Пещерната система Cuevas de los Tayos – Хуан Мориз

от | мар. 7, 2018 | Политически и други анализи | 0 коментари

Здравейте Приятели. Отдавна не съм ви писал.

Знаете за тези периоди на ”вече нищо не ми е интересно”… След тях обикновено идва друг момент, в който човек усеща, че навлиза в етап на преразглеждане на всичко видяно и познато до сега. Такъв е и моментът при мен 🙂 Започвам да преразглеждам супер стари информации на ново, и наистина си давам сметка, че гледната ми точка хем не се е променила, хем се е променила, което за мен лично е нещо много интересно, и съм решил да го поизследвам… Време е за някои промени и от вън и от вътре. Ето една лайт статийка в стил ”бахти мистерията”, която ще се хареса на много от вас.

Хуан Мориз и La Cueva de los Tayos:
 

Може би това е една позната вече история, за входовете към един от подземните, смесени мегаполиси в пещерната система Куевас де лос Тайос, в Еквадор, и това, до което се е добрал аржентинецът от унгарски произход Хуан Мориз. Тези истории за онова друго човечество (съставено не само от човеци) обитаващо под повърхността, привличат вниманието на хората от както я има нашата цивилизация. В древността контактите са били чести, и много от тези същества са били славени като богове в буквалният смисъл на думата, най-вероятно заради технологиите, които са разгръщали пред древните Хомо Сапиенс, за които всичко видяно е било чиста проба божествена магия. Вътрешната Земя привлича от край време и най-различни изследователи, кои известни, като самият Хуан Мориз, кои не толкоз известни като баце ви Nahuatl. Тази е мечтата на всеки приключенски Дух – да изследва там, където малцина могат да стигнат. Тайничко всички от нашата порода се надяваме един ден само с това да се занимаваме 🙂 То е публична тайна….

Истинското име на нашият герой е Мориз Опозич Януш, роден в град Кьорменд, Унгария, през 1920 година. ”Умира” в Гуаякил, Еквадор, на 27 февруари 1991. Слагам в кавички това, че е умрял, защото реално тази негова мнима смърт е пълна с мистерии…дори няма погребано тяло. Умира или слиза долу, при онези, с които е бил в контакт в продължение на няколко десетилетия? Така и не се доказва документирано неговата смърт, и просто всичко яко мирише на инсценировка. Историята на Хуан Мориз е крайно интересна, той е един реален Индиана Джоунс, и неговите приключения са инспирирали много други истории. Библиографията му съвсем не е кратка, въпреки че за животът му в Унгария, преди да емигрира в Аржентина се знае много малко. Неговата така да кажа, ”писана личност”, започва именно в Еквадор и Аржентина. Знае се, че неговата професия е минното дело, специалист е в минералите. Също така е и запален спелеолог. Сам е основател на поне 2 минни компании специализирани в злато и диаманти, и е доказано, че по онова време е един от най-богатите хора не само в Южна Америка. През педесетте години започва да кръстосва джунглите на Амазонка и Андите, и точно там се крие началото на неговата легенда…Работата му го води в териториите на еквадорските индианци Шуар, в провинциите Пастаса и Морона Сантиаго, където след продължителният си престой сред местните спечелва доверието на няколко вожда, които малко по малко започват да му разкриват ”тайните на боговете”. Според самите легенди на индианците Шуар (познавам лично 2ма от тях), предназначението на техният народ е да бъдат пазители на входовете към вътрешната земя…Народът им от самото си начало знае прекрасно какво се случва долу, и ”мисията” им е да запазят тайните входове непроходими.

 

Много европейци са намерили смъртта си в териториите Шуар, търсейки неща, които не трябва да бъдат открити. Това племе не е като индианците Кечуа, които са миролюбиви земеделци и занаятчии, Шуар са войнствено племе, те са пазачи, те са от тези племена, които практикуват ”смаляването” на главите на убитите от тях врагове.
Работата на Хуан Мориз сред индианците е постоянна, реално той живее там с тях в продължение на много време. Като изследовател на паралелностите между маджарският народ и древните индиански цивилизации, Мориз публикува през 1967 година книгата ”Американският произход на европейските народи”, която се връзва просто перфектно дори с нашият собствен прото тюркски произход. В най-дълбока древност, предците на тези индианции са същите древни пра алтайски народи, от които произлизат и нашите собствени предци, а и тези на унгарците. От там и шаманизмът при древните българи, то е нещо което се е практикувало в такъв странно-интересен паралел единствено между тюркските и индианските народи. Нещата там съвпадат до най-малка подробност. Именно за това, много от нас българите носим подобна генетика, и подобни натурални способности, изявени толкоз масово. Тюркската тема е нещо, което ще обсъждаме в други публикации. Да се върнем на индианците.
 
Някои от вождовете на индианците от етноса Цачила, заедно с Шуар, решават да споделят на Мориз местоположението на някои от тайните входове към пещерните системи наречени на испански Cuevas de los Tayos. ”Тайо” е малка, нощна, сляпа и хищна птица подобна на ястреб. Дори и самите птици Tayos са обвити в мистерии….Правени са опити с тях, и птици маркирани в пещерите на Еквадор са били регистрирани във Венецуела, което доказва, че тези огромни пещерни системи са свързани една с друга. В буквален превод името на тези пещерни системи (не става въпрос за само една пещера с това име, а цяла система от пещери, една от най-големите в света) се превежда на нашенски като ”пещери на ястребите”. Там гнездят цели ята от тези малки и красиви птици. Индианците му казват, че входовете са десетки, но има един от тях, който води към огромна пещерна галерия, която е останала в тайна в продължение на хиляди години. 

През 1970 в интервю за един еквадорски телевизионен канал, Мориз казва:

´´След втората световна война започнах да се занимавам ексклузивно с изследване на корените на човешката цивилизация, за да разбера защо сме тук, на тази Земя, каква ни е мисията, и до къде трябва да стигнем като цивилизация.´´ 

На 6 август 1976 година, Мориз дава кратко интервю за вестник ´´El universo de Guayaquil´´:

Журналист: ”Казвате, че там долу има цивилизация?”
Мориз: ”Ако искате ме наречете луд, но да, там долу има цивилизация от свръх същества”
Жу: ´´Как изглеждат физически?”
М: ”Някой като нас, други са различни, но всички са генетично много по-висши от нас”
Жу: ”Вие бил ли сте с тях?”M: ”А защо мислите, че мога да ви дам тези детайли?”
Жу: ”Какво правят в този подземен свят?”M: ”Там долу има огромни лаборатории за напреднала технология……Казвам ви, наречете ме луд, но там долу кипи от живот, и тези цивилизации са с милиони години по-напреднали от нас…..”

Името на Хуан Мориз се споменава и в една много известна за времето си книга на френските автори Мари Терез Гиншард и Пиер Паулантони, в която има още няколко интервюта с нашият герой. В едно от тях той казва, че е открил в една от подземните галерии няколко ръкописа от златист метал поставени върху странна каменна маса. След това към него се приближили няколко хуманоида, ниски на ръст, с овални глави, големи тъмни очи, и странен накит в косите с голям смарагд в центъра на челото. Съществата му казали, че ”доминират силите на слънцето и планетата”, и че ”книгите, които е открил са неразрушими”. Аржентинският изследовател Хавиер Стагнероу, който посещава Мориз в Буенос Айрес през 1977, казва че ”можем да ги класифицираме към расата на Сивите”, но ”същевременно те не са точно като тях”. Евентуално става въпрос за хибриди, все пак Сивите нямат коса… Стагнероу споменава за голямата предпазливост на Мориз, който по това време се е намирал в Хотел ”Nueve de Mayo” (9ти май) в Буенос Айрес, но същевременно е бил регистриран в поне още 9 хотела в същият град. Изглежда, че след слизането в пещерите, и моментът в който започва да търси финансиране за по-голяма експедиция, унгарецът привлича вниманието на тайни организации и правителствата на някои от големите държави като САЩ, Англия, Франция и дори Русия. Мориз разказва на Стангероу, че са се опитвали да го отвлекат и убият няколко пъти между 1976-77 година, което не е странно, защото по това време самият той, е представител на около 20 фирми от минният сектор, и представлява интересите на няколко големи корпорации, заинтересувани от минералите и златото в еквадорските джунгли. При тези срещи, Мориз винаги носи една торбичка със смарагди, най-евтиният от който струвал 50 000 щатски долара. Унгарецът е собственик на 57 сейфа в различни банки по света, и вероятно ръкописите се намират в някой от тях…Имало е защо да бъде толкоз предпазлив. Някои от изворите свързват Мориз с някакъв таен унгарски езотеричен орден, чието име обаче никъде не се споменава, и според тези информации, той е знаел, че евентуално има входове към вътрешната земя. В други интервюта говори, че Cuevas de los Tayos е само едно от местата, от където може да се влезе в подземният свят, но има и входове през Перу, езерото Титикака, Куско, или Tierra de Fuego в Аржентина.

Хуан Мориз прави първите си изследователски пътувания в земите на народа Шуар между 1964 и 1967 година, няма точна дата на неговите открития, въпреки че самият Мориз го прави официално на 21 юли 1969 година.

След първото слизане в пещерите, както ви споменах, Мориз организира експедиция с вече по-големи размери…където привлича още повече внимание, и няколко правителства забраняват на учените си да участват без да бъдат придружени от ”специални агенти”, сещате се какви. С него се свързва мормонската църква {{{Не мога! Трябва да го кажа! Знаете ли коя е най-голямата мечта на един мормон? ………………….. да му отвориш вратата!!!!}}}. Мормоните откровенно сичтат, че намерените вътре археологически находки, и по-специално ръкописите от златните ламини, евентуално са същите ръкописи, които Джон Смит описва като ”ръкописите на ангела Морони”. Заради първоначално трудното положение, унгарецът се съюзява с тях, но в последствие разбира какви са истинските им цели, да му откраднат ръкописите в полза на движението. След като това става ясно, той къса отношенията с мормонската църква. През 1976 г, шотландският инжинер Стан Хол, с покровителството и парите на английската корона се свързва с Мориз, което дава началото на англо-еквадорска експедиция продължила 35 дни, която е водена от, забележете, Нийл Армстронг……. В крайна сметка Мориз се отказва от това начинание и го саботира, защото правителствата на двете държави отказват да гарантират, че находките няма да бъдат иззети, освен това се появяват и основателни съмнения, че Хол е агент на британските спецслужби, както и масон, като самият Армстронг. Мориз съборита мисията чрез индианците, които ги водят до входа на пещерата. Повежда ги към друг вход, този който и до днес е официалният. Прави го заради клетвата, която е дал пред пазителите Шуар, и така тази експедиция никога не успява да преоткрие истинският вход към ”Златната Библиотека”, който най-вероятно си стои така и до днес. Интересно място – интересни хора, а?

В нотариалният акт на откритието с дата 21 юли 1969 година в крайбрежният град Гуайакил (Еквадор), четем следното:

”…открих няколко обекта с огромна културна и историческа стойност за човешката цивилизация. Обектите са предимно метални ръкописи, направени от изчезнала цивилизация, за която до сега ние нищо не сме знаели.” 

Първоначалните изследвания говорят за възраст на артефактите над 250 000 години, което е в тотален разрез с официалната история….

Но какво всъщност открива Мориз? Защото тази история има и пред история….Kатолическият мисионер, отец Карлос Креспи, едно старче подобно на нашият Дядо Добри (лека му пръст), получава в знак на признателност от страна на индианците Шуар, е те тия работи:

Лична перспектива:

Пределно ясно е, че съществуват подземни цивилизации, за мен няма никакъв спор в това. Опитвал съм се от друго състояние на съзнанието да правя пробиви там, но без особен успех. Съществата, които живеят долу са най-различни. Първите са истинските земляни – земните Рептилии, много от които съвсем не са нито кръвожадни, нито зли така както го разбираме ние. Със сигурност обаче и те си имат Agenda, както е нормално. Става въпрос за поне 3 различни раси. Това е една изключителна цивилизация, която живее редом с нас и в миналото е била обожествявана на много места по планетата, и най-вече в Южна и Централна Америка. Мегаполисът, чиито вход пазят индианците Шуар е смесен. Тоест там живеят раси, които не са земни по произход. Това е една от най-старите смесени бази на Земята. Нямам наблюдения за отношенията им със земните Рептилии, но предполагам, че са в контакт, и всичко им е ОК 🙂 Все пак тези Същности са различни от нас, Последователни по инкарнационен модел.
Специално там има намесени и гиганти стил Нефилим, част от информацията е свързана с открити стъпки в камъните, които са огромни по размер, и не отговарят на нищо от нашата цивилизация. Не много далеч от там, в перуанските Анди се намират други древни извънземни бази, и изглежда, че цялата тази система от подземни съоражения е свързана. Въобще под нас има един цял друг свят…тотално различно измерение със собствени параметри.

Разбира се всички правителства са силно заинтригувани от такива археологически находки, и такива места като цяло. Няма правителство, което да не иска контрол над някаква нова технология, или нещо, което да подсили международните им позиции като цяло. Това както се сещате, никога не се прави пред очите на хората. За хората си има Mtv.

На нормалният човек тези неща дори не са му интересни… просто така е програмирана нашата раса …

Лично съм се интересувал  за такива входове по Балканите, и тайни бази, наши или чужди като обекти на бъдещи наблюдения в изменено състояние на съзнанието, да се чувства свободен да ми пише на [email protected] всеки, който знае нещо по тези теми.

Следва 2ра част с историята на отец Креспи. 

Поздрави на всички!

Библиография, Хуан Мориз:

Móricz, Juan (1967) El origen Americano de pueblos europeos. Guayaquil, Ecuador
Porras, Pedro (1978). “Arqueología de la Cueva de los Tayos. Pontificia Universidad Católica del Ecuador.
Peña Matheus, Gerardo (2011). “Historia Documentada del Descubrimiento de las Cuevas de los Tayos”. Guayaquil, Ecuador.
Aguirre, Guillermo (2013). “Lírico y Profundo”. Buenos Aires, Argentina.
Palacios, Manuel (2014). “Amerika Prohibida”. Ediciones Hirana Padme. Quito, Ecuador Palacios, Manuel (2016). “Betiltott Amerika”. Móricz János Kulturális Egyesulet. Budapest, Hungría
Stagnaro, Javier (2009). “Austerria. Los Túneles de Agartha en América”. Buenos Aires, Argentina.
Frankland, John (1978), “The Los Tayos Expedition” Caving International No 1
error: Съдържанието е защитено и подлежи на Copyright съобразно българското законодателство (ЗИС и ЗАПСП)! Опитващите се да копират съдържание оставят следи! Защитният софтуер ни изпраща вашите данни и локация.
Share This