Доста Читатели ми писаха с молба да продължа да нищя българската тема, и така да го кажем, ”скритата” история на българите, или още по-точно казано – историята, която по политически причини се крие целенасочено. Най-точното в цялото изречение е ”политически причини”, няма други. В предният материал за историята на българите ви обясних моята перспектива. Българите са насилствено славянизирани тюркски народи, тази е моята лична гледна точка, базирана в крайна сметка на над десетилетие постоянни търсения по тези теми.

Наемам се да ви покажа още от фактите, до които аз лично съм стигал през годините търсене на историята на българите:

В този материал ще се базирам и на чисто научни данни и изследвания, с личното разрешение на 2-ма много известни български историци, професор-доктори и двамата, мои приятели, но няма да спомена имената им в ”тези среди” по тяхна молба… В други части на статията ще спомена имената на други историци, на чиито материали се базирам. Ще разгледаме малко шумерската връзка тук, защото ще говорим и за генетика. Шумер, и цивилизациите свързани с тази федерация от градове-държави, имат директна и точна връзка с прото тюркските етноси. Доста писма получих по тази тема, някои в стил ”брао баце, това се казва лично мнение”, други с ругатни и обиди, но кажете ми, аз какво по дяволите да направя, когато чисто историческите факти са такива? Българите не сме нито славяни, нито само траки 🙂 Славяни…такива животни въобще не съществуват, нито са съществували, а траките, и по-скоро техните предци, кимерийците, са един от основните прото тюркски етноси. Не напразно съм ви сложил за начало на тази статия една стара снимка на един Кабардино-Балкарец (българин по произход), защото е доказано, че именно така са изглеждали първичните тюрки, след придвижването им на вълни от Алтай в посока Мала Азия, Балканите, Апенините, и даже северна Африка. Кабардино-Балкарците са директни потомци на Аланите, един от основните етноси съставляващи българските държави в Кавказ, много от които и до ден днешен имат българско самосъзнание.

Във връзка с това, искам да ви кажа още веднъж, и ако трябва ще потретя, и ще почетвъртя, че и до днес съществуват няколко български цивилизации, съставлявани от различни по култура народи от съвремието. Дунавска България е само една част от тези цивилизации, ние дори не сме основната България…

Днешните дунавско-български патрЕоти, са просто още един от плодовете на Москва, и тяхната вечна борба против българщината, и тази тема ще засегнем. Както ви писах в предният материал, в живота си извън блога, там, когато се казвам с истинското си име, аз съм част от една международна интер-българска организация, чиито членове са от всички български землища. При нас има от бармани, до политици. Държавите, от които произлизат членовете на тази организация са Дагестан, Татарстан, Турция, Азербайджан, Башкирия, Кабардино Балкария, България, Унгария, няколко чуваши, и хора от потомствените българи в Южна Америка (Мексико, Бразилия и Аржентина). Това не е организация, чиито цели са ”да се разпространява”, не, в никакъв случай. Нейните членове просто събират информации, и работят по сближаването на всички потомствени българи. 85% от тях са мюсюлмани, и искам да ви кажа, че огромната част от реалните българи по света, са именно мюсюлмани. Волжка България, и няколкото български държави в средна Азия и Кавказ, са дали началото и на Османската Империя, и на тази на Селджукските турци, които я предшестват. От Балхара, днешен Афганистан (и Балхара в Кавказ, защото те са 2 с това име, както и Бактрия), до Хатай в Сирия, от там до Македония, и от Македония до Китай и Сибир – всичко живо ни познава нас, а ние робствените си родове не познаваме. И не, не са виновни турците, напротив, ако трябва да сочим с пръст – това е Москва, а в по-древните времена, Константинопол.

Основните данни са на Оксфордският Университет, разработени са в Катедрата по психология, анатомия и генетика, ще стигнем до тях по-долу. Синтеза е на 2ма български професори по история. Много известни имена, не само в България. Разбира се Божо Димитров, по-добре познат като ”агент уиски”, в никакъв случай не е един от тях, въпреки че българските медии, постоянно го лансират. Замисляйте се защо е така, или най-добре проследете парите, за да стигнете до истинските Кукловоди. Аз съм го правил, и него го познавам лично, запознахме се докато движеше Агенцията за Българите в Чужбина, а аз движех една нова българо-македонска организация, която беше срината с гръм и трясък, когато отказахме да играем по руски тертип в стил ”вмро” на агент Свиня, К.Каракачанката. Медиите лансират болни мозъци, и агенти на ДС, като Божо, именно защото парите им идват от основният рушител на всичко българско. Кажете ми, че се повтарям, напсувайте ме ако искате, но пак трябва да го кажа – мАсква. Не ме набеждавайте, че мразя руснаците, не, аз имам много приятели руснаци, които мислят по подобен начин за собствената си държава…Руският народ е основният страдалец в случая, а част от него са почти всички български потомци днес, там, в Руската Федерация, държавата изместила, сринала, откраднала и заличила голяма част от истинската история на българският народ.

Искам да спрете да се мислите за специялни понеже сте българи, ОК? Нищо специално няма у вас. Държавата ни днес е една бананова република в лапите на няколко западни служби + КГБ и ДС, които никога не са престанали да дърпат конците. Огледайте се около себе си, и си преглътнете величието. Историята, която аз ви представям не е розова, тя е трагична, и за нас, и за тях.

В днешна Дунавска България, и вярвайте ми, един ден това може би ще бъде официалното име на нашата държава, ако успеем да я съхраним, се дирижира малко по малко един брутален етнически конфликт в стил ”remember of yugoslavia”. Целите им са няколко. Основната е да се заличи тази генетика, или да се размие. Вярвайте ми, че нравът, традициите, обичаите, и това което сме генетично, се променя по тънкият начин – чрез мисловните модели, и хилядите нови стереотипи, които се налагат масово по целият свят. Казвал съм ви, че истинската война, е войната срещу многообразието. Ако българският народ не съумее да интегрира себе си, с всичките си цветове, религии и културно богатство, защото това Е богатство, огромно и несръвнимо, до църквата да има джамия, и Осман да помага на Иван – ще се заличи и тази България. Вярвайте ми, знам какво говоря. Ако не се интегрираме на 100% едни с други, да се спре с хвърлянето на вина, соченето с пръст, и т.н, вътре в наща България – то тя определено ще изчезне. Днешният българин е изключителен комплексар, този факт ще срине и малкото, което е останало от България, ако не се вземат спешни мерки, и не се започне яко бачкане на всички етноси заедно, с една цел. Бруталното престъпление срещу българските мюсюлмани, и най-вече срещу българските турци, така нареченият ”възродителен процес”, който също се случи по заповед от Москва, заради същата тази тяхна политика в средна Азия, ни върна 50 години назад…. Аз познавам супер много турци, постоянно контактувам с турци и тюрки, и едно искам да знаете от мен, с ръка на сърцето ви го казвам, тия хора са мъчени, гонени, бити, изтезавани, заради това, което са, и въпреки това нито мразят България, нито етническите българи. Малко хора имат по-големи сърца от турчина…. от опит ви го казвам. И в Турция е така, това са единствените ни комшии, които ни уважават, по простата причина, че сме българи. Сигурно не им става приятно, гледайки как български политичари дърпат бабички по границите, но все пак да си българин в Турция е супер, не е като да си нашенец в Германия или Гърция, където българин е равно на животно, което можеш да изтезаваш……. Турците са нашите най-естествени съюзници във всичко, а българските турци са наши кръвни братя и сестри, и поради простата причина, че Кукловодите на Балканите го знаят – те правят всичко възможно да се мразим едни други….За това в България не се учи история, а руска белетристика от КГБ времената…..До ден днешен е така. В Турция обаче, Хан Кубрат и Аспарух са вид национални герои, там те се изучават и като български ханове, и като общо тюркски велики владетели, дали много на цивилизацията!

Искам да гледате на себе си като мултиизмерни същества, и когато мислите за България, да забравите, че България е ”християнска” или ”мюсюлманска”, и да започнете да гледате на нея, като на нещо глобално, като на мост между цивилизациите, защото името Българ/Булгар/Болгар е било именно такова в продължение на векове – мост между цивилизациите. Истинското значение на ”булгар” е смесен, от старо тюркски, още преди древният език да се раздели на огузки и огурски. Смесен, тоест всички компоненти в едно. И до ден днешен това е закодирано в ”съединението прави силата”, защото на времено Оногури и Кумани не са правили разлики по между си, въпреки различните си имена, те са били част от една много мощна, световна супер сила, и а го знаели…. От тези племена съставяли българският хаганат, но в малко по-късен етап, са Хазарите, които са днешните евреи ашкенази, за наше съжаление, или пък не – те са основният етнос на кавказките българи + Аланите. До тях стоят всички ислямски народи в Кавказ и средна Азия, освен чеченците, арменците, които са семити, и грузинците,  които са ирански народ като ченените. Всички днешни мюсюлмани от Турция до границата с Китай, и цяла Русия, стават мюсюлмани благодарение на Волжка България, която е първата ислямска империя в Евразия. Идел Булгар, ето реставрация на нейният държавен символ, правена от друг мой приятел от Република Татарстан, Наил Барсили:

Идел, или Итил, Болгарстаннънън Байрякларъ 🙂 още ли мразите турците? На същият език говорят….голяма част от българските турци, както ви споменах в предният материал, са именно волжко-български потомци, всичко това османците са го описали, още при първите настъпления на Балканите, и то не срещу нас, защото срещу нас война буквално е нямало, а срещу влашките князе. Оригиналното име на Република Татарстан е Булгаристан, и е било такова до появата на болшевиките.

Ето ви една руска карта от 1819 година…. ясно и четливо си пише Болгария, там където сега е Република Татарстан, Башкортостан, и Чувашия…. Има още няколко Българии, но те са друга тема, едната и най-важната от тях за Русия е Казанското Ханство, последното паднало по предателският меч на Иван Грозни, чиято майка е именно от там. Той самият дори не говори ”московски”, защото тогава понятие ”руски език” не е имало, и основните езици, които са се говорили са си били и днешните тюркски езици на татарите и българите.

БОЛГАРIЯ на карте 1819 года. Через сто лет на этих землях появится А.Т.С.С.Р., Татреспублика (1920 г.)  Карта для изъяснения к сочинению о положении Югорской Земли. Лерберг А. Х. Исследования, служащие к объяснению древней русской истории. – СПб., 1819.

Направих ви една извадка от ”Кодекс Куманикус”, известният историчрски епос на Кипчакските Тюрки, Куманите, от които произлизат всичките български династии от Второто Българско Царство. Дистастичните родове никога не са си губили оригиналният тюркски език. Личи и по много от титлите, като Баян, Таркан, и т.н, които и до днес са останали в именниците на почти всички тюркски народи, и най-вече турският народ. Извадката е на руски, с превод от турски език, защото той е най-близък до езикът на Куманите. Самите османци, при нашествията през Добруджа заварват, и описват детайлно ”голямо компактно население от българи мюсюлмани”, които говорят ”на техният език”. Периодите странно съвпадат с последните монголо татарски нашествия на Златната Орда, когато десетки хиляди волжки българи бягат, и се спасяват, в Дунавска България, където са радушно приети от нашите царе. Тези български мюсюлмани от Волга са предците на днешните делиормански турци от Лудогорието…..

Извадката е със заглавие ”Как ли е звучал езкът на Аспарух”, от дагестанският археолог, историк и президент на джамаатите Абдулнасър Кадиров, ще ви е нужно да четете на турски, защото това е най-близкото до оригинала:

Наиболее близким к языку Великой Булгарии был язык прабулгарского и древнейшего из пратюркских языков народа КУМАН. Этот древний народ вместе с народами ТУРУК . СУБАР , КУММУХ , ЛУЛУБЕЙ , КАССИТ , АС , МАДАЙ и другими пратюркскими”КАСПИЙСКИМИ НАРОДАМИ” проживали в Передней Азии. Долго и упорно КУМАНЫ воевали с Ассирийской империей ,а в 1 веке зафиксированы на Северном Кавказе среди булгар.

Вот отрывок из “Кодекс Куманикус”:

VII. Поучение об исповедании грехов и покаянная молитва

Лист 61: 1-10
Yügünŋiz, oγlanlarïm, aytïŋïz kensi yazïqïŋïznï.
Yazuqlïmen Bey Teŋrigä, arï Mariam qatunγa, arï Franasqa, arï Petrus arï Paulusqa, daγï barča arïlarga, saa, tïn ata.
Yazuqlitïrïmen körgänimdän, ešitgänimdän, tutγanïmdan, artuχ yegänimdän, artuχ ičganimdän.
Astru ulu yazuqluturmen menim yaman išlärimdän, yaman sayïnčïmdan, sözümdän, ya¬man erkimdän, yaman tilemäkimden.
Nečik ki men yazïq ettim, alay aytïrmen Bey Teŋrigä.
Yalbarurmen Mariam qatunγa, arï Franas¬qa, barča arïlarγa, menim üčün yalbarsïnlar Bey Teŋrigä, menim yazuqïmdan yarlïγyasïn.
Sen, tïn atam, Bey Teŋri erki bile menim ya¬zuqïmdan bošatqïl!

***
Преклонитесь, дети мои, исповедайте гре¬хи ваши [следующим образом].
Грешен я пред Господом Богом, Святой Девой (Женой) Марией, святым Франциском, святым Петром и святым Павлом, и пред все¬ми святыми, пред тобою, духовный отче.
Грешен я смотрением, слушанием, бранием, излишним едением, излишним питьем.
Много грешен я моими злыми поступка¬ми, злыми мыслями и словами, злыми намерениями, злыми желаниями.
Как я согрешил, так и сказываю Господу Богу.
Умоляю Деву Марию, святого Франциска, всех святых, пусть молятся за меня Господу Богу, да смилуется Он над грехами моими.
Ты, духовный отче, волею Господа Бога прости мне грехи мои!

Тук веднага споменавам един коментар на Професор Иван Добрев, с извадка от турски източник, Босфорски Университет, професор Каракьой:

Докато през 2-8 в. прабългарският владетелски род Дуло мигрира през Централна и Средна Азия, негово коляно се установява по тези места, по-късно при тях пристига огузското племе кайъ, те се смесват, прабългарските ханове ги оглавяват и така тамгата на рода Дуло преминава в племето кайъ. Най-напред в Анадола, тамгата на племето кайъ е употребена в пещерата Джунни, по-късно на много други места, включително и по монетите, въоръжението и снаряжението на Османидите. Османидите са потомци на прабългарския род Дуло.

Bulgar Dulo yönetici hanedan soyu daha 2.-8. yüzyılları İç ile Orta Asya’dan göçederken bir kolu buralarda kalır, sonraları yanlarına Oğuz Kayı boyu gelir, karışırlar, Bulgar hanları başına geçer, Dulo tamgası Kayılara da geçer. Kayı tamgası Anadolu’da ilk olarak Cunni Mağarası’nda daha sonra özellikle Osman oğullarının para, silah ve teçhizatı dahil birçok yerde kullanılmıştır. Osman oğulları Bulgar Dulo soyunun evladı:

Понеже знам, че има врачане, които ме четат да го ева… имам нещо за тях, отново извадка от книгата ”Великая Булгария” на А.Кадиров, с името на един древен град в Кавказ, наречен ”Варачан”, който Кадиров сам е разкопал по проект на РАН. Като град Варна в Азербайджан 🙂 И до ден днешен си имаме и Враца и Варна и у нас….

За река Кубан, отново от същата книга:

Вас ви главозамайват с това, че ”тюрките са азиатци, с дръпнати очи”, което е тотална лъжа. Говорил съм ви, че имам приятели от Рода Дуло в Казакстан, между другото ето ги и тях:

Родът Дуло, не е само български род, той е общо тюркски, от него и от Рода Ашина произлизат почти всички владетели от Атила и европейските хуни до границата с Китай и всички държави съществували там в продължение на поне 4500 години. Това реално са племенни съюзи, не са родове, както ние разбираме думата ”род”, асоцирайки я със ”семейство” и кръвни линии, не е съвсем така. Демокрацията в онези времена е била 200 пъти по-реална от днешната 🙂 Самите тези казахи, които наричат себе си ”дулати”, или потомци на родът Дуло, които има разклонение там, наричащо се Баян 🙂 , говорят за себе си, като смес от български племена и монголи. В средна Азия, войните и съюзите с монголските племена са били нещо абсолютно постоянно, до самото появяване на Османската Империя. Много от хановете с титла Ченгиз Хан, са също от Рода Дуло. Ченгиз Хан не е ”някой си монголец” с много големи топки, не не не, това е титла, еквивалент на нашата общо тюркска титла Каган, или Хаган, което значи ”хан на ханове”. Говорим за векове смесване на тюрки и монголи, за това казахите, киргизите, узбеките, и най-много тюрките Саха от Якутия, имат по-изразени монголски черти, защото те самите така казват за себе си – ”ние сме смес, но оригиналните тюрки са бели хора като вас българите, вие и кавказците сте най-близо до оригинала”. Това са думи на Канат Асълбеков, професор по международни отношения от този унверистет. Думи казани от много казахи и киргизи, относно собственият им генетичен произход. Всички те застъпват и българите в своят генезис.

Най-странното от всичко, както ви говорех до сега, е че ТЕ ВСИЧКИ НИ ЗНАЯТ, а ние никой не знаем 🙂 Баси мамата, а? Писани са стотици писма до българският народ, но нито едно от тях не е стигало до големите медии, които да го разпространят. Не, сближаването на българите мюсюлмани с останалите българи, е в разрез с етническата политика у нас, която помнете ме добре, е по дизайн…дизайнерска е. Едно от известните писма е това на Уляновският Мюфтия – Сявбян Казрат Сулейманов, който в между впрочем говори и за един от най-великите суфии на всички времена, българският поет и хуманист, Кул Гали, за който се носят легенди от Арабия, през Андалусия до Китайската граница… Това е един от най-светите хора в суфизма и в исляма въобще, за който в България, в нито един учебник, нищо не се казва!!!! И то що??? Щото искат да се избием на религиозна основа, и така да ни делят както винаги….Разбирате ли, защо трябва поне да разбирате исляма и суфизма, за да сте интегрални българи??? Щото исляма и суфизма са една от колоните на българщината…..и то по-голямата колона……

Копирам писмото тук, по-долу ще видите и оригиналният източник:

БРАТЯ, БЪЛГАРИ! – ЗОВЕ УЛЯНОВСКИЯТ МЮФТИЯ

Драги братя и сестри от България!

В течение на няколко поколения народът на Волга официално наричан „татари” , беше лишен от своята истинска история. В училище, при изучаването на История на Русия, когато се разглеждаха теми за татаро-монголското иго всички погледи се обръщаха към тези ученици, които се наричаха татари. По този начин, за деянията на татаро-монголите по отношение на руснаците тези ученици изпитваха психологическо натоварване и стрес, след което неволно си задаваха въпроса: „Ако ние сме потомци , защо антропологически не приличаме на тях? Защо нашият език, обичаи, традиции, религия, така много се отличават от тяхните?”. А да прочетем за произхода на нашия народ нямаше откъде. Даже до преди 20-25 години книгата на известния руски историк, нашия земляк Н.М. Карамзин «История на Руската държава» беше заключена зад седем печата, да не говорим за някаква държава Волжска България и българи.

Уляновска област – едно от родните гнезда на древните българи.

Благодарение на ветровете на демократически промени, в средата на 80-те години на миналото столетие, стана възможно да се запознаем със старинните исторически документи и видим истинската наша история, до този момент скрита зад завеса от лъжи и заблуди. Вероятно, това е правено с умисъл на някои политически сили, така им е било изгодно.

Един от първите учени, повдигнал въпроса за несъответствието на етнонима «татари» с нашето историческо име, беше академик Абрар Каримулин от Република Татарстан, който написа книгата «Татари: етнос и етноним». Властите 14 години не разрешаваха нейното публикуване, но през 1987г. тя все пак видя бял свят. Отпечатването и в един голям тираж имаше ефекта на взривена бомба. Народът, като пътник в пустиня страдащ от жажда, откри истината за своята история. Така се отвори темата за произхода на нашия народ и някои учени успяха за малък промеждутък от време да издадат своите трудове. Известният археолог Алфред Халиков издаде книгите «500 руски фамилии от българско-татарски произход» и «Кои сме ние Българи или Татари?». В Оренбург започна да излиза вестник «Болгар иле». Той публикуваше мнения на много читатели по въпроса за връщането на нашето

истинско име «БЪЛГАРИ»

Върховният муфтия на Русия шейх Тагат Таджутдин ежегодно провежда мероприятие (в г. Болгар), свързани с годишнината от приемането на исляма от нашите български предци.

Това е известната картина, която се счита за национално богатство на Булгаристан, днешна Република Татарстан, на която е изобразено пристигането на емисарите на Багдадският Халифат, и приемането на Исляма от волжките българи. Искам да забележите зеленото знаме в дясно…… символът да ви е познат? Изглежда като обърнат масонски символ без G в центъра. Това е знамето на единият от военните ордени на Волжка България. Воин на техният език, е ”Алп”, и на турски е същото. Сега, с настъплението на Атила срещу Рим, изведнъж изкачат едни планини, които започват да се наричат ”Алпи” 🙂 Наздраве! Хаганата на Атила предшества Гьок Тюрките, а след тях, следващият велик хаганат се нарича България…….

В средата на юни на това мероприятие от всички региони на Русия се стичат огромно количество народ. Ние сме му благодарни , че по този начин той показва на хиляди хора нашата побеляла от годините история. Но да обърнем поглед към нашата история. Ибн-Фадлан, пристигайки от Багдат във Волжска България, по време на цялото си пътуване е водил записки. В тези свои ръкописи той отбелязва, че е срещнал башкирски племена, а пристигайки в земята на българите, открива наличието на джамии и медресета и че в джамиите вече се извършват проповеди.

Други арабски учени и мисионери също така пишат, че българите имат свои учени, поети, писатели, астрономи, свещенослужители със свои съчинения. Възниква въпрос, защо башкирите до сега са си остали башкири, а българите – при наличие на учени и литературни произведения, познати на целия мусулмански Изток, имащи свой речен флот на Волга и Кама, устояващи своята религия, имащи висока градска и селска култура и построили над 200 града на територията на Поволжието, за неголям период от време – са се превърнали в татари?! В средата на 2006г. по инциатива на Уляновската просветителска организация

«Българско възраждане» се създаде група, в която влязоха известни личности от нашата област и Русия, която се обърна към губернатора на областта и кмета на Уляновск с молба да се разреши поставянето на паметник на известния български поет и хуманист Кул Гали (1183 – 1236г.). До 16 години той се е учил в местното медресе, а след това дълги години странства по културните страни на мусулманския Изток. Посетил Хорезм, Герат, Сирия, Иерусалим, Мекка и много други центрове на културата. Срещал се с поети и учени, слушал лекциите на мъдри шейхове – суфи.

След завръщането си във Волжска България, Кул Гали се занимава с преподавателска дейност. Първата редакция на неговата поема «Кысса-и Йусуф» (Предание за праведния Йосиф) излиза през 1212г. Кулгали загива през 1236г. когато Българската държава пада под ударите на монголо – татарските воиски. Кулгали, като автор на споменатата поема се явява класик на българската писменна литература. Тази книга е безценна перла в световната литература и е голям литературен паметник. Като лирико – епическа поема тя показва всички проблеми, вълнуващи българската общественост. В поемата остро и релефно е представена борбата между доброто и справедливостта със злото, стремежа на хората към духовно съвършенство, щастие и нравственна чистота. Вече осем столетия «Кысса-и Йусуф» продължава активно да живее в писменно-литературното и фолклорно наследство на народа. До революцията през 1918г. книгата на Кулгали се ползва с неизменната народна любов и популярност, широко е разпространена сред мусулманското население на Поволжието. Преиздавана е 80 пъти, а ръкописните и варианти се съхраняват в различни библиотеки и музеи по света.

Личността на Кул Гали и неговото произведение са достойни за увековечаване В поемата си, авторът използва сюжет от свещения Коран сура «Юсуф». Този сюжет съществува и в библията, нашите православни братя и сестри знаят това (“Ветхий Завет”- Бытие- Глава 37). Пророк Йосиф е общ за нас мусулманите и за християните. Въобще в нашите конфесии има много общо: това е признаването на единния Творец, създал тази земя и нас; свещените книги изпратени от НЕГО; нашите прародители Адам и Ева; общите пророци Ной (Нух), Мойсей (Муса), Авраам (Ибрагим), Давид (Дауд), Исус (Гайса), Илия (Ильяс). Между впрочем, в свещсния Коран името на Исус се споменава 25 пъти. За Мария (Мариам), майката на Иисус в свещения Коран е заделена цяла сура «Мариам». Имаме общи понятия за Рая и Ада, а с цел за нравственното възпитание са използувани едни и същи заповеди: не убивай, не кради, не лъжесвидетелствувай, не прелюбодействай и т.н. Даже думата «Амин» се произнася еднакво. Кулгали, като създател на бесценото произведение «Кысса-и Йусуф» в началото на повествованието прославя Всевишния, след това Пророка, неговите сподвижници, а след това светите представители на всички религии. През вековете много поколения на народа на Волжска България са възпитавани в дух на уважение към другите религии, а въпросите за веротърпимостта са актуални винаги, особенно сега. Съвременици на поета-хуманист са Шота Руставели, Низами, авторът на «Слова о полку Игореве». Трябва да се признае, че личността на Кулгали и неговото произведение няма национални граници, неговото творчество трябва да знае цялата многонационална Русия. Запознати ли са нашите български приятели с неговото произведение? Ако не са, би било знаменателно да се преведе и издаде на български за 830 -годишнина на поета.*

За съжаление, през последните години средствата за масова информация преднамерено превръщат Исляма в религия на терористи и екстремисти. Преследвайки определени цели, някои политически сили желаят да провокират противопоставяне и стълкновения между двете световни конфесии – християнството и мусулманството. Тъй като мусулманите са значителна част от земното кълбо, ежедневно ние слушаме и четем за мусулманите: споменават ни както с положителен, така и с отрицателен оттенък Но, независимо от това внимание от страна на масмедиите, информацията за мусулманите често е предубедена и необективна, което, разбира се, способства за формирането в обществото на лъжливи митове и стереотипи за Исляма и неговите последователи. Традицията съзнателно или неволно да се представят мусулманите в негативна светлина има многовековна история. В трудовете на европейските автори изопачено се представя не само света и моралния облик на мусулманите, но и самата дума «мусулмани». Тях ги наричаха магометани, мохамедани, сарацини, агаряни, басурмани, което само по себе си е оскърбително за мусулманите. Даже сега общоприетото название «мусулмани» е неточно. «Мусулманин» – това е неточен изказ на думата «муслим» (сравнете английското “Muslim”). В тази връзка е интиресно да си припомним, че в 1964г. II Ватикански събор на Римо – Католическата Църква в своята Декларация – Обръщение към мусулманите, демонстрира своето уважение към тях и промени традиционното латинско написване „musulmanus” на “muslimus”. Сега повече от 1 милиард човека на Земята смятат основополагаща програма на своя живот Свещеният Коран – изпратеното от Твореца на всичко съществуващо Свещенно Писание, неподправено от човешки измислици и фантазии. Иска ми се да се обърна към нашите православни братя и сестри от България и ги призова да не се поддават на тези провокационни измислици. Още от древноста в самата Волжска България наред с мусулманското население мирно са съществували и христиани и езичници, независимо, че държавата се е считала мусулманска. Понеже Свещеният Коран предписва, че приемането на вярата принудително не се позволява, никой в периода на могъщество на държавата не е принуждавал със сила приемането на Ислямското вероучение на народите от Поволжието – мордва, марийци, чуваши, удмурди – които много години са оставали езичници. В столицата на държавата функционирали православни храмове.

Българите без насилие и по собственно желание са приели мусулманството, понеже Тангрианството е послужило като основа за разбирането на новата религия. В нашия народ и досега е запазен израза «Тэнгри ярлыкалсын» ( Нека Тангра да е доволен). Самата дума «мусулманин» означава човек вярващ в единния Творец, които живее по законите предписани от Създателя – това е определен начин на живот и своя философия, която не противоречи на написания от Него свещен Коран. Тази книга, като инструкция, предписва на човека кое може и кое не може да върши. Това е както при всеки човек-творец независимо дали е скулптур, художник или конструктор. За да живее неговото творение -дълго и щастливо, с голяма полза за човешкото общество – той пише инструкция за ползването му. Накратко Исламът това е здрав образ на живот, тъй като Господ не желае Неговото творение със своите действия да нанася вреда на своето здраве. Защо се опитвам да обясня на нашите български приятели какво е това Ислам? За да не си мислят, че последователите на тази религия са някакви варвари, екстремисти и терористи. В продължение на много векове на територията на Поволжието историците не са отбелязали каквито и да е стълкновения на религиозна или етническа основа. Манталитетът на нашия народ е сформиран в дух на уважение към другите конфесии и вярвания. За това имат заслуга и произведенията на изключителният български поет – хуманист Кул Гали.

За това, че ние в историческото минало сме били един народ, говорят следните факти: нас ни свързва Тенгрианството- религия, която са изповядвали нашите предци още преди приемането на Християнството и Исляма, религия която признава единния бог – Тангра, общ за нас и за почитания от всички български народи баща на нацията хан Кубрат, неговите синове хан Аспарух, хан Котраг, хан Бат Боян. Съхранили са се някои сходства в езика и националните носии и т.н. И което е особенно интересно

и ние и вие произнасяме по един и същи начин думата «БЪЛГАР» обединяваща двата братски народа.

Ние искренно сме благодарни на нашите български приятели, членовете на МАБИК Ангел Христов и Дочо Шипковенски, които посетиха нашия град през октомври миналата година. Те баха и в нашето медресе «Биляр», носещо името на древния град и първа столица на държавата Волжска България. Аз си спомням, че когато ги посрещнах и прегърнах по братски представителите на България, им казах «ВИЕ СТЕ НАШИ БРАТЯ» в очите им се появиха сълзи.

По примера на угро-финските народи, нашите съседи – марийци, мордва, удмурди, създали връзки с европейските страни (Унгария, Финландия, Естония) отнасящи себе си към фино-угорската езикова група и ние се надяваме с течение на времето да създадем връзки с братския български народ. Също така се надяваме да сътрудничим с всички български религиозни организации. По този начин на равнището на религиозни организации и народната дипломация ние можем да продължим да създаваме и укрепваме връзките межу нашите две братски общности.

От името на регионалнотодуховно управление на мусулманите в Уляновска област на Русия** искренно желая на целия братски български народ благополучие и процъфтяване!

.

Муфтия на Уляновското Регионално Отделение на Централното Духовно Управление на Мусулманите в Русия

Сявбян Казрат Сулейманов

Ще отворя една скоба, за да ви разкажа една много интересна и известна случка от руско-турската война, която за нас въобще не е така освободителна, както се тиражира. Става въпрос за руският военен Суворов, който води обсадата на Силистра. Суворов е чуваш по произход, и когато слиза от коня, и с радост проговаря на чувашки език, мислейки, че местните българи ще го разберат, той получава отговор ”Но защо ни говорите на турски????’‘, след което той казва ”А вие защо ми говорите на руски????”, мислейки че българският език, на който са му говорили е един вид руски диалект, а българите в същото време си мислят, че им говори на турски, когато той се изразява на чувашки език….. Човекът съвсем откровено е мислил, че дунавските българи са все още на цяло тюркоезични, дунавските българи си помислили, че и волжките българи говорят съшият език като тях. Това се казва народна памет 🙂

Да, историите с Енки и Енлил, създаването на човешката раса от Анунаки, и т.н има пряка връзка и с нас, днешните българи. Народите, които вероятно първи са започнали да строят цивилизации, това са пра тюрките :), от които както ви казвам, произлизаме и ние. От тук нататък става много интересно! Приятно четене:

Югозападната миграция на носителите на пратюркоезичната Hg R1b е пряко свързана с появата на Шумер, Харапската цивилизация в Индия, първите династии на Древния Египет, както и египетските хиксоси и техните владетели, но също и с неолитната култура Стоунхендж на Британските острови, „тракийските” култури на Балканите, етруската цивилизация на Апенините и свързаните с тях „морски народи” и т.н. Всички те са култури и цивилизации,саздадени от пратюркоезичните носители на Нg R1b.

Логично и съответно донякъде безспорно, „само една” конкретна Y-ДНК Hg не може да е носител на „само един” конкретен език или изобщо самостоятелно да формира такъв, запазвайки го хилядолетия наред в различни географии. Някои изследователи поддържат тезата, че е имало само една конкретнопрототюркоезична хаплогрупа и това е Hg Y-ДНК R1b. Тоест, това е “именно” тази хаплогрупа, от чиито носители “произлиза” пратюркския език. Също така имало и една „индо-европеоезична” хаплогрупа, от която пък произлиза след хилядолетия дори и „славянския” език. Всичко това е очевидно абсурдно и съответно невярно.
Известно е, че Hg Y-ДНК Q и нейната линия Q3 също е прототюркоезичнаи, следователно, „дотук имаме” поне две прототюркоезични хаплогрупи – Q иR1b, а не „само една”. Наред с това дори само глотохронологията на Hg Qабсолютно-безспорно доказва, че прототюркския език съществува още отпреди доказаните първи миграции в Америките, започнали с носителите на Hg Р и продължени от носителите на Hg Q, тоест много преди 45 хиляди години. Разбира се, едва ли преди 40-45 хиляди години в Южен Сибир и Алтайския регион на тези хора им се е налагало да формират и измислят нови езици специално за новопристигналите носители на суперклас Hg P, а още по-малко и по линии на Hg клас R, появили се хиляди години по-късно като дъщерна линия на Hg P. След като не е известен друг древен език в региона, а едновременно с това поне една от групите от суперклас Hg R, а именно Hg R1bе доказано пратюркоезична, наред с най-старата „дъщеря” на Hg P в същия регион – Hg Q, то на какъв език говорят носителите на „междинните” по време на „създаването им” Hg, например носителите на Hg R1a, която е „сестра” на HgR1b и „родена” в същата география и пратюркоезична среда? Твърде абсурдно би било предположението, че единствено Hg R1b би усвоила този древен език, примерно и най-логично от носителите на Hg P и Hg Q, а нейната „сестра” HgR1а би „предпочела” да “остане” няколко хилядолетия „няма” в същата „родна география” и палеоисторична епоха, а след като „стои” 10 хиляди години „безмълвна” нейни носители “решават” да преминат Тибет, да се настанят в Пакистан и Индия, където доказано имат общ прадед на 12400 г. Подобно предположение е лишено от най-елементарна логика, ето защо Hg R1a е била неизбежно също толкова изначално пратюркоезична, колкото и „сестра” й HgR1b и “леля” й Hg Q, която съответно е “сестра” на R/R1. Наред с това, ние не бихме допуснали невъзможното, че „безмълвно-няма” по подобна „логика” би следвало да е не само Hg R1, но и Hg R2, докато при Hg Q и Hg R1b отсъстват проблеми със словесната комуникация, поради трансценденти причини. Разбира се, ние не бихме приели, че тази Hg е “няма”, докато съответно след „изтичането” на десетина хилядолетия, носителите й от „безмълвни” напълно спонтанно проговарят на ПИЕ език някъде “по пътя”, докато обикалят безцелно половината земно кълбо. Ясно е, че америндите не са измислили своя език в Америките и паранормално или случайно да използват и до днес повече от хиляда думи, съвпадащи по звук и смисъл с пратюркските и тюркските, т.е. семантично и фонетично тези думи все още са едни и същи. От една страна това доказва, че не може да търсим „патент” за отделните езици според конкретни Hgи техните миграции, защото очевидно древните езици се говорят от представители на няколко Hg и също така очевидно от полирасови масиви, какъвто единствено е бил по това време древния пратюркоезичен “суперетнос” между Алтай и Урал. От друга страна, би следвало да признаем и приемем за безспорен факт, че формирания вече прототюркски език е далеч по-древен от 20-25 хил.г., т.е. по-древен от предполагаемата възраст на  Hg R1a, като дори надхврля „възрастта” на Hg Q, която е на около 45-50 хиляди години или поне съвпада по възраст с нея. Следователно и напълно очевидно-логично, пратюркският език е далеч по-древен от който и да било прото-индоевропейски и т.н. език, включително и от абстрактно-предполагаемия ностратически „бабилон език”. Всичко това напълно доказва, че дори вероятно-допустимотоносителство на ПИЕ език само на част от представителите на  Hg R1a1 е или възникнало в “родната” й пратюркоезична среда или сред ареала на Hg J2 в Мала Азия, където същите тези носители са проговорили на флективен език покрай усвояването на земеделската терминология, постепенно заменяйки аглутинативния си език. Преминавайки през  Мала Азия носителите на тази част от линия на Hg R1a1 първоначално е говорела на прототюркски език, какъвто и до днес говорят древните носители изобщо на Hg R1a1 останали в Азия и конкретно в регионите на формирането на тази хаплогрупа – Южен Сибир/Алтай. Тоест, някои флективни езикови форми условно принадлежащи към ПИЕ език прозлизат от носители на прототюркски езици, чиято промяна настъпва с уседналия земеделски начин на живот. Така или иначе, това е процес осъществен много по-късно, тъй като началото на пра-пра-ПИЕ език е поставено от част от носителите на Hg J/J2 в Мала Азия.

Вероятно някои носители на Hg R1a1 по предполагаемия си обратен път от Индия към Европа, неизбежно биха „флектирали”  езика си преминавайки сред земеделците от Hg J в Близкия изток и особено през Мала Азия. Това все още недоказано „завръщане” изобщо не е „завръщане” в „родното място” – Южен Сибир, а „пътуване” в  непознати земи – през Близкия изток, Мала Азия и Балканите и оттам, също така предполагаемо и до източноевропейските степи. Няма никакви доказателства, че това изобщо се е реализирало в обективната реалност поне в периода между първата поява на Hg R1a1 в Индустан иначалото на ерата на скитите, т.е. между 1500-1000 г.пр.н.е. Самите скити цяло хилядолетие след това не използват „индоирански език”.

От началото на 1-во хилядолетие пр.н.е. повечето от скитските племена говорят на пратюркски езици и според данните от курганните култури са носителиосновно на Hg R1b1 и ограничено на Hg R1a и G2. Ето защо, изобщо не става ясно, как тези хора носители на ПИЕ езици са се настанили „сред” скитите и преминали „през” земите им. Не е ясно и кои са били те, ако изобщо са съществували. Предполагаемо, ако са били малка група земеделци, то остава пълна загадка къде са упражнявали земеделието си по този дълъг маршрут среднеблагоприятна именно за земеделие география и населена от животновъди.Палеогеографията не ни разкрива, че е имало промени в климата водещи до проблеми с животновъдството, нито пък ни предоставя данни за благоприятни условия за развитие на земеделието, особено на изток от Каспийско море. Също така палеогеографията не ни предоставя данни, че земеделието в Югоизточна Европа е било в упадък, което и съответно да провокира миграции в търсене на нови агрикултурни земи. Защо предполагаеми проблеми със земеделието биха изпитали единствено носителите на група по линия на Hg R1a1, а не изобщо всички земеделски стопани? В същото време носителите на Hg Y-ДНК I са най-древните кроманьонци в Европа. Хаплогрупата е разпространена с  високи честоти  и сред Балканите. Нейните носители обаче предпочитат да останат предимно в географията, където са се разселили от хилядолетия, мигрирайки от Близкия изток в свързаната хаплогрупа IJ. Нима една линия на Hg R1а се е “разходила” през Балканите, вероятно дори на коне, въпреки обективното предположение, че са били земеделци, а не коневъди? Защо тези хора не са предпочели благоприятната география за земеделието им, а се продължили на североизток като коневъди към география с много по-суров климат?

Нека отново си припомним, че част от географията на Западна Европа е билазаселена от носители на Hg R1b, появили се дори в Пиренеите със съпътстваща МтДНК Н (“Хелена”). Някои от германските племена, например свевите, също притежават съпътстваща мтДНК Н. Интересно е, че и някои носители на Hg I1се придвижват от Скандинавия на юг до Централна Европа, като съпътстващото им мтДНК е също Н.

Ето защо „ахейците” от Hg R1b1 преминават лесно през култура Триполие, създадена също от носители на Hg R1a1, но със съпътстващото мтДНК на последните от „кавказказката” група „Жасмин”. Нима някъде по пътя на миграцията се осъществява „замяна” на жените? Със сигурност не се наблюдават данни, че сред жертвите от епохата на „раздробените черепи” се откриват носители на Hg R1b. Унищожените хора са основно носители на HgR1a1 и съпътстващите ги „представителки” на МтДНК Х, К и Н. Едва по-късно от тях произлизат дорийците, спартанците, македонците и много други, като носители на флективни езици и мигрирали към Балканите.

От всичко това, ние можем да си направим и извода, че  възможността даден език да се формира от носители на конкретна Hg е повече от нелогично.Напълно очевидно е, че прототюркския праезик е говорен от полирасова протоцивилизация, сред която хората са носители на няколко Hg. Напълно невероятно е, че например Hg R1а1 може да бъде „маркер” за пра-ПИЕ.

Дори върху съвременната генетична карта Hg R1а напълно очевидно разделя Hg R1b на две части, следователно е късно появила се в региона наИзточна Европа. Концентрацията на Hg R1b в Западна Европа е твърдевисока. Нелогично би било да допуснем, че “масиви хора” са прескочили  HgR1a, ако същата се е разпространила по-рано от R1b. Ако Hg R1a е по-древна в Европа, как се мултиплицира върху огромна география и преди всичко на територията на курганните култури, чиито носители са от HgR1b? Очевидно е, че подобен феномен е невъзможен.

Най-древната възможна миграция на Hg R1a от географията на Европа по линияна Hg R1a1 е от запад на изток и започва около 4800 г.пр.н.е. Тази миграция фактически „връща” носителите на „западната част” от Hg R1a1 в районите, откъдето техните предци са потеглили – Южен Сибир. Следователно, за да достигнат дотам, тези хора са мигрирали през територии заселени от носители на Hg R1b, а не обратно. Предполага се, че част от тази миграция достига до Индустан. Ако тази миграция се е реализирала до Индийския субкотнтинент, би следвало да си отговорим, кога и как се е „върнала” обратно, за да засели„повторно” някои региони на Източна Европа. Най-вероятно – чрез масираното настъпление на хунските народи, т.е. на тези племена, увлечени със западното настъпление на потомците на Хунну. Това се реализира много по-късно, започвайки от 1-ви и завршвайки през 6-ти век от н.е. и неизбежно тези носители са били предимно огуроезични носители на Hg R1a1. Разбира се, тази миграция на Hg R1а1 не може да бъде „славянска”, нито изобщо „индоевропейска” по това време и особено според географията на преселението.Най-древните предци на този алел са в Алтай, Северен Пакистан и Уйгурия.

През последните години на 20-ти век  стотици мумифицирани хора са открити в район на Таримския басейн в Синдзян-Уйгурия, Западен Китай, които се датират между 2000 г. пр.н.е. до 200-300 г. от н.е.. Тези мумии се отличават с европейски черти (например руса или червеникава коса и прави носове) и разкриват древни европеидни субстрати, присъствали в източната част на Азия, а находките са за носителство на Hg R1b от „уйгурската линия” на по-късните хуно-булгари и частично на Hg R1a, също от линията на хуно-булгарите/огуроезичните западни пратюрки.

Отново да си припомним, че преди около 16000 години от Южен Сибир/Алтай започва миграция на част от носителите на Hg Y-ДНК R1b. Тази линия достига до Мала Азия преди около 6000 г. Следователно в период от 10000 години мигрантите тюркизират географията между Алтай и Мала Азия. Те заселват Мала Азия и достигат Балканите от югоизток след „отварянето” на Проливите. Тази миграция е разклонение на основната, която вече е заселила Волго-Уралието 1500 г. по-рано, т.е. преди около 7500 години. В следващите хилядолетия, носители на Hg R1b от географията на Волго-Уралието започват миграции към Източна Европа, създават курганните култури и по-късно се разселват в цялата европейска география. Така миграцията към Мала Азия-Балкани се „засича” с тази от източноевропейските степи. В Югоизточна Европа се сливат линии и от двете мигрции на R1b и ето как на Балканите се „събират” две миграции на тази хаплогрупа. Вероятно част от мигрантите през Мала Азия междувременно усвояват някои фективни езикови форми на пра-ПИЕ език, поради озоваването си в гографията на земеделците от Hg J/J2. Безспорно е, че те достигат тази география изначално като пратюркоезични.

Нека също да си припомним, че Hg R1b е образувана в Южен Сибир и Алатйпреди 20-16 хил.г. От тази линия произхожда населението на културата Курган (началото й е около 6000 г. пр.н.е.).

Всички тези миграции на Hg R1b опустошават географията на земеделското палеонаселение в Европа и в началото на 3-то хил.пр.н.е. носителите на тази хаплогрупа се превръща в най-разпространената популация на континента, едно състояние, запазено и до днес сред западноевропейското мъжко население.Седователно, дори само по една от алтайските генетични линии на Hg R1b, преобладаващото европейско мъжко население има безспорен пратюркски произход. Включвайки и носителите на Hg R1a, която е „сестринска” хаплогрупа на R1b, очевидно пратюркоезичното население на Европа е било абсолютно доминиращо в един продължителен период до началото на по-масовата езикова флектация.
Кръвна група B се явява не-индоевропейска кръвна група. Дори днес в Европа има зони, където номадската кръвна група В е с най-висока концентрация и тя е предимно сред угро-финските народи. Също така, висока концентрация има сред някогашното хунско население, превърнало се днес в „славняско” – чехи, поляци, сърби, българи, наследници на викингите в Украйна, при някои британци и французи, които са преки потомци на пратюрките от R1b, хуно-булгарите от R1b и R1a и т.н. Разбира се, концентарцията на кръвна група В сред западноевропейците отразява миграциите на азиатскиите скотовъди в западна посока след последната вълна на тюркските миграции от 2-ри до 7-ми век от н.е. и нямат връзка с по-древните пратюркски миграции. Следователно, носителите на тази кръвна група в Западна Европа са предимно наследници нахунската експазнзия и тези концентрации на група В се забелязват и до днес в старите градски центрове, тоест, това е бил някогашния хунски военно-аристократичен елит, построил повечето от древните европейски крепости и поставил основите на европейската аристокрация. Това се забелязва още по-добре сред източноевропейците, немците и австрийците, които притежават изключително висок процент на кръвна група В. Тази необикновено висока концентрация отново потвърждава, че една голяма част от германите и централноевропейските славяноезични днес народи са наследници натюркоезичните хуни.

Известно е, че в древността същестува непрекъсната горска територия, простираща се от Урал до Кавказието и продължаваща до Пиренеите и Южна Франция. Това е била една непреодлима естествена бариера за някои древни мигранти, които по неизбежност разделят маршрутите си. Преселниците, тръгнали по южния маршрут днес са предците на “средиземноморския фенотип”, който е предимно от кръвна група А. Много централноазиатски “праевропеиди” преминават през Урал и пренасят кръвна група В хилядолетия преди нашествието на хунну/хуните. Но, въпреки това, именно горската бариера разделя миграциите и обособява днес разликите в кръвните групи в Европа. Знаем, че резус фактор D е най-стар и е “патент” за предимно древните европейски кроманьонски ловци, което донякъде ги разграничава от по-късните номади, заселили масово континента.

Разпространението на резус отрицателна кръв играе важна роля особено в Европа при определянето на генетичната връзка между народите. Резус отрицателната част от европейското население варира между 4% на изток и 25% при баските. Сравнително висок дял “резус-отрицателни” има и в близките до Европа зони като Северна Африка и Анадола. На други континенти този дял е значително по-малък. Америка, Австралия и цяла източна Азия няма резус отрицателно коренно население. При сравнение на отрицателния дял между баските (25) и швейцарците (15) разликата е 10%. Разликата между швейцарците и източноазиатците е цели 15%. Това потвърждават и данните от лактозната толерантност.

В този смисъл, кръвната група и съответно резус факторите са важни индикатори за палеогеографиите на миграциите и техните носители.

Базиран на днешният турски език, попаденията са хиляди, просто в тази компилация има показани някои от наистина фрапиращите съвпадения. Тюркските езици, и шумерският език, имат една и съща база, и ако в ден днешен един представител на тази цивилизация се съживи, определено няма да се разбира с нас, така както с някой от Азербайджан или Турция.

От ляво шумерски – от дясно турски език:

https://tr.wikipedia.org/wiki/%C5%9Eablon:S%C3%BCmerce-T%C3%BCrk%C3%A7e_ortak_kelimeler_listesi_(Tuna)

Дингир, е знак, който обозначава директно богът създател, или Ан. Шумерската дума ”дингир”, се произнася по-точно като ”тенгир”. Знаете за общо тюркската религия Тенгризъм нали? Тенгир на шумерски значи ”бог, върховно божество, или небе”. Тенгри, на турски значи абсолютно същото и символът на Тангра за тюрките е следният, на който по-горният шумерски символ е архетип:

Ок, хайде сега вижте розетата от Плиска, и я сложете върху шумерският архетип, да видим какво ше ви се получи:

Познато ли ви изглежда? Нашата розета е от много по-късен период, но носи същият архетип, който е и нейна база. За това и ние имаме връзка с историите с Енлил и Енки. Щом Елита иска да заличи тази генетика, като я размие и унищожи, значи има нещо, което те просто не желаят, Дали Анунаки са лошите в играта??? Аз лично се съмнявам дълбоко….

Тамгата на Рода Дуло стои в центъра на розетата. Вижте сега тази фрезка, от желязната епоха, от Урарту, девети век преди новата ера – Кавказ.

Минавайки през турският език, ние можем буквално да си научим историята до Шумер……Но политиката в България е такава, че това е буквално забранено. Медиите са такива, че крият от нас всичко. Хората са такива, че са в летаргия, и т.н…..

Тази тема ще продължим да я нищим, очаквайте още документи относно генетиката, защото поменте, официалната история в България е московска белетристика от КГБ времената.

Поздрави на всички!!!