Здравейте драги Читатели.
В тази статия ще ви срещна с историята на Занони, а тя въобще няма да бъде от кратките 🙂 Световно известният окултен роман на Едуард Булвер-Литън, с който се спекулира страшно много. Пример за това, е че ”авторът му бил член на бялото братство”, което е продукт на мозъчните изкривявания на сектата, която си присвоява ученията на Дънов ден днешен, използвайки неверни, и никога не казани от него думи. По същият начин изкривяват и информацията от моята серия ”Извънземни Перспективи”, заради което спрях да правя повече статии по нея, защото се поляризира все повече. По закон, масовата публика си я кефи жълтото, и въобще не разбират, че google translate стои зад информацията, която четат за Тайгетианците, и че прочетеното няма в никой случай нито ефекта, нито духа на истинската информация, която не е Light Side, нито е базирана на вярата в някакво ”добро”, нито пък на повърни за кози и овце от ”бялото братство”. Всички те са Агенти на Матрицата, които целят Съзнанията ви да не излизат от кутийката, и под една или друга форма, да бъдат програмирани с различни версии на същият софтуер за контрол, базиран на ”бялото и доброто”. Да – ама не. И то е диктатура, и то не може без злото, съществуването му без злото е невъзможно, ето защо те са едно и също. И църквата на Луцифер, и бялото братство са един дол дренки и сега ще ви го докажа.
За тях, всеки такъв човек, като авторът на Занони, ”бил член на бялото братство”, ех ама са едни забавниииии 🙂 Литън обаче е бил член на франк масонството, Рицар 32 степен майстор масон, а в повечето ложи по света неговият роман е задължително четиво, което по пътя на логиката (им) иде да кажа, че и Албърт Пайк е бил член на ”бялото братство”? А? Какво ще кажете? Или понеже същият автор е писал за обществото Врилл, демек по тая същата логика и чича ви Адолф трябва да е бил от ”бялото братство” малко по-напред във времето, а?Познавам доста народ в тия среди, нека ви разкажа историята от моята гледна точка, и без предразсъдъците на разни секти. Помнете едно ”бялото” е другата диктатура, и тя си присвоява, и тя налага, и тя ще коли и беси ”в името на доброто”, ако и се отдаде такава възможност. Религиозните хора са под тотален, ментален контрол, знанията превърнати в религии, в техните ръце са опасни оръжия за масово поразяване. Това са страхливци, които нямат смелостта да вървят сами, единственият истински Път, който е личният Път, без божества, богове, батковци и пастири, които да ги водят за носа. Пътят на Овцата е техният път, а овците имат пастири, пазят ги пастирски кучета, а вълците и чакалите ги дебнат отвсякъде, и това до като са постоянно доени, или не бъдат разпределени за заколение. Ще напиша статия по темата, наречена ”Пътят на Овцата”, отдавна не съм избухвал! 🙂
През 1842 г. британският писател Едуард Булвер-Литън публикува произведение, предназначено да надскочи времето си, противопоставяйки се на тогавашната парадигма на status quo-то. Романът Занони. Представен като първия готически метафизичен роман, Занони изглежда скъсва с твърдията за света във викториански стил, предоставяйки невероятна история за своите неочаквани откровения относно окултизма, дотогава запазени за стриктно подбрана публика. Оттогава този роман разделя критиците по отношение на истинността на съдържанието му, където за някои това води до прекрасна измислица, измислена от ексцентричния си автор. Други обаче смятат Занони за любопитен документ и носител на мистериозни тайни, които все още не са разшифровани. Нека се задълбочим в неговата история. Всичко в него е мистично, масонство, и най-вече Кабала:
Едуард Джордж Ърл Булвер-Литън – Биография на един викториански денди
”Писател като Булвер-Литън предостави това, което разпадащата се християнска вяра вече не можеше: брилянтни идеали, заради които си струва да живеем. Това беше литературната чаша на Граала, за която жадуваха викторианските читатели. Очевидно Булвер-Литън е приел това предизвикателство, тъй като, както продължават да свидетелстват критиците, всички негови литературни произведения се характеризират с елегантност на мисълта и философията, интелектуална строгост и усилия за разпространение на облагородяващо знание чрез художествена литература, което поставя Булвер-Литън над, и освен, други писатели от викторианската епоха.”
Темпъл Морийн Ричмънд.
Занони на Булвер-Литън: викторианско приключение в съзнанието.
Този, който щеше да стане един от най-известните автори на своето време, Едуард Джордж Ърл Булвер-Литън, е роден в Лондон през 1803 г., като третият син от богат брак, съставен от генерал Уилям Ърл Булуер и Елизабет Барбара Литън. Когато Едуард навършва четири години, той губи баща си, което е голям удар за него. Детството му се развива в село Кнебуърт, северно от Хертфордшир, пейзаж, който по-късно го вдъхновява в първите му разкази. Въпреки че изучава латински, гръцки, история и реторика, както и че е запален читател, Едуард не изглежда много ангажиран с академичния живот. Въпреки това, на 17-годишна възраст и насърчен от майка си, той публикува аплодирана стихосбирка, която ще му спечели признание от известния Сър Уолтър Скот, автор на Иванхоу. Тогава, въпреки всичко, младият Литън, благодарение на своите заложби е приет в Кеймбридж. Той продължава да се откроява в литературата, получавайки някои награди, въпреки че ранен брак съсипва безгрижния му живот. Въпреки трудностите, Едуард започва своя може би най-плодотворен период, който от 1827 до 1837 г. го заварва да пише непрекъснато. През 1828 г. той прави първия си бестселър, Pelham, известен също като ”Приключенията на един джентълмен”, който разказва историята на един същият като него денди от висшето общество. След това ще дойде обширната, ”Последните дни на Помпей”, книга, която ще утвърди Едуард като изгряващ автор. След като се впуска в политиката, той получава позиция като депутат в партията Wigh, където нашият трудолюбив писател работи за парламентарна реформа и разширяване на вота към средната класа. От това време датира унизителен термин, въведен от самия Едуард, за да обозначи най-бедните и най-малко щастливите сектори от обществото, които той идентифицира и с не малка чувствителност, като ”голямата мръсотия”. Терминът би бил адски подходящ за да го въведем в България точно в този период от историята! 🙂
Още тогава фигурата на Едуард предизвиква сензация, и не само заради необикновеният му стил на писане толкова не типичен за епохата. Той се смята за арбитър на модата и аристократичната елегантност. Описват го и като голям развратник, който обича добрия живот и всякакви удоволствия – типично за ”бялото братство” а? 🙂 Аз като ви казвам, че са патетични… В критиката си от 2003 г. ”Bulwer-Lytton: Възходът и падението на един викториански човек на литературата”, британският учен Лесли Мичъл дава отчет за това, малко по-долу ще видите.
Но ето и изображение на великият френски Магьосник Елифас Леви, известен масон, и кабалист, направил най-известните рисунки на Бафомет за времето си, близък приятел на Едуард, (вероятно и той, Сатан и Бафомет също са от бялото братство), и човекът инспирирал голяма част от Занони сценариите. Но това на нашенският бял Ганьо не му е хич на акъла! 🙂
Както и в чалготеката, така и в псевдо духовните среди на ”бялото братство”, Ганьовлъка е един и същ, 90% от тях просто вярват сляпо какво им казват другите 10%, които държат конците.
Нека се върнем на темата на статията:
”Беше трудно да вземем човека на сериозно и да добавим към усещането за екзотика, че Литън често приемаше посетители, докато пушеше лула дълга шест или седем фута или вземаше опиум през наргиле. Интервютата бяха предложени в стая, декорирана в стила на Помпей и осветена от парфюмирана таблетка, моделирана по модела на вулкана Везувий”.
Пича е бил доста ексцентричен за времето си както виждате 🙂 Разчупено и отворено Съзнание дошло вероятно да променя и да се забавлява много. Но Едуард Булвер-Литън не само култивира своята флиртуваща и забавна страна, той изповядва малко известен мистичен култ (не ”бялото братство” разбира се….), запазен само за няколко отбрани компании в Британската Империя. И въпреки че публично той не желае да каже за тези си предпочитания, малко по малко слуховете, свързващи Литън със света на окултизма, се разпространяват из цяла Англия.
Eто така го публикува самият автор 🙂 Айде сега братчедите от ”бялото братство”, какво виждате тука? Най-вероятно нищо, освен един кръст…Но тези, които наистина виждаме зад картинките виждаме ясен градеж за 18-та степен в масонството, на всичкото отгоре с над национално значение, тоест ще бъде признат във всички Приорати и Ориенти, а именно ”Суверен Рицар на розата и кръста” както се казва степента, новото име на старият розенкройцерски Орден, обединен с франк масонството. Ето това е истината, дори ще ви посоча конкретна информация от Великата Ложа на Британска Колумбия и Юкон в Канада, точно за тази картинка на автора на Занони. Имаме ли още съмнения кой е от ”бялото братство”, и кой не? Ок, продължаваме тогава:
Джулс Евънс го изразява по този начин в ”Edward Lytton and the Coming Breed” (”Литън и идващата Раса”) от 2021 година:
Той беше очарован от духовността още от детството, и се сдоби с огромна библиотека от окултни книги. Той чете за най-новите духовно-научни моди (месмеризъм, водни лечения, френология) и провежда свои собствени експерименти, за да тества телепатичната връзка (или „симпатия“) между охлювите. Той се научил да гадае от циганите и си купил собствена кристална топка и магическа пръчка. В Knebworth House той провежда сеанси и разказва съдбата на приятели като Дизраели, представяйки се като „Le Vieux Sorcier“ и подписвайки писма като „Merlin“. Сред окултистите от висшето общество той беше приветстван като „Върховният жрец и Велик магьосник на нашия кръг“.
Както Евънс продължава, легендата за еликсира, който удължава живота, е тема, която очарова Литън, който в някои от книгите си изразява страха си да остарее и да умре, в мисли, подхранвани от собствената му суета. Литън също вярва, че истинското безсмъртие е запазено за малцина избрани, както е загатнато в романа му от 1858 г:
”Съзнанието на индивидуалното същество е знак за безсмъртие (капацитета човек да бъде индивидуалист, без да следва никое конкретно течение или религия), което не се дава на по-нисши създания; така именно в този един и неделим индивидуален темперамент и в интензивната убеденост в него, повече отколкото във всички произведения, които може да осъзнае, авторът става безсмъртен. Не, неговите произведения могат да загинат, като тези на Орфей или Питагор; но самият той в името си, в следите на своето същество остава, като Орфей или Питагор, неразрушим, неунищожим”.
Занони – в търсене на безсмъртието
”Чудовището Дракула е популяризирано от киното, за да засенчи силата на Занони, чийто халдейски корен „Зан“ означава Слънце, казва ни авторът. Следователно Булвер-Литън представя своя роман, като разкрива личното си желание да опознае розенкройцерите и ни приканва да помислим, че работата му всъщност е транскрипция на истинско писане на това братство. Повече от това да преподава чрез студен описателен документален филм, той създава мит, чиито образи и послание надхвърлят епохи. Ако авторът наистина искаше да информира възможно най-широко за естеството на духовно братство като това на розенкройцерите, той не би могъл да направи по-добре от това да облече посланието си по този начин”.
Максим Бийо. Занони.
Учителят розенкройцер, 2020 г.
Преди да се потопим в Занони, трябва да споменем Зичи като прелюдия, история, която Едгард Булвер-Литън публикува през 1838 г., годината, в която окултизмът започва да се проявява в работата му. Историята на Зичи се развива основно в Неапол и се осъществява от мистичния и безсмъртен Зичи, мъдрецът Мейнур и посветения Глиндон, както и красивата Изабел, обект на любовта на двама от главните герои. Книгата пътува в атмосферата на посвещение и разкриване на мистични ордени, където се обсъждат всякакви древни мистерии. Зичи е първоначално публикуван в списание, без да достигне голям отзвук. Ще трябва да изчакаме до 1842 г., когато Литън възкресява историята си с добавяне на по-големи окултни елементи, той ще я нарече Занони, също ”Тайната на безсмъртните” или ”Розенкройцерска история”. Хич не е масонско нали, ”бяло братство”?
Литън ни разказва за загадъчният Занони, който води началото си от древна Халдея, където преди пет хиляди години той постигна безсмъртието, след като след задълбочени херметични проучвания открива еликсира на живота. И Занони, и неговият учител, великият мъдрец Мейнур, принадлежат към Стария розенкройцерски орден, за който Литън разкрива, че е основан от първия библейски Адам. Тази мъдрост е предадена на халдейци и египтяни, като първи получатели. След това имаме младия Глиндън, който също ще се стреми да стане безсмъртен като Занони, въпреки че неговото посвещение няма да бъде лесно. Две жени, Виола и Филис, преминават през романа, представящ любовта и желанието, което ще накара героите им да пътуват по неочакван път. Такъв е краткият синтез на тази вълшебна и увлекателна история, без да разкрива твърде много на читателя. Когато Литън бил консултиран относно източниците му за развитието на Занони, той обявил, че работата му е родена от сън, преживян от самия него през 1835 г., където той си представя магьосник, който е открил еликсира на безсмъртието. Почти всяка страница на книгата съдържа препратки към събития и образувания, които със сигурност биха се квалифицирали като паранормални. От началото на историята до последните страници, сюжетът се върти около случаи на прозрение, телепатия, психическа чувствителност, появата на духове, умишлено призоваване на духове, магически отвари и еликсири, които променят както ума, така и тялото, и странните ефекти които ги заобикалят. Търсенето на скрито знание във всичко. Голяма част от паранормалната активност произтича от едноименния герой на книгата, който е изобразен като приказно красив окултен адепт с невероятни сили на телепатия, предузнаване и психическо влияние. Занони е приветстван като великия езотеричен залог на своето време, въпреки че неговият автор ще мълчи за истинската си окултна принадлежност, която никога няма да разкрие в живота, пускайки слухове, които все още продължават. Освен този пропуск, книгата ясно отразява собствените интереси на Литън по темата. Пример за това убеждение се намира в централната фигура на сюжета, и където след неговото въплъщение откриваме следи от няколко добре известни архетипа, един от които е Гилгамеш, легендарният шумерски герой, който търси безсмъртие. Други имена, отразени в Занони, са двама митични графа, френският окултист Сен Жермен и италианецът Джисупе Балсамо Калиостро, и двамата са много известни в езотеричните кръгове. Спътникът на Занони в духовното му приключение, представен като Taskmaster Mejnour, олицетворява известния френски окултист Алфонс Луис Констан, по-известен като Елифас Леви, автор на известната Догма и Ритуал на висшата магия (човека от портрета и руснката на Бафомет), който твърди, че е член на едно от британските тайни общества, а именно най-важното, Societas Rosicruciana in Anglia (SRIA), има голяма връзка със старите немски розенкройцери. След разпускането му на негово място ще бъде издигнат Херметичният орден на Златната зора, широко известен с връзката си с Алистър Кроули. И Елифас Леви, и Едуард Булвер-Литън са били в контакт и очевидно по това време духът на загадъчния Аполоний от Тиана е бил извикан от самия Леви в присъствието на Литън, събитие, предложено в текста на романа Занони. Такаааа, значи и Кроули е бил от ”бялото братство” баси, направо съм удивен! Продължаваме:
Друго име, което трябва да имате предвид в рамките на тази скрита рамка, разгърната от Литън в Занони, е Ковънт Гардън, един от най-любопитните квартали в Лондон, където има книжарници, специализирани в стари мистерии. Но от всички езотерични улики, изложени в Занони, препратката към ”Обитателя на прага” се откроява като елемент от голямо значение.
[Бележка: Когато бях на 22 години, преподавах мини лекции по опитности извън тялото в една много известна мадридска, масонска ложа, Феникс 31, Ориент Мадрид. Това е смесена ложа, има майстори и чираци както мъже, така и жени. Майстори масони имаха нужда да добият знания относно ”това след смъртта”, за да могат да защитят 30-та степен, чиито градеж има връзка именно с такива неща. Бях поканен там от приятел на баща ми, който знаеше за странните ми знания и наклонности, и се оказа, че за тях съм ”роден майстор на живота и смъртта”, заради знанията ми базирани на моят си житейски опит в сферата на опитностите извън тялото и осъзнатото сънуване. Така наречените ”Обитатели на умбрала”, или на ”прага”, или на ”предела”, пресечната точка, са онези Човеци, които могат да са и тук и там. Тоест тези, които имаме знанията и възможностите да запазим съзнание целево дори по време на сън. Казвал съм ви, че няма тук и там, всичко е едно голямо сега, няма минало и настояще, а времето е една голяма илюзия на съзнанието на физическото тяло, което е различно от голямото ни Съзнание като Същества. Човешкото свършва много бързо, и е много временно, другото е истинското и вечното. Така масоните наричат хората като мен, това е едно от имената на тези, които могат това, което аз мога. Така и не станах масон, обясних им, че съм участвал лично в създаването на много от тези ордени, но това е в друга времева линия, и сега нямам интерес да встъпвам отново в неща, които за мен са детската градина, и щом едно момче на само 22 години може да ги учи тях, значи наистина нямам нужда. Така и стана… никога не станах масон 🙂 Това е значението на ”Обитател на умбрала”, или ”Обитател на прага”, прагът е онова, на което съм научил всички преминали през ОИТ курсовете, а именно хипнагогичният стадий на съня, когато си нито тук нито там, а си буквално на прага. Това е най-оперативното състояния за начинаещите майстори на Живота и Смъртта, и именно на базата на такъв опит те могат да преминат над 30-та степен в масонството.]
Обитателят на умбрала (прага/предела), и един вътрешен враг
”Формата му беше забулена, като лицето, но очертанията бяха като на жена; обаче не се движеше като призраците, които симулират живите. По-скоро изглеждаше, че пълзи като голямо деформирано влечуго; и спирайки, накрая се сви. Той застана до масата, която съдържаше мистичния том, и отново впери очи през изпарения воал върху безразсъдния призоваващ. Всичко останало толкова тъмно, увито, забулено и като ларва. Но този огнен блясък, толкова интензивен, толкова ярък, но толкова жив, имаше нещо в себе си, което беше почти ЧОВЕШКО в своята страст на омраза и подигравка.”
Извадка от ”Обитателят на умбрала” – Занони
Когато Едуард Булвер-Литън пише за Обитателя на прага в Занони, той далеч не си представя голямото влияние, което концепцията му ще достигне в различни окултни групи, които ще приемат неговото откровение като неоспорима истина. Необичайно от научния свят, винаги борещ се с тези идеи, терминът придобива нова светлина благодарение на психологията, където се предоставят не по-малко внушителни отговори. Но нека първо обърнем внимание на голямата теософка Ани Бесант, където в ”Лъчите и посвещенията” тя излага своята версия за мистериозния обитател, която според самата Бесант се свързва и с прераждането, а според мен също, защото всички сме Обитатели на прага точно преди да се родим, и до като програмираме настоящите си Инкарнации, искам да видите мисли от време оно, когато хората са стигали до същите изводи, а те винаги са били прикривани от официалните среди:
”От древни кътчета на паметта, от дълбоко вкоренено минало, определено запомнено, и от расовото и индивидуалното подсъзнание (или хранилища на основани и установени, наследени и присъщи мисли и желания) извира от отделни минали животи и преживявания, това, че е сборът от всички инстинктивни тенденции, всички наследени блясъци и всички фази на погрешни психични нагласи; на тях (тъй като те съставляват комбинирано цяло) даваме името на Обитателя на прага. Този Обитател е сборът от всички личностни характеристики, които са останали непобедени и неуловими и които най-накрая трябва да бъдат преодолени, преди да може да се вземе посвещението.”
От психологически план, мистерията ще се тълкува като необучен ум, подвластен на капризното его, а не сублимиран, превръщащ личността в плячка на повтарящи се желания. Така Обитателят на прага е Нисшият Аз в латентно състояние, спускащ се подземен свят, постоянно хранен от вътрешни демони, или по-скоро нашите собствени ежедневни страхове – Подсъзнанието, което е и чистата истина в случат, и няма никаква връзка с никакви ”богове”, ”божества”, или ”велики учители и даскали”. Надявам се разбирате чисто обективната ми гледна точка. За мен е невъзможно да падна в капана на религиите, и религиозният сектантски контрол над Съзнанието. Прекалено дълго съм участвал в такива, и онакива, тайни и видни организации за да попадна в тази клопка за Съзнания от детската градина. Колкото и разкрасено да звучат теоремите на така наречените ”учители”, или в случат mind control-a, на който са подвластни тези от така нареченото ”бяло братство”, истината е само една – и тя е, че НИЕ САМИ сме Творците на собствената си реалност, и няма друга истинска истина, освен тази. Перифразирането на всичко това е плод на желанието за контрол, и на Добрите, и на Лошите, и на Тъмните, и на Светлите, те са абсолютно едни и същи, еквиваленти са сами на себе си, и без злото няма добро, както и без добро – злото не би имало какво да разрушава. Хора като нас трябва да са над тези функции на дуалната Матрица, което обаче не изключва личните пристрастия, желание, и мотиви да се участва в Играта.
Джон Булуер ли е истинският Занони?
Отне ми няколко седмици да проуча всичката тази информация по окултният роман, и изключително интересната личност на автора, провокиран от факта, че виждам капаните на сектантските идеологии още преди да бъдат заложени, и мога да посоча точно кога ще щракнат. Открих странна препратка, завещана от Алек Маклелан в The Lost World of Agharti, 1982. Според Маклелан, Занони би бил моделиран по вдъхновението на Джон Булуер, предшественик на самия Едуард Булвер-Литън, който през 1644 г. публикува трактат за своите теории, озаглавен ”Хирология: или естественият език на ръката”, което е първият труд върху жестомимичния език, истински подвиг за времето. Но освен тези постижения, се твърди, че д-р Булвер е изповядвал дълбока преданост към алхимията и както ще видим по-долу, още нещо. Маклелан пише:
”Имаше дори семейна легенда, според която той е намерил средство за удължаване на живота и сега живее много добре през деветдесетте си години, изключителна възраст за седемнадесети век.”
Алхимията…. толкова много народ я търси, и иска път към нея 🙂
Един любопитен факт като за край на статията: в добре запомнената поредица ”Туин Пийкс” на великия американски режисьор Дейвид Линч, загадката на Обитателят на прага се споменава почти в края на поредицата…но се появява 🙂 Холивуд също вкарва елементи от Занони в много от филмите си, но не само от Занони, защото и в този окултен роман са заложени базови принципи, които са универсални, но разказани по начинът, по който автора го прави – стават още по-интересни и мистични, особено за тайните и дискретни общества, които са се заели да изучават такива писания и трактати. В романа Занони е заложено поне половината знания на масонството, минимум от средновековието до краят на 18-ти, и началото на 19-ти век.
Несъмнено Занони представлява един от най-интригуващите романи поради високото си езотерично съдържание, което като откровение на Едуард Булвер-Литън белязва неговото поколение и оттогава оказва значително влияние като референтен текст, чието четене става от съществено значение за тези които решават да започнат да се инициират в мистериите на колективният, и на индивидуалният Път, които са част от едно и също.
Някак си, правенето на тази статия ми достави едно особено удоволствие, обяснявам си го само и единствено с интересната и крайно разчупена личност на автора…
Поздрави на всички, бъдете здрави, и кажете на ”великите си учители”, че само вие може да сте си истински учители. И макар, че има хора, които наистина предават знания, моята критика е насочена към сектантските среди, които практикуват директно контрол над Съзнанието, без дори сами да го осъзнават, смятайки се за ”добрите и светлите”. Помнете, ”добрите и светлите”, са 1 към 1 с ”лошите и тъмните”, това е детската градина, до 3-ти клас на школата Земя. Всички, които сме изкласили нагоре обаче, не сме загубили капацитета си да слизаме надолу волево, и да бъдем Велики Майстори на Времето!!!
Nahuatl
——————————————————————————
Съобразно ЗАПСП, и ЗИС
Всички материали в Блогът на Nahuatl подлежат на Copyright©
——————————————————————————–
