Здравейте драги Читатели.
Продължавам с част втора от тази интересна мини серия. Темата са микрочастиците, и PCR тестовете. Налага се да променям имена, и да слагам странни съкращения, и дори символи, защото алгоритъма чете всичко, и е възможно да блокира тези статии за споделяне. Желая ви приятно четене.
Твърдението, че Ковид-19 е вирусна инфекция, се крепи на три основни стълба: 1. Компютърно моделиран геном, който не съществува в реалността. 2. Везикули в клетъчна култура, които са част от нормалното функциониране на клетките и за които няма доказателство, че са вирусни. 3. Така нареченият Ковид-19 RT-PCR тест. След като разгледахме първите два стълба, сега е ред и на третия. Да започнем от начало.
PCR тест протоколът за коронавируса е разработен в лабораторията на проф. Кристиан Дростен в Берлин. Научната статия от януари 2020 г., съдържаща този протокол, на базата на който са извършени над един милиард теста в цял свят, не е рецензирана. Тоест, една от най-ключовите статии, свързани с настоящата пандемия, е публикувана без експертната оценка на компетентни колеги на Дростен. Нещо повече. На самия Дростен е предложена сумата от 230 хиляди евро, само за да посочи документ, показващ изолацията на SARS-CoV-2. Ако такъв документ липсва, на каква база Кристиан разработва теста си? Запитванията към него остават без отговор.
Да продължим нататък. Ако коронавирусът съществува, вирусни частици следва да могат да се изолират и от тях да се извади генетичен материал, съвпадащ с този, използван при разработването на теста. Без тази стъпка, твърдението, че той служи като доказателство за наличието на вирус, е в най-добрия случай догадка, а в най-лошия – престъпна измама. Оставяйки настрана вируса, ако този тест има проблем с фалшиви положителни резултати, какъвто всички биологични тестове имат, то тестването на неинфектирано население и „отворената“ дефиниция на Ковид-19 ще позволи епидемията да продължи вечно. Самата PCR технология не е предназначена да открива вируси. Това твърди дори нейният „баща“ – Кари Мълис. Самият тест не произвежда положителен или отрицателен резултат. Той не дава отговор „да“ или „не“ дали сме преносители на вирус, а само броят амплификационни цикли (наречен праг на цикъла), необходими за откриване на даден генетичен материал. И тъй като този материал в случая е малка частица от цялата РНК в пробата на тествания човек, подобно на игла в купа сено, то PCR технологията, образно казано, увеличава иглата до размерите на купа сено чрез въпросните амплификационни цикли.
Според водещи експерти, броят на циклите следва да е между 20 и 30. Тъй като всеки нов цикъл умножава грешката („шума“) на теста, особено след 35-ия цикъл голяма част от резултатите ще са грешни, а при 40 цикъла дори и плодовете могат да станат вирусоносители. Въпреки това, повечето PCR тестове надвишават средно 35-40 цикъла и следователно са неефективни и произвеждащи фалшиви положителни резултати. Редица научни модели през последната година индикират, че процентът на фалшивите резултати може да достигне 90. Въпреки това, официалната наука продължава да настоява, че всички грешно диагностицирани хора са „асимптоматични преносители“. Но това не е основният проблем. Основният проблем е, че още в началото на пандемията Wang Chen, Президент на китайската академия на медицинските науки, заяви по местна телевизия, че акуратността на теста е между 30 и 50%, следователно той произвежда и значителен процент фалшиво отрицателни резултати. Следователно, както хората с ваксинация, така и хората с отрицателен PCR тест са в състояние да пренасят вируса и да заразяват околните. Така голяма част от „противоепидемичните мерки“ се оказват неефективни и неадекватни, и не могат да спрат разпространението на вирусната инфекция, ако тя изобщо съществува. Това е факт, с който властите са отлично запознати, но въпреки това продължават да си придават вид, че се опитват да се справят с вирус-фантом.
Дори и SARS-CoV-2 да съществуваше, научният начин за доказване способността на PCR теста да открива патогенен микроорганизъм минава през провеждането на така наречените двойно слепи клинични изпитвания, които – разбира се – никога не са проведени. Забележете също, че PCR тестът не може да каже дали човек е „болен“, дори и част от генома на вируса да бъде открит в тялото му. Въпреки това, дори самото име на теста индикира, че „положителното“ лице е болно от Ковид-19, което може да бъде силно стресиращо и напълно невярно твърдение за много от нас. Но това далеч не е всичко. David Crowe, чийто брилянтен научен труд озаглавен „Flaws in Coronavirus Pandemic Theory” горещо препоръчвам, е направил щателен анализ на 33 RT-PCR теста от различни производители. Тези тестове далеч не търсят целия геном от SARS-CoV-2, а само отделни сегменти от него, по-малки от 1% от общата бройка от над 30,000 нуклеотидни бази. Нещо повече. Част от тестовете търсят два или три сегмента от генома. Те дават положителен резултат дори ако един от сегментите липсва. Тестове, които позволяват сегменти от генома да липсват, поставят въпроса как може да се твърди, че даден вирус присъства в тялото, ако съществена част от него не е налична. Подобни пропуски в методологията не само не се поставят под въпрос от науката, но се превръщат в инструмент за „откриване“ на нови щамове, какъвто е например британския.
Освен това, ако въпросните сегменти/таргети, които тестът търси, не са уникални за SARS-CoV-2, то само по тази причина той вече няма никаква научна стойност. CDC, FDA и много производители на тестове открито признават, че техните продукти не гарантират надеждност. Те могат да дадат положителен резултат при наличието на редица други микроорганизми в тялото. Любопитен е и фактът, че този PCR тест не работи директно с РНК, а само с ДНК. За целта РНК следва да се преобразува в ДНК чрез ензима „Reverse Transcriptase”. Според един от водещите PCR експерти проф. Stephen Bustin този процес на преобразуване е слабоефективен и ненадежден. Всъщност, количеството ДНК материал, получен при преобразуването на един и същ базов РНК материал, може да варира десетократно! Този факт обаче няма да чуете да бъде обсъждан в медийното пространство. Самият Bustin казва следното в един от докладите си: „Показваме, че елементарни грешки в протокола, неуместен анализ и неадекватен отчет на получените данни са често срещани и заключаваме, че по-голямата част от публикуваните RT-qPCR данни вероятно представляват “технически шум””.
Така хората по света са оказват в “любопитна” ситуация. Когато правата и свободите им, включително правото им на препитание, биват нарушени, то властите твърдят, че това се дължи на пандемичната обстановка, базирана на процента положителни PCR тестове. Когато попитаме производителите на тестове къде е гаранцията, че тези ограничения не са плод на „технически шум“, то отговорът е, че те не носят отговорност за грешни резултати, тъй като продуктът им е оторизиран от властите заради пандемичната обстановка! По сходен начин, производителите на ваксини не носят отговорност за страничните им ефекти, най-малкото защото продуктът им е „одобрен“ от властите по същата причина! Ако производителите на ваксини или тестове биват запитани за доказателства за наличието на вирус, то те ще ни препратят към вирусолозите. А те, от своя страна, ще ни препратят към везикули в ин витро вирусна култура, за които нито могат да докажат, че са вирусни, нито че са влезли в културата чрез проба, взета от човек. В крайна сметка се оказва, че никой не носи отговорност за това, което се случва с нашите права, свободи и тела.
В заключение на първите ми три текста по темата, връх на непочтеността и арогантността е призивът на властите да „следваме науката“, след като самата наука отказва да следва себе си от самото начало на тaзи пандемия. Трите стълба, върху които вирусната теория почива, са всъщност просто едни въздушни кули. В очите на мнозина от нас те отдавна са сринати. Всяко официално лице, твърдящо, че Ковид-19 е вирусна инфекция, без да е способно да предостави доказателства за твърдението си, по силата на логиката е конспиратор. Нещо повече. Той е разпространител на опасни фалшиви новини.
До тук разгледахме невярната част от Ковид историята. В следващите ще разгледаме истината. Тази, която управляващите искат да скрият от нас. Съжалявам, но проблемът в дългосрочен план е по-сериозен, отколкото дори и истеричните медии го представят. Идващо от „конспиратор“, това твърдение може би ви учудва. Но тъй като не желая да излагаме здравето си и тази есен на излишен риск, то силно се надявам да обърнете внимание на следващите ми текстове.
Да започнем отначало. През пролетта на миналата година група италиански учени излязоха с интересна теория. Според тях, коронавирусните частици могат да се залепят за прахови частици (аерозоли) във въздуха и да пътуват с тях на дълги разстояния. Теорията, че вирусът се предава и по въздушен път, бе подкрепена от редица техни колеги, както и от ген. Мутафчийски. Така аерозолите нанасят двоен удар – от една страна създават респираторен стрес и ни правят уязвими на инфекции, а от друга стават вектор на пренос на вируса. Тази теория обаче не взема предвид един основен факт – праховите частици са много по-опасни за здравето, отколкото самия вирус. Всяка година тези частици убиват в пъти повече хора, отколкото Ковид-19. Нещо повече – те самите причиняват респираторни инфекции, вкарвайки дълбоко в дробовете ни редица тежки метали и вредни химикали. Концентрацията им във въздуха през зимата е чувствително по-висока от тази през лятото и това е причината респираторните инфекции да имат подчертан сезонен характер.
Но това не е всичко. Мръсният въздух е водещ рисков фактор за развитие на сърдечносъдови, белодробни, ракови и неврологични заболявания, убиващи над 25 милиона души годишно. Към онези, които все още напълно вярват на властите – кога последно управляващите изискаха да носим маски навън и какво направиха те, за да спрат замърсяването на околната среда през последните 100 години? СЗО препоръчва средногодишните стойности на прахови частици с размер до 2.5 микрона (PM2.5) да не надвишава 10 микрограма на кубичен метър, а дневните – 25 микрограма. На годишна база, всяко повишение само с 10 микрограма води до 10% по-висока смъртност сред най-възрастните, а сред цялото население – до 25% по-висок риск от опасни сърдечносъдови усложнения като сърдечен удар и до 22% по-висока смъртност от рак. Дори и едноседмично чувствително повишаване на концентрацията на PM2.5 може да причини смърт сред най-уязвимите. Много от нас могат да изпитат типичните симптоми на Ковид, а някои дори да влязат в болница. Учените от „Харвард“ от дълги години изследват връзката между PM2.5 и смъртността. През 2020 г. обаче те ни казаха, че увеличение само от един микрограм на кубичен метър сега води до…15% по-висок риск да починем от Ковид! Но ако това е така, кое е по-опасно, скъпи учени – праховите частици или вирусът! А сега нека си дадем сметка, че миналата есен и зима в България имахме дълги периоди, в които в редица градове нивата на PM2.5 бяха завишени не с 10, а с 50, 100, понякога и 200 микрограма. Някой от стотиците „Ковид експерти“, които се изредиха пред телевизионните камери, зададе ли въпроса каква е ролята на замърсяването на въздуха в тази пандемия?
Но и това не е всичко. Съществува един клас частици, за които никой в официалните медии не говори, а той е най-опасен за здравето ни. Поради малката си маса, нивата им във въздуха се измерват със специализирана апаратура и за тях не съществуват регулации – това са ултрафините частици с размер до 100 нанометра (PM0.1). Интересното при по-фините аерозоли е това, че те могат да пътуват през континентите. Ако концентрацията им високо в атмосферата нарасне чувствително на места като САЩ, Канада, Русия или Австралия, въздушните течения могат да ги разнесат по целия свят. Автомобилите и електроцентралите, работещи с природен газ например, също генерират значителнo количество PM0.1. Kонцентрацията им близо до повърхността обаче намалява с отдалечаването от източника им, защото PM0.1 се залепват за по-големите прахови частици, точно както се смята, че прави и коронавирусът. Според учените, този вирус може да премине през стените на белия дроб и да влезе в кръвообращението, откъдето да попадне евентуално във всеки орган на тялото. Само че изследването на проф. David Newby и неговите доброволци показва, че частици с размерите на SARS-CoV-2 не могат да преминат през стените на белия дроб. Това е анатомично невъзможно.
Както е видно от Фиг. 1, частици с размери под 1 микрометър (PM1) могат да проникнат дълбоко в дробовете ни и да възпалят алвеолите – състояние, по-познато ни като пневмония. Алвеолите са малки мехурчета с формата на гроздове, прикрепени към бронхите. Всяка алвеола е заобиколена от малки кръвоносни съдове, наречени капиляри. Това е мястото, където кислородът, който вдишваме, се обменя с въглероден диоксид (Фиг. 2). Бариерата между алвеолите и капилярите позволява преминаването единствено на ултрафини частици с големина под 30 нанометра, които могат да влязат в кръвообращението и да засегнат органите ни. Лявата снимка на Фиг. 3 е от аутопсията на починал от Ковид-19 човек. Според учените, миниатюрните черни точици (посочени с бяло триъгълниче) са част от вирусния геном, а мехурчето с размер 100 нанометра (посочено с черна стрелка) е самият вирус. Само че това не е вирус, а екзозом, който клетката образува, за да изхвърли проникналите в нея токсини. Черните точици са именно ултрафини частици, влезли в белия дроб на починалия. Дясната снимка показва такава частица, която изглежда точно като песъчинките от лявата. Както ще покажа в следващите си текстове, излагането на фини и ултрафини прахови частици причинява неврологични, белодробни и сърдечносъдови симптоми и заболявания, напълно съвпадащи с тези на Ковид-19 инфекцията.
За финал, ултрафините частици имат някои интересни свойства. Например, навлизайки в белия дроб, те се покриват с протеин, формиращ своеобразна „коронка“. Затова той носи името „протеин корона“. Как мислите, че изглежда този протеин корона? Лявата снимка на Фиг. 4 показва визуализация на ултрафина частица с протеин корона от 2019 г. Тя е идентична с дясната, която от 2020 г. е позната на всички ни като „коронавирус“. Преди появата на Ковид пандемията, протеин корона вече е бил асоцииран с вирусна патогенеза. Ето така създателите на „Операция Корона“ просто са заменили истинския патоген с несъществуващ вирус. Ето как и тази есен и зима, ако не носим висок клас маски на открито, в един момент болниците и моргите ще се напълнят. И тогава ще ни кажат, че това се е случило, защото масово сме отказали да се ваксинираме, а хората, които продължават да вярват във вируса, ще ни повтарят, че неваксинираните сме терористи, убийци и палачи. И този връх на психопатичното насилие, мили приятели, управляващите по цял свят упражняват над нас вече година и половина, без да им мигне окото. И това е само началото.
Хилядите научни статии за Ковид-19, които прегледах през последните месеци, са статии за инфекция, причинена от замърсен въздух. Дори някои от авторите на тези статии констатират приликата между SARS-CoV-2 и PM0.1. И разбира се, че Ковид-19 се предава по въздуха. Това обяснява защо през миналата година някои региони в дадена държава бяха много по-засегнати от други (Ломбардия), както и защо този „вирус“ може да е толкова жесток към една държава и същевременно толкова милостив към съседите ѝ. Когато „втората вълна“ дойде миналата есен и у нас, колкото повече затягахме мерките, толкова повече инфекции регистрирахме. В края на пролетта се случи обратното – колкото повече разхлабвахме мерките, толкова по-малко инфекции имаше, докато накрая „вирусът“ сякаш окончателно излезе в отпуск. Ако Ковид-19 се причиняваше от вирус, щеше да се случи точно обратното на това, което наблюдаваме. Но ето, че междувременно огнищата на „вируса“ пак пламнаха и вирусологът-епидемиолог Бойко Борисов още през юни заговори за „делта варианта“, който ще ни посети през август.
Следва продължение….
Д.Х.
