Други видове S-MA.

Други видове S-MA.

от | мар. 31, 2015 | Опитности извън тялото и знания свързани с ОИТ

Материал производен на коментиране чрез мейли на други опитности с един приятел. Става въпрос за някои от дейностите на някои извънземни раси тук на Земята. Приятно четене.

Когато ви се роди дете в някоя от напредналите държави като Швейцария или Канада на пример, ще ви предложат опция да си направите депозит на стволови клетки. Тоест има голяма връзка с плацентата и кръвта от нея, която е меко казано – чудо използваемо в медицината. Прави се извлек и от там, защото тази кръв съдържа всичкият възможен имунитет за съществуването в пространството на тази Планета. Стойността и е в пъти по-голяма от тази на диамантите и бизнесът с плаценти (който в същност е бизнес с кръвта от тях) се изчислява в стотици милиарди годишно. Това е един от най-покритите бизнеси, една от истинските строго охранявани тайни. На места е възможно да се поиска извлек на стволови клетки и извелици от кръвта и самата плацента, които да се запзаят криогенно замразени за медицински приложения по-късно. Една приятелка се беше интересувала на скоро и ето – http://lu.cryo-save.com/en/order-now/order-now

Не е и космически скъпо, около 3000€ за над 25 години съхранение. Ок, това е супер. може да ви спаси живота след 20 години.

Много от вас знаят истина за плацентите, това което се случва с тях и кръвта им…

Добре, пробвайте да кажете на акушера или на което и да е здравно-санитарно лице да ви позволи да върнете кръвта вътре в детето и майката, което е въшебството спомагащо хем за 100% естественият имунитет на детето и същевтеменно за оздравяването на майката. Пробвайте да поискате това да се случи до като вие сте там и наблюдавате раждането на собственото си дете. Най-много да се обадят на охраната и да бъдете изгонени ако не разбирате от само едно ‘‘не‘‘. Те ползват протоколи на световната здравна организация, които не могат да бъдат прескочени, защото са законово подкрепени в целият западен и също така в целият останал псевдо западен свят. Не се и опитвайте, няма смисъл освен ако раждането не е в домашни условия и ако акушерът не ви е личен приятел. Този е единственият вариант. Това е създадено така за да е директен линк към ваксините. Да. Естественият имунитет се заменя с директна инжекция витамин Д. Заради силното обезкървяване лишавайки детето от тази кръв, която съставлява минимум 20% от цялата му кръв. Точно течността останала в плаценетата е бизнеса на тая мафия. За това защипват, викат ви да режете и сами да лишите детето си от хемоглобнинното чудо, а след това заменят с инжекции естественото развитие на нещата.

Но няма ключалка, която да заключи едно оперативно Съзнание. Светът е такъв какъвто е, а ние просто го експериментираме…

Кръвта се ползва по 2 основни направления, и сега някой ще се сети, че самите плаценти се използват дори в козметичната индустрия и парфюмерията, но къде заминава самата течност от тях? Никой не знае, коя е крайната спирка, и ако някой разбере за такива инсталации, моля обадете ми се. Те просто никога няма да седнат да говорят за това по която и да било медия.

Двете направления са следните:

1. Земният елит – консумирането на някои рефинирани варианти на тази кръв и останалите течности от плацентите е като да си увеличиш имунитета по 100. Не, че се става безсмъртен, не, прсто жизнените функции се възтановяват и подсилват. Може да се нарече дори, че организма се подмладява до определена степен след консумирането на определени продукти от тази кръв. Колко милиарда жени има на Планетата? Представете си само за миг мащабът на този бизнес. И всичко това централизирано не знайно къде…Или знайно, щото както ви казах, има неща които те не могат да контролират.

2. Бащиците на земният елит – звънземните контролиращи нашата Планета. Те разполагат и с технологии светлинни години напред от това, което повръщат от време на време на земните си лакеи. Използват тази кръв за синтез на критично важни за тях дроги, които имат хиляди приложения. Това са видове S-MA. От вещества поемани при бойни действия, до козметики, които за човека биха били като магия, и специални питиета достъпни за определени слоеве от техните общества, което тук бихме нарекли ‘‘колониален елит‘‘. Елит вътре в елита. Всичко се разпределя на порции и всеки взема своето в зависимост от йерархията.

Интересно би било да се спомене за едно от тези приложения. Когато тук идват посетители от други светове, и при това ако са хуманоиди, а то е нормата в нашата Галактика, им се дава течност произведена на базата на тази кръв със същата цел – имунитет. Чрез точно тази течност техните тела се приспособяват много по бързо към земните условия. Тази течност е ключова за съществата променящи формата си и тези като ‘‘космическите ни човешки братя‘‘, които са като нас, но не са от тази Планета. За тях е ключова консумацията на такава течност ако искат да изглеждат 100% тукашни, да са здрави и да не загинат безславно от грип. Бизнес за милиарди космо марки приятели.. просто голям бизнес…

Начи къв конспиратор ше съм ако не спомена сега рептилиите? 😀

Ок, ето, споменавам ги – и те са там. Но…не са само те. Най-светлите плеяйдянци, или представящи се за такива, и извисени духовни учители, консумират кръв, жлези и техните ензими и т,н от лаборатории, в които има човеци. Човеци? Да, десетки хиляди човеци поставени в летаргия чрез наркотици, включени към Мега Компютъра, който им генерира реалност….Матрицата, да. Това което се случва с тях – доене. Жени, които са постоянно бременни и генерират такава кръв директно към събирателни станции. Техните съзнания са поставени в конторлирана виртуална реалност.

Телата им се използват за доене. Казвам доене, защотото е именно такова. Всяка капсула е изцеждаща станция. Сега някой ще си помисли следното – ‘‘Е добре де, нали имат технологията да генерират всичките тези ензими, нали имат 3д генератори за материя и т.н, къв е тоя булшит, с който ни занимаваш?‘‘. Логичен въпрос. Ето го и отгворът – те НЕ контролират факторът дух и още по-малко факторът Висш Аз…Ако нещо може да се дирижира изкуствено, то е поставянето на съзнанието чрез контрол над енерийното тяло във виртуална реалност. И точно това им трябва. Спомнете си за технологията, която ви описах в предната статия за Сивите.

Приятели, те не могат да имитират технологично процесите, които задейства във физическто тяло една емоция…Ето защо имат нужда от цедящите капсули и вързаните за изкуствените генератори на реалност съзнания….Защото сами по себе си не могат да генерират любов, която да задейства определени физически процеси даващи определени качества на физическите вещетва, които те точат от телата. Разбирате ли? Не могат да генерират омраза и тялото да произведе определен хормон или жлеза да синтезира по опредлен начин ензим или пък всичките физически промени, които настъпват в кръвта и нейното качество, когато омразата е насочена към нещо определено. Ок? Надявам се схващате. Те имат технология, нямат истински контрол над духа и още по-малко над Висшият Аз, чиято екстензия е и нещото наречено ‘‘дух‘‘, което не е друго освен друг аватар над 3Д аватара. Междинна контролна станция, която сама по себе си (без истинският оператор в лицето на Висшият Аз) е перфектно манипулируема и може почти цялостно да се възпроизведе технологично, освен частите касаещи междуизмерната свръзка на самото Същество с това, което наричаме ‘‘дух‘‘. Духът, или душата, или както там му викате въобще не са никаква последна инстанция за ваше голямо успокоение.

Има разбира се и дойни станции за по-нисши категории вещества – клонирани тела. На тях им липсва критичният елемент – съзнание, което да ги анимира. Те са просто материя, възпроизведен затворен цикъл.

Извличането на клетки с цел те да бъдат запазени за ‚‘‘бъдещо приложение‘‘ ако се разболеете и т.н е ок. Истинската цел на тая маневра е друга. Криогенното замразяване на клетки, за да може след това ДНК информацията да бъде извлечена точно и в комбинация с извлеците от плацентата и кръвта – да се създаде нещо здраво и функциониращо. Което с медицинско ориложение е ок, и е решение за 90% от хората на тази Планета, които се самоопределят ексклузивно с тялото си. Това е подгответо за момента, когато ще кажат ´´Folks имаме технология директно генерираща вашата собствена материя, просто имаме нужда да ви сканираме ДНК структурите и с вашите болежки е свършено‘‘. End Game Jhonny!

Край на гладът, на войните, на еко катастрофите, на изчезването на видове (процес, който само показва, че Планетарният Дух ‚‘‘разкачва‘‘ малко по малко енергийните си връзки, защото и той като тези от нашият отбор завършва Играта. Това е все едно пренасочването на енергия и информация от всички Инкарнации към Финалната, но хората го възприемат като брутален процес и насилие – не, не е насилие, и ако не бяхте тялото си нямаше въобще да създава ужасТ у вас. Но нормално, и в това няма нищо лошо. Просто едни модели са различни от други. Ще имате тепърва възможност да живеете космическите си драми, трагедии, екшъни и комедии. Яко е, но омръзва…). Начало на физическото изобилие, златният век на вашите духовни майстори и учители, кръвопийците хахахаха исуаката, будката, мохамедката и т.н? Ако въобще бяха съществували бъдете сигурни, че и те щяха да са кръвопийци, използващи препарати създадени от детски тела подложени на зверски физически тормоз! Вашето богоподобно…дето иска децата близо до себе си. Ами много ясно! Бахти мандрата.

Nahuatl.

Процесите на Смъртта

Процесите на Смъртта

от | мар. 27, 2015 | Общи статии, Опитности извън тялото и знания свързани с ОИТ

Процесите на Смъртта

Генерално, когато говорим за смърт, в пространството започва да се усеща едно напрежение. Става някак си тежко. Това се дължи на факта, че повечето хора се самоопределят с тялото си а не с това, което са в същност. В тази статия ще ви обясня някои важни неща свързани с процеса на умиране. За мен смъртта е това, което е, и само мога да се усмихна, когато мисля за този мой собствен момент – мащабно осъзнаване на цялото битие на Инкарнацията. Аз го виждам красиво.

Нека този материал послужи на всички читатели, които в момента се опасяват, че ще загубят близък човек. Посвещавам го на тях.

В западният свят е прието образът на смъртта да бъде страшен. Скелет облечен в пелерина държащ коса…На мен ми е супер комично, не знам за вас, но аз в типичният за мен провокативен стил съм способен да се изсмея. Смъртта не е никакъв образ на нищо, дори събирателен образ не е. Смъртта е процес. Основен, важен, стриктно индивидуален, личен, единствен и нужен процес на цялостно осъзнаване. Смъртта е ”сглобяване на пъзела”. Верен съм на това, че този блог е проекция на моята лична опитност, ето още примери.

Лично аз бях умрял за мъничко 2007 ма година по време на една жестока катастрофа. ”Случайно” един пиян и дрогиран бразилски гражданин се вряза в мен челно до като се разминавахме. Споделям реалната снимка с вас, за да може със сигурност да усетите, колко истински е бил този момент:

130км/ч челен сблъсък без airbag, спаси ме това, че съм голям и здрав…според лекарите
От това, което виждате на снимката успях да излезна жив. Усещате тежката вибрация нали? (няма да ви кажа какво усетиха лекарите, когато им казах как изглежда човекът от другата кола, каква му е прическата, регистрационен номер, марка и цвят на колата и т.н, това в 4 сутринта) Това, което усещате е телесна команда, тялото има съзнание, препрограмирано съзнание, в момента то усеща какво може да му се случи и започва да изпитва страх. То просто знае, че е като тялото от колата и е уязвимо, за това има страх. Бъдете смели, страхът е илюзия на тялото. Абсолютно същото изпитва умиращият в болница човек, или умиращият от болест. Не е така при мигновенната смърт. В случаите на хора, които умират малко по малко страхът е силен в зависимост как те самите са програмирани от дадената култура, но същевременно вътрешното усещане може да е за едно странно спокойствие, което човек не може да си обясни от къде идва. При всеки е така, друг е въпросът кой до колко успява да усети и възприеме вътрешният глас и това, което човек усеща и знае вътрешно – то е истинският глас на това, което наистина сме. Много често боботенето на аналитичният мозък просто заглушава истинското вътрешно слушане. Обаче хората, които знаят за вътрешният си глас, но същевременно изпитват и страх са леко объркани. Въпреки това те знаят какво им се случва и от там странното усещане за спокойствие.
Със сигурност в българското селско стопанско скопено от смотани християнски традиции общество ще има и куп ревльовци и роднини, които само ще ускорят процеса на страхът, стимулирайки аналитичният мозък на умиращият. Те са в същност другите тела изпитващи страх мислеки, какво ще им се случи и на тях. Те реално НЕ уважават този толкоз важен за Инкарнацията момент. Водещият елемент е страхът от смъртта и непознатото – основна програма в софтуерът на нашите човешки тела. В това просто бъдете сигурни.
Когато бях умрял за малко видях онова световно известното видение с филмовата лента, но от самото начало знаех, че тази комуникация е просто изразяване на ”ей, спри се и рестартирай”, знаех че реално няма да напусна все още физическото. Лентата обаче си беше там, разгледах разни моменти от живота си…и си дадох сметка, че аз живея в разрез с истинската си природа, което ме промени интегрално.
(Важна бележка – тези неща не се запомнят така 1 към 1, когато човек се върне в тялото, то става като пъзел, който с течение на живота се сглобява малко по малко и човек просто си спомня, че е видял тези неща в онези специфични моменти, това е една красива част от приключението на живота и знанието за смъртта)
В момента на случването на тези неща, хората започват да ги свързват с разни ‘‘божествени”, ”ангелски” и прочие религиозни образи, защото има усещане, че нещо те води до като влезеш сам в собственото си мултиизмерно възприятие и го осъзнаеш като свое собствено. От там и всичките приказки от 1001 нощ на всичките земни религии, мистицизми и т.н Разбрали сте вече отношението ми към мистицизма, той е инструмент за контрол.  Както и да е. Не изпитах никакъв страх, защото мене си ми лопа дъската от как съм се пръкнал, и вижданията ми относно смъртта са си едни и същи от както съм роден, но следващата част от осъзнаването се оказа определяща за моят живот. До скоро все още не осъзнавах колко реално е било важно това събитие за мен като личност и Инкарнация. Способен съм да видя красивото в тези работи… а то не е малко.
С написаното до тук искам да ви кажа за пореден път, че тялото наистина има свое собствено препрограмирано съзнание, именно преодоляването му е основна част от интересното в Играта за Висшият Аз. Приели сме това предизвикателство от части заради това – защото веднъж в тяло, е адски трудно да се самореодолееш и да стигнеш до знанието за истинският себе си. Дъхут не изпитва страх, това е качество на тялото, и ако някой блика тази емоция след смърта не е странно. Просто много ”хора” умират и продължават да се идентифицират с тялото си. Образът им в астрала е все още 100% човешки, защото те самите създават тази холограма за себе си. Осъзнавате ли, че сами се създаваме? И тук е така, но процеса е малко по различен. Там е директно. Много умрели не знаят, че са умрели…до там са вързани с физическата реалност, до там натрупание илюзорни вярвания са взели реверс, че те самите продължават да си проектират фалшива физическа реалност. Ето колко е критично това, да разбираш, че нито една религия, нито един мистицизъм, нито едно вярване няма да ти помогнат след телесната смърт. Това са аспекти на земното съществуване и е нужно в даден момент от приключението човек да се отърси от тях, да ги осъзнае като това което са – холограмна илюзия. Masterhand – a зад процесът е Висшият Аз, духът е просто междинната връзка. Не си мислете, че умирате и опаааа ставате едва ли не Висшият си Аз… Това продължава да носи кофти емоции за много хора, които си мислят, че вече разбират нещата…и им носи кофти емоция, защото още ги е страх да се разделят с тази си личност, а тази им личност е тялото им. Там вън вие не сте никаква само една личност ако сте Едновременно Същество. Ок? Това трябва да ви носи спокойстие приятели а не кофти емоции. Там вън вие сте частица от едно цяло, което пак е ваше. Осъзнавате ли го? Именно за това в много материали е наблегнато на прокарването на идеята, че няма баланс извън собственото Същество, това е така, защото цялостност има само вътре, външното е проекция, а това тук + астралното там са само стълбички…Не е цялото.
От почти критично значение са и вярванията, които умиращият е натрупал по време на животът си…но и то е част от приключението. За доста от вярващите в каквото и да било Играта продължава в астрала.
Какво се случва до като умираме?
Както вече ви казах в предни материали, представете си че имате 3 части, 2 от които са аватари. Висшият Аз пуска линк към духът, духът е аватар, който влиза в още един аватар още едни или 2 нива на долу – физическото тяло. Нужно е за да може да се съществува в 3Д среда, тук проявлението е чрез комбинация от материя-квази материя или сутилна материя и енергия.
Всички тези неща са вързани по между си, в буквалният смисъл, чрез връзки, които са просто като кабели, по които тече информацията. То е като сложен апарат, представете си че към всяка система, към всяка функция на тялото, към всеки процес в тялото има спуснати хиляди мънички връзчици, кабелчета…Някой са като артерии, тоест главни са, други не са толкоз големи, но всичко е част от цялостността на една перфектна машина. Самото енергийно тяло, или аурата на човека, са отделен свят сами по себе си. Тях няма да ги коментирам сега, защото ще стане прекалено дълго, споменавам ги само генерално, но енергийните тела съставляващи аурата не са друго освен различни видове транспортни средства на съзнанието и духа. Те са аватари вътре в основният аватар. Когато някой умира, повечето от тях отпадат, а това което остава се синтезира в нещо различно…За това в някой друг материал.
Когато някой умре, не само си излиза от тялото ок? Едно излизане от тялото и една смърт са адски подобни, но не са едно и също нещо. Разликата е какво се случва със съзнанието и как процесът влияе на осъзнаването по натам. Определени връзки между аватарът дух и аватарът физическо тяло се късат и повече престават да бъдат зависими. Много са, зависи по какъв начин умира човек, но главното е, че с късането на тези връзки до като се умира – се освобождават основните блокажи на паметта и процесът е viceversa. Последният енергиен трансфер се състои в предаване на цялостната информация от паметта заложена в тялото, до която духът има достъп. Просто все едно си земате флашката, качвате си меморито и си биете камшика. След късането на енергийните връзки физическото тяло спира да бъде оперативно – умира. Тези моменти…когато се изживяват изглежда като цяла вечност, но това е така, защото линейното време е свойство на 3Д средата, извън нея то не съществува. Тоест в едни хилядни от секундата може да се усети всичко. За да ви изглежда близко, усещането е като телесните усещания. Една мултиизмерна визия за това е примерно, че вие сте съзнателни за себе си, и едновременно с това ”виждате” няколко свои собствени перспективи и сте способни да усетите късането на връзките. Представете си, че можете да видите основните енергийни канали, които ползва акупунтурата примерно. Ок? Вътре в тях текът част от основните връзки на духът с физическото тяло. Тези канали са един вид команден пулт. Късането на връзките се усеща като странно гъделичкане. ”Загасянето” на чакрите е друг интересен процес, то е угасяне в буквалният смисъл, като в посока към нещото наречено ”дух” се издърпват тези енергийни линкове, които вече са download-нали цялостносто съдържание на енергийният център, от който излизат. Това е информация, просто се издърпва обратно натрупаната информация.
Тялото умира по този начин, така умирах аз, хиляди пъти, просто имам паметта за да опиша процеса. Нужно е да се каже, че не всеки умира толкоз съзнателно. Аз ви описвам частици от процеса за да си направите една ментална идея, която няма да е осъзнаване до като не го изживеете. Това са просто междинни процеси…Не е нищо финално.
Излизайки в астрала умрелият първоначално се базира на собственото си възприятие за реалността…Християните започват да си проектират християнски филми, будистите сигурно си проектират индийско порно, знам ли? Вярванията са от критична важност. Филма не свършва тук. Там вън…  🙂 🙂 🙂 знаете за всичките капани на извънземните цивилизации правещи бизнес с души… Не искам да ви плаша допълнително. Каквото и да се случи знайте, че Висшият Аз контролира всичко от-до. Играта продължава, но различно за всеки. Реално всичко, включително и това да ви инкарнират отново насилствено е част от многообразието на Играта. Ако го гледате по този няма да има конфликт, усещате ли се засегнати…работете над ДНК командите, истинското ви Същество просто експериментира себе си чрез вас като Инкарнации.
В заключение – смъртта е мащабен процес на осъзнаване и нищо по-различно от това. Там се сглабя пъзела на Инкарнацията, пренареждат се хард дисковете на паметта и настъпват нови етапи от Приключението. Не се страхувайте приятели. Няма от какво.
Можете да помогнете, ако някои от вас има умиращ близък човек, като му вдъхнете спокойствие. Идеалният вариант е човекът сам да осъзнава, че умира. Той вероятно е способен да усети това, за което ви писах по-горе. Смесицата от страхът на тялото + вътрешният усет за спокойствие. Кажете му/и да се насочи към вътрешният си усет. Изразете му любовта си ако го обичате, кажете му че уважавате Пътя му, че знаете колко е личен и индивидуален, и че за вас е чест да споделите Пътищата си. Това не са директни натяквания на нещо илюзорно и фиксирано разбирате ли? Умиращият ще разбере интуитивно, и това ще му донесе спокойствие.
Разкарайте ревльовците. Не занимавайте умиращият с това, което пише в хартии като библии, корани, веди и прочие булшит. Както ви казах – смъртта е лично, стриктно индивидуално, мащабно и комплексно осъзнаване на цялото. Но цялото, не е това което вие може би мислите, че е. Цялото е това, което човек като личност възприема като цяло. Така, че не занимавайте умиращият с глупости. Покажете уважение към това, което е била Инкарнацията и към Пътя като цяло. Бъдете войни и имайте доблест да уважавате тези неща.
Nahuatl.

 

Два вида ”любов”

Два вида ”любов”

от | мар. 25, 2015 | Общи статии

Два вида ”любов”

1 – любов през половите органи:

 

”Съжалявам, но не мога да съм с теб понеже не ме възбуждаш”

 

2 – интелектуална любов през мозъка с концепти от сорта на:

 

”Ами сега ако…”, ”Ама какво ше стане ако”, ”Ако, ако”, ”Ами да ама..”

 

Нужно е да се отбележи за начало, че акото цапа, мирише и трудно се пере.

Разбира се нито един от двата описани типа не е любов, но това са масовите концепти, знаем кой и защо ги насажда и подсилва. Няма да обсъдя висшата перспектива на цяло, само ще я загатна в краят на тази статия, защото този висш концепт за Любов е изцяло вътрешен и не се случва извън самото Същество, разбира се може да е споделен, и това би било нещо адски красиво, което няма да споделям тук, просто защото не е нещо пригодено за масовата публика. Това са стриктно индивидуални изживявания.

Концепт номер 1 е производен на чистото телесно, сексуално привличане, ”не мога да съм с теб, и да споделям живота си с теб, понеже гъза ти има целулит, а на мен не ми се ебът целулитни гъзове, предпочитам да плющя нещо младо и стегнато”. Типично за 43 годишните супер герои от ресторантите, но също така е масовото наложено в социума разбиране за привличането – животинска работа облечена в човешки думи.

Концепт номер 2 е продукт на интелектуалните филми, в които човек влиза опитвайи се да анализира неща, които той самият не е способен да разбере. И не, че не може. Може разбира се. Просто не е седнал на тихо за да може да добие спокойствието нужно за осмислянето на концепт номер 2, който е също толкоз илюзорен, колкото и концепт 1. Концепт 2 е ”въобще не съм сигурен дали ми се ебе с тебе, дали не ми се ебе, дали въобще си мой тип, ама дали мога нещо повече да искам от теб, дали да се размножа с теб или има нещо повече от това?”

Въпреки това концепт 2 може да доведе до връзка на някакво ниво със сърцето и функциите на съответната му чакра. Функциониращите изключително чрез концепт 1 просто така им се ебе, че 2 не видят – 1/3, 1/3, демек от 1ва до 3та чакра, от 1ва до 3та чакра. Инкарнации 100% изживяващи телесното съзнание. Генерално тази е тяхната функция, въпреки че една силно изразена сексуалност може и да не е 100% телесна, все пак Висшият Аз изживява всички сексуалности и всички възможни перспективи, но тук си говорим на ниво човечета.

(Бележка: забележете, че говорим отново за енергиийно тяло, ок?)

 

Какво е това ”да бъдеш с някой?”
Ако беше животно щеше да е нещо от сорта на кръстоска между Ротвайлер и мексикански картофен бръмбър, толкоз би било странно и изкривено ако го гледаме от традиционната гледна точка.
Ще спомена обаче сърцето. Именно от там минават редица осъзнавания имащи капацитета да променят интегрално. И забележете НИКОГА нямам в предвид просто интелектуално разбиране на нещата, когато казвам ”осъзнаване”. Осъзнаването не е в никакъв случай еквивалент на рационалното мислене на мозъка чиито дериват е интелектуалната способност да се разберат смислово дадени думи. Когато това се случи на ниво сърдечна чакра – се променя цялата енергийна конфигурация на тялото и човек получава ”достъп” до редица нови инструменти за работа. Преди това обаче…. процесът преди това може да се бъде наречен само ”великата война” с всичките и производни. Блокажите на сърдечната чакра, и самото им разблокиране са процеси, които чупят окови нагоре към другите енергийни центрове. До трета чакра както много вас знаят, няма голяма разлика между човек и животно ”ебе ми се не ми се ебе, възбуждам се не се възбуждам” + цялата интелектуална дандания на аналитичният мозък.
Да спореляш Пътя си е нещо красиво, но много рядко е истинско. Да осъзнаеш собственото си енергийно тяло има дълбока връзка с осъзнаването на всеки процес по отделно, всеки блокаж, всяко засядане, и всяка стъпка към прогреса или обратното. В смисъл, днешните концепти за любов са базирани на зависимости и чисто телесни нужди. Това е така by design. Основният programming на тази планета е – ”възпроизвеждайте се масово”. Просто човек анализира с мозъка си процеси, които не се случват във физическото…Да споделиш Пътя си се случва на друго място и проявленията му тук са различни. Не е до ебането. Сексуалността е фактор, да, споделената сексуланост е вид комуникация с много сериозен пропозит. Сексуалността по ”другият начин” е вид комуникация между Инкарнациите на един Висш Аз или комуникация между 2 Висши Аз, енергиен обмен, информация, комуникация, споделяне, сливане на друго ниво. Тялото никога не е определящият фактор, просто е част от проявлението. Просто е уникално, но не е сведено дали ми се доебава като те видя или не. То е преди всичко осъзнаване и няма как да се случи между човеци имащи зависимости. Човеци не правещи разлика между съзнание на тялото и Съзнание. Отново 2 основни типа хора: осъзнаващите и автоматите, като всички са потенциални осъзнаващи, но все пак повечето са автомати.

Всичко е в мисловните модели. ”Нещото” се случва вътре в Съществото, генерира модел. Съществото решава да сподели моделът, и той самият прави проявление чрез тялото в процеса на секса като така изразява Съществото. Но всичко е вътрешно, тялото е само средство. Какъв е модела? Каво комуникираме чрез секса? Как изразяваме себе си?

Не ми ли вярвате, че е до мисловните модели? Ок. Ебете се днеска с някой, който винаги ви възбужда сексуално само като се сетите за него. Нека сега този някой, който толкоз много ви възбужда и искате да се ебете с него веднага ви обиди…Нека засегне мисловният модел. Илюзията. И да видим какво ще стане с визията ви за него, когато той ви обиди и дали ще можете да се ебете с него. За това не тялото е водещо, а моделът в съзнанието. За това чистото чукане къса връзките между хората, защото няма модел който да го поддържа, понеже случването е само на ниво тяло. Не че да няма секс в една връзка, просто моделът е важен. И не е до характерът, защото той е в голяма част социално свойство а е на ниво енергия, на ниво ”другата комуникация”, там се случват истинските привличания и отдалечавания.

Чукаме се животински изразявайки нещо? Или правим секс по другият начин – комуникирайки на ниво енергия, от Същество към Същество? Какво ни води по тия пътеки? Чистият животински нагон или вътрешният усет? Какво е въобще това животно ”вътрешен уесет”, и кой знае точно как да го слуша? Кое съзнание? Истинското или това на тялото?

Nahuatl.

Силовият спорт като платформа за развитие – В памет на Милен Добрев (1980 – 2015)

Силовият спорт като платформа за развитие – В памет на Милен Добрев (1980 – 2015)

от | мар. 24, 2015 | Общи статии

В памет на Милен Добрев. 

Моята опитност като човек не е свързана само с езотериката. В същност тя е просто един малък аспект от моето същество присъща за свободното ми време. В живота си аз съм от този тип хора дълбоко уважаващи силовите спортове и бойните изкуства. Практикувал съм ги и все още ги практикувам, когато имам възможност. На вас приятели и любими мои хора по залите, Джудо, ДжуДжицу, BJJ, Карате До, Борба, Самбо, Силов Многобой, Вдигане на щанги и прочие – Oss!! Познавам ви!! Способен съм да видя аспекти от личността на Милен Добрев, които до някъде съвпадат с това, което аз съм осъзнал до като съм спортувал. За това посвещавам този материал именно на него. Без тъга, без болка, с респект.

Знам какво индивидуалният силов спорт носи като изживявания, знам и какво носят със себе си бойните изкуства. 2 тотално различни неща са, макар и слети в ден днешен. Мисля, и не мога да се сетя за нито един негативен аспект от цялостността на силовият спорт и бойните изкуства освен личните избори на някои индивиди решили да създават проблеми избивайки комплекси. Сам по себе си спортът, и в частност силовите индивидуални дисциплини са една от най-стабилните, най-здравословните и най-добре проектираните платформи за развитие на връзката Съзнание-Тяло-Дух. Именно като платформа за развитие те предлагат една солидна база от трудности и методики за постигането им, като външните прояви на трудностите (да вдигнеш 200 кила или да пребориш еди си кой по-силен физически от теб или просто да се научиш да се набираш) и цялостното им преодоляване са много мощни тригъри носещи сложни многопластови лични осъзнавания.

Индивидуалните дисциплини залагат на силата на личността и иднивидуалният характер за разлика от спортове като футбола и баскетбола, в които ”екипът”, тоест ”колективът” е определящият фактор. Много високо оценявам всеки спорт предлагащ платформа за лична изява, личностно развитие и въобще всеки спорт предлагащ перспективата на индивидуалното. Вдигането на щанги е един от тези спортове. Тук се сливат в красива амалгама много от важните изживявания на лично ниво носещи лични дълбоки осъзнавания посредством един много мощен инструмент – физическите упражнения и физкултурата.

Защо се нарича физкултура? Защото в автентичен вид е 100% градена на базата на едно основно нещо крайно липсващо и изкривено в днешното българско селско стопанско болно общество – дисциплината, нещо структурирано в уникални раздели съставящи цялото. Това разбира се е един бегъл аспект от милиардите изживявания възможни чрез спорта, но именно дисциплината е един от елементите, които бъдат ли сложени в раницата веднъж – трудно излизат от там. Който я сложи в торбата мигновенно започва да се отличава от стадото.

Като всеки млад човек и аз съм минал през многото години лутане, и на определени нива все още минавам от там. Не съм от хората, които търсят сила у външни източници, но ви гарантирам, че не съм открил по-добра база за лично развитие във всяка една насока от спорта, и в частност щангите, лостовете, тепиха и боксовата круша. Живеем в силно стресови времена, а стресът се трупа като все едно са ябълки в кошницата и стигне ли до горе – прелива и кошницата пада, или се къса. Най-мощното средство, което аз лично съм открил за себе си това е спорта като инструмент служещ хем за прочистване, хем за поддържка. Говоря най-вече на ниво съзнание и дух, тялото просто материализира останалите процеси. Това ще го разберат единственно хората постигали лични цели спортувайки.

В живота си стигнах до момент, в който сам трябваше да се уча на постоянство и дисциплина, преди това не разбирах въобще нито какво са в същност, нито колко наистина са нужни в живота по принцип. Никой не ме беше научил до като бях малък, никога съм нямал такъв пример и само нуждите, и в крайна сметка, критичните нужди успяха да ме върнат в залата, и само така успях да вкуся от насладата на постигнатите частични успехи в лично ниво посредством силовият спорт.

Няма нещо, което да действа толкоз комплексно и на толкоз много нива като физкултурата. Когато това се случва посредством тренировки по Борба, Джудо, Карате, BJJ, Самбо, или някоя друга комплексна система – в краят на деня съзнанието изпитва няколко основни неща крайно полезни за цялостното развитие:

  • Лекота – онова чувство заради което всеки съзнателно трениращ се връща в залата.
  • Енергичност – въпреки многото изпълнени физически упражнения човек се чувства преливащ от енергия.
  • Отпуснатост – тестостерона изиграва полезната си роля, нужната ”благородна агресия” е спомогнала тренировкатаи е довела до там човек да се чувства хем енергизиран – хем отпуснат.
  • Усещане за сила – с правилният ментален модел това е ускорен път към изкуството на отговорността.
Има още много аспекти, които биха заслужили да бъдат споменати, но генерално спортът и в частност силовите индивидуални дисциплини генерират 2 много комплексни типа хора:
  • Kоито съзнателно използват спротът по начин подобен, на това което ви описвам до тук.
  • Задръстените интелектуално и духовно, заседнали в тялото си индивиди, както от мъжки така и от женски пол. Батките и Кифлите от предната статия.
Съзнателният спортист вижда всеки аспект градящ го на лично ниво до като спортува. Той осъзнава нещата комплексно за разлика от якия батка. Якият батка си казва ”еее бахти бицепса майна!” и до там. Съзнателният спортист просто изпитва онази наслада донесла му успех чрез физическото усилие… За него ”бах тоя бицепс!” е – ”Успях да го постигна с цената на това да се науча на постоянство, осъзнах че мога! Осъзнах, че зависи само от мен, и че това е преносимо във всяко ниво от живота!”. Тази е основната разлика между батката и съзнателният спортист. Това е едно от нещата, които не могат просто така да се опишат с думи, но ще ви кажа едно – всеки трениращ съзнателно човек е стигал многократно до дълбоки лични осъзнавания именно до като спортува. Било то до като преминава 10тия километър крос, или до като се боскира, или до като Торе му прави триъгълник на ръката и вратът и той усеща как ако битката беше истинска можеше да изгуби живота си, което е истинският спусък към по-комплексните осъзнавания. Всеки един съзнателно трениращ ще ви потвърди тези думи.
Вярвам, че Милен Добрев беше един от тези спортуващи. Иначе няма как в олигофренска държава като България да се развиеш до нивото на един олимпийски шампион. Моля не се бъркайте по това как той изглеждаше. Моля тези, които нарочно се бъркат да си наврЪт стереотипите по задниците и да дишат дълбоко. Милен не се е изживявал като жертва в стил ”горкият аз”. Знаел е много добре, че няма подкрепата на оная не-съществуваща псевдо държава. Правил е това, което е обичал и това, което е чувствал, че трябва да прави – да вдига щанги. Този е неговият избор, този е личният му Път.
В контраст с това, пазмината паразити управляваща оная държава никога няма да стимулира създаването на такива човешки профили, на съзнателните спортисти, именно защото цели и дава потенциал на обратното – овчата класа поддържана идеологично от така нареченият ”елит” и техните всекидневни селско стопански циркове. Никога няма да дадат за пример на младите хора като Милен или пък като Ивет Лалова, именно поради същата причина – защото господарите са им казали ”Неееее, не искаме такива, искаме лесно управляеми”. Ха накарайте Джудиста, Щангиста, Бореца или Каратиста да се откажат ей така, щото някой казва, без бой 🙂 🙂 🙂 Още повече ако са от олимпииски клас, преборили най-добрите бойци в света…
Пък аз ще седя и ще гледам сеир!
Казвам ”в памет” само символично. В това няма никаква тъга и мъка. Милен е Инкарнация на нещо много по-голямо от само една личност. Кратък Път в години – само 35. Респект!

Ossu!

 

Nahuatl.

Пролетта и ДНК командите – послание до Батките и Кифлите

Пролетта и ДНК командите – послание до Батките и Кифлите

от | мар. 23, 2015 | Общи статии

Пролетта и ДНК командите – послание до Батките и Кифлите

Идва пролетта, хората ей така от нищото започват да се чувстват ”ОК”, хвърлят зимните панталони, слагат късите поли, яките батки започват да полудяват из фитнес залите, кифлите и видните кифлочи започват да се гримират ”по-така”. Клубовете се пълнят а библиотеките си седят все така празни… Дойде пролетта! Почвате ли? 🙂

Сега, единствената разлика между ”човешкото” и животинското както знаем е от трета чакра на горе, от там на долу всичко си е 1 към 1, сменя се просто физическото проявление в лицето на тялото – и нищо повече от това. Без значение по колко пъти ходите на църква ОК? Колкото и да медитирате върху това ежегодишно ”ново начало”…

Това, което ви се случва е същото като при животните – удря ви хормона, само че по човешки, можете да говорите за него с човешки език. Иначе си е същото. Кифлите и кифлочите са женските, яките батки са мъжките. Фитнес залите (с цялото ми уважение към силовият спорт, аз също тренирам), клубовете и т.н са човешкият вариант на полето и гората. А задействащата емоция е инстинктът за размножаване пречупен през призмата на човешкият аналитичен мозък. Всяка човешка култура има изградени някакви празници посветени на ”пролетта”. В дъното си, това са останки от временат а, в които и човекът си беше просто още едно от живите същества, обитаващи тази планета + цялата генетична памет на предците. От примата до насекомото и амебата.

С това се приключи ”събуждането на майката природа” – никаква майка не ви е природата а още по-малко пък е от женски род. Но имате право – Планетарният Дух изживява собствените си опитности чрез всички животни на тази Земя + множеството човешки животни разбира се. Генните инжинери създадоха тези тела, и демострираха бруталната интелигентност до като го правеха. Това беше и предизвикателството за групата Същества, които надушиха възможността за опитности чрез именно тези тела и тази нова раса – човешката.

Пролетното удряне не хормона се нарича масс активиране на ДНК командата за размножаване + другите екстри, които хората сами са си създали. 1 към 1 с животните + естествените цикли, за които сме свързани до като сме в тези тела. За това и библиотеките са празни, защото те дават храна на другата част от вас, която в повечето случаи ще остане латентна, и чакаща да се изрази, до като си губите времето с това как да се облечете понеже сте несигурни в себе си и искате да объркате ”противника” за да не ви припознае с истинското ви лице. Няма разлика между това и поведението на повечето животни до като влизат в размножителен период.

На всичкото от горе, когато ви удари хормона заради влизането в размножителен период, това е съпътствано с по някога наистина много сериозен прилив на енергия и човек започва да си мисли ”ииии ся ше направя това, онова, bitches, bitches, bitcheeeeeessssss”. Въобще усещането е като да се нашмъркаш с ямболски амфети. Меко казано ”имитация на оригинала”. Разбира се когато спадне итнензивността на инстинкта – тази енергия прогресивно спада. И се почва пак старото ”ц ц ц ц много съм прост, не мога, кво стана такова желание имах а нищо не се получи, айде ше го оставим за до година” и ”въй ма ся ква съм дебелаааа, дали ще ме хареса, ама заради задника ми ли ми ме харесва или заради мен самата…” и т.н и такаааааааа нататък.

Това прави аналитичният мозък – пречупва нещата…

Дали това е ОК? СУПЕР е 🙂 Най-малкото е ”натурално”. хахахаах

Просто да ви напомня, че това са ДНК команди и не е нищо над телесното съзнание. Това не е духът а е просто едно от полетата, през които Висшият Аз гази, осъзнавайки човешките опитности.

Nahuatl.

error: Съдържанието е защитено и подлежи на Copyright съобразно българското законодателство (ЗИС и ЗАПСП)! Опитващите се да копират съдържание оставят следи! Защитният софтуер ни изпраща вашите данни и локация.