Единствено магьосник може да лъже преодолявайки това, което се случва с енергийното тяло до като се изрича лъжа, и това може да се случи единствено, когато лъже за нещо, за което реално не му пука истински…Тоест без емоционална импликация….Ето малко козове как да разпознаете лъжците ако все пак някои от вас имат достатъчно добър екстрасензориален усет:

Говорим забележете – за лъжата, когато има лична импликация. Агро-земеделските лъжи могат да бъдат и инструмент…

Самата лъжа е вид конфликт със себе си. Общо взето, когато човек няма ташаци (balls, cojones, смелост и доблест) да се изразява като това, което е – той лъже за да замаже положението. Било то от срам, страх, че няма да бъде възприет като това, което е, и т.н

За някой индивиди това е кондиция на съществуване – компулсивните лъжци, които са също така и експерти манипулатори. Но лъжата е конфликт със себе си – невъзможност да се изразиш като истинското си същество, и нито едно удобство няма да разреши този вътрешен конфликт. Единственото нещо, което може да го направи е шибаният факт, че просто трябва вече да се изправите пред демоните си и да ги победите, защото в противен случай – ще ви размажат. Факт е също така, че много от лъжците са се научили лъжовно да се възприемат в стил ”ами такъв съм си, ко а напрая бахти!”, като в същото време вътрешно страдат…страдат, и пак страдат, щот просто нямат топки да бъдат истинските себе си. Конфликт от където и да го гледаме. Гнило, акано, и т.н

Някой извисени (изкривени) нагуали могат да ви кажат, че ”нййеееееееее, няма лъжа бйе! то е само не-споделяне на информацийка!”. Четете велики нагуали – народа не яде доматите с колчетата…Надявам се правите разлика в нещата..ако не – образовайте се, аз не съм ви гуру.

Колкото повече емоционална импликация има в лъжата, толкоз по-плътни стават крайните слоеве на аурата, могат да се усетят почти физически, буквално се допирам до тях, сменя се цялата плътност в пепосредствена близост. Образува се нещо много подобно на ”бариера”, енергийна бариера, и това се случва именно защото лъжата блокира – тя е конфликт, когато лъжете близките си хора за неща, които реално ви афектират емоционално. Самото излъчване на лъжеца става плътно, тежко, без значение, колко маски може да си сложи, без значение от гримасите или словесните заблуди, които може да изрече – НИЩО не може да скрие това, което се случва на ниво енергия. Когато има импликация от тип ”знам, че лъжа най-долно” е невъзможно да бъде скрито от човек с развит отвъд-сензориален усет. Човек свикнал да регистрира пространството с други сетива освен стандартните 5 ще усети най-малкото смяната на енергийния поток на самата комуникация. Винаги ще се появят блокажи – това се усеща, ок? Даже се вижда…..

Този тип хора са свикнали да боравят с реалността като все едно тя се разделя като на ”2 екрана”, първият екран регистрира, процесита и показва (в буквалния смисъл) информацията идваща от ”другите сетива”, а вторият екран прави същото стандарнтно – той е проекция на мозъка. Той е тялото, и неговото излъчване е адски мощно, но нищо не е непреодолимо приятели.

Не позволявайте да ви правят на диви петли. Не бъдете жертви.

Лъжецът-манипулатор ще играе с емоциите ви, просто го правят инстинктивно и са много изкусни! Особено ако това е най-близък ваш човек. Най-лесно започва да се усеща ”тежестта” в пространството на този, който ви лъже…Представете си, че информационно-енергийните потоци текат като 2 реки с еднаква скорост, а дъното на коритата им е чисто. Когато някой лъже, и в лъжата има емоционална импликация, то е като изведнъж да хвърлиш голям камък в течението на единият от потоците, което директно променя скоростта на течение на енергията, самата и посока, качеството и, защото мъти дъното и т.н Представям ви нещата практично, не ми се занимава с мистериозно-земеделски буллшит. Манете глупостите.

В една качествена човешка комуникация, потоците от енергия-информация са плавни, и текът свободно, няма пречки. На ниво физическа реалност това се свежда до ”бахти готиния тип!”, типичното допадане от първия път, което много хора погрешно мислят за влюбване… Именно това е. Когато комуникацията е с някой, с който не желаете да комуникирате, или някой неприятен и т.н то се усеща нали? Самите бариери се усещат, нали така? И магаре може да го усети, не се правете, че не знаете за какво ви говоря. Именно там е коза – да се научиш да регистрираш това поле мигновенно, без да анализираш….Тоест, да позволиш потока да мине през теб за да успееш да усетиш самата информация…

Единственото, което ви тряба за да се научите да усещате лъжите е просто да не се афектирате, когато ви лъжат, дори и за най-сериозните неща. Афектирате ли се – вие хвърляте камък в собственото си течение, не забравяйте, това ще промени течението на енергията. У ваша полза е да не се афектирате, защото по този начин ще си дадете възможност да регистрирате промяната в информационно – енергийното поле на събеседника, без вашият собствен шит да ви вони и да ви главозамайва…Това е едно изключително добро упражнение за развитие на екстрасензорните усети, именно в отцъствие на аналитичният мозък (физически) бива приемана и процесирана информацията в ОИТ – същото е, и за това изглежда странно, защото сме свикнали да анализираме. Идентифициране с тялото…Но не сме тялото си, а само го ползваме, не забравяйте, този аватар има множество опции, апликации и т.н

Поздрави!

Nahuatl.

”Искам да се чувствам мъж в една връзка”  /  ”Искам да се чувствам жена в една връзка”

Никакъв конфликт, супер, но нека не го обличаме в духовност, защото то е 10000000% ДНК команда. Все пак тази статия е с разграничителен характер. Мислите ли, че извън телесната ви същнот има пишка и изпитва реална нужда от секс а? Разбира се, че не. Реалността се състои в това, че духовното няма нито пол и нуждите свързани с него, нито нация, нито народ, нито генетично семейство, нито нищо подобно. Това са аспекти на Играта в 3Д средата, те са илюзията, която духовната есенция експериментира.

Възможно е, да, именно такива тренирани по спецялен начин агенти имат някои правителства.
Възможно е абсолютно директно да се влияе на физическото, възможно е да се рови по всякакъв начин във физическият свят, дори в молекулярните и суб-атомните нива на всяка материя. За това нямайте съмнение, че може. Преди да говорим за нещо от този сорт обаче, е редно човек да се запита ”кои са ръководещите елементи по време на ОИТ?” за да може сам да си отговори на въпроса дали може да търси съкровища по този начин. Не искам да говоря за нищо структурирано, защото съм верен на факта, че нещата работят на индивидуално ниво, но определено това кратко материалче ще ви даде поле за размисъл. Ще споделя с вас едно упражнение, което създадох за себе си, когато имах нужда от това.

Враг номер 1 през цялото време е разбира се мозъкът и анализирането, на което личността е свикнала. Това се дължи на простият факт, че до като сме живи сме прикрепени към тялото и от там – към съзнанието му. Дори в астрала нексусът тяло-енергийно тяло присъства в 100% от опитностите. Много е полезно да се научите да правите разлика между това в кой момент функционирате чрез съзнанието на тялото и в кой не. След едно излизане в астрала и особено в първите стадии, а за повечето хора за всички останали стадии – до голяма степен продължава идентифицирането с личността, тоест с тялото и неговите навици. Съответно астралният пътешественик продължава да генерира определен образ за ”цялото”, който определено има капацитета да афектира директно истинските образи на възприятието. Ето защо вярванията натрупани през физическият живот са критични в такива моменти. Все пак едно от основните правила на Играта в Едновременен Mode е да няма памет за това, което в същност сме.

На първо място е редно да се отбележи, че не всеки може да има ОИТ. Повечето хора просто се блокират сами, това е тема, по която ще говоря на семинара в Ямбол. Между другото прекрасен отговор беше даден тук, който както е нормално – не може да бъде осмислен цялостно от масовата публика. Цялата тази материя е такава. Всичките основни статии на Издателство Паралелна Реалност са такива. Цялата активираща информация работи на друго ниво, то е различен вид комуникация, който във физическото се възприема квази интуитивно. И всеки дал си сметка, че тези материали активират съзнанието знае това.

Когато говорим за осъзнати и оперативни опитности извън тялото се има в предвид преди всичко тренираното внимание, което само по себе си е толкоз сложен и обширен термин, че никога не бих се наел да го анализирам цялостно. На кратко казано – да знаеш къде се намираш във всеки един момент, или ако не знаеш, то да бъдеш способен да се ориентираш и да го определиш САМ. Но не е само то, поне не в първите му стадии, а те са най-интересните и точно в тях се решава какво ще е за напред. Имам в предвид вътрешните търсения. И с това кратко материалче давам отговор на въпросите на няколко понзати, коти са ме питали ”що да не търсим злато с ОИТ?”. Аз винаги им отговарям с ”ми ОК, търсете”. Не че не може, просто има известна зависимост, която е абсолютно определяща за навлизането в тези терени – вътрешните нужди и търсения.

Сега, за тези които се питат ”ама що така?”. Ами защото огтомната част от вас просто бъркат истинските вътрешни нужди с нуждите на тялото. Мислите ли, че духът, има нужда от злато и от пари? Или от съкровища? 🙂 Разбирате разликата нали? Едно истинско вътрешно търсене може да е примерно ”нуждата от разбиране и интегриране на определени аспекти на личността” да речем, като на пример сексуалността, или концептите за споделяне и индивидуалност. Имено едно такова дълбоко търсене отговарящо на дадена вътрешна нужда нещо да бъде запълнено може да старитира ОИТ и да се превърне в първоначална платформа за проумяване и допълнително осъвършенстване на тези интересни опитности.

Първите стадии са пречупване на сетивните комплекси. Наричам ги така, защото ”новите сетива”, които човек осъзнава, че притежава го блокират до там (от страх), че се получава един вид ”комплексиране” и много хора започват още повече да се блокират именно в този момент. Този период може да е много дълъг. Когато се стреснеш по този начин, подсъзнанието слага бариери и просто спираш да можеш да преместваш вниманието си в енергийният двойник. Когато това се случи навлизате в период на ново осмисляне, който може да продължи с години, до като пак успеете да имате осъзнато ОИТ.

Следва мажоритарно изживяване на собственото подсъзнание с всичките му прилежащи аспекти, най-вече страховете и всичко базово, но под формата на холограмни реалности, толкоз реални, че не може да се опише с думи.

После идва ред на добиването на някаква оперативност, защото човек вече е минал през каляващите огньове на първите опитности. Миналите през тези филтри имат шанс да продължат.

Нито един от тези периоди не може да се определи с точност във времето.

След тях можем да говорим за оперативност достатъчна за начинания като търсене на злато 🙂 И не, не целя да ви разбия илюзиите и да не се занимавате, не. Напротив. Давам ви козове. Няма как да търсите злато или да сканирате повърхността на Земята ако не можете да разполагате със собственото си внимание, и ако то бива поглъщано почти из цяло от семплите стимули на външната среда, като някой енергиен поток, който вие бихте видели и просто от ахване – вниманието ви да иде именно там. За това е добре да има цел.

Създадох за себе си едно упражнение, което ви споделям в случай, че ви е полезно. В него иначе вредният мисловен поток може да бъде заставен да работи в полза на практикуващият. Това е мой собствен хакерски метод, който не знам дали ще работи за вас….за мен определено работеше, когато имах нужда и се занимавах усилено с тези неща. Изключително полезно за рекапитулация, защото усвоите ли го, с нещо ще можете да прожектирате в съзнанието си спомени кадър по кадър. Нарекох го ”разчупено внимание”, и самото упражнение се състои в това да се потопите максимално дълбоко в мисловният си поток, като предварително си зададете фиксиране цел. Да речем ”да търся ябълка из между образите на съзнанието” или ”къде сгреших на състезанието по шах”. Ето последователността:

1. Релаксация на мускулите на тялото и съзнанието до максимална степен, абсолютно задължитено в началото, после може и без него.

2. Фиксиране на целта без точно определен образ. Само идейно, защото тук целим да разпознаем в мисловният поток това, което търсим и да се насочим към него за да го разгледаме.

3. Потапяне в мисловният поток. Възприемете е като наблюдатели, все едно се гледате от горе, и просто наблюдавайте. Кажете си, че ще си прожектирате образите като все едно са филмова лента. Създайте си удобните за вас инструменти. Филмовата лента автоматично води съзнанието към факта, че през нея моментите могат да бъдат гледани кадър по кадър, което е добро като концепт.

4. Идентифициране на целта. Първоначално съзнанието ви само ще ви поставя капани, практикувайте го 3 или 4 пъти и ще се уверите сами в това. С времето ще се научите сами как да преодолявате тези капани на собственото ви съзнание.

5. Стопиране на процеса и разглеждане на целта. Когато идентифицирате целта – спрете картината като все едно давате пауза и разгледайте максимално добре детайлите от образът на вашата цел.

Започнете с прости цели, после заданията нямат лимит. Може да експлоарирате вътрешното си знание за цялото като си зададете цел ”какво зная за себе си” или нещо подобно и след това се потопите в потока.

Помнете – контролирайте съзнателно всичко от-до. Това ще ви помогне да тренирате вниманието си по зададена цел. Освен това, по този начин тренировките са в 2 различни режима едновременно като с времето съзнанието ще се научи да регистрира целта и едновременно с това ще имате шанса да наблюдавате собствените си мисловни потоци. Там се откриват много интересни неща. Няма да ви предразполагам повече от това.

Така малко по малко един ден може да сформирате екип за търсене на злато. Нарочно не ви давам други детайли. Открийте ги сами, само така опитността ще е истинска.

Вие поискахте да говоря за това. Имате го.

Nahuatl.

Дали съществува някаква зависимост между силните изживявания и опитностите извън тялото? Защо силните преживявания имат ефект на спусък? Каво се случва?

[ Бележка: тази статия в никакъв случай не подканва никой към практиката на опасни спортове и други дисциплини носещи директна опасност за живота. ]

Много хора, в чиито животи се е отприщила способността да са съзнателни и да запомнят излизанията си извън тялото са рапортилаи някои силни изживявания, които в техните случаи са подействали като спусък към ОИТ. Оцелели след тежки катастрофи, оцелели след изгубване в дивата природа и седмици лутане, оцелели след корабокрушение или тежка болест, опитали Скайдайвинг. Ловци изправили се лице в лице с животни спосбни да им откъснат главите за миг със само едно движение и успяли да постигнат масовото осъзнаване довело ги след това до преусмисляне на цялото си съществуване. И в моят личен опит има такива преживявания, и също го потвърждавам – има зависимост между подобен сорт опитности и ОИТ. В същност нека си самонапомня, че в случаят аз не съм никой за да давам каквито и да било гаранции за тези неща, не мога да съм там и да проверя дали сте си сгънали правилно парашута и дали резервният е минал годишната си проверка. Не мога да съм там за да проверя дали въжето за скока е с точната дължина. Не мога да съм там за да държа пушката в место вас и да нанеса фаталният изстел в черепа на огромната мечка, която със сигурност ще ви убие ако пропуснете. Не мога да ви извадя от горящият автомобил, или да ви спася до като падате от онзи мост в реката…

Това, което искам да направя с този материал, е да насоча вашето внимание към един критичен за ОИТ фактор – страхът от смъртта. Основен блокаж към опитностите извън тялото дължащ се преди всичко на самовъзприемането като тяло. Единствено съзнанието на тялото изпитва страх от собственото си физическо унищожение. Духовната есенция сама по себе си просто знае, че е безсмъртна, и че смъртта е просто метафора на 3Д световете, и в дадено ниво на Инкарнационният Път – духът взема контрол над тялото. Колкото повече, толкоз по-близо до завършването на Играта. Толкоз повече ставате духовната си есенциа и толкоз по-малко оставате телесно съзнание…Случват се много интересни пренареждания на ниво енергия, нещо за което ще говоря в бъдещи статии. Преодоляването на този основен страх, който е майката на много инстинкти (ДНК команди) е едно от основните препядствия, които пречат на духовната връзка със собственото Същество. Това е разбира се by design, едно от предизвикателствата на Играта – да преодолееш съзнанието на тялото и да върнеш връзката с истинското себе си. Всичко това са забележете – процеси, и съвсем не е толкоз лесно да бъдат обяснени. Основното е отново въпрос на самоопределение, и себевъзприятие – как възприемаш себе си? От това зависи абсолютно всичко. Какво си и какво не си, и какви качества имаш ако си или ако не си? Каква холограма генерираш ако си едно нещо или друго?

Нека се върнем към връзката между силните изживявания и ОИТ, с няколко точни и нагледни примера, като всичките те имат една основна прилика – тригъри към масови осъзнавания на лично ниво и преодоляване на страхът от смъртта. Случи ли се това – човек става просто различно същество. Eнергетиката на тялото се променя, и се получава един вид достъп до други не-експлоарирани до сега нива на опитности. Не е нужно да сте съзнателни за всичко – то просто се случва по естествен път. Чупят се бариери, стъпва се в нови територии, подсилва се многократно силата на духът на приключенеца и това само му дава нови сили за да продължи напред. Като телесно усещане, общото при всички е моментът на абсолютна тишина…Дори в хаусът и бурята на една катастрофа, в която 2 автомобила просто се размазват взаимно – брутална тишина. За момент вие се намирате в отклонено състояние на вниманието… за момент стандартното възприятие на телесните ви сетива се изкриеява и започвате да осъзнавате, че живеете в холограма…В това състояние вие сте нито тук нито там, на границата, където възприятието се смесва. Именно тогава получавате възможност за интегрална промяна на лично ниво, просто се намирате на правилното място в точният момент, където всички тези врати на вашата собствена крепост се отварят изведнъж.

Хората оцелели след тежки болести, след катастрофи, след нападения от животни и покушения, въобще хората видели смъртта от близо привидно по ”случаен начин” – всички те са преосмислили себе си за точно 1 миг и половина. Говоря от опит точно в това поле. Личние изживявания са едно – инкарнационната програма е нещо малко по-различно, като между тях има дълбока зависимост. Едни такива изживявания са всичко друго, но не и плод на случайностите. Случайното само по себе си е метафора на възприятието.

Изправен пред такава ситуация, човек има капацитета за стотни от секундата да преусмисли цялото си съществуване. Да си даде сметка за всичко, за което не си е дал сметка до сега, да стигне нови дълбини в собственото си Същество и да се превърне в нещо, в което е мислил, че никога няма да се превърне.

Един човек решил се да скочи от 4000 метра вързан за друг човек, който носи раница с 2 парашута е меко казано откачен гледано от традиционна гледна точка. Кой по дяволите би скочил от самолет? 🙂 Аз! Хахаха. Кой по дяволите би облякъл летящ костюм и би скочил ей така от върхът на някоя планина? Как възприема себе си един такъв откачалник? Говорейки за самоопределение и себевъзприятие, моля разгледайте следното видео, като наблегнете в периода от минута 4:00 до 4:23, момент в който ясно ще видите от друг източник това, което ви писах до тук:

Да – има зависимост. Реално погледнато това са абсолютно критични моменти и то е основата на фундаменталният мултиизмерен активатор, въпросът ”Кой съм аз?”. Човекът казва, че въпреки страхът, интуитивно знае, че ще може да го направи. Той се базира на вътрешният си усет, преодолявайки страхът. С други думи – той интуитивно знае, че просто използва тялото си за да експекриментира неща. У него телесната команда за самосъхранението е придобила друг смисъл. Човекът е преодолял страхът от смъртта, като може да сте сигурни, че личното му самоопределение за него самият се е променило радикално веднага след първият скок. Само по себе си и това е процес, и с времето води до унищожението на страхът от смъртта и неговото най-гадно изчадие: страхът от непознатото. Съмнявате ли се? Пробвайте тогава 🙂 Good luck.

Тази филосифия присъства и в събития като ловът, или самозащитата, използвайки смъртоносна сила, когато е наложително. Това е смесица между случайният начин и взетото вече решение. Тук инстинткът за самосъхранение играе една от полезните си роли – инструмент на осъзнаването на живота и смъртта, и цялото възприятие и неговата промяна се крепят на едно единствено решение взето в точният критичен момент. Въобще няма да разглеждам темата лов и убиване при самозащита от полярностна гледна точка. Тук няма добро-зло, има изживявания от различен вид. Убиването на едно величествено животно като една мечка Гризли примерно не е никакво престъпление, ако човек трябва да защити себе си или който и да било друг. Същото важи за съзнателното желание да експериментираш целият процес на преследването и убийството на един такъв супер хищник. То също е и вид комуникация с Планетарният Дух ако блика от вътре по онзи особен начин. В обратното биха опитали да ви въвлекат Лайтсайд, като за тях тези са едни от основните мантри – да не се убиват животни. Ок. Ами цветята, които те късат за да се кичат? Ами тревичките, които убиват за да ходят по земята? Ами марулите, чесъна, картофите? Те нямат ли съзнание? Те не са ли екстензии на Планетарният Дух също като кравите, прасетата, елените и мечките? Ами кристалите, които те ползват за ритуалите си? Ами дървените им ”натурални къщи”? Планетарният Дух не изживява ли различни опитности чрез собствените си инкарнации в лицето на различките животински видове, минералите, и т.н? Тяхното извинение е, че растенията нямали нервна система, което според тях директно ги лишавало от съзнание. Ето отново пример за типичната полярностна псевдо духовност – соченето и там където въобще я няма.

Тук говорим за опасностите, които имат капацитета да променят човек интегрално. Близката среща със смъртта – лице в лице с палача. Или аз него, или той мен. Въпрос на избор.

Ако трябва да говорим за ниво на критична опасност, един лов на кафява мечка е в пъти по опасен от един скок с парашут въпреки, че като интензивност на изживяването може мерилото да се наклони в една или в друга посока. Зависи от човека, от самата ситуация и от факторите довели до случването. Скокът с парашут ви гарантира ако не меко падане с основният – то с резервният парашут, съшото +/- прави и оръжието в лицето на избраният калибър и видът патрон. Може разбира се и нито един да не се отвори, и този вариант го има, но е доста предвидим. Може пушката да ви засече и точно в тези 3 секунди нужни да върнете болта и да извадите засеченият патрон – еленът да се вреже във вас челно и да ви прободе в сърцето. Може да се нараните много жестоко ако не докоснете земята по правилния начин при падането с парашута, ок. Но в самата практика всички прибори, механизми и приспособления се преглеждат всекдневно. Има задължителни прегледи на резервните парашути има и дневна генерална диагностика, тоест доста предвидимо е. Реално е доста безопасно мероприятие от гледна точка на екипировка, предивидимост на ситуациите и въобще гледано от към сигурността. Един лов на мечка…е меко казано доста по-опасен, и не може да има толкова предвидими фактор, освен ако ловът не се практикува по селско стопанският начин типичен за България. Всичко зависи от една верига фактори: контакт-калибър-попадение. Ако удариш на разтояние и попадението е точно – супер. Въз основа на това, че отнемаш живота на величествен звяр си даваш сметка за аспекти от теб самият, изпитваш и фалшивата емоция на ”победата над по-силният”. Звярът пада веднага или умира след 100 метра. Но окажеш ли се близо…в такава ситуация осъзнаванията са още по-масивни, а основната причина за това е супер краткото време, с което човек разполага за да вземе решение, като ако е въоражен, на всичкото от горе трябва да се цели и да натисне спусъка преодолявайки естественият инстинкт да побегне панически. При отстрел на мечка от 100 метра разполагате с около 10 секунди за вземане на решения ако тя ви нападне. Представете си от 20 метра, или от 5 метра ако я изненадате. Това може да ви доведе до там – да се наложи да вземете решение, от което да зависи животът ви. В буквалният смисъл. Да не говорим за колко време взема 150 метра един хищник от семейство котки, или какви са реакциите на един кафърски бивол прострелян не-точно.

Не говорим за доброто и злото, правилното и не-правилното. Те нямат място тук. Говорим за преодоляването на страхът от смъртта. И да, има определени зависимости между силните изживявания, критично малкото време за вземане на решения на живот или смърт и самото отключване на механизмите на ОИТ. Може да се случи по стечение на обстоятеслтвата, може и човек сам да си го потърси…Зависи от перспективата.

Не е само ловът 🙂 Някои състезатели по Джудо ли по BJJ могат да ви кажат как са стигали до най-големите си лично осъзнавания. Моментите, в които противникът ви прави ключ на вратът, обездвижва ви с Mata Leao и вие започвате да губите въздух…

Нагледен истински случай от истинската сурова реалност ще ви даде образът нужен за да го осмислите. За да е на максимум реалистично съм избрал ето това видео. Представете си, че сте крадецът в ръцете на военният полицай ползващ тази супер ефективна техника от BJJ, там в собствената му родина – Бразилия

Малко по малко ви обзема един странен вид изтръпване, отпускате се, и си давате ясна сметка, че ако съдията не види – с вас е свършено. Една такава мисъл автоматично ви води до втора от сорта на ”по дяволите…защо не се извиних на баща си когато го убидих вчера съвсем не заслужено”, или ”уау! знам, че ако взема това решение всичко ще се промени към по-добро”. Неща, които привидно нямат връзка с Джудото и бразилското Джу Джицу нали? Но къде е тригърът даващ старт на една серия от осъзнавания – в ключът спиращ вашето дихание. Осъзнавате, че губите животът си, осъзнавате самият живот, и самата смърт. Представете си сега в реална ситуация. По някакво стечение на обстоятелствата вие се намирате на екскурзия в Алжир и фракция на ислямска държава (чаршаф шит) завзема хотелът, в който се намирате и вие изведнъж осъзнавате какво може да ви се случи, и какво е почти сигурно, че ще ви се случи, когато дойтат да проверят вашата стая. Преди това вие сте знаели, че попадне ли в ръцете им неверник – той бива обезглавяван с чиста пропагандистка цел. Маркетинг и релкама на организацията. Разполагате с телефон и 10% от батерията и един кухненски нож. Какви неща биха минали през главата ви? Кое ще вземе реверс 🙂 Ще убивате ли ”хора”? Гарантирам ви, че да, стига да се наложи. Гарантирам ви също така, че ще преусмислите цялото си същество, и повече никога няма да сте същите – това има директна зависимост с отварянето и достъпа до механизмите на ОИТ.

Основният фактр е смяната на моделът, който искаме или не, се променя след като веднъж сме си дали сметка, че смъртта е метафора. След подобно изживяване човек се чувства като световен шамион по бокс в тежка категория – чувства се непобедим, но същевременно е осъзнал за миг и половина колко лесно може да загуби всичко. Именно едното решение в критичният момент му е върнало живота и го е предпазило от смъртта. За това на такива хора им е много по-лесно и са много по-отворени към сорта преживявания като опитностите извън тялото. Защо толкоз наблягам на страшното ли? Ами защото ОИТ е страшно преживяване в началните си стадии. По-напред страхът може и да е стимул и да работи различно. Критичните моменти са преди всичко началните. Веднъж вън, сетивата са различни, човек си дава сметка, че усеща и възприема по коренно различен начин средата, което само по себе си е адски стряскащо. Дължи се самият факт на самоопределението като личност с тяло. Всичко непознато и неестествено за тялото активира страхът от непознатото 🙂 типично телесно поведение. Така се създават и още блокажи. Начинът, по който се усеща собственото енергийно тяло, самата му вибрация, звуците в началото, трептенията, начиът по който се вижда самата околна среда, и дори левитирането и прелитането на 30 см от пода 🙂 Когато не познаваш тези неща и се сблъскаш с тях ей така изведнъж – носи си тоалетна хартия.

Много често се случва следното – човек се доближава, доближава, в крайна сметка има опитност, но толкоз много се стряска, че се блокира още повече. След това следва период на преосмисляне и ново осъзнаване на нещата. Губи се много време. Това е началото. Следват прожекциите на собственото подсъзнание, но вече във вид на неща, които човек възприема директно. Представете си как може да изглежда страхът ви от тъмното примерно ако имате такъв…Или с какво бихте се срещнали ако ви е страх от дявола или друга подобна измислица. Срещите с прожекциите на собственото под съзнание са момент, който аз лично много се съмнявам, че може да се избегне по някакъв начин.

Страхът от смъртта и този от непознатото са… как да кажа 🙂 навсякъде са ако им се оставите. Те ще се опитат да ви похитят зад всеки ъгъл. Те са базата на защитите на ДНК командите заложени целево от извънземните създали нашите биологични машини. Именно съзнателният страх от непознатото и подсъзнателните ДНК команди базирани на инстинкта за самосъхранение (страхът на тялото от смъртта) са основните блокажи по пътя към експериментирането на опитностите извън тялото. Могат да имат редица подсилващи периферни устройства прикачени към себе си, като идеологиите и религиозните вярвания, но определено силните изживявания чупят много бариери.

Определено има зависимост.

Непреодолимият фактор по пътя към ОИТ е инкарнационната програма – няма как да я прескочите. Няма как да разберете със сигурност какво съдържа тя на 100%. Голяма част от Инкарнациите на един Едновременен Висш Аз са заложени в експериментирането на чисто телесни опитности. Не мога да кажа с точност ”в тези програми няма нито едно заложено ОИТ”, защото най-малкото и тези Инкарнации сънуват. Това като минимум. Въпросът и основната разлика между всичко е до колко Инкарнацията е способна да е съзнателна/ен за това, което се случва по време на сън или в други подобни състояния. Въобще както говорихме по-горе, въпрос на себевъзприемане. В този случай полезното решение е евентуално да си дадете сметка, че просто не е за вас, и да постигнете мир със себе си от тази гледна точка. Вече знаете – ние така и така сме в телесното временно 🙂

Определено не ви препоръчвам да скочите от върха на планината с летящ костюм 🙂 Не и ако не сте станали експерти в Skydiving-ът и Base Jumping-a 🙂

Отново, миналите през този процес приемат различно животът, и това е така защото гледат друго яче на смъртта. Живеят по-отпуснато, по-малко се стресират, знаят как да релаксират, как да се смеят…въобще не приемат нещата крайно лично. Общо взето – преодоляли са смъртта, за разлика от повечето масони от 30 степен, където ”да преодолееш смъртта” е основният девиз.

От вас зависи цялото ви възприятие за реалността.

Nahuatl.