Силнте изживявания и опитностите извън тялото – връзки и зависимости между преодоляването на страхът в началните стадии на ОИТ

от | мар. 31, 2015 | Опитности извън тялото и знания свързани с ОИТ | 0 коментари

Дали съществува някаква зависимост между силните изживявания и опитностите извън тялото? Защо силните преживявания имат ефект на спусък? Каво се случва?

[ Бележка: тази статия в никакъв случай не подканва никой към практиката на опасни спортове и други дисциплини носещи директна опасност за живота. ]

Много хора, в чиито животи се е отприщила способността да са съзнателни и да запомнят излизанията си извън тялото са рапортилаи някои силни изживявания, които в техните случаи са подействали като спусък към ОИТ. Оцелели след тежки катастрофи, оцелели след изгубване в дивата природа и седмици лутане, оцелели след корабокрушение или тежка болест, опитали Скайдайвинг. Ловци изправили се лице в лице с животни спосбни да им откъснат главите за миг със само едно движение и успяли да постигнат масовото осъзнаване довело ги след това до преусмисляне на цялото си съществуване. И в моят личен опит има такива преживявания, и също го потвърждавам – има зависимост между подобен сорт опитности и ОИТ. В същност нека си самонапомня, че в случаят аз не съм никой за да давам каквито и да било гаранции за тези неща, не мога да съм там и да проверя дали сте си сгънали правилно парашута и дали резервният е минал годишната си проверка. Не мога да съм там за да проверя дали въжето за скока е с точната дължина. Не мога да съм там за да държа пушката в место вас и да нанеса фаталният изстел в черепа на огромната мечка, която със сигурност ще ви убие ако пропуснете. Не мога да ви извадя от горящият автомобил, или да ви спася до като падате от онзи мост в реката…

Това, което искам да направя с този материал, е да насоча вашето внимание към един критичен за ОИТ фактор – страхът от смъртта. Основен блокаж към опитностите извън тялото дължащ се преди всичко на самовъзприемането като тяло. Единствено съзнанието на тялото изпитва страх от собственото си физическо унищожение. Духовната есенция сама по себе си просто знае, че е безсмъртна, и че смъртта е просто метафора на 3Д световете, и в дадено ниво на Инкарнационният Път – духът взема контрол над тялото. Колкото повече, толкоз по-близо до завършването на Играта. Толкоз повече ставате духовната си есенциа и толкоз по-малко оставате телесно съзнание…Случват се много интересни пренареждания на ниво енергия, нещо за което ще говоря в бъдещи статии. Преодоляването на този основен страх, който е майката на много инстинкти (ДНК команди) е едно от основните препядствия, които пречат на духовната връзка със собственото Същество. Това е разбира се by design, едно от предизвикателствата на Играта – да преодолееш съзнанието на тялото и да върнеш връзката с истинското себе си. Всичко това са забележете – процеси, и съвсем не е толкоз лесно да бъдат обяснени. Основното е отново въпрос на самоопределение, и себевъзприятие – как възприемаш себе си? От това зависи абсолютно всичко. Какво си и какво не си, и какви качества имаш ако си или ако не си? Каква холограма генерираш ако си едно нещо или друго?

Нека се върнем към връзката между силните изживявания и ОИТ, с няколко точни и нагледни примера, като всичките те имат една основна прилика – тригъри към масови осъзнавания на лично ниво и преодоляване на страхът от смъртта. Случи ли се това – човек става просто различно същество. Eнергетиката на тялото се променя, и се получава един вид достъп до други не-експлоарирани до сега нива на опитности. Не е нужно да сте съзнателни за всичко – то просто се случва по естествен път. Чупят се бариери, стъпва се в нови територии, подсилва се многократно силата на духът на приключенеца и това само му дава нови сили за да продължи напред. Като телесно усещане, общото при всички е моментът на абсолютна тишина…Дори в хаусът и бурята на една катастрофа, в която 2 автомобила просто се размазват взаимно – брутална тишина. За момент вие се намирате в отклонено състояние на вниманието… за момент стандартното възприятие на телесните ви сетива се изкриеява и започвате да осъзнавате, че живеете в холограма…В това състояние вие сте нито тук нито там, на границата, където възприятието се смесва. Именно тогава получавате възможност за интегрална промяна на лично ниво, просто се намирате на правилното място в точният момент, където всички тези врати на вашата собствена крепост се отварят изведнъж.

Оцелях!

Хората оцелели след тежки болести, след катастрофи, след нападения от животни и покушения, въобще хората видели смъртта от близо привидно по ”случаен начин” – всички те са преосмислили себе си за точно 1 миг и половина. Говоря от опит точно в това поле. Личние изживявания са едно – инкарнационната програма е нещо малко по-различно, като между тях има дълбока зависимост. Едни такива изживявания са всичко друго, но не и плод на случайностите. Случайното само по себе си е метафора на възприятието.

Изправен пред такава ситуация, човек има капацитета за стотни от секундата да преусмисли цялото си съществуване. Да си даде сметка за всичко, за което не си е дал сметка до сега, да стигне нови дълбини в собственото си Същество и да се превърне в нещо, в което е мислил, че никога няма да се превърне.

Полетях!

Един човек решил се да скочи от 4000 метра вързан за друг човек, който носи раница с 2 парашута е меко казано откачен гледано от традиционна гледна точка. Кой по дяволите би скочил от самолет? 🙂 Аз! Хахаха. Кой по дяволите би облякъл летящ костюм и би скочил ей така от върхът на някоя планина? Как възприема себе си един такъв откачалник? Говорейки за самоопределение и себевъзприятие, моля разгледайте следното видео, като наблегнете в периода от минута 4:00 до 4:23, момент в който ясно ще видите от друг източник това, което ви писах до тук:

Да – има зависимост. Реално погледнато това са абсолютно критични моменти и то е основата на фундаменталният мултиизмерен активатор, въпросът ”Кой съм аз?”. Човекът казва, че въпреки страхът, интуитивно знае, че ще може да го направи. Той се базира на вътрешният си усет, преодолявайки страхът. С други думи – той интуитивно знае, че просто използва тялото си за да експекриментира неща. У него телесната команда за самосъхранението е придобила друг смисъл. Човекът е преодолял страхът от смъртта, като може да сте сигурни, че личното му самоопределение за него самият се е променило радикално веднага след първият скок. Само по себе си и това е процес, и с времето води до унищожението на страхът от смъртта и неговото най-гадно изчадие: страхът от непознатото. Съмнявате ли се? Пробвайте тогава 🙂 Good luck.

Лице в лице със смъртта.

Тази филосифия присъства и в събития като ловът, или самозащитата, използвайки смъртоносна сила, когато е наложително. Това е смесица между случайният начин и взетото вече решение. Тук инстинткът за самосъхранение играе една от полезните си роли – инструмент на осъзнаването на живота и смъртта, и цялото възприятие и неговата промяна се крепят на едно единствено решение взето в точният критичен момент. Въобще няма да разглеждам темата лов и убиване при самозащита от полярностна гледна точка. Тук няма добро-зло, има изживявания от различен вид. Убиването на едно величествено животно като една мечка Гризли примерно не е никакво престъпление, ако човек трябва да защити себе си или който и да било друг. Същото важи за съзнателното желание да експериментираш целият процес на преследването и убийството на един такъв супер хищник. То също е и вид комуникация с Планетарният Дух ако блика от вътре по онзи особен начин. В обратното биха опитали да ви въвлекат Лайтсайд, като за тях тези са едни от основните мантри – да не се убиват животни. Ок. Ами цветята, които те късат за да се кичат? Ами тревичките, които убиват за да ходят по земята? Ами марулите, чесъна, картофите? Те нямат ли съзнание? Те не са ли екстензии на Планетарният Дух също като кравите, прасетата, елените и мечките? Ами кристалите, които те ползват за ритуалите си? Ами дървените им ”натурални къщи”? Планетарният Дух не изживява ли различни опитности чрез собствените си инкарнации в лицето на различките животински видове, минералите, и т.н? Тяхното извинение е, че растенията нямали нервна система, което според тях директно ги лишавало от съзнание. Ето отново пример за типичната полярностна псевдо духовност – соченето и там където въобще я няма.

Тук говорим за опасностите, които имат капацитета да променят човек интегрално. Близката среща със смъртта – лице в лице с палача. Или аз него, или той мен. Въпрос на избор.

Ако трябва да говорим за ниво на критична опасност, един лов на кафява мечка е в пъти по опасен от един скок с парашут въпреки, че като интензивност на изживяването може мерилото да се наклони в една или в друга посока. Зависи от човека, от самата ситуация и от факторите довели до случването. Скокът с парашут ви гарантира ако не меко падане с основният – то с резервният парашут, съшото +/- прави и оръжието в лицето на избраният калибър и видът патрон. Може разбира се и нито един да не се отвори, и този вариант го има, но е доста предвидим. Може пушката да ви засече и точно в тези 3 секунди нужни да върнете болта и да извадите засеченият патрон – еленът да се вреже във вас челно и да ви прободе в сърцето. Може да се нараните много жестоко ако не докоснете земята по правилния начин при падането с парашута, ок. Но в самата практика всички прибори, механизми и приспособления се преглеждат всекдневно. Има задължителни прегледи на резервните парашути има и дневна генерална диагностика, тоест доста предвидимо е. Реално е доста безопасно мероприятие от гледна точка на екипировка, предивидимост на ситуациите и въобще гледано от към сигурността. Един лов на мечка…е меко казано доста по-опасен, и не може да има толкова предвидими фактор, освен ако ловът не се практикува по селско стопанският начин типичен за България. Всичко зависи от една верига фактори: контакт-калибър-попадение. Ако удариш на разтояние и попадението е точно – супер. Въз основа на това, че отнемаш живота на величествен звяр си даваш сметка за аспекти от теб самият, изпитваш и фалшивата емоция на ”победата над по-силният”. Звярът пада веднага или умира след 100 метра. Но окажеш ли се близо…в такава ситуация осъзнаванията са още по-масивни, а основната причина за това е супер краткото време, с което човек разполага за да вземе решение, като ако е въоражен, на всичкото от горе трябва да се цели и да натисне спусъка преодолявайки естественият инстинкт да побегне панически. При отстрел на мечка от 100 метра разполагате с около 10 секунди за вземане на решения ако тя ви нападне. Представете си от 20 метра, или от 5 метра ако я изненадате. Това може да ви доведе до там – да се наложи да вземете решение, от което да зависи животът ви. В буквалният смисъл. Да не говорим за колко време взема 150 метра един хищник от семейство котки, или какви са реакциите на един кафърски бивол прострелян не-точно.

Не говорим за доброто и злото, правилното и не-правилното. Те нямат място тук. Говорим за преодоляването на страхът от смъртта. И да, има определени зависимости между силните изживявания, критично малкото време за вземане на решения на живот или смърт и самото отключване на механизмите на ОИТ. Може да се случи по стечение на обстоятеслтвата, може и човек сам да си го потърси…Зависи от перспективата.

Не е само ловът 🙂 Някои състезатели по Джудо ли по BJJ могат да ви кажат как са стигали до най-големите си лично осъзнавания. Моментите, в които противникът ви прави ключ на вратът, обездвижва ви с Mata Leao и вие започвате да губите въздух…

Нагледен истински случай от истинската сурова реалност ще ви даде образът нужен за да го осмислите. За да е на максимум реалистично съм избрал ето това видео. Представете си, че сте крадецът в ръцете на военният полицай ползващ тази супер ефективна техника от BJJ, там в собствената му родина – Бразилия

Малко по малко ви обзема един странен вид изтръпване, отпускате се, и си давате ясна сметка, че ако съдията не види – с вас е свършено. Една такава мисъл автоматично ви води до втора от сорта на ”по дяволите…защо не се извиних на баща си когато го убидих вчера съвсем не заслужено”, или ”уау! знам, че ако взема това решение всичко ще се промени към по-добро”. Неща, които привидно нямат връзка с Джудото и бразилското Джу Джицу нали? Но къде е тригърът даващ старт на една серия от осъзнавания – в ключът спиращ вашето дихание. Осъзнавате, че губите животът си, осъзнавате самият живот, и самата смърт. Представете си сега в реална ситуация. По някакво стечение на обстоятелствата вие се намирате на екскурзия в Алжир и фракция на ислямска държава (чаршаф шит) завзема хотелът, в който се намирате и вие изведнъж осъзнавате какво може да ви се случи, и какво е почти сигурно, че ще ви се случи, когато дойтат да проверят вашата стая. Преди това вие сте знаели, че попадне ли в ръцете им неверник – той бива обезглавяван с чиста пропагандистка цел. Маркетинг и релкама на организацията. Разполагате с телефон и 10% от батерията и един кухненски нож. Какви неща биха минали през главата ви? Кое ще вземе реверс 🙂 Ще убивате ли ”хора”? Гарантирам ви, че да, стига да се наложи. Гарантирам ви също така, че ще преусмислите цялото си същество, и повече никога няма да сте същите – това има директна зависимост с отварянето и достъпа до механизмите на ОИТ.

Няколко думи за зависимостта между страхът и ОИТ

Основният фактр е смяната на моделът, който искаме или не, се променя след като веднъж сме си дали сметка, че смъртта е метафора. След подобно изживяване човек се чувства като световен шамион по бокс в тежка категория – чувства се непобедим, но същевременно е осъзнал за миг и половина колко лесно може да загуби всичко. Именно едното решение в критичният момент му е върнало живота и го е предпазило от смъртта. За това на такива хора им е много по-лесно и са много по-отворени към сорта преживявания като опитностите извън тялото. Защо толкоз наблягам на страшното ли? Ами защото ОИТ е страшно преживяване в началните си стадии. По-напред страхът може и да е стимул и да работи различно. Критичните моменти са преди всичко началните. Веднъж вън, сетивата са различни, човек си дава сметка, че усеща и възприема по коренно различен начин средата, което само по себе си е адски стряскащо. Дължи се самият факт на самоопределението като личност с тяло. Всичко непознато и неестествено за тялото активира страхът от непознатото 🙂 типично телесно поведение. Така се създават и още блокажи. Начинът, по който се усеща собственото енергийно тяло, самата му вибрация, звуците в началото, трептенията, начиът по който се вижда самата околна среда, и дори левитирането и прелитането на 30 см от пода 🙂 Когато не познаваш тези неща и се сблъскаш с тях ей така изведнъж – носи си тоалетна хартия.

Много често се случва следното – човек се доближава, доближава, в крайна сметка има опитност, но толкоз много се стряска, че се блокира още повече. След това следва период на преосмисляне и ново осъзнаване на нещата. Губи се много време. Това е началото. Следват прожекциите на собственото подсъзнание, но вече във вид на неща, които човек възприема директно. Представете си как може да изглежда страхът ви от тъмното примерно ако имате такъв…Или с какво бихте се срещнали ако ви е страх от дявола или друга подобна измислица. Срещите с прожекциите на собственото под съзнание са момент, който аз лично много се съмнявам, че може да се избегне по някакъв начин.

Финални думи. 

Страхът от смъртта и този от непознатото са… как да кажа 🙂 навсякъде са ако им се оставите. Те ще се опитат да ви похитят зад всеки ъгъл. Те са базата на защитите на ДНК командите заложени целево от извънземните създали нашите биологични машини. Именно съзнателният страх от непознатото и подсъзнателните ДНК команди базирани на инстинкта за самосъхранение (страхът на тялото от смъртта) са основните блокажи по пътя към експериментирането на опитностите извън тялото. Могат да имат редица подсилващи периферни устройства прикачени към себе си, като идеологиите и религиозните вярвания, но определено силните изживявания чупят много бариери.

Определено има зависимост.

Непреодолимият фактор по пътя към ОИТ е инкарнационната програма – няма как да я прескочите. Няма как да разберете със сигурност какво съдържа тя на 100%. Голяма част от Инкарнациите на един Едновременен Висш Аз са заложени в експериментирането на чисто телесни опитности. Не мога да кажа с точност ”в тези програми няма нито едно заложено ОИТ”, защото най-малкото и тези Инкарнации сънуват. Това като минимум. Въпросът и основната разлика между всичко е до колко Инкарнацията е способна да е съзнателна/ен за това, което се случва по време на сън или в други подобни състояния. Въобще както говорихме по-горе, въпрос на себевъзприемане. В този случай полезното решение е евентуално да си дадете сметка, че просто не е за вас, и да постигнете мир със себе си от тази гледна точка. Вече знаете – ние така и така сме в телесното временно 🙂

Определено не ви препоръчвам да скочите от върха на планината с летящ костюм 🙂 Не и ако не сте станали експерти в Skydiving-ът и Base Jumping-a 🙂

Отново, миналите през този процес приемат различно животът, и това е така защото гледат друго яче на смъртта. Живеят по-отпуснато, по-малко се стресират, знаят как да релаксират, как да се смеят…въобще не приемат нещата крайно лично. Общо взето – преодоляли са смъртта, за разлика от повечето масони от 30 степен, където ”да преодолееш смъртта” е основният девиз.

От вас зависи цялото ви възприятие за реалността.

Nahuatl.

 

error: Content is protected !!
Share This