели раси, е начин на живот, просто си беше нормалното и дори доставяше удоволствие. Когато вършат такива неща войните на Империята, без значение от расата към която принадлежат генетично, се чувстват пълноценно, по този начин усещат най-истински себе си и това им доставя огромни дози удоволствие. Съществуват различни видове култове, предимно те са за ”заслужили” или за членове на Елита, и това са просто мънички примери за това до колко в същност истинската (генетичната) природа на едни същества войни (убивай за да оцелееш) се е превърнала с времето в част от множеството религии на тези светове. С времето тези култове и религии са се слели с офицялната власт и с останалите фракции, които развили вече технология – просто ”ъпгрейдват” основните контролиращи програми в съзнанията на тези същества. Нищо не се губи току така, в генетиката се намират всички спомени за цялата биологична еволюция. Това звучи по следният начин ”Предците ти са били кръвожадни бозайници ловуващи на групи и воюващи по между си за властта над останалите? Ти си перфектният воин! Биологичната памет на твоето тяло ще бъде ”настроена” на точно тази честота. Гените на предците ти го доказват – ти си роден да служиш и убиваш. Ти си хищник, който въпреки многомилионната еволюция продължава да бъде собствените си инстинкти.”
…………………………………..
Да аникилираш армията на народа Ирсак Уур, да вземеш в плен жени и деца (за различни видове бизнес, генетични експерименти, и т.н) а останалите да избиеш ритуално е въпрос на състезание…въпрос дори на нещо, от което предварително се прави бизнес. Какво ще изрече с последният си писък пленника, в момента в който бива разпран ритуално – това също е бизнес…. И религия! Едното винаги препокрива другото – религиозният въпрос, службата към останалите, саможертвата в името на всичко наше и родно (и останалият bullcrap, който се промотира и тук на Земята). Католицизма отиде при индианците да им донесе ”вяра и цивилизация” и се случи точно това, което се случи на народа Ирсак Уур. Малкото останали представители на тази раса (към която странно, но изпитвам съжаление) в момента носят единствено генетичните си белези, формата на тялото и някой специфични черти ги издават, за останалото – те са верни имперски поданици като всички останали. Впрегнати са някои от специфичните качества на тяхната раса, дадени им бяха привилегии, и до сега те правят това, което в миналото Империята стори с техният свят, и го правят в името на Империята. Още преди същинското завладяване на техният свят те бяха проучени изцяло и у тях бяха открити ценните качества на едни от техните биологични предци – същества подобни на невестулките, малки хищници оцелели, и постепенни доминирали свят, който първоначално бил твърде опасен за тях. Те били дребни на вид, в техният свят живеели много по свирепи и по-силни хищници от тях, но Ирсак Уур достигнали по-високо – те станали стратези. Изключително динамични, изключително предпазливи, изключително добре пресмятащи всяка ситуация – точно като предците си. Сега едни от Великите Стратези на Империята (имперска Титла, благородническа след повече от 2 поколения, даваща спецялни права на този, който я притежава) в новите сектори подлежащи на ”цивилизоване” са именно Ирсак Уур – родени да служат с качества си на Империята. С много други народи се случи същото…
……………………………………..
След изключително дългото съществуване запазвайки всеки миг в паметта си – воинът достигна до нещо, което първоначално го шокира – престана да изпитва наслада от това, което вършеше, дори от убиването! ( Представете си някой като Хитлер изведнъж да спре да изпитва наслада от мисълта за елиминиране на всички евреи – равносилно е на това.)Скова го страх, никога преди не се беше чувствал по този начин, та той самият беше избил стотици от ”дръзналите”! Три метровият хуманоид притежаващ силата на 50 земни мъже се скова…от страх. Това усещане се усили когато изгуби емоцията и от изпълняването на ритуалите (да се разбира почти всяка крачка от ежедневният живот). Всеки негов ден физически живот беше един ритуал сам по себе си. Ритуални бяха поздравите, ритуални бяха маршовете, ритуални бяха дори военните тренировки, всяко започване на разговор се правеше ритуално, всичко се правеше патриотично и с фанатична отдаденост към Империята и нейната Владетелка. Всичко това започна да губи смисълът си… В световете на Империята нещо такова е равносилно на полудяване… Полудяваше ли той? Сирианецът направи недопустимото – отказа да се подчинява! Започна да се чувства като странник попаднал в един свят, който с всеки изминал миг се превръщаше в нещо все по-непоносимо. Капитанът на орионска бойна ескадрила започна да умира…роди се обаче Капитанът Бунтовник, един от не-малкото, този който посмя да потъпче Законите, този който стана един от ”Дръзналите”. Нова мисия, нови еони история – намери други като себе си и се противопостави.
………………………………………………….
Колко ли еона бяха минали от както станах един от Дръзналите? Нямам си на представа…но дойде още един миг на Промяна…..на истинска Промяна….Последният Миг на едно изживяване и първата стъпка в една друга Пътека. Усещането, за покой…усещането за покой от вътре, и че нещото най-после си е намерило мястото елиминира всякакъв страх…Знаех, че съм просто на крачка от започването нещо съвсем ново…нещо, което ще ми позволи да продължа по Пътя по нов начин. Империята ми беше дала ”знания” за Духа, но сега имах вътрешното разбиране, отдавна бях престанал да се боря да подчинявам Духа, Последният Миг ми даде нещо ново, нещо което ме накара да заискам Пътуването да продължи по нов начин, точно така и стана…
Никакво следване на бялата светлина!!!!! Ха! Умрелите любими същества си продължават по Пътя, личностите са просто ”облекло”….
Все още съм способен да го изпитам…яко е. Нещо, което винаги ми се струваше познато, определени стимули активираха тази емоция (наслада, нещо много яко), обикновено това се случва, когато се опълчвах срещу някой или нещо. Бунтарската природа ми доставя наслада, или по-точно – спомените ми са свързани със сладкият момент на опълчването, нещо което просто се е забило в паметта ми. Сега е нужно отърваването от стари навици…..
………………………………………………….
Една друга част от битката се състоеше в това да се измъкна от машините, които имплантират съзнание от едно тяло в друго. Най-трудната част от поемането по Бунтарският Път… Всеки член на всяка една от военните елитни организации на Империята се инкарнира ”автоматично” в ново тяло, като правото за това трябва да се заслужи, не всеки има достъп до гарантирано сигурно и автоматично инкарниране с такава машина. Процесът на имплантиране стартира в самият момент на смъртта, има устройство в черепа на умиращото тяло, което иницира ”трансфера”. Машината действа дистанционно много подобно на Блу Тут. Имплантът в черепа е способен да предвиди момента на физическата смърт, веднъж детектиран, старт на трансфера започва моментално точно от този момент към новото тяло.
От гледна точка на Бунтарският Път, страхът от загубата на еони памет просто се изпарява, щом веднъж изживееш и преминеш през тази толкоз спецялна емоция имаща потенциала да прекрати за един миг толкоз милиони памет, само за да даде старт на нещо съвсем ново…
В момента на имплантирането, от към новото тяло се усеща силно пробождане идващо от лявата страна на черепа. Първоначалният етап е енергийната връзка. След това е усещането за вакуум и изсмукване до пълно влизане в новото тяло и усещането за гадене и замаяност много подобно на момента на излизане от регенериращите ковчези.
”По време на ”далечни пътувания” войниците получават нещо като бонус, който се състои в това Съзнанието им да се движи и експериментира извън тялото, без обаче да напуска енергетиката на самото тяло, тоест Съзнанието излиза, експлорира, използвайки така ”безвремието” до като телата в кораба се придвижват на изключително далечни разтояния. Съществува вещество, което прави нещо като ”моментно заземяване и връзка с неизбежната реалност”. Не мога да говоря по друг начин освен с такива метафори…На войника се позволява Съзнанието му да бъде ”свободно” извън тялото, това е награда за тези предприели пътуванията. През това време войниците изживяват други реалности, те имат едно постоянно и съзнателно ОИТ без край, или поне до като бъдат вдигнати от ковчезите. Веществото бива инжектирано в главата на ”спящият войник”, директно в една от жлезите, подобна на нашата епифиза. Това, което се случва в последствие е серия от процеси на ниво Съзнание. Може да се изживяваш като каквото ще да е, но бъде ли инжектирано веществото, е въпрос на много кратко време да се върнеш с брутална сила в тялото си на имперски Офицер, без никакво значение какво си правил извън него. Може дори да си се родил тук на Земята в ново човешко тяло и да си развил живот достоен за похвала, достигне ли те веществото – тялото умира а ти се връщаш там където принадлежиш, защото все още не си собственост на самия себе си, ти си имперска собственост. Създадено е да прави директна връзка с това, което мога да нарека единствено ”неизбежна реалност”, да речем мисията, на която си пратен и това, което си ти в онова могъщо тяло в униформа, онзи блестящ Ум на военен стратег, убиец и революционер… Остават спомените, това което се изтрива или поне избледнява крайно много са емоциите, чувствата и изобщо усета към изживяванията до преди връщането.
1. Имперски Офицер
2. Пробуждащ се революционер.
3. Революционер играещ друго ниво от същата Игра.
4. Революционер узряващ за Истината.
5. Търсещият Смъртта.
6. Този, който се учи да умира.
7. Ходещият мъртвец.
8. Новото Същество.
9. Новата Игра….
10. Новото Начало….
”Проблемът” тук е, че преди 8мо ниво, е просто невъзможна съпротивата бидейки човек, още повече – земен човек. Просто човешкото е крайно…как да кажа, недостатъчно за някои основни неща, на интелектуално ниво и на ниво физика преди всичко. Казвам преди всичко, защото интелектуалното ниво е под стриктен контрол. Всеки има достъп до там до където има достъп и точка. За по-горните нива има спецялни процедури.
Там тече Пътя на Дръзналите. Империята го знае, имперските стратези знаят много добре какво пораждат тези ОИТ – и именно това използват…Те са гении, абсолютни гении. ”Избраните войници” в същност заминават по мисии планирани именно заради 1 основно нещо;
Тяхното вродено любопитство, качество измервано като съкровище, възпитавано и използвано по изключително строго специфични начини в точно определени програми за развитие на именно това качество. Именно то стои в основата на ”занулурането” на такива войници, те биват манипулирани именно чрез собствената си природа, и за тях, както за всички Дръзнали – войната започва именно там, тя е борба за независимост от себе си, следвана от много битки, желание за Смърт и Свобода. Крайната цел на всеки Дръзнал е Смъртта и Свободата, за това те са безстрашни, за това са малцинство, за това са преследвани, за това да си Дръзнал е нещо като да си прокажен еретик и олицетворение на най-голямото зло. Дръзналите са тези, които минават в следващите нива, а Империята не обича да губи най-добрите. Не си мислете, че те нямат знание за това, те познават еволюционните специфични пътища на видовете инкарнации като тях…
Представете си колко тежко може да е да си разбрал какво си, да имаш цялото знание за собственото си същество, за какво е тялото ти (НЕ екстензия на твоята лична воля), за това по кой Път вървиш като инкарнация и Висш Аз, за това каквто точно трябва да направиш, как да го направиш, но да не можеш да го направиш…Да умреш, да искаш а да не можеш…В телата на войните има цяла система, нещо като нашата информатка с био компоненти и с технология, която тук е непозната, но служи за ”контрол” над енергийната система на тяло-Дух. Тя не контролира точно едната и другата страна, тя контролира самата връзка между тях. Тя движи процесите. Да избягаш от нея е нещо като да спечелиш едновременно от всички лотарии в Европа в един и същ ден. Не е невъзможно, но само по себе си това е краят на Пътя на един воин – революционер и началото на Пътя на едно ново Същество в един нов вид Игра с нови правила, ново Съзнание, ново, ново, ново………Вълнуващо е.
Всяко такова тяло има опция да използва генетичната си памет поколения назад, което автоматично дава достъп до нещо като ”контролирана трансформация на тялото” – аз все още експериментрам тези промени по мое собствено желание. Просто Съзнанието ми го прави лесно, и именно такова тяло, или по-точно – такава форма, са ми най-удобни като усет. Това е част от моята памет. Много прилича на филмът Подземен Свят, в който Върколаци и Вампири се бият за надмощие. Вълчето тяло е много много подобно, версията показана във филма обаче е една от първичните. Тези същества вече не изглеждат така, но всяко от тях има ”опцията” да разглежда генетичната памет на породата и да прави модификации на собственото си тяло. Тези тела са абсолютни атлетични машини. Те нямат спиране.
В едно ОИТ, което имах не-отдавна нещо ме дръпна от нормалният ми сън. Знаете как е – брутално издърпване, което е повече като всмукване. В даден момент се появих в сценарий, който усещах като абсолютно реален но извън нашата времева линия. Това определено беше Земята по време на нашествие на вид Сиви. Изпитвам вродено чувство за крайно отвръщение към тях…Буквално съм способен да повърна при мисълта. Представете си удоволствието от мачкането на онези наелони с мехурчетата по тях, как ги стискаш и те пукат? Това, но умножено по 1000 е +/- нивото на удоволствие, което изпитвам до като ги убивам по животинският начин…
Моментално съзнах, че мога да използвам вълчето тяло и започнах да трансформирам по памет енергийният си двойник именно в една от първичните версии на вида. Този вид хуманоид не произлиза от вълк, просто е много подобно. Спомням си с детайли до молекула как наблюдавам ръцете си и контролирам мислено трансформацията по ”памет”…Бях си съзнателен, че и без да имам този спомен мога да стана на каквото си поискам, защото енергийното тяло има тази способност, но реших да се ДОВЕРЯ на усета и този си спомен, именно защото ми предстоеше битка тяло в тяло с тези Сиви, и си ”спомних”, че тази е идеалната версия на форма за моя енергиен Азъ, който влизаше в битка. Изпитах огромна наслада, просто никой оргазъм не може да се сравни с наскадата, която изпитах отново само от мисълта, че влизам в битка ОТНОВО…Буквално ми се зави свят от кефня…
След като нагласих формата такава каквато щеше да ми е най-удобна за битка, видях, че човешка маса, нещо като купища от човеци бяга панически а някаква машина на Сивите ги следва и ги избива. Имаше и Сиви пехотинци, които вадеха жлези и органи и източваха телесните флуиди на труповете оставени от машината. Именно те се превърнаха в моя цел – пехотинците. Изпитвах нещо, което не мога да обясня друго яче освен като максимален екстаз от това, че отново ползвам това тяло и неговите възможности…Просто е АДСКОТО усещане. До като се движех с ловкостта на леопард към Сивите една жена ме видя…Видя ме и започна да крещи панически. Аз се спрях. Представете си как вълчи хуманоид висок 3 метра и половина се спира, поглежда към женицата, която пищи панически и казва (спомням си с крайна яснота думите си, физиономията на жената, и всички възможни детайли, това става в близост до една скала, част от нещо като ред хълмчета, които преди разрушението са били нещо като парк) – ”Госпожо моля ви се, не се панирайте допълнително, аз сега съм Човек, просто съм заел тази форма, защото за мен е по-удобна и се чувствам по естествено в това тяло. Тук съм да ви защитя”. А тя продължава да пищи….. Само си представете картинката и може би ще се смеете колкото и аз се смях… Просто в даден момент си дадох сметка, че тя няма как да спре да пищи, и че дори не ме чува а само успява да види върколак висок 3 метра и кусур, който се опитва дори да и се усмихне, което я плаши 10 пъти повече…
Достигнах Сивите пехотинци и насладата от убиването им ме завзе. Животински начин на убиване, аз не използвам оръжия срещу тях. Ползвам възможностите на тялото си до край. Ловкостта на това чудо е просто неописуема в истинският смисъл на думата. Избих много от тях и тук загубих памет, не съм и опитвал да връщам още спомена.
Тези тела са брутални. Най-съвременният вариант на породата може да е изключително близък до това как изглежда един съвременен ервропеец не-блондин, по скоро от средиземноморски или кавказки тип. Има едни характерни вдлъбнатини от страни на главата. Ушите са много подобни на нашите, но не са същите. Има шарка като лунички в зоната на бузите и под очите. Липсва окосмяване на лицето. Изгледа като цяло е много човешки – ние като Човеци сме версия на техните тела…
Всяка една от вариациите на тези тела служи изключително добре в различни обстоятелства. По примитивните варианти се използват при изследвания или просто за развлечение. Има цели суб култури, нещо като нашите рапъри, хипита, и т.н свързани едиснтвено с версията на тяло, която се ползва. Както е за предполагане аристокрацията не се движи публично в пълна вълча форма…Военните имахме ритуални с ползването на примитивните версии на породата по време на битка.
С всеки изминал ден и по неразбираема за мен причина си връщам старите спомени…Нещо, което изобщо не е логично.
……………..на нашата луна. Имам усещането за нашата луна но ”с разлики”, знаеш как е, мисля че беше задната страна на луната, щото тва ”с разлики” усещането беше свързано с ”не виждано”, тоест част от планетоида, която тук не е виждана никога. Доста пъти съм виждал, че на определени места има входове, опитвал съм се и преди да влезна, но никога не съм успявал, снощи обаче успях… След като влезнах попаднах на нещо, което ме удиви за малко – хора, тоест от нашата раса, не от извънземните хора и на всичкото от горе тийнейджъри. Успях да влезна в нещо като класна стая по време на урок по нещо и те ме забелязаха, че съм там. Средата някак си позволяваше да се материализира двойника – така и направих. Настана половин скандал ”
как така човек от Земята си е позволил да си материализира двойника при тях….”. Както казах расово те са от расата на нашите тела, но малко по малко в космоса (раждани са там повечето) ги ”модифицират”. Тези деца ги индоктринираха да вярват, че ”ние долу” сме гадни, много назад с материала, глупави, мръсни, ”не-чисти”, и то до такава степен, че след като ме видяха тия келеши почнаха да се дърпат назад ем от страх ем от гнус, че съм ”от долу”
Мама им да иба ей
Единия спейс келеш стана и посочи веднага едно момче, русо такова, приятно, с много силни пси способности и каза, ”ей тука има един като тебе”. Момчето стана и ми каза на прфектерн руски и после на български език, че е датчанин и е отвлечен, тоест, няма как да се върне отново ”долу”. Когато това се случи получих видение, видях как изглежда семейството му. Това момче владее оня особения начин на комуникация…пакет ”всичко в едно”. Даваха му медикаменти, с които му притъпяваха пси-способностите. Това момче беше поставено в тяхната среда, живееше с тях, но само като илюзия за него, ”че са го приели”, а той беше започнал да се примирява с това. В същност има много като него, отвличат ги за да участват в генетичните ”подобрения” на родените там. Мен ми назначиха нещо като учителка, която да върви с мен навсякъде и после ме пуснаха в някъв вътрешен град, и тая мамицата и верно се влачеше с мене навсякъде.
Вътре в тези места има едно силно засмукващо поле. Трудно се излиза от там. Те знаят, че много хора могат да си излизат от тялото и много неща са съобразени именно с това. Тия келеши имат много по-гплямя продължителност на живота. ГМО са от всякъде.
След като разбрах в същност какви са опитах да излезна от там, беше много трудно да се излезе. Мисля, че ме спаси един силен мускулен спазъм, от една контрактура в гърба, която вчера ”случайно” си направих и ме боли много.
Тази човешка колония ще лъсне първоначално тука когато обявят съществуването на ”космическите ни братя”. Колонията е собственост на земния Елит. Ще продължат да са ”новото” тука during the end of the end game…Бъдещето на тая Планета просто е решено – става последователна. ”
//////////////////////////////////////////////////
Бележка.
Както виждате по времето, когато с моя приятел водихме тази кореспонденция аз все още си изяснявах въпроса ”защо са отворени тези вратички памет?”. Защо по дяволите съм способен да се върна еони назад в линейното време и да погледна собствените си предишни съществувания като Същество от Последователният модел, и на всичкото от горе да изживявам периодично в ОИТ откъси от тази памет? На този сегашен етап от личното си развитие успях да сглобя тази част от собственият си пъзел. Крайният извод го запазвам за себе си, той не би бил функционален в публичното пространство, но ще ви кажа от личен опит, че връщането на такъв тип памет е като тригър за съзнанието, за да може ”човек” да разпознае истинската си същност на пук на целият соц. програминг на личността. Скритото послание е ”ти не си личността, която мислиш, че си (тялото е тази личност…), приеми това и се разпознай”. То е като вратичка към истинското себе си. Критичната разлика между Съзнание и съзнание на тялото.
Знаете, че личностите, които сме в момента са нещо правено по модел, според типът Инкарнация. Веднъж в това тяло, вие поемате пътя към развитие и игра вътре в Матрицата с пред-програминга на именно тази личност. След разждането обаче перспективата е различна, и точно това е интересното, именно там започва приключението…. Защото липсва памет…и ако има нещо, което да активира определен тип развръзка в живота на Инкарнацията, то това е нещото наречено ”вътрешен усет”…Трудно се извличат тези неща в съзнателната част на личността, тези тригъри за много по-видими и забележими за Инкарнации преодоляли до известна степен съзнанието на тялото. Тоест хора, които все по-малко се идентифицират с тялото си, такива знаещи макар и не толкоз директно какво са в същност. В никой случай не може да има конфликт в това ”да се идентифицираш с тялото си”. Или преследване в стил ”аааа направи това, значи ти си тялото си гадна торба с кокали!”. Не. Няма нищо духовно зряло в това…Истинската игра не е в тези глупости, истинската игра е когато ножа опре до кокал в живота и дойде време за вземане на решения…. ”да се оженя ли за да задоволя очакванията, или да се преборя с отхвърлянето и всичките радикални промени в живота само за да бъда себе си?”. This is the real deal Folks. Истинските неща се намират в решенията Дух VS Тяло. Това е борба за надмощие. В даден момент Духът е вече полу-експерт в Играта и започва все повече да контролира аватара. В самата Игра са заложени опции за ”моментално създаване на сценарии”, тоест както писах в една предна статия – сами създаваме аспекти от Играта. Именно за това не може да се лъжете, че 100% от опитностите са предпрограмирани. Това не е вярно. Инкарнациите и особенно тези няколко от по-особен тип за критично зависими от собствените си решения. Трудно се обяснява една такава фрагментация…За много хора това е просто неразбираемо, защото въпреки, че нещата изглеждат различни – те се случват вътре в едно и също Същество…Висшият Аз.
Истинските неща просто не могат да са в съзнателното ниво на личността, защото то е заето да играе нивото в социума. То е направено да бъде огледало на Играта. Така е by design. Всички истински ”неща”, спомени макар и сутилни и т.н се превръщат в нещо съвсем друго, което може да се нарече единствено ”усещане за”. Отново се налага да говоря метафорично, но така е…
Идва етап, когато Едновременният Висш Аз започва да издърпва почти ”масово” голяма част от енергийните връзки с Инкарнациите си. Във физическата реалност тези личности умират. Те са просто аватари за участие в Играта именно по този начин. Много подобно на начина, по който се играят стратегическите игри тип Tzar или Age of Empires. Говорим за Съществата от Едновременен тип, не за Последователните извънземни, те имат само по 1 играч и за това са много по-бавни в истинският напредък. В този процес (на издърпване на енергийните връзки) се случва едно автоматично пренасочване на информацията извлечена от изживяванията на вече излезлите от употреба личности. Посоката на този информационен поток, който в същност тече вътре в самият Висш Аз, е от тези по-базови Инкарнации към няколко от малко по-различен тип. Само няколко от тези Инкарнации могат да имат достъп до по-големи участъци от общата памет, като никоя от тях не може да използва 100% нито от паметта, нито от целият оперативен капацитет на Висшият си Аз. Това е просто невъзможно заради факта, че ние се намираме бидейки тези личности, които сме, в 3Д, а Висшият Аз е 5-6Д същество….
Все едно Battlecruiser от Starcraft да ”извлече” целият ви капацитет и да започне да го изпозлва волево вътре в Играта без значение от това какви команди му подавате вие – няма как да се случи.
Направих една рисунка за вас, с която ще се опитам да ви покажа поне посоката на информационно – енергийните потоци >
Ще ви обясня информационният поток колкото се може по-кратко и сбито. Имайте в предвид, че това бегло образче на един Висш Аз е само една супер бедна скица, която описва някаква мижава част от процеса на процесиране на информацията вътре в Командният пулт. Инкарнациите са сигурно 3-4000 и няма как всички процеси между тях да бъдат нарисувани ей така за 2 минутки на лист хартия, до като си пия кафето и пиша това материалче…
Ок. Наричам основната част от Висшият Аз – ”Команден пулт”.
Най-долу в полето е 3Д реалността, малко по-горе се намира границата 3Д-4Д реалност. Това е мястото където се озоваеаме след смъртта. Както виждате Командният пулт е в съвсем друг план на реалността…..
Червените ”Х” са Инкарнации, които умират, биват извлечени към Командният пулт, те са хора изживели всеки различна история, но 97% от тях са живели ”типичното”. В нашето общество това е предимно концептът за контрол във всеки един от неговите стотици или хиляди разновидности.
С лилаво съм показал определена група Инканрации на този същият Висш Аз, които имат малко по-различно предназначение. Нормално в тези групи се намират ”по-напредналите” Инкарнации, тези които изживяват границата между Съзнание и съзнание на тялото. Някой от тях са повече тяло от колкото Дух, други вече преминават тази граница и това позволява на Висшият Аз като цяло да експериментира една крайно интересна перспектива. Другите от ”основният тип” са създадени да експериментират стритктно телесното. Във физическата реалност това са хора, които се идентифицират 100% с тялото си. Типични нормални хора…Лекари, инжинери, бармани, бащи, майки, съпруги, войни, зен майстори, ”духовници”, и т.н Проводници на концептите вътре в Играта.
Нещото наречено ”Дух” е междинен аватар на Висшият Аз, самият Дух не е Висшият Аз…това е малко по-различен аватар създаден да оперира вътре в най-плътният – физическото тяло. Духът е под-командна станция за процесиране на информация. Сам по себе си – мултиизмерен.
Когато базовите Инкарнации биват изтегляни, информацията която са натрупали циркулира обратно към Командният пулт където бива натрупвана, процесирана и разпределяна. От там потокът тече към тези по-особените Инкарнации. Към техните гроздове. Процесът на обмен между тях е обозначен със сините стрелки. Той изглежда хаотичен, но това съвсем не е така.
В обобщение:
1. Генерални опитности във физическата реалност посредством ”стандартен тип” Инкарнации.
2. Изтегляне на тези Инкарнации, натрупване и процесиране на информацията от тях.
3. Складиране и пренасочване на информацията към друг тип Инкарнации.
4. Обмен, процесиране и използване на информацията още веднъж но от нова перспектива вътре във физическата реалност посредством няколко типа по-напреднали Инкарнации.
Напомням, че под ”по-напреднали” не се крие нищо по-различно от това, че този тип Инкарнации са личност, които в личните си животи преодоляват до различна степен идентифицирането с телата си. При тях е започнат процеса на идентифицирането с вътрешният Аз. Това е сутилно усещане, което не може да бъде интегрирано на 100%, защото истинското 100%-ово Аз е Висшият Аз. Не бива да изпадате в конфликт с това. Само по себе си, преодоляването на това усещане е един от най-важните уроци в Играта….
Толкоз до тук.
Поздрави.