В памет на Милен Добрев.
Моята опитност като човек не е свързана само с езотериката. В същност тя е просто един малък аспект от моето същество присъща за свободното ми време. В живота си аз съм от този тип хора дълбоко уважаващи силовите спортове и бойните изкуства. Практикувал съм ги и все още ги практикувам, когато имам възможност. На вас приятели и любими мои хора по залите, Джудо, ДжуДжицу, BJJ, Карате До, Борба, Самбо, Силов Многобой, Вдигане на щанги и прочие – Oss!! Познавам ви!! Способен съм да видя аспекти от личността на Милен Добрев, които до някъде съвпадат с това, което аз съм осъзнал до като съм спортувал. За това посвещавам този материал именно на него. Без тъга, без болка, с респект.
Знам какво индивидуалният силов спорт носи като изживявания, знам и какво носят със себе си бойните изкуства. 2 тотално различни неща са, макар и слети в ден днешен. Мисля, и не мога да се сетя за нито един негативен аспект от цялостността на силовият спорт и бойните изкуства освен личните избори на някои индивиди решили да създават проблеми избивайки комплекси. Сам по себе си спортът, и в частност силовите индивидуални дисциплини са една от най-стабилните, най-здравословните и най-добре проектираните платформи за развитие на връзката Съзнание-Тяло-Дух. Именно като платформа за развитие те предлагат една солидна база от трудности и методики за постигането им, като външните прояви на трудностите (да вдигнеш 200 кила или да пребориш еди си кой по-силен физически от теб или просто да се научиш да се набираш) и цялостното им преодоляване са много мощни тригъри носещи сложни многопластови лични осъзнавания.
Индивидуалните дисциплини залагат на силата на личността и иднивидуалният характер за разлика от спортове като футбола и баскетбола, в които ”екипът”, тоест ”колективът” е определящият фактор. Много високо оценявам всеки спорт предлагащ платформа за лична изява, личностно развитие и въобще всеки спорт предлагащ перспективата на индивидуалното. Вдигането на щанги е един от тези спортове. Тук се сливат в красива амалгама много от важните изживявания на лично ниво носещи лични дълбоки осъзнавания посредством един много мощен инструмент – физическите упражнения и физкултурата.
Защо се нарича физкултура? Защото в автентичен вид е 100% градена на базата на едно основно нещо крайно липсващо и изкривено в днешното българско селско стопанско болно общество – дисциплината, нещо структурирано в уникални раздели съставящи цялото. Това разбира се е един бегъл аспект от милиардите изживявания възможни чрез спорта, но именно дисциплината е един от елементите, които бъдат ли сложени в раницата веднъж – трудно излизат от там. Който я сложи в торбата мигновенно започва да се отличава от стадото.
Като всеки млад човек и аз съм минал през многото години лутане, и на определени нива все още минавам от там. Не съм от хората, които търсят сила у външни източници, но ви гарантирам, че не съм открил по-добра база за лично развитие във всяка една насока от спорта, и в частност щангите, лостовете, тепиха и боксовата круша. Живеем в силно стресови времена, а стресът се трупа като все едно са ябълки в кошницата и стигне ли до горе – прелива и кошницата пада, или се къса. Най-мощното средство, което аз лично съм открил за себе си това е спорта като инструмент служещ хем за прочистване, хем за поддържка. Говоря най-вече на ниво съзнание и дух, тялото просто материализира останалите процеси. Това ще го разберат единственно хората постигали лични цели спортувайки.
В живота си стигнах до момент, в който сам трябваше да се уча на постоянство и дисциплина, преди това не разбирах въобще нито какво са в същност, нито колко наистина са нужни в живота по принцип. Никой не ме беше научил до като бях малък, никога съм нямал такъв пример и само нуждите, и в крайна сметка, критичните нужди успяха да ме върнат в залата, и само така успях да вкуся от насладата на постигнатите частични успехи в лично ниво посредством силовият спорт.
Няма нещо, което да действа толкоз комплексно и на толкоз много нива като физкултурата. Когато това се случва посредством тренировки по Борба, Джудо, Карате, BJJ, Самбо, или някоя друга комплексна система – в краят на деня съзнанието изпитва няколко основни неща крайно полезни за цялостното развитие:
- Лекота – онова чувство заради което всеки съзнателно трениращ се връща в залата.
- Енергичност – въпреки многото изпълнени физически упражнения човек се чувства преливащ от енергия.
- Отпуснатост – тестостерона изиграва полезната си роля, нужната ”благородна агресия” е спомогнала тренировкатаи е довела до там човек да се чувства хем енергизиран – хем отпуснат.
- Усещане за сила – с правилният ментален модел това е ускорен път към изкуството на отговорността.
- Kоито съзнателно използват спротът по начин подобен, на това което ви описвам до тук.
- Задръстените интелектуално и духовно, заседнали в тялото си индивиди, както от мъжки така и от женски пол. Батките и Кифлите от предната статия.
Ossu!
Nahuatl.
