COVID19 – Ретроспектива под карантина

от | мар. 15, 2020 | Пандемията и светът след нея | 6 коментари

Здравейте отново мили Читатели, драги ми ЧитателЕ, и радиослушателЕ!!!! Хе-хе-хе 🙂

Личи си, че сме под карантина а? Дори и аз пиша 3та статия за няма и 3 дни…. В Испания е така, дори някои конституционни права са лимитирани. Днес оставих сина си в ”другата къща”, и полицията ми се скара, че сме двама в колата…Искам да ви поговоря малко, като човек, като баща, като българин, и като съзнателно същество.

Този материал е следващият по темата с онуй животно covid19, ето ги предишните материали по темата, то взе че стана цяла серия…. 🙂

COVID19 – Лични размисли

Коронавирус – теория на оцеляването 

Извънредно положение, и времената след вируса 

Открих преди половин час, бутилка Jack, за която бях забравил…Купил я бях 2008-ма година по време на едно пътуване в Андорра, там на границата между Испания, красивата северна Каталуния, и Франция. Онази ужасно чиста, мини държава, с размерите на град Сливен, в която са забранени проституцията и хазарта, онзи бивш фискален рай, където цяла Испания си криеше черният кеш. И ето дойдоха дни, в които дори кеша е под върпос, предстои пренареждане на световната икономика, защото пандемията ще отмине, но ще дойде финансовата криза след нея, на чиито фон тази от 2008-ма година ще бъде като виц за Гане и Вуте…. Та както и да е, може би бутилката Джак ме мотивира да ви напиша и този нов, кратък материал в Блога на Nahuatl.

Идват трудни времена….наистина идват трудни времена, в които ще се видим изправени първо пред собствените си страхове, след това пред целият останал външен свят. В новата история на човечественото няма прецедент за това, което се случва в момента в Азия, Европа, и това което тепърва предстои да се случи в Латинска Америка.

Днес решавам, че повече няма да съм анонимен, поне на име 🙂 И без това вече много хора ме познават лично, и още много хора искат да ме познават. Oт толкова години вече, четете този Блог, и не знаете нищо за мене. Е ок.  До сега бях Nahuatl, от днес нататък съм просто Пецата, от Мадрид, но бургазлия, да – бургазлия 🙂

Искам да ви поговоря за това, което имаме, и това което нямаме…..

Мили Приятели, всичко имаме 🙂 Като човешки същества, имаме Съзнание, от което изтича всичко останало. Иска ни се да имаме неща, които нямаме, а не си даваме сметка, че пак от нас зависи. Замислете се над това. Сега, с тази карантина, мен лично ме опъна на мислене, когато гражданските ми права са лимитирани, и дори не мога да излезна на улицата…. Сега всички имаме време да седнем и да се замислим. Да се погледнем, какви сме реално, какво сме реално…Да погледнем всичко, да го разгледаме, да го анализираме и да решим какво искаме да сме от тук нататък.

Дайте си сметка за това, което имате – имате всичко!

Помислете, че има хора, които наистина нямат нищо…Има хора, чиято единствена мечта е просто да могат да бъдат нормални, да се разхождат, да се забавляват, да разполагат свободно с пространството и времето. Но не могат. Има много хора, които никога са нямали дори телевизор, или пък колело…Има хора, които никога няма да узнаят, що е то истинско приятелство. Има такива, които никога няма да доживеят да видят порасналите си деца…

Какво имаме?

Много неща. Имаме отговорности най-вече. Имаме семейства, деца, родители, приятели, роднини, познати, имаме даже и врагове, хора които не харесваме….Имаме предмети, за които сме си трошили гърбовете от работа, за да ги притежаваме. И кел файда на лично ниво? Файда вар мъ? Какво имаме в същност? Имаме едно – един живот 🙂 🙂 🙂 Което е хем много, хем малко…Хем е трудно, хем е песен. Човешкият живот е една голяма дуалност, поне до този момент, той е разнообразен, има от всичко. Има уй 4км дълъг, и има за всички, има радости от тук до небето и обратно, и пак има за всички!! Има всичко. Оценяваме ли живота? Ценим ли себе си? Оценяваме ли не-материалните богатства, с които разполагаме, всички ние!? Мисля, че не достатъчно. Ценим ли родителите си? Ценим ли хората, с които споделяме живота си? Целим ли дори уроците, на които ни учат враговете ни? Ценим ли Пътя!!!??? Осъзнаваме ли го поне на 5%? Какво сме готови да дадем? На какво сме готови въобще? Какво по дяволите искаме за себе си, освен хляб, цици и бира? Ще можем ли да се справим с тия промени, дето идват?

Имаме моменти за размисъл, моменти в които просто самата ни човешка природа ни кара да правим ретроспектива. Всеки по свои си начин. Имаме много трудности, и какво от това? Нали на края на деня имаме и хубави неща? Във всичко има красота, дори и в най-трудните моменти, най-кофти ситуациите, това са уроци, преодолими препядствия. Много хора се плашат от какво ли не. Ще ви споделя, аз съм фалирал над 7 пъти 🙂 На нулаааааа! От небето, в гъза на географията 🙂 И? Какво от това? По-малко човек ли съм? Така като ме гледате, да съм спрял да се усмихвам? Губил съм много важни и обичани хора, умирали са ей така, като мухи. И? Спирал ли съм да бъда себе си? Почернил ли съм се някъде, a saber donde, както казваме в Испания? Не! Живота продължава 🙂 🙂 🙂 С нас, или без нас, живота продължава. Тук сме само гости, временно 🙂 Сещайте се за това, усмихвайте се, и продължавайте напред каквото и да се случва с вас. Бъдете Войни!

Въпросите са хиляди….

От гледна точка на България:

До кога ше ги търпим ония проклети октоподи да пият кръвта на държавата, и на народа? ДО КОГА!? Нужно ли е да стане световна пандемия, да измрат стотици хиляди, и чак тогава да си дадем сметка за някои неща? Не ни ли стига с това, че бабите и дядовците ни, хората построили държавата, мизерстват като все едно не са човешки същества? Не ни ли стига с това, че ебаха мамицата на всичко, с което имаме добри спомени, и на негово място наложиха мутри, фалшиви идоли, и идиотски начин на мислене? До кога ше се правим на чукнати, всички ние, 30 и кусур годишните? Не ни ли стига, че няма здравеопазване, че няма служби, че нямаме армия, че няма образование, че корупцията е навсякъде? Не ни ли стига геноцида с фалшивата храна, с фалшивияте идоли, с фалшивото разделение на народа, с фалшивите обещания? Не ни ли стига всичко фалшиво до тук? Свикна ли нашенеца да е овца, до там, че вече просто да си седи, и да си чака заколението? До кога бе мили сънародници? До кога!

Днес говорих с 3ма лекари, и един бивш политик, от голямата политика: всички до един мислят едно, че в България, ако епидемията стане масова, държавата НЯМА капацитет да се справи, ще умрат вероятно десетки хиляди, дори стотици, ако чудната енергия на България не направи нещо да замести на народа простотията… Айде, аз съм роден 1984 година, и блеенето на нашите родители вече няма значение, но къде сме ние, 30 и кусур годишните, кога ше вземем нещата в свои ръце? Кога? Кога ще спрем делението на Нацията на българи, турци, цигани, арменци и плеядианци? Не ви ли писна от фалш? Та ние сме онези пасивни 99%, срешу онзи 1%, който си мисли, че България им е бащиния! Кога ще започнем да изпълняваме максимата под Герба на България? Кога по дяовлите ше го осъзнаем най-сетне? Какво трябва да се случи с нашите хора, с нашата Родина, и с нашето бъдеще, че да го осъзнаем? Да бъде поставено на карта? То е поставено на карта от над 25 години насам!

СЪБУДЕТЕ СЕ, СПЕШНО Е!

Кога ще започнем да вярваме едни в други, като един народ, като братя и сестри, защото ние сме такива!? Не мислите ли? Кога ще започнем да се отърсваме от масовите комплекси за малоценност? До кога ще гледаме на жените като на предмети за размяна, до кога ние мъжете, ще се държим като неандерталци, и мускулите до кога ще стоят над истинските мъжки качества, като отговорност, чест, доблест и дълг? До кога бе нашенци? Не ви ли писна вече?

Седнете и мислете, какво имате, и какво искате да имате. И в крайна сметка се сетете, че един ден, като си отидем от този свят, ще вземем с нас само спомените 🙂 И хубавите и лошите, само изживяванията, а реално дорби и лоши няма, има само опитности, чрез които осъзнаваме себе си, по един мултиизмерен начин, труден за разбиране от един човешки мозък.

Кажете ми на какво учите децата си….Ок, ебането е лесно, а след него идват деца. Учите ли ги да са отговорни, да са независими? Обяснихте ли им, че светът не принадлежи на бат Бойко, и че е реално той ще бъде такъв какъвто ние им го оставим, и какъвто те го направят, но до като са малки – и това зависи от нас. Учите ли ги на уважение? На смирение? На сила, но истинска сила? На това да бъдат човеци, да имат доблест, чест, и следователно да осъзнават, че доблест и чест е да уважаваш останалите, и да даваш най-доброто от себе си? Научихте ли ги? Или им давате телефоните, и до там?

Не ви се карам 🙂 Не ме разбирайте погрешно, карам ви да се замислите…… Карам ви да се замислите, защото всичките колективни събития започват в индивидуалният свят на всеки един от нас. Глобалните елити управляват човешките маси, защото са ги научили, именно да делегират отговорности. Не може повече така, защото следващият удар ще бъде дефинитивен, и тогава може би вече ще е късно дори за мислене, защото файда от мислене няма да има, когато нямаш свобода и да се разхождаш в парка без да те регистра някое устройство, и някой изкуствен интелект да знае всичко за тебе.

И сега, понеже все пак аз пиша, а щом е така, то няма как да мине без доза идиотщина…….

////////////////////////////////////////////////////

СПЕЦИАЛНО ЗА БЪЛГАРСКИТЕ МЪЖЕ

Уважаеми съхуйовци! Братя!

Вие трябва ВЕДНАГА да спрете да гледате на жените като все едно са някакви предмети за изпозлване. Ясно ли е? Жените не са ви лични работници, не са ви за лично ползване. Дори и те, иначе толкова милите създания, които пикаят клекнали – и те са хора!

Делегирали сте прекалено много работа, прекалено много отговорности на жените, и заради галфони като вас – започва да се шири радикален феминизъм. Спрете с тая тъпня. Уважавайте дамите, ГЛЕДАЙТЕ СИ ДЕЦАТА мързеливци такива, щото после ревете, когато се разведете, и съдията каже ”веднъж на месец!”, тогава ви увисват носовете….. Гледайте си децата бе! Мийте ги, къпете ги, преобличайте ги, играйте си с тях по пясъчниците, научете се на търпение, и си избийте от главите, върлият агро-земеделски манталитет от СССР-а, че това е ”женска работа”. Няма женска работа, мъжка работа. Колкото по-рано го проумейте, толкоз по-рано и вие ще започнете да имате права. На нас, мъжете от запада, ни коства 2 десетилетия, да си извоюваме правото, при раздяла, да се редуваме на половин седмица режим с майките 🙂 И това е така, защото тука си гледаме децата. Правете го и вие. Спрете да гледате тъпи мачове, и си махнете вонящите чорапи от стола! Изчистете си чиниите, и не бъдете като деца, защото тежите на женте си, и после се чудите, защо ви крещят като обезумели, диви демони от ада! 🙂 🙂 🙂 Разбирате ли ме братя, уважаеми съхуйовници?

Жените не са само за ебане, не са никакви ”пички, путки, кучки”, и т.н Не забравяйте, че майките ви са жени. Уважавайте се бе хора!

Ш´ва скъсам от хокане, само да разбера, че не спазвате това, което ви казах……

//////////////////////////////////////////////////////////////////////

СПЕЦИАЛНО ЗА ЖЕНИТЕ:

Mили дами.

И вие, уважаеми кобри, усойници, други екзотични змии! 😀 ХАахахахахахаха, не бе….

Мили момичета!

Не им обръщайте внимание на тия галфони ок? Мъжете сме така бе! Като деца сме! 🙂 Просто ни е в природата, и вие трябва най-сетне да го осъзнаете, става ли? Приемете го, примирете се! Нас няма да ни научите лесно да не си лепим сополите под дивана…..Вярвам, че го осъзнавате! Мъжете имаме нужда да се чувстваме велики 🙂 В природата ни е! Имаме нужда някой да ни гледа като герои….Обществото обаче се движи от стереотипи, и други простотии, в които и мъже и жени сме заседнали, ей така, понеже си го караме автоматично….Като дойде време да са мандръсаме душманската, с подфръганье, и скубанье под мишниците, на вас ви е кеф някой да ви фане, и да усетите сила нали? Ми ей това е …. Просто не ни обръщайте внимание на простотиите, говорете с нас нормално, без да крещите като обезумели шимпанзета в размножителен период, без да се правите, че не ни чувате, че сте много обидени, сърдити по 3 седмици и т.н Знаем си номерата на тоя етап 🙂 Просто имайте търпение.

Защото вие сте нашите половинки….От вашия род са нашите майки, нашите сестри, нашите дъщери, и аз ви обещавам тук, от името на всички съзнателни мъже, че ако имате търпение – ние в крайна сметка, всички ние, ще видим че има едно ниво, в което отпада пола, и остава чисто човешкото 🙂 До това ниво трябва да стигнем всички, и няма да има проблеми. Ние сме ваши приятели, ваши бащи, ваши братя, ваши любовници, ние бихме умряли за вас, защото искаме да се изживяваме като велики войни 🙂 Разберете го и вие….. Ние бихме дали всичко за вас.

/////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////

Та така…

Съзнанието….Всичко започва, и завършва там. В Съзнанието, и за това винаги го изписвам с главна буква. Няма богове, няма божества, няма висши сили, има едно ОГРОМНО Съзнание, част от което сме и всички ние. Източникът. Чрез това, че експериментираме себе си в толкоз много роли, ние правим така, че самата Вселена, самият Източник да се самоекспериементира. Идваме от, и се връщаме на едно и също място – в Източника. Но това не е бог, не е този хилядолетен brain wash на религиите, не! Това сте вие, това сме всички ние, първо отделно, и после колективно. Искам да осъзнаете най-после какво сте. Искам да спрете да имате идоли, и да ме питате какво да правите с живота си, защото аз няма как да ви спася. Нито аз, нито никой друг…. Време е за промени драги ми Читатели. Време е за нещо ново. Събудете се, поемете отговорност, бъдете смели, и да го направим заедно.

Пандемията ще отмине тежко. След нея обаче, светът повече никога няма да бъде същият. И е добре за вас да си отговорите на всички въпроси, които ви зададох до тук, защото след това ще трябва да вземаме решения.

В такива моменти на масово насаждане на страх, нас ни карат от всички страни, да вярваме в нещо ”по-голямо”….Нормално е, това е метод за контрол над масите, това един колосален, мега експеримент за това, което е на път да се случи. Помнете го.

Отношенията с хората………

Има хора, с които никога няма да може да се разберете 🙂 Приемете го, и не се борете против този факт. Няма смисъл. Те са там за да ви покажат, че борбата реално е вътре във вас самите, а не вън. Там вън, в така нареченият ”външен свят”, има много други хора, много други Съзнания, които също като вас, са превъплатени в безброй роли, които съвестно, или не – играят,  даже си ги вярват! 🙂 Хората сме уникални артисти, ние сме уникалните актьори в театъра на съзнателния живот.

На мен лично ми е писнало от фалшивото у хората, а от друга стран осъзнавам, че всички имаме безброй маски. С приятелите сме едни, с роднините сме други, с децата си сме трети, с всеки сме различни, което доказва мултиизмерността на човешката природа. Това е реално не е нещо грозно, но аз примерно, не обичам въобще фалшивото у хората. Много хора са ми някък ”плитки”, обичам бездънните хора 🙂 Тези, които нямат дъно, нямат край, а те са малко. Социалното програмиране изгражда общество от овцеподобни човеци. Хора мравко-роботи, и мнозинството са именно такива, но аз вярвам, че тук с тези монолози, реално пиша за съзнателни хора, защото никой друг не би чел подобен блог 🙂

Мисля, че е нужно да спрем да се дразним на фалшивите хора, колкото и на мен да не ми харесват. Те са един вид тест….Отдавна съм го осъзнал, просто са много 🙂 и мамка му, по някога искам да им набия едни шамари по стар, бургаски ритуал, в стил ”а? тия зъби твои ли са?”…..Де да можех! 🙂 Хехехехехеех

Във всеки човек има нещо, кото можем на научим. От мрънкането на дъртите, които си мислят, че сме на 12 години, през онези непоносимите, с които никога няма да са разберем, а са толкова близо до нас всеки ден, до всички останали, всеки има какво да покаже….Във всеки има какво да видим, и си признайте, след като се замислите, че минимум е интерсна тая шибана Игра 🙂 Знаете ли, кое е наистина важно за мен? За мен е важно да знам, че давам най-доброто от себе си. На пъвро място като баща, опитвам се да бъда отговорен човек. И така се живее някък си по-лесно, някък си с гордост….Децата са уникална школа. Не ща да са фаля публично, ама имам бахти якия син! 🙂 Много време прекарвам с него, най-добри приятели сме, заедно правим сумати и магарии! И понякога сме за бой, ама какво да се прави, мен ме кефи да съм сред деца….. Щото те са чисти 🙂 У тях го няма фалша на възрастните, те не съдят, приемат всичко такова, каквото е, и ако забележите – винаги се опитват да го подобрят. Те са нааааааааааааааааааайййййййййййййййййй-голямото, което може да имате временно, защото реално нкой от нас няма нищо за винаги 🙂 Всичко е временно. Лошото е временно, доброто и то, всичко, дори живота!!! Тая мисъл плаши много хора, но мен ми носи една приятна емоция, защото съм съзнателен за собственото си Същество. Бъдете и вие така… Реално сме само това…. Толкова е простичко. Във всичко има смисъл, в абсолютно всичко.

Хората, особено нашенците, свикнаха все на лошо, и това се прави изкуствено, с цел – да спрат да бъдат товрци, защото Кукловодите реално се страхуват от обикновения човек. Те знаят, че обикновения човек е способен на всичко, може всичко да сътвори, и това зависи единствено от мотивацията му, за това правят възможното и невъзможното, нашенеца да няма мотивация. Да отирча взаимопомощта, да бъде алчен, завистлив, и всякакви такива други епитети, които станаха нормални за българина. Всичият тоя космически, ядрен SHIT, трябва да бъде прекратен. Ние сме прекрасна нация, шарена, работлива, с добри сърца, силни сме, красиви сме! Имаме всичко, само акъл по някога ни липсва, и стратегическо мислене. Импулсивни сме като шибани телета, а телетата ги колят един ден. Искам да спра да си виждам, как заколват нацията, и България умира. Не искам това да се случи, а то зависи от хората, от целият български народ, от Иван, ама и от Осман. У нас хората не се познават едни други, а ако го направят, всички виждат колко са еднакви, и това ги смирява, и ги сплотява. Мен турци ме научиха да бъда българин…..

Обичайте се хора..научете се да се цените.

С насаждането на масов контрол, чрез страх, ви натякват супер герои, фалшиви примери за какво ли не.

Ако искате истински супер герои, в които да вярвате, те са сред вас!!! Това са лекарите, медицинските работници, това са полицаите, това са учените, това са учителите, това са дори децата! Децата са истинските супер герои. Вярвайте в тях, и им помогнете да развиват супер силите си, за да може утре, когато се събудим, светът да е едно по-добро място за живеене! Това е едничката, проста истина…….Искате цели? Работете за децата си. Така инвестирате в бъдещето. Няма по-добра инвестиция. След като усигорите всичко нуждно у дома, в тая трудна ситуация – занимавайте се с хлапетата. Научете ги на забравени игри от вашето детство, научете ги на нови магарии, смейте се с тях, бъдете деца! Занимайте се със старците, помагайте им, очистете им градината, идете поне ги вижте, ето на мен ми се иска да съм близо до баба си и дядо си, ама не мога…И това малко, или много ми тежи, защото тия хора са ме отгледали, а аз съм далеч, защото живота така се завъртя, едни хора решиха, че ще изгонят 2 милиона нашенци от Родината, и успяха. Когато си тръгвах от България, на гарата в Бургас, гледах как влака заминава, а моя свят се обръщаше на опъки. Тогава бях един кекеш в осми клас, сега съм мъж на почти 36 години, но помня едно. Помня, че се заклех, че някой ден ще им го върна. По свой си начин. Че някой ден ше започна да правя нещо, което да се движи в обратна посока. От тогава мразя разрухата, за това може би съм и строител по призвание 🙂 Споделям ви всичко това с една цел, единствената цел на Блога – да ви накарам да мислите не стандартно. Всичко стандартно е под контрол. Не бъдете под контрол. Бъдете себе си.

Аз съм благодарен на живота….. За всичките трудности, а те при мен не са малко…и не са леки. Благодарен съм на тези, които са били против мен, защото заради тях се научих да вярвам в себе си. Благодарен съм на родителите си, че ме предпазиха, когато беше нужно. Благодарен съм на детето ми, че ме тества всеки ден, и всеки ден вади най-доброто от мен, радвам се че съм бащата, който съм. Благодарен съм на всички хора, с които съм се срещал някога, от всеки нещо съм видял, всеки нещо ми е показал, във всичко има смисъл.  Благодарен съм на приятелите си, за всички, за абсолютно всички моменти, които сме прекарали заедно. Истинските ми приятели са далеч от мен, някои от тях не са сред живите дори, по някога съм сам като шибано куче, но не съм паднал, защото при мен е така, аз нямам просто приятели, за мен моите приятели са мои братя, част от мен, любовта ми към тях няма граници 🙂 Не падайте и вие, ценете ВСИЧКО, защото всичко е важно, всичко е едно цяло в крайна сметка. Бъдете благодарни на живота, и на себе си. Ценете се, обичайте се, не се изоставяйте, милейте за себе си. По този начин ще бъдете добри граждани, добри родители, добри приятели, и в крайна сметка – отново ще сте благодарни на живота 🙂 Каквото и да се случва…..

Ако не друго, то карантината може да служи за ретроспектива. Върнете лентата колкото си искате назад, и вижте красотата на живота, и ще осъзнаете, че не сте готови да я загубите 🙂

Имаме СУПЕР МНОГО работа за вършене!

И когато ножа опре до кокъл, поменте:

СЪЕДИНЕНИЕТО ПРАВИ СИЛАТА.

Поздрави на всички!

error: Content is protected !!
Share This