На кратко за критичните моменти и задънените улици
Критичните моменти са част от еволюцията и развитието на съзнанието. Много пъти собственият, личен, подсъзнателен план ни води към задънени улици, от които да се научим да излизаме.
Тези ”откривания” са свързани и с дурги хора, които изведнъж си мислим даже, че обичаме. Но не. Това е подсъзнателният план, обичаме задънената улица а не човека, който я представлява. Имаме усещане за близост, защото човека в лицето на задънената улица ни се вижда ”познат”, влизаме обратно в зоната си на конфорт. Отново се забатачваме. Случва се, защото на ниво енергия вибрацията е в резонанс именно с този модел, от там и усещането за близост с всичко, което го представлява. Но това е капан…нищо позитивно няма в тази близост, просто поредната задънена улица. Това е така, до като не си дадем сметка, че изходът от нея е просто въпрос на решение. ”Да продължа по същият начин – или да спра да се лутам в задънени улици”.
Слабохарактерният човек ще предпочете фалшивата сигурност на задънената улица, ще избере да заседне нарочно, било то с някой човек от същият модел или сам, и целият стар сценарий ще се изиграе на ново с нови актьори. Този човек компенсира собствената си слабост с външен образ на ”мачо” или ”твърда жена”, която в повечето случаи е просто още един псевдо мачо…Но това са само външни образи, просто маски. Такива хора не могат в никой случай да са себе си – те просто търсят сигурност и за това имат 100 маски, по една за всеки случай.
Сигурността обаче е метафора…и е проекция на личната несигурност.
Еволюиращият също изпитва страх, но подсъзнателно той знае, че всичко е временно, че всичко е въпрос на решения. Да бъдеш или да не бъдеш. За това еволюиращият приема предизвикателствата, водейки се по вътрешният си усет. Вътрешно знае, че личната му съдба е само негова, и за това е приятел на приятелите си, но никога не би се превърнал в ничия проекция. Еволюиращият е себе си…Той не търси сигурност – търси израстване. За разлика от него слабохарактерният търси някой да го бута, да му помага, търси нещо (външен източник) на което да отдава енергията си в замяна на фалшивата сигурност на тези няколко концепта, които изговорени от чужда уста го карат да се чувства сигурен…Този човек не е приятел на приятелите си, той е зависим от тях – той с времето става тяхна проекция, губи собственият си център, спира да е себе си. Става храна за енергийните вампирища…става лесна плячка.