Генерално, когато говорим за смърт, в пространството започва да се усеща едно напрежение. Става някак си тежко. Това се дължи на факта, че повечето хора се самоопределят с тялото си а не с това, което са в същност. В тази статия ще ви обясня някои важни неща свързани с процеса на умиране. За мен смъртта е това, което е, и само мога да се усмихна, когато мисля за този мой собствен момент – мащабно осъзнаване на цялото битие на Инкарнацията. Аз го виждам красиво.
Нека този материал послужи на всички читатели, които в момента се опасяват, че ще загубят близък човек. Посвещавам го на тях.
В западният свят е прието образът на смъртта да бъде страшен. Скелет облечен в пелерина държащ коса…На мен ми е супер комично, не знам за вас, но аз в типичният за мен провокативен стил съм способен да се изсмея. Смъртта не е никакъв образ на нищо, дори събирателен образ не е. Смъртта е процес. Основен, важен, стриктно индивидуален, личен, единствен и нужен процес на цялостно осъзнаване. Смъртта е ”сглобяване на пъзела”. Верен съм на това, че този блог е проекция на моята лична опитност, ето още примери.
Лично аз бях умрял за мъничко 2007 ма година по време на една жестока катастрофа. ”Случайно” един пиян и дрогиран бразилски гражданин се вряза в мен челно до като се разминавахме. Споделям реалната снимка с вас, за да може със сигурност да усетите, колко истински е бил този момент:
130км/ч челен сблъсък без airbag, спаси ме това, че съм голям и здрав…според лекарите
От това, което виждате на снимката успях да излезна жив. Усещате тежката вибрация нали? (няма да ви кажа какво усетиха лекарите, когато им казах как изглежда човекът от другата кола, каква му е прическата, регистрационен номер, марка и цвят на колата и т.н, това в 4 сутринта) Това, което усещате е телесна команда, тялото има съзнание, препрограмирано съзнание, в момента то усеща какво може да му се случи и започва да изпитва страх. То просто знае, че е като тялото от колата и е уязвимо, за това има страх. Бъдете смели, страхът е илюзия на тялото. Абсолютно същото изпитва умиращият в болница човек, или умиращият от болест. Не е така при мигновенната смърт. В случаите на хора, които умират малко по малко страхът е силен в зависимост как те самите са програмирани от дадената култура, но същевременно вътрешното усещане може да е за едно странно спокойствие, което човек не може да си обясни от къде идва. При всеки е така, друг е въпросът кой до колко успява да усети и възприеме вътрешният глас и това, което човек усеща и знае вътрешно – то е истинският глас на това, което наистина сме. Много често боботенето на аналитичният мозък просто заглушава истинското вътрешно слушане. Обаче хората, които знаят за вътрешният си глас, но същевременно изпитват и страх са леко объркани. Въпреки това те знаят какво им се случва и от там странното усещане за спокойствие.
Със сигурност в българското селско стопанско скопено от смотани християнски традиции общество ще има и куп ревльовци и роднини, които само ще ускорят процеса на страхът, стимулирайки аналитичният мозък на умиращият. Те са в същност другите тела изпитващи страх мислеки, какво ще им се случи и на тях. Те реално НЕ уважават този толкоз важен за Инкарнацията момент. Водещият елемент е страхът от смъртта и непознатото – основна програма в софтуерът на нашите човешки тела. В това просто бъдете сигурни.
Когато бях умрял за малко видях онова световно известното видение с филмовата лента, но от самото начало знаех, че тази комуникация е просто изразяване на ”ей, спри се и рестартирай”, знаех че реално няма да напусна все още физическото. Лентата обаче си беше там, разгледах разни моменти от живота си…и си дадох сметка, че аз живея в разрез с истинската си природа, което ме промени интегрално.
(Важна бележка – тези неща не се запомнят така 1 към 1, когато човек се върне в тялото, то става като пъзел, който с течение на живота се сглобява малко по малко и човек просто си спомня, че е видял тези неща в онези специфични моменти, това е една красива част от приключението на живота и знанието за смъртта)
В момента на случването на тези неща, хората започват да ги свързват с разни ‘‘божествени”, ”ангелски” и прочие религиозни образи, защото има усещане, че нещо те води до като влезеш сам в собственото си мултиизмерно възприятие и го осъзнаеш като свое собствено. От там и всичките приказки от 1001 нощ на всичките земни религии, мистицизми и т.н Разбрали сте вече отношението ми към мистицизма, той е инструмент за контрол. Както и да е. Не изпитах никакъв страх, защото мене си ми лопа дъската от как съм се пръкнал, и вижданията ми относно смъртта са си едни и същи от както съм роден, но следващата част от осъзнаването се оказа определяща за моят живот. До скоро все още не осъзнавах колко реално е било важно това събитие за мен като личност и Инкарнация. Способен съм да видя красивото в тези работи… а то не е малко.
С написаното до тук искам да ви кажа за пореден път, че тялото наистина има свое собствено препрограмирано съзнание, именно преодоляването му е основна част от интересното в Играта за Висшият Аз. Приели сме това предизвикателство от части заради това – защото веднъж в тяло, е адски трудно да се самореодолееш и да стигнеш до знанието за истинският себе си. Дъхут не изпитва страх, това е качество на тялото, и ако някой блика тази емоция след смърта не е странно. Просто много ”хора” умират и продължават да се идентифицират с тялото си. Образът им в астрала е все още 100% човешки, защото те самите създават тази холограма за себе си. Осъзнавате ли, че сами се създаваме? И тук е така, но процеса е малко по различен. Там е директно. Много умрели не знаят, че са умрели…до там са вързани с физическата реалност, до там натрупание илюзорни вярвания са взели реверс, че те самите продължават да си проектират фалшива физическа реалност. Ето колко е критично това, да разбираш, че нито една религия, нито един мистицизъм, нито едно вярване няма да ти помогнат след телесната смърт. Това са аспекти на земното съществуване и е нужно в даден момент от приключението човек да се отърси от тях, да ги осъзнае като това което са – холограмна илюзия. Masterhand – a зад процесът е Висшият Аз, духът е просто междинната връзка. Не си мислете, че умирате и опаааа ставате едва ли не Висшият си Аз… Това продължава да носи кофти емоции за много хора, които си мислят, че вече разбират нещата…и им носи кофти емоция, защото още ги е страх да се разделят с тази си личност, а тази им личност е тялото им. Там вън вие не сте никаква само една личност ако сте Едновременно Същество. Ок? Това трябва да ви носи спокойстие приятели а не кофти емоции. Там вън вие сте частица от едно цяло, което пак е ваше. Осъзнавате ли го? Именно за това в много материали е наблегнато на прокарването на идеята, че няма баланс извън собственото Същество, това е така, защото цялостност има само вътре, външното е проекция, а това тук + астралното там са само стълбички…Не е цялото.
От почти критично значение са и вярванията, които умиращият е натрупал по време на животът си…но и то е част от приключението. За доста от вярващите в каквото и да било Играта продължава в астрала.
Какво се случва до като умираме?
Както вече ви казах в предни материали, представете си че имате 3 части, 2 от които са аватари. Висшият Аз пуска линк към духът, духът е аватар, който влиза в още един аватар още едни или 2 нива на долу – физическото тяло. Нужно е за да може да се съществува в 3Д среда, тук проявлението е чрез комбинация от материя-квази материя или сутилна материя и енергия.
Всички тези неща са вързани по между си, в буквалният смисъл, чрез връзки, които са просто като кабели, по които тече информацията. То е като сложен апарат, представете си че към всяка система, към всяка функция на тялото, към всеки процес в тялото има спуснати хиляди мънички връзчици, кабелчета…Някой са като артерии, тоест главни са, други не са толкоз големи, но всичко е част от цялостността на една перфектна машина. Самото енергийно тяло, или аурата на човека, са отделен свят сами по себе си. Тях няма да ги коментирам сега, защото ще стане прекалено дълго, споменавам ги само генерално, но енергийните тела съставляващи аурата не са друго освен различни видове транспортни средства на съзнанието и духа. Те са аватари вътре в основният аватар. Когато някой умира, повечето от тях отпадат, а това което остава се синтезира в нещо различно…За това в някой друг материал.
Когато някой умре, не само си излиза от тялото ок? Едно излизане от тялото и една смърт са адски подобни, но не са едно и също нещо. Разликата е какво се случва със съзнанието и как процесът влияе на осъзнаването по натам. Определени връзки между аватарът дух и аватарът физическо тяло се късат и повече престават да бъдат зависими. Много са, зависи по какъв начин умира човек, но главното е, че с късането на тези връзки до като се умира – се освобождават основните блокажи на паметта и процесът е viceversa. Последният енергиен трансфер се състои в предаване на цялостната информация от паметта заложена в тялото, до която духът има достъп. Просто все едно си земате флашката, качвате си меморито и си биете камшика. След късането на енергийните връзки физическото тяло спира да бъде оперативно – умира. Тези моменти…когато се изживяват изглежда като цяла вечност, но това е така, защото линейното време е свойство на 3Д средата, извън нея то не съществува. Тоест в едни хилядни от секундата може да се усети всичко. За да ви изглежда близко, усещането е като телесните усещания. Една мултиизмерна визия за това е примерно, че вие сте съзнателни за себе си, и едновременно с това ”виждате” няколко свои собствени перспективи и сте способни да усетите късането на връзките. Представете си, че можете да видите основните енергийни канали, които ползва акупунтурата примерно. Ок? Вътре в тях текът част от основните връзки на духът с физическото тяло. Тези канали са един вид команден пулт. Късането на връзките се усеща като странно гъделичкане. ”Загасянето” на чакрите е друг интересен процес, то е угасяне в буквалният смисъл, като в посока към нещото наречено ”дух” се издърпват тези енергийни линкове, които вече са download-нали цялостносто съдържание на енергийният център, от който излизат. Това е информация, просто се издърпва обратно натрупаната информация.
Тялото умира по този начин, така умирах аз, хиляди пъти, просто имам паметта за да опиша процеса. Нужно е да се каже, че не всеки умира толкоз съзнателно. Аз ви описвам частици от процеса за да си направите една ментална идея, която няма да е осъзнаване до като не го изживеете. Това са просто междинни процеси…Не е нищо финално.
Излизайки в астрала умрелият първоначално се базира на собственото си възприятие за реалността…Християните започват да си проектират християнски филми, будистите сигурно си проектират индийско порно, знам ли? Вярванията са от критична важност. Филма не свършва тук. Там вън… 🙂 🙂 🙂 знаете за всичките капани на извънземните цивилизации правещи бизнес с души… Не искам да ви плаша допълнително. Каквото и да се случи знайте, че Висшият Аз контролира всичко от-до. Играта продължава, но различно за всеки. Реално всичко, включително и това да ви инкарнират отново насилствено е част от многообразието на Играта. Ако го гледате по този няма да има конфликт, усещате ли се засегнати…работете над ДНК командите, истинското ви Същество просто експериментира себе си чрез вас като Инкарнации.
В заключение – смъртта е мащабен процес на осъзнаване и нищо по-различно от това. Там се сглабя пъзела на Инкарнацията, пренареждат се хард дисковете на паметта и настъпват нови етапи от Приключението. Не се страхувайте приятели. Няма от какво.
Можете да помогнете, ако някои от вас има умиращ близък човек, като му вдъхнете спокойствие. Идеалният вариант е човекът сам да осъзнава, че умира. Той вероятно е способен да усети това, за което ви писах по-горе. Смесицата от страхът на тялото + вътрешният усет за спокойствие. Кажете му/и да се насочи към вътрешният си усет. Изразете му любовта си ако го обичате, кажете му че уважавате Пътя му, че знаете колко е личен и индивидуален, и че за вас е чест да споделите Пътищата си. Това не са директни натяквания на нещо илюзорно и фиксирано разбирате ли? Умиращият ще разбере интуитивно, и това ще му донесе спокойствие.
Разкарайте ревльовците. Не занимавайте умиращият с това, което пише в хартии като библии, корани, веди и прочие булшит. Както ви казах – смъртта е лично, стриктно индивидуално, мащабно и комплексно осъзнаване на цялото. Но цялото, не е това което вие може би мислите, че е. Цялото е това, което човек като личност възприема като цяло. Така, че не занимавайте умиращият с глупости. Покажете уважение към това, което е била Инкарнацията и към Пътя като цяло. Бъдете войни и имайте доблест да уважавате тези неща.
Nahuatl.
Странно как някои хора могат да се изразяват така, че да внасят поне малко ред в собствените ни "глави" без да се натрапват 🙂
Това е така, защото тук се споделя лично мнение и опит а не някакви заучени идеологии. Мерси за коментара 😉
Много се радвам, че ви намерих. Благодаря
Няма за какво да благодарите. Поздрави 😉
Аз уж разбирам, но…. Не мога да се избавя от страха.
От какво точно ви е страх?
.",,,работете над ДНК командите"….ей това не знам как да го започна…
Това с търговията на души от извънземни ме плаши! И там ли има търговци?
razbira se! 🙂
През цялото време се сещах за кучетата, но май всички животни като усетят, че им идва времето се усамотяват. Те могат да бъдат пример как живи същества, които не са закърмени с религии, страх от смърт и прочие, приемат смъртта.
Трудничко си е да го разбереш в тоз живот
За първи пат намирам материал за четене, който съвпада с интуитивните ми представи за живота в тази реалност, свързана със съществуването на хората, като биологични същности и връзката им с другите реалности и обитателите им. Благодаря на автора и му пожелавам да пише, колкото се може повече, за да ни "отвори очите". Може би звучи малко егоистично, но пък ще му бъдем много благодарни, което се надявам ще му послужи по пътя към висшите реалности…