Здравейте отново.
Пиша това кратко материалче мотивиран от един разговор, който водим с един приятел, който от своя страна доведе до една синхроничност – сетих се, че преди месеци бях писал ”притча за Играта”! Стана въпрос за групово инкарниране и групово играене на Играта. Посвещавам тази статия на този мой добър приятел и на всички останали близки и приятели, но не биологични близки, а истински близки, тези с които влезнахме в предизвикателството!
Разбира се! Разбира се, че да! 🙂 Кой влиза в Игра ей така? Нали търсим новото? Търсим забавното, изкривеното, трудното, лимитите! 🙂 От начало бяхме в Sequential Mode, инакарнирахме се отново групово, но по друг начин…Понеже бяхме нови и зелени – избрахме mode, който да позволи експериментиране на Играта от контролирана перспектива, използвахме първоначалните и шаблони, като да избереш готов играч и да започнеш. Минаха еони, даже милиарди еони от това, което вие наричате ”линейно време” а на нас ни доскуча… Шибана скука брат! Решихме промяна…До тогава бяхме се инкарнирали във всякакви раси, бяхме всичко от хора от Андромеда до рептилоиди, морски амфибийни създания, по едно време имахме дори плазмени тела, много интересен вид материя! Експериментирахме всичко от-до! Културите им, крактките им индивидуалности, откачената им технология, всичко! Натрупа се много информация, която решихме да запазим за нов преглед след като преминем през Едовременният Mode, той е за напреднали геймъри!
Не се съмнявайте, че от другата страна има групи Amigos, които започват заедно Играта. Напредъкът и самите опитности са стриктно индивидуални, но Играта пре спокойно може да е групова. Това в никой случай не означава връщане към старият инкарнационен модел, този на ”извънземните”, Последователните, тези които имат само 1 Инкарнация живееща с еони памет, тези които напредват като раса, култура и планета, кошерно. Не, нашите се умориха от това много отдавна, за това решихме да влезем в Master Mode и да започнем Едновременно инкарниране. Да бъдем себе си, собственото си индивидуално същество но в хиляди различни варианти едновременно…. Всяка Галактика си има по едно такова местенце, нашето се нарича Земя.
******************************************************
Притча за Играта:
Играта…иднивидуална, колективна, поетапна, частична, цялостна…Кой съм аз? Кой си ти? Къде сме?
Нива в нивата, игри в Играта. Аз съм ти, ти си аз, събираме се и решаваме да я играем. Не можем да влезем директно в кутията на конзолата, за това избираме аватар, ниво, спускаме се и играем бидейки собствените си съзнания управляващи виртуален аватар. Но пак сме си ние нали? Просто с аватар. Завладяващо е. Това ниво, друго ниво, 10000 други нива – 4 нови версии на Играта! Може и да излезе нова?! Като за 30 секунди да вземеш нивото с 4 еона време провал + удоволствието да го пробваш още 2 еона и така до като вземеш нивото.
Single Player или Multi Player? Като част от отбор или в стил Lone Shooter? Като какъв искаш да се изживяваме? Да бъдем войни? Майки, бащи, деца? Коя раса избираме? Леле колко прилича на Tzar! Избери си раса и да почваме. Какви опции предлагат расите? Какви ъпгрейди има? Как да започнем да ги развиваме? Няма лимит…От време на време нивата имат фиксиран срок за изпълнение, мамка му, тия аватари имат само по някакви линейни десетилетия време ”живот”. Фиксирано ”време” вътре в илюзията на виртуалното – линейно време. Ок, нека да го експериментираме, нека видим дали можем да програмираме играчите си да изпълнят заданието в зададеният от дизайнерите на Играта срок за всеки елемент. Кой ще е по-бърз?
Има едни пичове, които решиха да играят само отборно…Хм. Тяхно решение, просто по някога са малко агресивни, защото все пак виртуалната площадка е една и съща, просто ние играем само в определена зона от нея, а те искат и нея за отборната си Игра. Нищо. Ще поиграем, ще видим. В крайна сметка това е Игра и не можем да го приемем толкоз на сериозно. Те искат да задобреят, на някои от тях предлагахме да дойдат да играем по отделно. Не бяха сигурни дали ще могат да изпълнят нивото сами, защото нямаха знанието от къде минават пътеките, и за това решиха да останат с отбора. Но странно, някои от тях в последствие си давахе сметка за пътеките, и решиха, че тези нива вече не са им интересни. Помислиха си, че има нещо повече от това, и започнаха да го търсят.
Вътре в холограмата на Играта, в самата и схема, те започват да се движат от централната част към контурите в краят на отборното поле. След това пресичат границата и минават в Single Player Mode. Става им адски интересно. От начало са по-скоро пробващи, но след това осъзнават уникалността на този Game Mode, виждат че тези нива не са като останалите. Тези нива са достъпни само в този Mode и именно интересът им към изиграването на цялата Игра ги тика в посока да ”седнат” и да я изиграят до край.
Когато решим, ставаме и си заминаваме, ти по твоя Път, аз по моят. Но решим ли можем да играем заедно отново. Чакай да си довършим това бе! Имам цял куп собствени аватари, които играят в момента всеки в отделно ниво на този Mode. Когато всеки по отделно завърши, дърпам инфото от нивото и го качвам в главната памет, свършвам ги и си бием камшика. Не бързай!
След това може пак! Ти да ме убиеш, после аз теб! Да ти създам трудности, които ти да преодолееш, после ти за мен. Да се срещнем и да сме непознати, да се запознаем отново, и да си спомним кои сме….Да се пропознаем в това, което сме, да си стиснем ръцете, и да правим това, което винаги сме искали да правим – да бъдем.
Няма лимит.
**********************************************************
Когато идваме тук и решим Играта да е групова….е най-интересно 🙂 От иднивидуална гледна точка хилядите ни Едновременни Инкарнации играят същата роля, но когато играем с истинското си семейство, тези с които започнахме предизвикателството, обогатяването е още по-голямо.
Лично аз съм идентифицирал част от ”моите хора”. Имам вяра в тайминга на животът си, знам че ще дойдат и други. Някои са версии на мен самият, други са истинските ми Приятели. Това няма значение, интегрирайки това знание у мен настана тишина и бругално спокойствие, което води до още по-голяма оперативност.
Искам да ви споделя нещо, на вас, непознатите….
Умеете ли да усещате? Умеете ли да преодолявате боботенето на мозъка? Анализирането и мозъка са най-големият ви враг-лимитатор, те са сложени там от извънземните създали тези аватари (човешките тела) с цел да държат съществото в лимит и по предназначение. Именно тези лимити ни привлякоха и започнахме Играта тук 🙂 Помните ли? Както и да е… Умеете ли да усещате? Ако е така бихте били способни да усетите тези ”специалните”, за които мозъкът НЯМА думи или термини… Разбирате ли? Тази информация е адски сутилна,и реално като хора нямате нужда от нея.
1. Не е нужно да си спомняте каквото и да било, раждаме се тук с цел, и за да я изпълним не трябва да имаме памет за това преди…
2. Има различни видове Инкарнации, всяка по предназначение. Давам ви пример с мен – аз съм вид имащ за цел да бъде ”сборен пункт” на други, чиито енергийни линии се изтеглят към Висшият Аз. Аз съм обобщение на самият себе си, колкото и объркващо и откачено да звучи, това е единственяит човешки термин на български език, който описва добре моята реалност.
3. Висшият Аз реално експериментира концепти и идеи за себе си. Разбирате ли? Няма нисши и виши Инкарнации, следователно няма напреднали и назаднали 🙂 Спрете да се комплексирате и да задавате смотани въпроси в самосъжалителен стил ”ама ся аз какъв тип инкарнация съъъъъъмммм? ами ако съм нисш?” Кажете на възвишените си мастъри да си пъхнат кол в гъза и да скачат групово 🙂
Когато играем групово ние продължаваме да сме стриктни индивидуалности там горе, обаче тук, в Играта може ролите да са споделени. Да си провокираме радости и тъги, мъки, всичко! Аз за теб, ти за мен 🙂 Така експериментираме всички концепти и идеи за себе си заедно и се обогатяваме много повече, защото как аз ще го планирам за теб е различно от това как ти ще го направиш за мен…
Както казах Инкарнациите си имат предназначение…Някой са тука за да извадят висшите концепти, други са тук за да спомогнат да направим пробив в контролираните зони на астрала за да можем да напуснем контролираното поле, други игрят ролята на ”не знаещи” и ”догонващи” за да може чрез тях ние да изтренираме на бързо висшите концепти, които първите канализарат за нас. Разбирате ли? Всичко е като в организация и е адски финно и сутилно, създадено е така, че да бъде практически неразпознаваемо, но все пак…Това са признаци за групова Игра 🙂
Гарантирам ви, че огромната част от вас все още бъркат Съзнание със съзнание на тялото, ок? Работете над тези концепти. За да стигне човек, до като е човек, до повече информация за себе си е нужно едно основно нещо – да вършите според себе си ВСИЧКО. Ок? Без ънта мънта ама тоя кво ше каже, оня как ше се засегне….Искате да учите сатанизъм, някък си луциферианството ви привлича??? Давам ви пример – не трябва да се спирате, идете и вижте що по дяволите ви привлича, извадете нужното за себе си и си бийте камшика. За да стигнете до себе си, трябва да може да сте ВСИЧКО…. без комплекси и лимити. Ако все пак някой социален елемент е способен да ви спре…. сори, но се откажете и преосмислете концептите и идеите за себе си, вие не сте готови за това Духът да командва над тялото. За всичко това, с времето ще стигнете до извода, че реално няма нужда от конфликти…Дори с баба ви, която яростно ви кара да си сложите мартеница 🙂 хахаха, пък и да си я сложите кво от тва? 🙂 Нали можете да сте всичко?
Ок френдове, стига философия. Сега оперативната работа >
Както ви казах, работата по излизането от Играта е разпределена, което трябва да ви носи спокойствие. Основните групи ще излезнат правейки групови пробиви през защитите на астрала. Това е така, защото завършването на Играта е масов процес, и след като го направим, тук, Земята повече няма да е Едновременна Планета. Искам добре да си спомните, че огромни зони от него (астрала) се генерират технологично и са там за да ви задържат. Имайте вяра в себе си и собственият си тайминг в живота.
Единственото, което остава мистерия за мен до момента е завършването на Планетарният Дух.
Бъдете себе си!
Hola брадъре! 🙂 Това ,което си споделил е силно,много силно и ми презареди щитовете! На излизане от Играта,нека последните от нас,затваряйки вратата да не забравят да вземат Земята!
Планетарният Дух си го вземаме с нас…
Хехехехее, разбира се, че си го вземаме 😉 Пиши ми на мейла бре да се запознаем.